| 25 октомври 2004 |
 |
|
Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството:
Зам.-председатели: акад. Никола Съботинов и акад. Константин Косев,
Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов.
До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията. |
| |
| 29 март 2004 |
|
|
Общото събрание на БАН избира за председател на БАН акад. иван Юхновски. |
| |
| 1 март 2004 |
|
|
Общото събрание на БАН избира свое ръководство в състав:
Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов,
Зам.-председатели: чл.-кор. Радомир Радомиров и акад. Янко Арсов,
Секретар: ст.н.с. д-р Цветана Каменова. |
| |
| 9 февруари 2004 |
|
|
Общото събрание на БАН приема "Стратегически цели и функционални приоритети на Българската академия на науките за периода до 2007 г." |
| |
| 23 октомври 2000 |
|
|
Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството:
Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дфн Никола Съботинов и чл.-кор. Константин Косев,
Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов.
До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията. |
| |
| 6 април 2000 |
|
|
Общото събрание на БАН избира акад. Иван Юхновски за председател на БАН. |
| |
| 17 февруари 2000 |
|
|
Общото събрание на БАН избира свое ръководство в състав:
Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов,
Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дбн Радомир Радомиров и проф. дтн Янко Арсов,
Секретар: ст.н.с. д-р Юлия Балтова. |
| |
| 12 октомври 1999 |
|
|
Навършват се 130 години от създаването на БДК, прерастнало в БАН. Тържественото честване е придружено с внушителна изложба на тема "Наука за България", уредена в ЦУ-БАН. |
| |
| 7 октомври 1996 |
|
Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството:
Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дфн Никола Съботинов и чл.-кор. Константин Косев,
Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов.
До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията. |
| |
| юли 1996 |
|
|
Започва издаването на "Информационен бюлетин на БАН". |
| |
| 8 април 1996 |
|
|
Общото събрание на БАН избира за председател на БАН чл.-кор. Иван Юхновски. |
| |
| 12 март 1996 |
|
|
Почива председателят на БАН акад. Йордан Малиновски (1923-1996). |
| |
| 8 януари 1996 |
|
Новото Общо събрание на БАН избира свое ръководство, в състав:
Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов,
Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дбн Радомир Радомиров и проф. дтн Янко Арсов,
Секретар: ст.н.с. д-р Юлия Балтова. |
| |
| 12 октомври 1994 |
|
|
Навършват се 125 години от създаването на Българското книжовно дружество, прерастнало през 1911г. в Българска Академия на Науките. Юбилеят е отбелязан с три главни прояви, организирани от ръководството на Академията: посещение на официална делегация на БАН в гр. Браила, Румъния; научна конференция "Българската наука, UNESCO и международното научно сътрудничество" и Тържествено събрание в деня на основаването на БКД. |
| |
| 21 декември 1992 - 5 април 1993 |
|
|
Общото събрание на БАН обсъжда и приема "Научни приоритети и структура на научните направления (Концепция за преструктуриране на БАН)" и "Правила за изпълнение на решенията на Общото събрание на БАН за преструктуриране на БАН и преустройството на нейните самостоятелни научни звена". |
| |
| 14, 20 юли и 5, 6 септември 1992 |
|
|
Общото събрание избира Управителен съвет на БАН. |
| |
| 6-13 юли 1992 |
|
|
Общото събрание избира постоянно ръководство на БАН За председател е избран акад. Йордан Малиновски. |
| |
| април-юни 1992 |
|
|
Общото събрание обсъжда и приема нов Устав на БАН. |
| |
| 9-16 декември 1991 |
|
|
Общото събрание избира временно ръководство на БАН начело с акад. Йордан Малиновски. |
| |
| 18 ноември 1991 |
|
|
Съгласно чл.5 от Закона за БАН е сформирано ново Общо събрание на БАН, състоящо се от 200 хабилитирани учени, избрани от Общите събрания на учените на академичните научни звена. |
| |
| 2 ноември 1991 |
|
|
Народното събрание приема Закон за БАН. С новия закон и по-късно - с изработения на негова основа Устав на БАН Академията се превръща в една напълно демократична и автономна институция, чието управление и структура се основават изцяло на принципа на изборността. Академичните звена получават висока степен на автономност. |
| |
| 1990 |
|
|
Подготовка и обсъждане на нов Закон за БАН. |
| |
| 1989 |
|
|
Приети са Временни правила за избиране на ръководни органи на институтите и лабораториите, въз основа на които за пръв път в научните звена на БАН Общите събрания на учените провеждат избори за директори, ръководни органи и научни съвети. |
| |
| 20 юли 1977 |
|
|
С Указ на ДС на НРБ N 1105 се допълват и изменят текстове от Устава на БАН. Утвърждава се научното обединение като структурно звено на БАН. |
