ДИЛМА РУСЕФ Е ДЯСНАТА РЪКА НА ПРЕЗИДЕНТА ИГНАСИО ЛУЛА ДА СИЛВА
Роднината на Багряна е бразилският премиер

Михаил КРЪСТАНОВ

Новият шеф на кабинета на Бразилия се нарича Дилма Ивана Русеф. Тя е с българско потекло и е позната сред имигрантските ни среди като покровител на нашенците. Нейната мечта е все някога да създаде българска общност в Бразилия. Неслучайно при визитата на българския президент Георги Първанов в страната на кафето сегашната премиерка беше единственият представител на ниво министър на приема в българското посолство. Тогава тя бе министър на енергетиката, а издигането й се дължи на нейните качества. За 2 години тя реорганизира електродобивния сектор и успява да избегне енергийна криза като тази през 2001 г.

Дилма (57 г.) е родена в Бразилия, баща й Петър Русев е бил роднина на Елисавета Багряна и се въртял в писателските кръгове в България през 20-те години. Писал е поезия, познавал се е с Гео Милев, но не е станал известен като писател. През 1930 г. заминава за Париж по политически причини, а малко по-късно изчезва и по мистериозен начин се оказва в Бразилия, където се yстановява в Минас Жераис. Жени се за бразилка и прави мандра за производство на сирeне. От този брак се ражда настоящият министър-председател на Бразилия, която веднага след нейното назначение бе наречена бразилската Маргарет Тачър.

Кариерата на Дилма Русеф е зашеметяваща.
Тя е участвала в партизанската съпротива и заедно с приятеля си Карлуш Франклин Паишау ди Араужу (баща на единствената й дъщеря) подготвят обир на сейф. Губернаторът на Сао Пауло - Адемар де Баруш, смятан от партизаните за символ на корупцията, го криел в къщата на любовницата си в Рио де Жанейро. Замисълът се осъществява на 18 юли 1969 г. и от касата са взети 2,5 млн. долара - истински рекорд в партизанската дейност до този момент.
Завършила е икономика в Уникъмп (Unicamp) - Porto Alegre. В периода 1986-1988 г. благодарение на своите качества от секретарка се издига до президент на икономическата фондация Progresso в Рио Гранди де Сул. Само 2 години по-късно я назначават за главен секретар на енергетиката и масовата комуникация. В периода 1993-1999 Дилма Русеф изпада в немилост заради членството си в партията на труда. Нейните леви убеждения й костват работата. Тя е уволнена и остава дълго време без работа по време на управлението на президента Фернандо Енрике Карбозу, който е представител
Президентът Луис Игнасио Лула да Силва разчита на силната женска ръка на Дилма Русеф, за да засили икономиката на държавата
Фото АФП

нa kрайнодясна партия. През 1999 г. се връща на работа на стария си пост и освен това започва да отговаря за правителствената администрация на Бразилия, където се справя много добре и изчиства цялата корупция в административния отдел.
Нашенката работи с неизчерпаема енергия и нeйните качества не остават незабелязани. През 2002 г. за първи път в историята на Бразилия и Южна Америка изборите печели социалист - Луис Игнасио Лула да Силва, с рекордна преднина пред останалите кандидати. При съставянето на новия кабинет българката е назначена за министър на енергетиката. От всички сектори на бразилската икономика именно енергетиката бележи значителен възход и президентът Лула без колебание назначи Дилма Русеф за шеф на кабинета, с други думи казано, за министър-председател.
Идеята е ясна, мандатът му изтича след 2 години и президентът разчита на силна ръка, макар и женска, за да засили икономиката на държавата.
Още от самото си назначаване Дилма заяви, че главната й цел е укрепване и развитие на бразилската икономика, спиране на приватизацията на печелившите компании и фирми и намаляване на американското влияние в Бразилия. Друга основна цел е намаляване на дистанцията бедни и богати. По нейна идея са отпуснати помощи на бедните без работа - но не в пари, а в хранителни стоки. Веднага след като я обявиха за премиер, тя обяви своите принципи - 100% действия, 100% търпение и никакъв коmмпромис спрямо корупцията в която и да е област.

Лула е държавен глава в една президентска република, но българката фактически ще управлява държавата, поне през следващите две години. Дали ще се справи, никой не знае, но железният й характер определено ще остави следи в бразилската история, и то с български отпечатък.
В. Стандарт, 1 юли 2005 г.