Национален Исторически Музей
Централна Библиотека на БАН

 
1869
26-30 септември
Основано Българското Книжовно Дружество (БКД) в гр. Браила в къщата на Варвара хаджи Велева. На 29 септември е приет първият Устав на БКД, с тайно гласуване е избрано първото ръководство на БКД, което се състои от Настоятелство и действителни членове.
Настоятелство:
Николай Ценов - председател,
Василаки Михаилиди,
Петраки Симов,
Костаки Попович,
Стефан Берон.
Действителни членове:
Марин Дринов (1838 - 1906) - председател,
Васил Друмев (1840 - 1901) - член,
Васил Д. Стоянов (1839 - 1910) - деловодител.
На 30 септември  Николай Ценов получава цялата документация на БКД. Всички присъстващи на Учредителното събрание полагат клетва.

1870

Издадена е първата книжка на "Периодическото списание", орган на БКД.

1871

Избран е първият почетен член на БКД - Гаврил Кръстевич (1820 - 1898).

1878 
25-28 октомври

Главното събрание на БКД решава да се премести седалището на дружеството от Браила в столицата на България.

1882

 Министърът на Народното просвещение Константин Иречек назначава Привременен управителен комитет, който да възстанови и ръководи дейността на БКД. Председател на комитета е Васил Д. Стоянов. Възстановява се издаването на "Периодическо списание". Приет е Правилник за привременно управление на БКД, който действа до 1884г.v

1882
7юни

БКД се обръща към Софийската Община с молба за предоставяне на терен за изграждане на сграда на дружеството.

1884
6 март

Софийското градско управление със свидетелство N 833 отпуща място за изграждане на сграда на БКД на ул. "Цариградска".

1884
7 август

Първото Главно събрание на БКД, свикано след Освобождението, приема нов Устав. Той установява нова структура и нова научна организация на БКД. Създадени са три научни клона - историко-филологически, за природни и медицински науки и за държавни науки. Научното ръководство се състои от председател, подпредседател, деловодител, ковчежник и председатели на клоновете. За председател е избран проф. Марин Дринов. В чл. 2 от новия Устав е формулирано, че БКД се намира под личното покровителство на н. вис. Българский княз Александър I.

1885

Тържествено отбелязване на празника на св. св. Кирил и Методий, организирано от БКД.

1890
5 октомври

Полагане на основния камък на сградата на БКД.

1898
30 май

Провежда се Общо събрание на БКД, което освобождава старото ръководство и избира ново временно ръководство.

1898
25 октомври

Провежда се Главно събрание на БКД. Избран е постоянен съвет, за председател е избран Иван Гешов. Извършена е частична структурна промяна, като към клона за природно-медицински науки се присъединяват физико-математическите науки.

1899 – 1900

През периода 14 ноември - 5 декември Главното събрание  на БКД обсъжда новия Устав, който е приет на 5 декември. На 12 януари 1900 Министърът на Народното просвещение одобрява Устава. Този Устав действа до 1911г.

1902
14 октомври

Общото събрание на БКД внася изменения в Устава.

1906

Започва издаването на поредицата "Български старини".

1908

Председателят на БКД Иван Гешов прави лично дарение на Дружеството от 120 000 златни лева, като изплаща ипотечния му дълг.

1911
13 февруари

Общото събрание на БКД избира първия Управителен съвет на бъдещата Българска Академия на Науките.

1911
6 март

БКД се преобразува в Българска Академия на Науките. Първият председател на БАН е Иван Гешов.

1912
1 февруари

Обнародван е първият закон на БАН.

1912
7-9 май

Участие на представители на БАН в Конференцията за създаване на Съюз на славянските академии и научни дружества в Санкт Петербург. В началото на 1913г. Общото събрание официално  присъединява Академията  към този съюз.

1913

Започва да излиза "Сборник на БАН".

1914

Създадена е комисия за проучване на дейността и наследството на Климент Охридски.

1918
9 юни

Провеждат се първи избори на нови членове на БАН.

