Гореща политическа зима, прогнозира „Капитал"

Като никога досега дебатите в парламента при откриването на новия политически сезон бяха доволно интересни. Но не защото се чуха обещания за някакви важни реформи или други политически приоритети. А защото от речите на председателите на парламентарни групи много ясно се видя кой къде го стяга обувката. Ангел Найденов от БСП например отдели почти цялото си изказване на "особено активната и нарастваща агресия от страна на опозицията" и като че ли само между другото спомена, че приемането на социалните закони е първа грижа за левицата. Партньорите от ДПС използваха същата сутрин чрез красноречивия Лютви Местан, който ехидно отбеляза, че "агресивното крещене срещу управлението не е алтернатива, както и физическите параметри на една или друга фигура". Гвоздеят на деня обаче беше председателят на групата на НДСВ Пламен Моллов. Вместо да се включи в общия макар и само вербален фронт на тройната коалиция срещу опозицията, депутатът от жълтата партия се отдаде на най-любимата за царистите тема: "Ще напусне ли НДСВ тройната коалиция?" С това доволно изтъркано питане Моллов започна речта си. После продължи: "Този въпрос превърна НДСВ в подвижна мишена." Към средата на изложението си той отново се върна към сакралния въпрос, но само за да му даде актуален отговор. И той гласеше не особено приятните за БСП и ДПС констатации: "Ако НДСВ напусне коалицията и бъде премахнат плоският данък, каквито гласове се чуха, всички, които се възползваха от опростената данъчна политика, ще бъдат недоволни. Ако НДСВ напусне коалицията, популисткото харчене на пари от излишъка би повишило инфлацията..."

 

Така в началото на новия политически сезон ръководството на царската формация даде отговор на един от ключовите въпроси и той не е дали жълтите ще напуснат властта - времето за това отдавна мина. А по-скоро

 

Каква тактика

 

на поведение ще избере НДСВ до края на мандата. А именно - ще продължи да се разграничава театрално от партньорите си в коалицията, дори понякога на ръба на приличието, но ще седи в управлението. "Логично е да се очаква НДСВ да предприеме някакви опити за връщане към идентичността и за показване на характер, като например по някои въпроси да изразяват несъгласие с другите коалиционни партньори и дори да гласуват различно от БСП и ДПС, но в рамките на властта", коментира социологът и член на Висшия съвет на БСП Юрий Асланов.

 

Първият пример за това какво да очакваме дойде само часове след като Пламен Моллов увери всички в лоялността на НДСВ. Колегата му Минчо Спасов, председател на комисията по вътрешна сигурност в парламента, поиска представител на опозицията да оглави доста атрактивната подкомисия за контрол върху дейността на ДАНС. Заедно с това огласи и смущаващи данни за сумите, изразходвани от Министерството на вътрешните работи за специални разузнавателни средства по времето на бившия министър Румен Петков. Според тях за последните две години МВР е дало близо 95 млн.. лв. за подслушване.

 

Всъщност тъкмо в това "разкритие" на Спасов е заключена и далеч по-голямата интрига на политическия сезон от това ще напусне ли НДСВ тройната коалиция или не. Става дума за вътрешнопартийните борби в БСП. Защото данните на Спасов са чисто и просто информация, предоставена му от министъра на вътрешните работи Михаил Миков, която си е си своебразен удар по предшественика и съпартиеца му Румен Петков. (Миков е от крилото на Станишев, което до изборите, а преди това и до конгреса на червените през ноември, ще трябва да парира засилената активност на Петков и другарите му от т.нар. президентско лоби, които си имат своя собствена игра и политическа визия вътре в БСП.)

 

Официалното начало на новата политическа година ни предостави още един

 

Прелюбопитен сюжет

 

След като малко преди лятото президентът Георги Първанов влезе в полемика с премиера Сергей Станишев за политиката на правителството и за съветниците на премиера, тази седмица той публично разкритикува готвения нов законопроект за отбраната, според който началникът на Генералния щаб ще е подчинен само на министъра, но не и на президента като върховен главнокомандващ. В законопроекта има и още един текст, който очевидно е притеснил Първанов. Според него президентът може да изисква от началника на отбраната необходимата информация за осъществяване на функциите си като главнокомандващ, но не е задължително тя да му бъде предоставена. "Няма разумно обяснение за това, че самоцелно президентът се лишава от някои досегашни ангажименти и функции и от възможността да получава своевременна информация, заяви Първанов и заплаши, че, ако законът бъде приет в този вид от парламента, че наложи вето.