| |
| 1973 |
|
|
Съгласно новия Устав се извършва интеграция между СУ "Климент Охридски" и БАН. Създават се научните обединения и единните центрове за наука и подготовка на кадри. |
| |
| 21 декември 1972 |
|
|
Общото събрание приема нов Устав на БАН. Върху неговата основа се извършва нова реорганизация на БАН. Уставът е утвърден с Указ на Държавния съвет N 1029 от 4 май 1973 г. За пръв път в този Устав е формулирано, че БАН "развива дейността си съобразно програмата и решенията на Българската Комунистическа Партия..." |
| |
| 1 октомври 1969 |
|
|
Тържествено честване на 100-годишнината на БАН. Тържественото събрание се провежда в зала "Универсиада". |
| |
| август-септември 1966 |
|
|
Първи конгрес по балканистика, организиран от БАН Провежда се с участието на генералния директор на ЮНЕСКО г-н Рене Майо. |
| |
| септември 1961 |
|
|
Създава се отделна Селскостопанска академия. |
| |
| 11 декември 1959 |
|
|
Общото събрание на БАН, въз основа на постановление на МС за развитието на БАН и по доклад на зам.- председателя акад. Христо Даскалов, приема решение за нова структура на Академията, за развитие на институтите, за разширение на материалната база и за значителен кадрови ръст на БАН. |
| |
| 30 март 1957 |
|
|
С Указ N 141 на Президиума на Народното събрание е утвърден новият Устав на БАН. |
| |
| 14 март 1957 |
|
|
Народното събрание приема Закон за изменение на Закона за БАН, с който законът от 1949г. се отменя почти изцяло. Според ал.2 на единствения параграф на новия закон, "въпросите за структурата, личния състав и ръководните органи на БАН, както и останалите устройствени и организационни въпроси, се уреждат с устав, одобрен от Министерския съвет и утвърден с указ на Президиума на Народното събрание". Периодът от септември 1949г. до април 1957г. е единственият период в историята на БАН, през който тя няма устав. |
| |
| 16 септември 1949 |
|
|
Великото народно събрание приема нов Закон за БАН. Съгласно чл.1 на Закона "БАН е най-висшето държавно научно учреждение в страната и е подчинена на Министерския съвет". С този закон се премахват отделите и се създава нова структура със 7 отделения. Законът предвижда управлението на БАН да не се извършва въз основа на устав, а чрез правилници. |
| |
| 4 март 1947 |
|
|
Общото събрание избира нов Управителен съвет, за председател е избран Т. Павлов. |
| |
| 27 - 28 февруари 1947 |
|
|
Общото събрание приема нов Устав на БАН, който влиза в сила от 1 март с.г. |
| |
| 1 февруари 1947 |
|
|
Народното събрание приема нов Закон за БАН. Съгласно чл.2 на закона БАНИ се преименува в БАН. Съгласно чл.1 "БАН е най-висшият научен институт в страната. Тя е държавно учреждение със свой самостоятелен творчески, организационен и административен живот и се намира под ведомството на Министерския съвет...". Законът влиза в сила от 1 март с.г. |
| |
| ноември 1945 |
|
|
Общото събрание на БАНИ приема план за преустройството на Академията, в който се предвижда към нея постепенно да се открият редица научни институти. Първите институти са основани през следващата 1946 г. |
| |
| 14 януари 1945 |
|
|
Провежда се извънредно Общо събрание за избор на нови редовни и извънредни членове на БАНИ. |
| |
| ноември-декември 1944 |
|
|
Сформирано е временно ръководство на БАНИ с председател Д. Михалчев и секретар Сп. Казанджиев. |
| |
| януари-март 1944 |
|
|
Разрушена е част от сградата на БАНИ в резултат на бомбардировките. Дейността на БАНИ временно е прекъсната. |
| |
| март 1941 |
|
|
Народното събрание по предложение на Б. Филов приема закон за допълнение на Закона за БАНИ. Допълнението узаконява алинея, която предвижда научният секретар на БАНИ да се назначава от министъра на Народното просвещение. |
| |
| 1941 |
|
|
Възниква конфликт между министър-председателя Богдан Филов и по-голямата част от академиците по повод на предложения от Филов проект за допълнения на Закона за БАНИ, който предвижда научният секретар на БАНИ да бъде назначаван, а не избиран, каквато е традицията и както е според Устава на БАН. |
| |
| 30 юни 1940 |
|
|
Общото събрание на БАН приема Устав на БАНИ. |
| |
| април 1940 |
|
|
Народното Събрание приема Закон за преустройство на БАН и нарича Академията Българска Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ). |
| |
| 2 октомври 1938 |
|
|
Извънредно Общо събрание на БАН провъзгласява цар Борис III за почетен член на БАН. |
| |
| 9-16 септември 1934 |
|
|
В софия се провежда IV Международен конгрес по археология, който решава БАН да оглави международната комисия по издаването на извори за живота и делото на св. св. Кирил и Методий. |
| |
| 1931 |
|
|
БАН е приета в Международния съвет на научните организации. |
| |
| 14 май 1929 |
|
|
Тържествено събрание на БАН по случай 50 години от Освобождението на България и 1000 годишнината на цар Симеон I. Присъства царската фамилия. Официално е открита новата сграда на БАН. |
| |
| 24 юни 1928 |
|
|
Провежда се първото Общо събрание на БАН в новата сграда на площад "Народно събрание". Външният вид на сградата е запазен до днес въпреки разрушенията, причинени от бомбардировките на Втората световна война. |
| |
| 1926 |
|
|
22 академици теглят личен кредит от БНБ в размер на 3 млн.лв. срещу ипотека за довършване на новостроящата се сграда. |
| |
| 25 май 1925 |
|
|
Полага се основният камък на новата сграда на БАН. |
| |
| 1921 - 1922 |
|
|
Възниква конфликт между ръководството на БАН и Министерството на народното просвещение по повод на предложената от министър Ст. Омарчевски правописна реформа. |
| |
| 9 юни 1918 |
|
|
Провеждат се първи избори на нови членове на БАН. |
| |
| 1914 |
|
|
Създадена е комисия за проучване на дейността и наследството на Климент Охридски. |
| |
| 1913 |
|
|
Започва да излиза "Сборник на БАН". |
| |
| 7-9 май 1912 |
|
|
Участие на представители на БАН в Конференцията за създаване на Съюз на славянските академии и научни дружества в Санкт Петербург. В началото на 1913г. Общото събрание официално присъединява Академията към този съюз. |
| |
| 1 февруари 1912 |
|
|
Обнародван е първият закон на БАН. |
| |
| 6 март 1911 |
|
|
БКД се преобразува в Българска Академия на Науките. Първият председател на БАН е Иван Гешов. |
| |
| 13 февруари 1911 |
|
|
Общото събрание на БКД избира първия Управителен съвет на бъдещата Българска Академия на Науките. |
| |
| 1908 |
|
|
Председателят на БКД Иван Гешов прави лично дарение на Дружеството от 120 000 златни лева, като изплаща ипотечния му дълг. |
| |
| 1906 |
|
|
Започва издаването на поредицата "Български старини". |
| |
| 14 октомври 1902 |
|
|
Общото събрание на БКД внася изменения в Устава. |
| |
| 1899 - 1900 |
|
|
През периода 14 ноември - 5 декември Главното събрание на БКД обсъжда новия Устав, който е приет на 5 декември. На 12 януари 1900 Министърът на Народното просвещение одобрява Устава. Този Устав действа до 1911г. |
| |
| 25 октомври 1898 |
|
|
Провежда се Главно събрание на БКД. Избран е постоянен съвет, за председател е избран Иван Гешов. Извършена е частична структурна промяна, като към клона за природно-медицински науки се присъединяват физико-математическите науки. |
| |
| 30 май 1898 |
|
|
Провежда се Общо събрание на БКД, което освобождава старото ръководство и избира ново временно ръководство.. |
| |
| 5 октомври 1890 |
|
|
Полагане на основния камък на сградата на БКД. |
| |
| 1885 |
|
|
Тържествено отбелязване на празника на св. св. Кирил и Методий, организирано от БКД. |
| |
| 7 август 1884 |
|
|
Първото Главно събрание на БКД, свикано след Освобождението, приема нов Устав. Той установява нова структура и нова научна организация на БКД. Създадени са три научни клона - историко-филологически, за природни и медицински науки и за държавни науки. Научното ръководство се състои от председател, подпредседател, деловодител, ковчежник и председатели на клоновете. За председател е избран проф. Марин Дринов. В чл. 2 от новия Устав е формулирано, че БКД се намира под личното покровителство на н. вис. Българский княз Александър I. |
| |
| 6 март 1884 |
|
|
Софийското градско управление със свидетелство N 833 отпуща място за изграждане на сграда на БКД на ул. "Цариградска". |
| |
| 7 юни 1882 |
|
|
БКД се обръща към Софийската Община с молба за предоставяне на терен за изграждане на сграда на дружеството. |
| |
| 1882 |
|
|
Министърът на Народното просвещение Константин Иречек назначава Привременен управителен комитет, който да възстанови и ръководи дейността на БКД. Председател на комитета е Васил Д. Стоянов. Възстановява се издаването на "Периодическо списание". Приет е Правилник за привременно управление на БКД, който действа до 1884г.v |
| |
| 25-28 октомври 1878 |
|
|
Главното събрание на БКД решава да се премести седалището на дружеството от Браила в столицата на България. |
| |
| 1871 |
|
|
Избран е първият почетен член на БКД - Гаврил Кръстевич (1820 - 1898). |
| |
| 1870 |
|
|
Издадена е първата книжка на "Периодическото списание", орган на БКД. |
| |
| 26-30 септември 1869 |
|
|
Основано Българското Книжовно Дружество (БКД) в гр. Браила в къщата на Варвара хаджи Велева. На 29 септември е приет първият Устав на БКД, с тайно гласуване е избрано първото ръководство на БКД, което се състои от Настоятелство и действителни членове.
Настоятелство:
Николай Ценов - председател,
Василаки Михаилиди,
Петраки Симов,
Костаки Попович,
Стефан Берон.
Действителни членове:
Марин Дринов (1838 - 1906) - председател,
Васил Друмев (1840 - 1901) - член,
Васил Д. Стоянов (1839 - 1910) - деловодител.
На 30 септември Николай Ценов получава цялата документация на БКД. Всички присъстващи на Учредителното събрание полагат клетва. |
| |
| |
|
|
