Рубрики в броя
1 ГОДИНА ПО - КЪСНО
ГРАДЪТ
ДЕНЯТ
ЗДРАВЕ
ЗНАНИЕ
ИКОНОМИКА
КУЛТУРА
МНЕНИЯ
НАЦИЯТА
ОБЩЕСТВО
СВЕТЪТ
|
| Виенски и чешки архитекти създават много от символите на София |
| 2001-10-04 12:35:27+03 |
| Емблематичните за София сгради на Народното събрание, Народния театър, Духовната семинария, Халите, синагогата имат една обща черта – проектирани са от чужди архитекти.София се развива бързо след Освобождението и нараства за кратко време няколко пъти. Чужди специалисти пристигат в столицата на княжеството поради приетото след 1881 изискване за образователен ценз при проектиране и строителство. Този документ обаче лишава от права творците на българската фолклорна архитектура, прекъсва местните традиции и значително ускорява „поевропейчването“ на архитектурата ни. Градът бързо се превръща от ориенталско село с криви и кални улици в град с претенции за европейска структура и облик. Австрийски архитекти започват да диктуват модата в столицата, тъй като стилът им е в крак с модерния тогава във Европа и Виена историзъм.Носителят на Рицарския кръст на френския Почетен легион арх. Виктор Румпелмайер, един от най-известните архитекти в света през ХІХ век, създава две забележителни творби в България. През 1879–1883 той проектира и ръководи преустройството и разширението на конака в дворец на княз Александър І. Почти по същото време той създава и летния дворец на Батенберг в Евксиноград, завършен от български архитекти. Творбите на Румпелмайер са характерни за късната епоха на еклектиката – съчетание на италиански и френски образци с модерните тогава виенски форми. Той е забележителен майстор на дворци, които и днес са сред големите достижения на архитектурата. Арх. Румпелмайер е автор на двореца на граф Сант Марсан и сградата на британското посолство с Крайст Чърч във Виена, двореца на граф Палфи в родния му град Пресбург – днес Музикалната академия в Братислава, двореца на барон Натиел дьо Ротшилд (продаден в суров вид на граф Фридрих Кински), сградата на немското посолство във Виена, Португалския павилион на изложението в Париж и др.През 1879 арх. Фридрих Грюнагер е назначен в София за служител на Дирекцията на общественото строителство, от 1884 е главен архитект. Той е проектант на Учителския институт в Кюстендил (днес кметство), двореца на княз Александър І в Русе – сега част от Държавния архив, североизточното крило на княжеския дворец в София, където се помещава Етнографският музей. Най-значимите за България без съмнение са Православната семинария и църквата „Св. Иван Рилски“ (1902–1904), Православната духовна академия (1904–1908) и Централната синагога. Арх. Грюнагер е проектант и на великолепната сграда на Народноосигурително дружество „Балкан“, разрушена при бомбардировките през 1944. Той създава и няколко елитни софийски къщи – къщата на Димитър Яблански, в която до 1993 се помещаваше китайското посолство, къщата на д-р Сърмаджиев – днес турско посолство, както и съборените вече къщи на ген. Данаил Николаев, Иван Гешов и Ана Пулиева.Сградата на Народното събрание е дело на арх. Константин Йованович, син на родения в България сръбски художник, график и фотограф Анастас Йованович. Константин се дипломира като архитект във Виена през 1870 и 3 години обикаля Италия, разучавайки архитектурата на Милано, Рим и Флоренция. През 1877 публикува във Виена своето изследване за строежа на църквата „Св. Петър“ в Рим. 4 години по-късно той е поканен в България от тогавашния министър на образованието Константин Иречек. Арх. Йованович проектира сградите на Първа мъжка гимназия, Народното събрание (1884–1886), гимназията в Лом. Негово дело е и Националната банка в Белград (1889), разширена по-късно по негови планове. Народният театър е съвместно дело на Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер – най-изтъкнатите театрални архитекти за всички времена. От 1873 до 1914 те построяват около 50 театъра в цяла Европа, които стрували общо колкото Парижката опера. Тандемът Фелнер&Хелмер е известен с това, че винаги се вмествал в планираните предварително разходи, което е почти изключение и днес. Техните театри са в техническо отношение на най-високо ниво за времето си. За да ги предпазят от пожари, двамата архитекти увеличават височината на сценичната кутия и изобретяват желязна завеса между сцената и салона.През 1878 арх. Антонин Колар е назначен от общинския съвет за градски архитект на София. Той е автор на първия градоустройствен план на новата столица, известен като Батенбергов план. По проект на арх. Колар е построена великолепната сграда на Централна гара, разрушена през 1974 по незнайни причини. Архитектът е автор и на Градската градина (1878), Министерството на войната (1885) – днешното Министерство на отбраната, Военното училище (1887–1892) , сега Военна академия „Г. С. Раковски“, и Военния клуб (1895-1898), завършен от Н. Лазаров и Ф. Грюнагер.Арх. Колар създава и един от най-важните паметници в София – Паметника на Васил Левски (1884–1885). Проектът за бюста е на виенския скулптор Рудолф фон Вайр.Лъвов мост е проектиран и построен (1889) от арх. Вацлав Прошек, пристигнал в България по покана на своите братя Георг и Богдан. По проект и с прякото участие в строителството на тримата братя е издигнат и Орлов мост (1891).В последните години на ХІХ в. в България се завръщат първите академично подготвени български архитекти. Йордан Миланов, Георги Фингов и Н. Юруков са завършили Висшето техническо училище във Виена, а Петко Момчилов – в Прага. Те поемат с началните си изяви създадената от австрийските и чешките архитекти линия на историзма, но скоро стават последователи на новия архитектурен стил сецесион. Новите стилови търсения се обръщат и към българските средновековни и фолклорни строителни традиции, които умело се вплитат в естетическата система на сецесиона. Тази тенденция на ядрото млади български архитекти повлиява дори на арх. Гюнагер и оставя отпечатък в късните негови творби – православните Духовна академия и Духовна семинария. Д |
| Автор: ДЕМОКРАЦИЯ |
|