1921-1922

Възниква конфликт между  ръководството на БАН и Министерството на народното просвещение по повод на предложената от министър Ст. Омарчевски правописна реформа.

1925
25 май

Полага се основният камък на новата сграда на БАН.

1926

22 академици теглят личен кредит от БНБ в размер на 3 млн.лв. срещу ипотека за довършване на новостроящата се сграда.

1928
24 юни

Провежда се първото Общо събрание на БАН в новата сграда на площад "Народно събрание". Външният вид на сградата е запазен до днес въпреки разрушенията, причинени от бомбардировките на Втората световна война.

1929
14 май

Тържествено събрание на БАН по случай 50 години от Освобождението на България и 1000 годишнината на цар Симеон I. Присъства царската фамилия. Официално е открита новата сграда на БАН

1931

БАН е приета в Международния съвет на научните организации.

1934
9-16 септември

В софия се провежда  IV Международен конгрес по археология, който решава БАН да оглави международната комисия по издаването на извори за живота и делото на св. св. Кирил и Методий.

1938
2 октомври

Извънредно Общо събрание на БАН провъзгласява цар Борис III за почетен член на БАН.

1940
април

Народното Събрание приема Закон за преустройство на БАН и нарича Академията Българска Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ).

1940
30 юни

Общото събрание на БАН приема Устав на БАНИ.

1941

Възниква конфликт между министър-председателя Богдан Филов и по-голямата част от академиците  по повод на предложения от Филов  проект за допълнения на Закона за БАНИ, който предвижда научният секретар на БАНИ да бъде назначаван, а  не избиран, каквато е традицията и както е според Устава на БАН.

1941
март

Народното събрание по предложение на Б. Филов приема закон за допълнение на Закона за БАНИ. Допълнението узаконява алинея, която предвижда научният секретар на БАНИ да се назначава от министъра на Народното просвещение.

1944
януари-март

Разрушена е част от сградата на БАНИ в резултат на бомбардировките. Дейността на БАНИ временно е прекъсната.

1944
ноември-декември

Сформирано е временно ръководство на БАНИ с председател Д. Михалчев и секретар Сп. Казанджиев.

1945
14 януари

Провежда се извънредно Общо събрание за избор на нови редовни и извънредни членове на БАНИ.

1945
ноември

Общото събрание на БАНИ приема план за преустройството на Академията, в който се предвижда към нея постепенно да се открият редица научни институти. Първите институти са основани през следващата 1946 г.

1947
1 февруари

Народното събрание приема нов Закон за БАН. Съгласно чл.2 на закона БАНИ се преименува в БАН. Съгласно чл.1 "БАН е най-висшият научен институт в страната. Тя е държавно учреждение със свой самостоятелен творчески, организационен и административен живот и се намира под ведомството на Министерския съвет...". Законът влиза в сила от 1 март с.г.

1947
27 - 28 февруари

Общото събрание приема нов Устав на БАН, който влиза в сила от 1 март с.г.

1947
4 март

Общото събрание избира нов Управителен съвет, за председател е избран Т. Павлов.

1949
16 септември

Великото народно събрание приема нов Закон за БАН. Съгласно чл.1 на Закона "БАН е най-висшето държавно научно учреждение в страната и е подчинена на Министерския съвет". С този закон се премахват отделите и се създава нова структура със 7 отделения. Законът предвижда управлението на БАН да не се извършва въз основа на устав, а чрез правилници.

1957
14 март

Народното събрание приема Закон за изменение на Закона за БАН, с който законът от 1949г. се отменя почти изцяло. Според ал.2 на единствения параграф на новия закон, "въпросите за структурата, личния състав и ръководните органи на БАН, както и останалите устройствени и организационни въпроси, се уреждат с устав, одобрен от Министерския съвет и утвърден с указ на Президиума на Народното събрание". Периодът от септември 1949г. до април 1957г. е единственият период в историята на БАН, през който тя няма устав.

1957
30 март

С Указ N 141 на Президиума на Народното събрание е утвърден новият Устав на БАН.

