„Гласът на Свободна България”, Радио „Свободна Европа” и Радио „Нова Европа”
В края на 1949 г. в САЩ е създадена неправителствената организация
„Национален кометет за свободна Европа” (National Committee for a Free Europe). Тя е
замислена като инструмент на ЦРУ в борбата му срещу съветската доминация в страните зад
Желязната завеса, която трябва да се води с помощта и участието на самите източноевропейци.
Официалната мисия на Радио „Свободна Европа” е да популяризира демократичните ценности и
институции чрез разпространяването на информация за текущите събития и коментари към тях,
а дейността и се финансира от Конгреса на САЩ. Главната цел на Радио „Свободна Европа” е
не само да информира слушателите си за актуалните събития, но и да предизвика естествената
смърт на комунистическата система и да провокира либерализирането на т.нар. сателитни
страни (Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България). В името на тази цел радиото
се стреми да замести местните радиостанции, като предостави една алтернатива на контролираните
и обсебени от комунистическата партия медии. Според някои от стратезите на Студената война,
тя по същество е война на идеите и трябва да се води с политически, а не с военни средства.
Поради тази причина ЦРУ финансира редица проекти, включително и Радио „Свободна Европа”,
чрез които да редуцира влиянието на комунистическата идеология над възгледите на
интелектуалците от Стария континент и развиващия се свят.
На 11 август 1948 г. е създаден Български национален комитет (БНК) „Свободна
и независима България” със седалище във Вашингтон, САЩ и председател Г. М. Димитров, на 27
декември същата година в Мюнхен е основан Български национален фронт „Свобода”. БНК е наследник
на организацията, която създаде Радио „Свободна и независима България” и
„Станция на Свободата” в годините на Втората световна война.
На 11 август 1950 г. започват предавания на български език, обявявани
като „Гласът на Свободна България”. Първите програми са били записвани в студио в Ню Йорк, САЩ и
излъчвани на къси вълни чрез предавател в Западна Германия. През 1952 г. е открит студийния комплекс
в Мюнхен, от който радиото излъчва в продължение на 40 години. През 1957 г. предаванията за
отделните страни от Източна Европа вече излъчват под общото име Радио „Свободна Европа”.
Междувременно, на 7 януари 1958 г. в Мадрид е основана организация на българската
емиграция „Временно Българско Представителство”. Тази организации подпомага излъчванията на нелегалната
станция Радио „Горянин” (1951-1962 г.) от Атина и предаванията на
Радио Мадрид на български (1958-1962 г.). Няма факти, доказващи връзки на
тази организация с Радио „Свободна Европа”.
В повечето от източноевропейските комунистичеки държави слушането на Радио
„Свободна Европа” е било незаконно и се е правело тайно. В периода 1951-1988 г. предаванията
на радиостанцията са силно заглушавани от от българските власти. Държавна
Сигурност е следила отблизо дейността на българската редакция и поддържала агентура там
(виж документите приложени по-долу). От ноември 1975 до юни 1978 г. в 137 емисии по Радио
„Свободна Европа”, българският писател в емиграция Георги Марков чете остро-критични към режима
в България откъси от книгата си „Задочни репортажи за България”. По всяка вероятност, това е
една от причините за убийството му с прословутия „български чадър”.
През септември 1992 г., Българската държава лицензира радиостанцията за излъчване
на УКВ в големите градове в България, като благодарност за огромната роля на станцията за осъществяване
на демократичните промени в страната. В края на 1994 г. на вълните на Свободна Европа, в свободното
от политически програми време, започва излъчването на радиостанцията за класическа музика
Classic FM. През 1995 г. централата на Радио „Свободна Европа” е
преместена в Прага. През 2003 г. Американският конгрeс решава да прекрати финансирането на 10-те
езикови редакции на страните, които ще бъдат приети в НАТО за сметка на програми за други,
по-размирни части на света.
Документи от архива на Държавна сигурност | ||
Информация от полк. Т. Петров относно експлозията до сградата на Радио „Свободна Европа”
в гр. Мюнхен, Централно информационно-организационно управление - МВР, Първо главно управление
на Държавна сигурност. 10 март 1981 г. (.pdf, 229 KB) |
||
Информация от ген. П. Стоянов относно обстановката в българската секция на Радио „Свободна
Европа”, Шесто управление на Държавна сигурност - МВР. 15 март 1984 г. (.pdf, 784 KB) |
||
Аудио записи на Радио Свободна Европа | ||
rfe_bg_1977.mp3 | 334 KB | Запис от предаване на „Свободна Европа” през юни 1977 г. на 15115 KHz |
rfe_bg_80s.mp3 | 277 KB | Запис от предаване на „Свободна Европа” през 80-те |
rfe_bg_1999.mp3 | 334 KB | Запис от предаване на „Свободна Европа” през 1999 г. |
Радио Нова Европа
На 5 април 2004 г. на честотите, освободени от „Радио Свободна
Европа” се появява Радио „Нова Европа”. Новата програма залага на темите политика, бизнес и
общество. Радио Нова Европа транслира и програмите на Дойче Веле и
Би Би Си на български.
През 2006 г. ръководството на Фондация Нова Европа решава да промени
програмния профил и името на Радио Нова Европа. На 4 септември 2006 г. се излъчва последното
предаване на радиостанцията, а на честотите ѝ, месец по-късно, стартира на новата
радиостанци Z-Rock.
Аудио записи на Радио Нова Европа | ||
rne_1.mp3 | 208 KB | Сигнали на „Нова Европа”, 2006 г. |
rne_2.mp3 | 492 KB | Сигнали на „Нова Европа”, 2006 г. |
rne_3.mp3 | 392 KB | Сигнали на „Нова Европа”, 2006 г. |
rne_4.mp3 | 1.71 MB | Сигнали на „Нова Европа”, 2006 г. |
rne_5.mp3 | 708 KB | Сигнали на „Нова Европа”, 2006 г. |
rne_6.mp3 | 0.99 MB | Последната песен, излъчена в ефира на Радио „Нова Европа”, 2006 г. |