 

"Отнемането на правомощия на президента е кармата на всяко управляващо мнозинство. Спомнете си ситуацията, когато управляваше СДС. Напрежението между тогавашния президент Петър Стоянов и премиера Иван Костов се появи, когато технологията на управление на институциите наложи прехвърляне на правомощия от държавния глава към правителството, и тогава двамата влязоха във война. Впоследствие до голяма степен това стана причина за разцеплението на СДС. Аз не знам как тази драма ще бъде преживяна в БСП, защото тя не е продукт на лични или вътрешнопартийни конфликти, а резултат от механизмите на управление на държавата. Въпросът обаче е дали Първанов ще е достатъчно зрял да приеме това ограничение с публично достойнство", коментира политологът Румяна Коларова. "Вече се изясни, че няма противоречия между президента и премиера. Разбира се, може да има разногласия, но те са допустими и дори необходими от гледна точка на институциите, които представляват", е погледът отвътре на Юрий Асланов.

 

Факт, е че каквито и сблъсъци да се случат вътре в БСП, социалистите едва ли ще се решат да предизвикат предсрочни парламентарни избори. Но все пак в левицата започна да става горещо.

 

Много скоро идва

 

И още един тест

 

за близостта между "Позитано" 20 и президента. Става дума за гласуването на промените в законите за изборите и за политическите партии - все идеи, които Първанов на няколко пъти лансира като ключови за бъдещето на политическата система. Тук въпросът е как левицата ще намери компромиса между собствените си желания, тези на коалиционните си партньори и визията на държавния глава.

 

Това според Румяна Коларова ще бъде и изпит за стабилността на коалицията. "Показателно е, че по този въпрос има формиране на лагери вътре в тройната коалиция. Със сигурност и в БСП, и в ДПС има мощно присъствие на хора, които искат да запазят съществуващата избирателна система. ДПС е ясно за пропорционален избор. Голямото противоречие е вътре в БСП. И големият въпрос е как ще се балансира между подкрепата за двете крила в социалистическата партия - около президента Георги Първанов и около премиера Сергей Станишев", смята Коларова. Засега все още не е напълно ясно какво точно ще предложат социалистите, въпреки че по-голямата част от идеите им вече бяха огласени. Както е известно обаче, за един закон може да се съди не по това как изглежда, когато влиза в парламента, а когато излиза оттам.

 

"В България по-активните процеси се развиват близо до изборите, когато в различните парламентарни групи в Народното събрание започват, образно казано, странни движения напред и назад. В този смисъл до зимата не очаквам нито от страна на управляващата коалиция, нито от страна на опозицията да възпроизведат събитие, което да размести съществено пластовете. След това ще има по-значителна динамика на полето на парламента, защото всеки депутат започва да калкулира бъдещето си през своите интереси. Обикновено близо до избори се случват странни и ненадейни неща", прогнозира Асланов.

 

Въпрос на време е да видим това.

 

Тесла за мераците на "Кушлев", съобщава „Монитор"

Депутатите в парламента отказаха да дадат повече правомощия на комисията "Кушлев". Това стана ясно, след като народните представители отхвърлиха при прегласуване на първо четене поправките в Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.

Промените предвиждаха да се разшири предметът на престъпленията, разследвани от комисията на Стоян Кушлев, както и да се увеличи кръгът от лица, чието имущество да бъде проучвано и отнемано в полза на държавата. В сегашния закон на проверка подлежаха само съпрузите и непълнолетните деца.

Новите текстове предвиждаха и възможността членовете на комисията да имат лично оръжие.

При първото гласуване вчера проектът на депутати от трите управляващи партии беше подкрепен от 93-ма народни представители, а 35 бяха "против". 33-ма се въздържаха по време на вота, сред които и депутати от ДПС. Председателят на ПГ на БНД Борислав Ралчев обаче поиска прегласуване и промените бяха отхвърлени, след като 78 депутати гласуваха "за", а 40 - "против". Броят на въздържалите се също нарасна и стана 39. Според Ралчев, ако промените на вносителите бяха приети, това щеше да има пагубни последици за българските граждани.

След гласуването председателят на ПГ на Коалиция за България Ангел Найденов коментира, че колегите му от мнозинството са разочаровани от отхвърлянето на проекта. За това той обвини опозицията, макар че още при обсъждането в четвъртък от ДПС заявиха, че не трябва да се избързва с промените.

Според Найденов с предлаганите в закона поправки депутатите от мнозинството са искали да покажат волята си за противодействие на престъпността. "Ние не се отказваме от идеята, защото е важна за изчистване на стопанския живот в страната и знак към европейските ни партньори", допълни той. Найденов уточни, че експерти от трите управляващи партии ще създадат работна група, която да намери по-радикални решения. Председателят на правната парламентарна комисия Янаки Стоилов също бе категоричен, че ще бъдат проверявани лица, при които има несъответствие между доходи и притежавана собственост. Депутатът от ДПС Четин Казак, който е вносител на проекта, коментира, че партията му има нагласата за борба с корупцията, но не одобрява юридическата страна на текстовете и затова ще продължи да работи по тях.

