СРОКСОС

СРОКСОС е неправителствена организация с обществена дейност, регистрирана в СГС.
Наша ЦЕЛ е изграждане и стимулиране на ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО в България, което да е гарант за прозрачно и ефективно управление и развитие. Гражданско общество, което да се противопостави на престъпността, корупцията и посредствеността.
Нашите задачи са:

- издигането на колективния (обществения, гражданския) интерес над партийния, синдикалния, престъпния личен интерес;
- незабавна реакция чрез граждански натиск срещу проявата на корупция във всичките и форми;
- изграждане на силни и независими от партии и институции граждански организации;
- реформи в образованието, възпитанието и възраждане на нормални ценности сред студенти, ученици и млади хора;
- реална европейска интеграция чрез комуникация с европейските институции;
- независимо информиране на гражданите за процесите в страната.
На 14-ти Януари 2009г. организирахме мащабен граждански протест на който показахме, че България е нереформирана държава с фасадна демокрация, чиито самозабравили се управници използват сила и дезинформация. За първи път гражданите ни се самоорганизира и застана срещу корупцията, политическата олигархия и бедността.
Последствията от нашите граждански прояви за първи път поставиха обществения интерес над личния. Това са законодателни промени и инициативи, свързани със Студентски град, околоблоковите пространства, "заменките", горите, субсидиите за бизнеса, действия срещу корупцията, правата на гражданите, съдебната система.

В памет на Васил Левски

"Тоз, който ни освободи, той ще ни пороби!"

Повсеместна корупция, мафия от руски тип, мутирали комунистически служби начело на държавата, поръчкови убийства, защита на чужди енергийни интереси, робско поведение на държавници пред имперски пратеници. Всичко това показва, че нашият "освободител" все още ни държи в робство - политическо, икономическо, институционално, морално и пропагандно.

Това е подкретено и от словата на русофила (първоначално) ИВАН ВАЗОВ, но преди всичко ПАТРИОТ:

На руските воини

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?

О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно пµ любим я ния.

За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам, и за нея,
кат нас да живейте и мрете!

ПРОТЕСТ! НЕ на терора! НЕ на тоталитаризма! 03.02.2010г.


Едва 6 месеца след встъпването си в длъжност новите управници на България явно заявяват, че възнамеряват да следват тоталитарен и силов модел на управление. Опитаха и все още се опитват да прокарат "закон за електронно следене". Силово наложиха на хората да плащат със задна дата здравни осигуровки, които никога не ползвали и не ще използват. Силово наложиха на възрастните хора, които и без това не могат да си покрият годините за стаж, да работят до 63 години (поне).
Това е терор!
На всичкото отгоре сегашните държавници, усещайки, че с подобни политически решения все повече предизвикват народния гняв, решиха да си завържат гащите предварително като ограничат правото на граждански протест. Новият закон за митингите беше внесен и приет абсолютно "на тъмно", без нито една гражданска организация да има достъп до правните текстове, камо ли да участва в дискусия по въпроса.
Това е тоталитаризъм!
БСП се опитаха да прокарат този закон, но не успяха, благодарение на гражданската активност по това време.
Сега бившият бодигард на Тодор Живков действа като наследник на БСП и силово се опитва отново да запуши устата на гражданското общество в България.
Отправяме апел към всички независими граждани и граждански организации, които са против агресивното и крайно непрозрачното управление на сегашната власт, да се присъединят към протеста на 03.02.2010 (сряда) от 11.00 до 12.30ч на пл. Народно събрание.

НЕ на терора! НЕ на тоталитаризма! Битката за свобода тепърва предстои...


Допълнение: протеста е отново е изцяло граждански и няма нищо общо с жалките опити на малки партийки и загиващи парламентарни групи за имитация на гражданско общество и безполезна политическа реклама.

14 ЯНУАРИ 2010 - Партийното израждане на една гражданска инициатива

Едно от най-значимите събития на миналата година безспорно е гражданския протест на 14-ти януари. Това събитие бе уникално с това, че за първи път в България се прави нережисиран от политическа партия, корумпиран синдикат или бизнес-организация протест срещу политическата олигархия, нейната некадърност, наглост и престъпна безотговорност спрямо обществените интереси.

