ПАНАЙОТ ВОЛОВ, псевд. Петър Ванков, 1850/51 - 26 май 1876 г.

Снимка: Архив „Труд"

Деец на националноосвободителното движение, организатор и ръководител на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание. Роден в гр. Шумен. Завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса. Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев, Украйна (1869-1873), е принуден да се завърне в гр. Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище, организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище. Разгръща активна революционна дейност в гр. Шумен и Шуменско. През август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Председател на революционния комитет в гр. Шумен. Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на жп линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Волов застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След неколкомесечен престой е освободен и заминава за Румъния. Участва в подготовката на опита за въстание през септември 1875 г. Един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет, определен е за главен апостол на Четвърти (Пловдивски) революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки революционни комитети, в организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия между двамата ръководители Волов проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Бенковски. Той е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до гр. Панагюрище, и взема дейно участие в него. Когато избухва въстанието, е в гр. Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. След разгрома на въстанието е предаден заедно с Георги Икономов и Ст. Ангелов на османските власти и при опит да се прехвърлят в Румъния се удавят в р. Янтра край гр. Бяла, Русенско.

назад начало напред


Изданието е подготвено по проект на Комуникационна стратегия за присъединяване на България към ЕС
© Книгоиздателска къща "Труд", 2005 г.
© "Сирма АИ", 2005 г.