От ДПС вчера уточниха, че заедно с БСП и НДСВ са вносители на промените и това е доказателство за наличието на политическа воля в подкрепа на законопроекта. "Гласуването "въздържал се" при първото четене от ПГ на ДПС не е принципно несъгласие с духа и замисъла на текстове, а изразява резерви към някои от формулировките, които биха влезли в противоречие със съществуващото законодателство и биха били правно уязвими и несъответстващи на целите на закона", се казва в официално съобщение до медиите.

 

 

Родни фирми мамят с осигуровки и в Германия, разкрива „Сега"

Български фирми намериха начин да надхитрят дори немската осигурителна система. Целта е да не се плащат вноски за пенсия на българи, извършващи нискоквалифициран труд, в страната на желязната дисциплина. Проблемът съществува и в други страни - членки на ЕС, но България и Германия са сред първите, които започнаха съвместни проверки, стана ясно от съобщение на Националната агенция за приходите (НАП).

 

Практиката е български фирми да включват изкуствено към българската осигурителна система работници, които са наети от германски работодатели и работят на територията на Германия. Това става със съучастието на немската фирма, която по този начин си спестява огромните разходи за осигуровки. В резултат българи, работещи в Германия, се осигуряват в България върху много по-нисък доход от реалния.

Става дума най-вече за нискоквалифицирани работници като транжори, строители, земеделци и др. Обикновено българската фирма ги води на трудов договор у нас и ги командирова в Германия, за да заобиколи общото европейско правило. Според него, ако лицето е наето в друга страна - член на ЕС, трябва да се осигурява по местните закони, независимо че страната на постоянното му пребиваване е България. Това правило не важи, когато работниците са командировани до 1 година в друга държава от ЕС. Според Еврорегламент 1408/71 за тях се внасят осигуровки в изпращащата държава, в случая - България, като за целта работникът получава специално удостоверение "Е 101", което се издава от НАП. То доказва пред приемащата държава, че фирмата, която го изпраща, го осигурява у нас. Но за да издаде удостоверението, НАП изисква доказателство, че фирмата извършва някаква съществена дейност у нас, а не е примерно само посредническа агенция за износ на работници. Обикновено тези проверки се извършват само по формални белези: оборота на фирмата у нас и в Германия, колко е персоналът й тук и колко в другата държава, къде е седалището й и др.

Данъчните нямат информация колко фирми у нас заобикалят закона чрез подобна схема. От Агенцията по заетостта обясниха, че знаят за проблема, но нямат отношение към него, защото изпращат работници само по спогодби.

Практиката е разкрита от германските власти и те са настояли да се разработи съвместна процедура, според която при издаването на удостоверенията ще се правят много по-стриктни проверки. "България и Германия са сред първите държави от ЕС, които ще си сътрудничат при проверки на тези удостоверения", обясниха вчера от НАП. През юни и другите държави-членки са решили да започнат проверки на ниво ЕС.

 

Бербатов на "Олд Трафорд": Искам златна топка, пише „24 часа"

"Искам да спечеля "Златната топка", преди да приключа кариерата си", заяви Димитър Бербатов вчера при официалното си представяне като играч на "Манчестър Юнайтед" на стадион "Олд Трафорд". "Тази година ще помогна на Кристиано Роналдо да го направи, но следващата ще е за мен", каза българинът.

"Бербатов е играч от класата на Теди Шерингам и Ерик Кантона. Футболист точно за "Юнайтед", заяви легендарният мениджър на "червените дяволи" Алекс Фергюсън.

 

Шпионираме ЕС и НАТО, но не Русия, отбелязва „Труд"

Шпионираме страните от ЕС и НАТО вместо Русия. Сензационното подозрение отправи вчера пред Би Ти Ви шефът на вътрешната комисия Минчо Спасов. Така царският депутат завърза нова интрига около спецслужбите. Преди дни той оповести, че за подслушване МВР е похарчило "внушителната сума от 94 млн. лв." за 2006 и 2007 г. "Това е лудост", заяви бившият шеф на МВР Румен Петков. И предупреди, че следващата грешка ще бъде да се иска информация коя служба колко харчи. Точно това ще предприеме Спасов, за да изясни дали сме сменили приоритетите си. "Опитът на г-н Минчо да излезе от амплоато си на катаджия надмина всякакви граници", коментира вчера за "Труд" Румен Петков.

Отпечатване | Изпращане | Запази в Ibox.bg