Разбира се медиите, които по-късно се разбра, че до една обслужват интересите на тази политическа върхушка многократно се опитаха да компрометират протеста, а може би наивните и бездарни журналисти, отразяващи това събитие не разбраха за какво става въпрос. Исканията били хаотични, били безсмислени, били невъзможни за реализация. Хайде бе! Над 8000 човека искаха единствената запазила комунистическите си лидери и милиционерски служби източно-европейска държава, 20 години след псевдо-прехода да започне реален демократичен преход с нови лица, нови политически лидери, с чисто минало и висок морал. Явно промитите журналистически мозъци, както и анализите и коментарите на псевдо-елита на България смятаха, че да живееш в некорумпирана държава, която не е на последно място в белия свят по благосъстояние и обществени блага е нещо абсурдно. Наистина за тях бе абсурдно това (по-скоро страшно), защото в нормална държава, където се ценят не шуробаджанашките връзки с комунистическата аристокрация, а интелекта и таланта, тези хора не биха работили като журналисти и не биха се представяли като интелигенция.
На няколко места споменаваме комунистическа върхушка (олигархия, аристокрация). Да направим уточнение, че под “комунистическа” нямаме предвид интелигентни хора, вярващи и прилагащи идеите на Маркс за социално равенство, власт на народа и т.н., а нагли, вкопчили се във властта индивиди и групировки, посочени от така наречените бивши “комунисти” и тайните служби за добри приемници на едно престъпно минало.
Да, имахме много искания и проблеми, нерешени за 20 години фалшив преход, искания, които хората вярваха, че могат да бъдат наложени от гражданското мнение, а не от фалшиви партии с общ произход и неясно финансиране.
Както отбелязахме този протест бе уникален с автентичността си, гражданската си енергия, липса на партийни страсти. На площада присъстваха симпатизанти на различни партии – сини, червени, зелени, националисти, не забелязахме само жълти представители (по това време вече бяха на изчезване) и симпатизанти на етническите партии. Те бяха предимно граждани, а организацията ни бе достатъчно добра за да елиминираме всякакви партийни настроения, освен това народа на площада би посрещнап полит-агитацията най-малкото с освирквания.

Една година по-късно… Няколко малки партии и организация, които нямаха смелост преди дори да се разпишат като организатори и да се опълчат в публичното пространство срещу властта, сега се изживяват като приемници на миналогодишното гражданско събитие. Повече от нагло е поведението на малка и неуспешна партия като “Зелените” да подмени гражданската форма на протест с партийно перчене. Толкова ли нямат уважение към гражданите и гражданската форма на демократичен контрол, че трябва да развеят партийните байряци и да се крият зад партийната структура? Разбрахме, че към тях ще се присъединят формацията на Мария Капон и вероятно сини структури. Да – фарса е абсолютен – в България даже и малките партии имат достатъчно наглост да смятат, че са над народа и могат да представляват и защитават интересите на гражданите дори и самите граждани да не са ги упълномощили за това.
Да напомня, че самите “Зелени” никога не са били сред организаторите на миналогодишните протести, а те бяха над 20 на брой. Думите са нищо, без официална аргументация. Това твърдение е аргументирано с официални документи, разрешителни и съгласувателни писма със СДВР и Община, фактури и други финансови документи, съхранявани в нашето сдружение. “Зелените” никъде в тези документи не фигурират нито като организатори, нито като съорганизатори, нито финансово са подпомогнали организацията на тези събития, въпреки щедрите обещания. В архивите на СДВР може да се провери срещу кои организации бе повдигнато съшитото с бели конци обвинение за нарушаване на обществения ред и създадени предпоставки за насилие – дали към нас или към “Зелените” (може да направите това чрез заявление по смисъла на ЗДОИ). Също така може по време на наша инициатива да позвъните на наш телефон и за няколко дни да се сдобиете с подозрително “ехо” в телефона си. Въпреки липсата на явни доказателства за официално участие на 14.01.09г., цялата предизборна кампания на “Зелените”, както и обществена тежест се крепяха на мнимото им участие в гражданските протести.
Искаме да отбележим, че съществува огромна разлика между гражданските организации като “За да остане природа в България”, “Да спасим Иракли” и други природозащитни организации спрямо партия “Зелените”, която първоначално бе обединител на тяхната гражданска енергия и обществена отговорност. Обединител, явно преследващ партийни, а не обществени цели.
Природозащитниците в България реално са първите независими граждански обединения, организирали ефективни протести и постигнали немалко успехи за опазване на околната среда и за формирането на гражданско общество в България. Те са пионери в новата история на гражданските прояви и в прилагането на съвременни средства за отстояване на гражданска позиция. При тях формирането на партийна организация с уж природозащитни функции изигра решаваща роля за демотивация и разделение. Първоначално независимите природозащитници, оказаха неоценима помощ и подкрепа за организация на протеста на 14-ти януари. След това дали поради вътрешни разногласия, дали след разочарование от “партийния” си представител, природозащитниците загубиха мотивация и гражданска енергия. Основна наша грешка бе убеждението, че “Зелените” и природозащитните граждански организации са единно цяло. Тази заблуда до голяма степен бе обусловена от присъствието в нашето сдружение на човек, на който първоначално имахме огромно доверие и който бе сред основните фигури в нашата гражданска борба. Този човек бе дългогодишен активен природо-защитник, в последствие и един от основателите на нашето сдружение. Чрез този човек, вписването му в редиците на “Зелените”, развитието на тази партия на уж обществена основа, нагледно виждаме как гражданските идеали, когато се вкарат в партийни релси се израждат и деформират. Човек преди всичко трябва да е обществено съпричастен и граждански активен, за да може да претендира за партийна легитимност. Партийната позиция трябва да се демонстрира не на площада сред изстрадали от псевдо-партии граждани, а чрез стратегии, програми, законопроекти, медийно присъствие, диспути с действащи политици и въобще партийни, а не популистки действия. На площада се излиза единствено като гражданин за изразяване на гражданска позиция, а не за демонстрация на фалшиви партийни идеали.
Безспорно, “Зелените” присъстваха на тези събития, като, че ни убеждаваха, че са само граждани и са коалиция от всички природозащитни организации. Това разбира се бе странно, тъй като се срещахме само с 5-6 представителя на тези уж съществуващи организации с многобройни последователи. Като официални и автентични организатори обаче можем да заявим, че замирането на гражданската енергия до голяма степен се дължи на твърдоглавата позиция на “зелената” партия, както и на вътрешни разногласия. След 14-ти януари, където “Зелените” не присъстваха явно, те трайно се внедриха в планирането на събитията, по-скоро в съветите и хрумките, които постоянно ни насаждаха. Опитваха се и успяваха да смекчат исканията, да ги размият, да ги насочат в удобна за политическата върхушка посока. След като си показаха истинските намерения на едно общо събрание на протестиращите формации и граждани, ние окончателно прекратихме контакти с тях. Ставаше въпрос за искане на оставка на правителството и последващи предсрочни избори. След дълги спорове и скандали, един техен лидер, изпуснал нерви заяви – “не можем да искаме предсрочни избори, защото нашата партия не е готова за тях”. Е след като вашата (не на гражданите партия), гледа своите интереси, а не на гражданите, с какво тя се различава от старата номенклатура?
Интересно е, защо сегашните политизирани формации, уж оглавяващи новия граждански протест не предприеха никакви действия на политическата сцена за защита на гражданските интереси, за изясняване на скандалните събития от 14-ти 2009-та, когато хиляди хора бяха безпричинно бити. Защо не организират диспут като партия срещу парламентарните сили, не се появят в Парламента, не внесат свои законопроекти, изменения и допълнения. Вместо това се вмъкват в редиците на гражданското общество с тесно-партийните си интереси и търсят дивиденти. А дали на протеста след 14-ти януари 2009-та, когато въпреки волята на организаторите, решиха на своя глава да представляват протестиращите и влязоха през ЗАДНАТА врата на парламента, не са получили парламентарна легитимност да представляват гражданското общество в България и чрез това да удължат “вечният преход” на една изстрадала от тарикати държава?
Нека напомним, че поне един от 20-те ни протеста през миналата година бе точно срещу навлизането в личното пространство на МВР службите, полицейския произвол, липсата на граждански контрол спрямо органите на реда.

Какво е 14-ти януари 2010-та? Политически фарс и незачитане на едно уникално за новата история на България събитие – първият граждански протест, без партийна и политическа намеса. Протест, който се оказа ТЕСТ за българското гражданско общество. Вместо това сега политически формации се опитват да правят нещо типично и банално за пост-комунистическа държава - режисирано събитие с нулева обществена тежест.

Какво цели този 14-ти януари? “Разлайване на кучетата”, отклоняване на общественото внимание от мащабните политически, икономически и социални проблеми, в които все повече затъва страната ни. И защо им е на службите да следят всички, като могат да подпомогнат такива нагласени протести, за да спестят доста ресурси и да концентрират вниманието си върху “размирните” организации и индивиди, активно участващи в граждански протести и носещи риск за управляващите. На 14.01.09г. видяхме, че органите на реда са организация за защита на управляваща върхушка от недоволния народ, а не за защита на народа от престъпността (за което уж съществуват). Показателно е, че Българската армия, която защитава суверенитета на народа е значително по-малобройна от милиционерския щат и агентите, които се занимават почти изцяло с подслушване и контрол на граждани, политици и бизнесмени.
Да, наистина евентуалното следене в Интернет е нарушаване на гражданските (европейските) и конституционните права. Но престъпниците и организираните групировки няма да си пишат мейли и да си чатят по Скайп, а ще ползват спътникова комуникация, вокодери и др. техника. Тези странни за демократична (макар и на ужким) държава действия дори и на средно-интелигентен човек е ясно, че са следствие от неприятно изненадалия политическата ни каста, протест на 14-ти януари 2009г., организиран по Интернет. Явно недоволството на гражданите е нежелателно за МВР и трябва да бъдат контролирани всички комуникационни канали. Такова бе първоначалното намерение, първо на БСП, после на новите управляващи. Едно е да искаш, друго е да можеш. Следенето в Интернет не е по-силите на много по-технологични служби, а и обектите за следене, ако не искат да има достъп до техните комуникационни канали, имат пребогат арсенал за защита. Опита за демонстрация на налагане на частичен контрол в Интернет, навлече остро негодувание от страна на обществеността. С оглед на тези обстоятелства, дори и чугунените глави, оформени по време на явния комунизъм се отказаха от следене на непроследимото, но въпреки това тази болезнена за гражданското общество тема се експлоатира за популистки и отклоняващи общественото внимание цели, както и за подмяна на гражданската представителност с партийна.

Вероятно скандалните промени в ЗЕС, ще бъдат отменени, а и защо да има закон и явна проява на тоталитарна власт, като пак ни подслушват, блокират сайтове и IP-та, бият журналисти, пишещи неудобни статии, заплашват блогъри. От друга страна, защо да се приема спорен закон и да се водят пагубни за държавния бюджет дела в Страсбург, нали този бюджет е собственост на политическата олигархия и всяко заведено дело е загубено Бентли за някой висш политик или чиновник.

Отклоняване на общественото внимание от значими проблеми, отсяване на активните общественици (опасни за политическото статукво), подмяна на гражданските представители с удобни партийни структури – това е целта на новият 14-ти януари.

Защо организаторите на 14 януари 2009г., не участват на протеста на 14 януари 2010г.? Нашата борба е срещу фалшивия политически морал и подменени обществени ценности – затова няма как да легитимираме подобна тяхна проява.

Информационната немощ на една милиционерската държава

Никой не вярва на политици, не вярваме вече и на медии. Някога поне бяха надарени измамници, сега се бездарни импровизатори. Самовъзпроизвеждащата се ДС върхушка, толкова се капсулира, че поради кръвосмешението си,  доведе до израждане, слабоумие и политическа олигофрения.
Операция "наглите" се оказа евтин спектакъл без спец-ефекти - Културисти, Хамстери и какви ли още не персонажи даже на човек с основно образование му е ясно, че не могат да направят това, което им приписват органи на реда, систематично провалящи се 20 поредни години. А и да успеят да хванат някой кокошкар, съдебната ни система, за пореден път ще покаже, че е независима от морал, справедливост и демократичност... в противен случай трябва да произнесе присъди срещу собствения си състав.
Та за да стане по-интересно и зрелищно решиха да убият точно избран човек - фалшив журналист, мразен от медии, измамник, мразен от народа, псевдо-мафиот, недолюбван от истински мафиоти. Накратко казано убит бе човек, за който никой явно няма да жали, но ще има повод за много демонстрации на мусули, прокарване на скандални закони, отвличане на вниманието на народа от тежките битови проблеми. Явно няма нищо случайно в тази държава. Организираната престъпност наистина е организирана и то от най-високо ниво.
Да - сега стана интересно! Намесиха се стари муцуни от криминалния свят. Новините се гледат повече от всякога, чакайки развитието на разледването на това скандално убийство, хората относво са обсипвани с евтина политическа пропаганда.
От друга страна дали една миналогодишна теория няма да се потвърди - Европейския съюз пречи на родните бивши комунисти, настоящи политически престъпници да крадат свободно, защото Европа е достатъчно мъдра, за да проумее тарикатщината и достатъчно влиятелна за да наложи справедливост и ред. Поради тази причина се търси начин да се излезе от Европейския съюз - след като не могат да се крадат средства и трябва да се спазва ред, законност, демократични принципи... изходът от тази тежка ситуация е излизане от ЕС.
И как ще стане това?! Някои явно правят всичко напук - още по-показни убийства, още по-неефективна съсдебна система, по-корумпирани медии и липса на свобода на словото, изпращане на съмнителни фигури за европейски представители, ограничаване на гражданските свободи, побой на мирни граждани, милиционерщина, разрастване и неефективност на административното обслужване, показност на мафията и безнаказаност за доказани престъпници.
Да, съветската протекция от Москва е велика подкрепа за нашите нагли управници, но ние сме в Европа, а не в СИВ, а и Русия има немалко проблеми. Великите сили затова са велики, защото могат да жертват цели малки народи. Но защо да жертват толкова примерен, послушен и заспал народ... след като могат да пожертват една ограничена политическа върхушка и да си я приберат близо до себе си... в Сибир.
Четете блогове, в България има немалко журналисти и общественици, които дори с риск за кариерата и живота си правят истинска журналистика, анализи, разкрития.
И нека си мислят, че ни следят, нали това е смисъла на живота им. Умът на глупав и ограничен човек, няма как да осъзнае нещо направено от свободен и интелигентен човек. Все едно ПРАВЕЦ 16  да се симулират и анализират процесите в компютърна система базирана на Core i7.

Равносметка за 14-ти януари 2009-та.

Имам много какво да кажа за българина, който е пасивен.
Имам много какво да кажа за българина, който обича да бъде мачкан.
Имам много какво да кажа за българина, който има къса памет.

Но съвестта ми предпочита да тържествува за българина, който излезе на площада.

Преди година на датата 14-ти януари се случи чудото на един народ – това е зимата, в която той се събуди от съня на апатията. Той говори гордо и смело, развявайки знамето на родината си, усещайки, че е направил крачката, преминал е границата и е стъпил върху нещо свещено, чисто и непорочно, което се нарича свобода. Заедно със снега, той започна да изстръсква и болката от гърба си, защото партиите в последните две десетилетия бяха танцували на този гръб. Осъзна, че сам се е направил на магаре, на шут, на боклук, на безволев пън като е предал суверенитета си доброволно на шайка шуробаджанаци. Не! Народът осъзна, че сам иска да си е освободител, а да не чака поредния пиарен Крали Марко да му разреши фундаменталния проблем.

Да, българинът ще преживее в кризата – криза го тресе от двайсе години, тресла го е и столетия и пак е оцелявал напук. Колкото и да го крадат, българинът пак ще има; българинът е вечният хак над системата, вечният вирус в матрицата, вечният Нео, който се събужда от програмирания си сън след като му настъпят твърде много опашката; способен е да се превъплъти в Неволята, ама първо трябва да я извика.

И ето – заедно с многото дребни искания и неща, той пожела за първи път да разкопае системата изоснови, да я преобразува, да си върне изгубения суверенитет.

Овластяваш няколко шуробаджанака, те те лишават от възможността да ги контролираш и след като нямаш вече механизми за контрол, ти остава само площада, където се разиграва театъра на искащите на сцената на имащите: имащите хляба и ножа. Защото свободата, Санчо, не е като салама – за нея трябва да се дава кръв. Сред воя „Справедливост! Съд за корумпираните политици!” изпод надутия мях на гърдите на нашенеца, се изви един още по-силен вик – „Мажоритарни избори! Референдум! Смяна на системата! Пряк граждански контрол!”  И кръв имаше. Кръв на деца, на баби, на възрастни; сплашване и терор, болка и плач, дезинформация и пропаганда, лъжа след лъжа, заплаха след заплаха. Една по една малкото останали свободни избори на българина започнаха да бъдат атакувани – от тройната коалиция, от ГЕРБ – постъпки за забрана за провеждане на митинги и манифестации, следене, записване на участниците на протестите, лични карти, закони за подслушвания в интернет... Ние като формални организатори, от СРОКСОС, бяхме атакувани с целия арсенал на властта от сплашване със съд, клевета над най-близки приятели, предателства, подслушване на телефонни разговори, разпити; някои от нас бяха в ареста по скалъпени абсурдни обвинения като обвинение за „хвърляне на снежна топка”. Казваме ви, само дразните мечката! Българският гръб е здрав, българският дух е на повече от хилядолетие – не сте първите, които оттръсква народа от гърба си, няма и да сте последните, а просто поредните. Защото, драги овластени, вие сте като тревата, която идва и съхне; временни като дните, които ви принадлежат; а при нас са истинските идеали на просветата и вечността. Вашите настъпателни опити да легитимирате себе си ще бъдат осуетени не от нас, а от народа.

Защото ако българинът поиска, българинът ще вземе - просто е.