1959
11 декември

Общото събрание на БАН, въз основа на постановление на МС за развитието на БАН и по доклад на зам.- председателя акад. Христо Даскалов, приема решение за нова структура на Академията, за развитие на институтите, за разширение на материалната база и за значителен кадрови ръст на БАН.

1961
септември

Създава се отделна Селскостопанска академия.

1966
август-септември

Първи конгрес по балканистика, организиран от БАН Провежда се с участието на генералния директор на ЮНЕСКО г-н Рене Майо.

1969
1 октомври

Тържествено честване на 100-годишнината на БАН. Тържественото събрание се провежда в зала "Универсиада".

1972
21 декември

Общото събрание приема нов Устав на БАН. Върху неговата основа се извършва нова реорганизация на БАН. Уставът е утвърден с Указ на Държавния съвет N 1029 от 4 май 1973 г. За пръв път в този Устав е формулирано, че БАН  "развива дейността си съобразно програмата и решенията на Българската Комунистическа Партия..."

1973

Съгласно новия Устав се извършва интеграция между СУ"Климент Охридски" и БАН. Създават се научните обединения и единните центрове за наука и подготовка на кадри.

1977
20 юли

С Указ на ДС на НРБ N 1105 се допълват и изменят текстове от Устава на БАН. Утвърждава се научното обединение като структурно звено на БАН.

1989

Приети са Временни правила за избиране на ръководни органи на институтите и лабораториите, въз основа на които за пръв път в научните звена на БАН  Общите събрания на учените провеждат избори за директори, ръководни органи и научни съвети.

1990

Подготовка и обсъждане на нов Закон за БАН.

1991
2 ноември

Народното събрание приема Закон за БАН. С новия закон и по-късно - с изработения на негова основа Устав на БАН Академията се превръща в една напълно демократична и автономна институция, чието управление и структура се основават изцяло на принципа на изборността. Академичните звена получават висока степен на автономност.

1991
18 ноември

Съгласно чл.5 от Закона за БАН е сформирано ново Общо събрание на БАН, състоящо се от 200 хабилитирани учени, избрани от Общите събрания на учените на академичните научни звена.

1991
9 – 16 декември

Общото събрание избира временно ръководство на БАН начело с акад. Йордан Малиновски.

1992
април-юни

Общото събрание обсъжда и приема нов Устав на БАН.

1992
6-13 юли

Общото събрание избира постоянно ръководство на БАН За председател е избран акад. Йордан Малиновски.

1992
14, 20 юли
5, 6 септември

Общото събрание избира Управителен съвет на БАН.

1992
21 декември -
1993
5 април

Общото събрание на БАН обсъжда и приема "Научни приоритети и структура на научните направления (Концепция за преструктуриране на БАН)" и "Правила за изпълнение на решенията на Общото събрание на БАН за преструктуриране на БАН и преустройството на нейните самостоятелни научни звена".

1994
12 октомври

Навършват се 125 години от създаването на Българското книжовно дружество, прерастнало през 1911г. в Българска Академия на Науките. Юбилеят е отбелязан с три главни прояви, организирани от ръководството на Академията: посещение на официална делегация на БАН в гр. Браила, Румъния; научна конференция  "Българската наука, UNESCO и международното научно сътрудничество" и  Тържествено събрание в деня на основаването на БКД.

1996
8 януари

Новото Общо събрание на БАН избира свое ръководство, в състав:
   Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов,
   Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дбн Радомир Радомиров и проф. дтн Янко Арсов,
   Секретар: ст.н.с. д-р Юлия Балтова.

1996
12 март

Почива председателят на БАН акад. Йордан Малиновски (1923-1996).

1996
8 април

Общото събрание на БАН избира за председател на БАН чл.-кор. Иван Юхновски

1996
юли

Започва издаването на "Информационен бюлетин на БАН".

1996
7 октомври

Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството:
   Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дфн Никола Съботинов и чл.-кор. Константин Косев,
   Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов.
До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията.