Място за Бъдеще RSS Feed
 
 
 
 

Станимира Владимирова - Алтерглобалистките възгледи на Игнасио Рамоне, изразени в Le Monde Diplomatique

Алтерглобалистките възгледи

на Игнасио Рамоне, изразени

в Le Monde Diplomatique

Станимира Владимирова*

През последните години в медийното пространство все повече се налага употребата на термина „глобализация“, използван за първи път през 1978 г. от списанието „Американски банкер“. Най-разпространеното определение на глобализацията се свързва с прилагането на либералните ценности и норми във все по-голяма част от света, с налагането на неолиберални модели в политическите режими и икономическите структури. Тя включва и все по-силна зависимост на националните икономики от мултинационалните компании главно чрез финансови инвестиции в националните предприятия. Освен това глобализацията се свързва с доминиране на определени култури и модели на поведение.

Смята се, че този процес преминава през три етапа, като първите два се свързват съответно с Великите географски открития и времето на индустриалната революция в Европа и Северна Америка до Първата световна война. За начало на третия етап се приема 14 август 1941 г., когато е подписана Атлантическата харта за либерализация на световната търговия между Чърчил и Рузвелт. След това събитие САЩ се оформя като първа сила в рамките на капиталистическите държави, а след разпадането на СССР – като единствена икономическа свръхсила[1].

Като противопоставяне на този процес на уеднаквяване на култури в световен мащаб се появяват антиглобализмът и алтерглобализмът, които често погрешно се поставят под общ знаменател. Между тях действително съществуват и общи черти, доколкото и двете движения са насочени срещу политиката на САЩ и отрицателните страни на разпространяваната от тях „демокрация“. Те се обявяват срещу институционализираните и неформалните центрове на властта на глобализма, сред които са МВФ, Световната банка, Г-8, НАТО, Европейския съюз, световните финансови корпорации, Microsoft, McDonalds, което може да се обобщи като протест срещу всепоглъщащия американизъм.

Макар да съществуват черти на глобализацията, срещу които се обявяват и антиглобалистите, и алтерглобалистите, двете движения имат принципни различия, които правят недопустимо представянето им като допълващи се или припокриващи се. Докато антиглобалистите са радикални в действията си и имат дори анархистичен характер, алтерглобалистите са умерени и предпочитат постигането на целите си чрез преговори и мирни протести. Антиглобализмът намира своите теории в осмислянето на политиката на Маркс, Ленин, Мусолини, Хитлер. Неговите представители са известни със своите радикални протести, съпроводени с редица безредици и метежи в Лондон, Сиатъл, Монпелие, Генуа и т.н. Идеалният враг на някои антиглобалисти например е американецът като „Бял, англосаксонец и протестант“ (WASPWhite, Anglo-Saxon and Protestant)[2]. Коренно противоположен е подходът на алтерглобалистите, които не се обявяват против глобализацията като цяло, а против нея в точно този вид – като икономически монопол. Те се появяват в публичното пространство през 2001-2002 г., като през 2002 г. организират Световния социален форум в Порто Алегре, Бразилия, в отговор на ежегодния Световен икономически форум в Давос, който е средище на владеещите световните капитали. Целта на ССФ е създаването на възможности за обсъждане на алтернативи за избягване на отрицателните страни на глобализацията. Алтерглобалисткото движение не представлява единна структура, а обединява неправителствени организации, мрежови организации, отделни групи, които се стремят към промяната на настоящата ситуация на унифициране. Докато антиглобалистите нямат общ проект за развитие и им липсва конструктивност, алтерглобалистите се стремят към систематизиране на исканията си и предоставяне на нови възможности за развитие посредством преговори. Те се ръководят от градивна политика, целяща постигането на един друг глобален свят, а не доминирания от капитализма.

Според възгледите на алтерглобализма единствено общество, което уважава другостта, би могло да бъде глобалистично, но в настоящата ситуация те виждат точно противоположния принцип на стремеж към уеднаквяване и йерархизиране. Протичащият в момента процес би могъл да се разглежда като подчинение на определени нации от страна на постнационалната сила на глобалния капитализъм, който размива всички държавни и личностни граници[3]. В противопоставянето на тази дейност на капитализма, най-важните измерения на алтерглобализма могат да бъдат систематизирани в няколко точки:[4]

l Критика срещу международните институции, смятани за недемократични и провеждащи непрозрачна политика.

l Организиране на мирни протести извън полето на политическите и търговските организации.

l Развитие на съгласувана критика на либералния свят, основана на създаването на връзка между глобалното и локалното.

l Право на намеса в неразрешени конфликти в рамките на международните институции.

Алтерглобализмът всъщност не се обявява против глобализацията на света, а за една глобализация, основаваща се на други ценности, а не на икономическата доминация.

В развитието на алтерглобалисткото движение и определянето на основните му цели особено важна роля изиграва Игнасио Рамоне, който избира и мотото на движението – „Един друг свят е възможен“. Откритото дискутиране от негова страна на множество наболели световни проблеми го утвърждава като лидер на алтерглобализма. Поле за изява на собствените му възгледи се явява Le Monde Diplomatique, вестник с явна алтерглобалистка насоченост, издаван в множество страни по света.

Изданието съдържа както статии, защитаващи открито позициите на алтерглобализма, така и явна критика срещу американизма и позициите на световния капитализъм. Разкрити са основните принципи на алтерглобалисткото движение и промените в управлението, които трябва да бъдат постигнати, включително демократизация (в истинския смисъл на този термин) и прогрес, до който да имат достъп всички граждани. Основно средство за постигане на тези цели са преговорите и създаването на нови международни институции, които да не бъдат ръководени от финансовия капитал[5]. Гледната точка на алтерглобализма е представена в Le Monde Diplomatique и посредством критиката на унифицирането, налагано от силните на деня. Универсалността се разглежда като капиталистическа и американска, като разпространявана от свободен и децентриран софтуер<не разбирам>, а все по-силното й утвърждаване прави противопоставянето й посредством локалното все по-лишено от смисъл[6]. Противопоставянето на точно този тип универсалност би могло да се извърши на базата на една различна глобализация, която се подчинява на други принципи. Част от статиите в изданието касаят темата за завладяването на националните пазари от страна на известни световни фирми за сметка на местните – една от отрицателните страни на глобализацията, срещу която се противопоставят алтерглобалистите.

Позициите на Игнасио Рамоне относно настоящото състояние на глобализацията и нейното бъдеще са ясно изразени в статиите му, публикувани в Le Monde Diplomatique. Те се характеризират с остра критика срещу империализма на развитите държави и прогресивни идеи за премахването на силата на капитализма. Като един от главните основатели на Световния социален форум, Рамоне представя неговите основни цели, описвайки го като „ярък, обновителен и далновиден политически проект“, целящ да събере на едно място „посредством сдружения, неправителствени организации и синдикати представителите на всички жители на Земята, на всички, които са изложени на пагубните последици от глобализацията и се борят срещу нея“. Водещата му идея е да осуети либералната глобализация, която има пагубен ефект върху индивидуалността на обществата, слабите икономики, околната среда[7]. По този начин алтерглобализмът се обявява срещу „новите господари на света“, срещу властовите структури, и показва, че ходът на глоблизацията може да бъде променен и че либералният й характер не е неизбежен.

При анализирането на проблемите в съвременния свят, които подлежат на обмисляне и разрешаване, Игнасио Рамоне предлага три подхода, като всеки от тях е оприличен на шахматна дъска[8]. Първата партия шах, която се играе от държавите, включва проблемите със сигурността и съответно военните отношения; втората касае икономиката в глобален мащаб и е дело на предприятията и финансовите групи; а третата – жертвите на първите две: екологичните проблеми, бедното и потърпевшо население на планетата. Проблемът със сигурността е обвързан с опазването й посредством военна сила, а тя от своя страна е пряко свързана с военната мощ на развитите държави днес и най-вече на Съединените щати. Така нареченото „огнище на размирици“, където се случват повечето военни сблъсъци през последните години, е Близкият изток, арена на конфронтации между държави и „недържавни военни образувания“. По-важният конфликт обаче е този между местните държави и западните сили – Пакистан, Индия, САЩ, Великобритания, Франция, като водещата причина всъщност е, че в региона на Източна Азия са съсредоточени основните запаси от нефт и природен газ, а не изтъкваното „омиротворяване“, разпространението на демокрацията, контролът на ядрените оръжия, борбата срещу тероризма или срещу ислямския екстремизъм. Най-важната характеристика на икономическата шахматна дъска е капиталистическия характер на глобализацията, който се ръководи от играещите върху тази шахматна дъска. Именно върху нея се развиват основните икономически процеси в света – разпространението на пазарната икономика и икономическите интереси на световните гиганти по целия свят, изнасянето на производството на места с евтина работна ръка и продажбата му в държави, имащи висок стандарт. Третата шахматна дъска показва резултата от развитието на света, когато вниманието е съсредоточено само върху първите две партии шах: държавите, които са принудени да играят ролята на подчинени, и последствията от начина на живот на развитите общества – парниковия ефект, изчерпването на природните ресурси, все по-малкото количество питейна вода.

Текстово поле: Чарлс Чаплин:   Заключителната реч на еврейския бръснар от “Великият дикататор”  Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам или|завоювам никого. Бих искам да помогна на всички: Евреи.Неевреи.Черни.Бели. Ние всички искаме да си помагаме взаимно.|Такива са хората. Искаме да живеем един до друг щастливи,|а не в нищета. Не искаме да се мразим взаимно. В този свят има много плодородна земя и тя може да изхрани всички. Живота може да бъде свободен|и красив, а сбъркахме пътя. Лакомията отрови човешката душа, издигна стени от омраза, накара ни да маршируваме|в кръв. Израстваме бързо,|а се затваряме в себе си. Изобилието от блага ни остави|незадоволени. Нашите знания ни направиха цинични,|нашите умения-груби и жестоки. Мислиме толкова много,|а чувстваме толкова малко. Повече от машините|се нуждаем от хуманност. Повече от интелигентността|се нуждаем от доброта и нежност. Без тези качества, животът би бил|насилие, а ние сме загубени... Самолетът и радиото ни|сближиха. Тези изобретения изискват|добрината на човека, изискват всеобщо братство,|единство на всички ни. Даже сега гласът ми достига|милиони милиони отчаяни мъже,|жени и деца, жертви на системата,|която кара човек да измъчва и затваря невинни хора. На тези, които ме слушат|казвам: не губете надежда. Нашите страдания се дължат само|на алчността на отмъстителността на хората,|които се страхуват от човешкия прогрес. Омразата ще отмине,|диктаторите ще умрат, а тяхната власт ще се завърне|при хората. Докато хората са смъртни,|свободата никога не ще загине. Войници, не се оставяйте на тези гадове тези, които ви презират,|ви поробват контролират живота ви,|казват ви какво да мислите и чувствате които ви внушават,държат се като с добитък|и ви използват като храна за оръдия. Не се давайте на тези хора, хора-машини с глави-машини,|със сърца машини. Вие не сте машини, не сте добитък|вие сте хора ! Носите любовта на човечеството|в себе си.  Не мразете ! Само необичаните|и неестествените мразят. Войници, не воювайте за робството,|борете се за свобода ! Свети Лука в евангелието казва : Царството божие е в човека." Не в един човек, не в група,|а във всички хора. Във вас ! Имате силата да създавате|машини, силата да създавате щастие. Силата да направите този живот|свободен и прекрасен, да направите този живот|чудесно приключение. В името на демокрацията|нека използваме тази сила. Нека се обединим и да се борим|за един нов свят,  свят, който ще даде на шанс на човека|да работи, който ще даде на младежта бъдеще,|на възрастните сигурност. С тези обещания, гадовете се|издигнаха. Но те лъжат ! Няма да изпълнят|това обещанието. Никога ! Диктаторите са свободни,|но заробват народа.Метафората, посредством която е описана глобализацията, е показателна за начина, по който се развива този процес, и за промяната, към която се стремят алтерглобалистите. Двете водещи в момента шахматни дъски са това, което стои в основата на глобализацията и предизвиква развитието й в този вид, а третата шахматна дъска поставя действителните проблеми в този процес, които подлежат на най-спешно разрешаване. Процесът на приобщаването на света е неизбежен, но той би могъл да се случва по друг начин – посредством насочването на капитали от по-развитите общества към тези, които се нуждаят от развитие, а не чрез влагането им във военни кампании, които са подчинени на икономически интереси. Едно такова пренасочване на средства обаче не е в интерес на Великите сили, управляващи света днес, защото за да има богати и намиращи се на по-високо ниво на развитие, трябва да има и бедни, на базата на които да се направи разграничение; за да съществуват имащи, трябва да съществуват и нямащи. Алтерглобалистите се стремят да премахнат драстичното разграничение, така че да заживеем в глобален свят, който да не напомня олигархическо управление.

Текстово поле: Сега нека се борим|за изпълнението на това обещание ! Нека се борим да освободим|света, да премахнем националните граници, да се освободим от алчността,|омразата и нетърпимостта. Нека се борим за свят на разума, свят където науката и прогреса|ще донесат щастие на всички. Войници, в името на демокрацията, нека се обединим ! Ханна... Чуваш ли ме ? Където и да си, вдигни очи, Ханна. Облаците се разпръсват, слънцето си пробива път. Ние излизаме от мрака, за да влезем в по-светлия нов сят, където човек ще се извиси над|омразата, алчността и насилието. Погледни нагоре, Ханна ! На човешката душа и поникнаха криле и тя полетя към дъгата към светлината на надеждата,|към бъдещето, славното бъдеще,|което принадлежи, на теб, на мен, и на всички нас. Вдигни очи, Ханна,|погледни нагоре ! Чу ли това ? Слушай...  Чарлс ЧаплинКато резултат от глобализацията, основана на икономически принцип, сривът в икономиката на САЩ се превърна от американска в световна финансова криза, индикации за която се появяват още през 2007 г. След фалита на големи кредитни учреждения следват огромни финансови загуби, включително и за централните банки на Европа, Великобритания, САЩ. Впоследствие кризата оказва влияние и върху реалната икономика – понижаване на цените на жилищата, ограничаване на кредитите, увеличаване на цената на петрола[9]. Причината, която поражда икономическа криза в световен мащаб, е отпускането на жилищни кредити при много голям риск от страна на Централната банка на САЩ, т. нар. subprime. Като резултат от повишаването на лихвите от страна на Федералния резерв, който преди това ги е намалил драстично, финансово нестабилните домакинства не са в състояние да покриват ипотеките си и икономиката на Съединените щати навлиза в криза. Вследствие на факта, че състоянието на световната глобализираща се икономика зависи от тази на САЩ, кризата засяга финансите в глобален мащаб. Стремежът към един „друг свят“ цели да предотврати именно този ефект на доминото, при който развитието на света зависи от състоянието на една-единствена държава, управляваща световните капитали.

Като още по-голям проблем в рамките на глобализацията се разглежда установяването на „нов капитализъм, още по-брутален и завоевателен“, както го определя Рамоне[10] – финансови фондове, наричани private equities. Те представляват действителната глобализация – съсредоточаването на крупните световни капитали в ръцете на няколко такива фонда, които събират приходите от банките, застраховките, пенсионните фондове и авоарите на частни лица. Тяхната дейност се разширява все повече и вече е обхванала САЩ, Великобритания, Франция, където са съсредоточени голяма част от финансовите капитали на планетата, но тези фондове остават крайно неизвестни за широката публика. Купувайки и препродавайки предприятия, притежателите им прилагат принципи на „рационализация“, сред които са съкращаване на работни места, понижаване на заплатите, повишаване на натоварването и децентрализация. В същите управленски принципи се изразява и политиката на приватизаторите на предприятията в развиващите се страни – предприятия, които ако не бъдат разрушени, вероятно стават част от private equities. Заглавието на статията на Игнасио Рамоне е много показателно – „Ненаситност“, тъй като показва ненаситния глад на световния капитализъм, чиято цел е управлението на всички държави, извършвано от малка група магнати.

Това, на което Игнасио Рамоне се противопоставя в най-голяма степен и срещу което пише с особено критичен патос, е липсата на каквито и да било признаци за спазване на демократичните принципи от страна на САЩ, които влагат огромни усилия за въдворяване на „демокрация“ в целия свят. Критиката му е насочена срещу „хуманитарните войни“, които сами по себе си представляват оксиморон, срещу поддържането на политиката на диктаторските режими в Латинска Америка, и най-вече срещу нелегалното отвличане на хора и изтезаването им в американските затвори. В противоречие с всички човешки права и принципи на демокрацията, САЩ прилага мъчения в затвори, намиращи се извън територията на държавата. Потъпвайки правилата на Женевските конвенции за правата на задържаните и Конвенцията на ООН срещу изтезанията, американските власти прибягват до мъчения в затворите си в Баграм, Гуантанамо, дори в затвори в Полша и Румъния, за които се предполага, че са американски. Или предоставят „пленените на бойното поле“ на приятелски държави като Саудитска Арабия, Египет, Йордания, където мъченията са естествена част от законодателството. От своя страна, правителствата на западноевропейските държави се проявяват в най-добрия случай като безмълвни съучастници на американската политика по незачитане правата на човека. Те невинно си затварят очите и си измиват ръцете не само за отвличанията, извършени от ЦРУ, но и за създаването на подобни затвори на своя територия, в което са обвинявани Полша и Румъния. Нещо повече, те често не се задоволяват да останат безучастни наблюдатели на действията на САЩ, а дори спомагат за отвличанията на граждани от собствените им държави[11].

Несправедливостта, прикрита под цинични лъжи за спазване на човешките права, уверения за сигурност и демократично управление, е това, срещу което се опълчват алтерглобалистите в най-голяма степен. Потъпкването на правата на хора от целия свят, а не само на гражданите на САЩ и западноевропейските държави е основна характеристика на глобализацията в момента. „Борбата срещу тероризма“ и въдворяването на „демокрация“ в глобален мащаб са лозунгите на американската политика. Зад тях се крие постигането на икономическите им интереси, включително прибягвайки до военни средства; всеки, който представлява пречка, бива отвлечен и изтезаван в съгласие с „демократичните“ принципи на управление на САЩ и западноевропейските държави.

Разкриването и публичното обсъждане на този проблем е основна тема в статиите на Игнасио Рамоне в Le Monde Diplomatique, защото той е една от най-отрицателните страни на глобализацията във вида й на американизъм. Лозунгът „Един друг свят е възможен“ касае в много голяма степен промяната именно на тази практика. Това, което трябва да се промени, е преследването на икономически цели, без значение какви средства се използват, както и пропагандирането на демократични принципи от страна на държави, които далеч не ги спазват, и стремежът тяхната доминация да бъде въдворена в целия свят.

Игнасио Рамоне изразява много ясно и синтезирано представата за един обединен свят според алтерглобалисткото движение. Неговата критика е остра, но градивна и подплатена с алтернативни решения на настоящите проблеми, засягащи света. Особено силни са критиките му, насочени срещу политиката на САЩ, свързана с военните кампании, зад които стоят зле прикрити икономически интереси, както и срещу потъпкването на демократичните принципи от страна на държавите, които се борят за защитаването им във всяка точка на земята. Разкриването на истинската същност на капиталистическите сили, които управляват света, е основна тема в част от статиите на Рамоне.

В рамките на Le Monde Diplomatique, са изложени принципите на алтерглобализма от преките решения на Световния социален форум до една по-широка платформа, отнасяща се до далечното бъдеще. Идеята да се промени моделът на либералната демокрация посредством преговори и градивна критика набира все по-широка популярност и предизвиква по-задълбочено вглеждане в настоящото развитие на света, както и по-широко гражданско участие.

Източници:

- Le Monde Diplomatique - http://bg.mondediplo.com/

· Амин, С., „Какъв алтерглобализъм?“, януари 2007

· Дюкло, Д., Свят, обединен от глобализацията“, февруари 2007

· Рамоне, И., „Изтезания“, октомври 2005

· Рамоне, И., „Каракас“, януари 2006

· Рамоне, И., „ЦРУ – тайни полети“, март 2007

· Рамоне, И., „Геополитическите предизвикателства на съвременния свят“, юни 2007 (Лекция на Игнасио Рамоне от май 2007, изнесена в СУ „Св. Климент Охридски“)

· Рамоне, И., „Ненаситност“, ноември 2007

· Рамоне, И., „Крах през 2008?“, февруари 2008

- Ангелов, Б., Глобализация, антиглобализъм и алтрглобализъм – знаем ли какво означават?- http://www.obshtestvo.net/content/view/714/4/

- Пенев, В., „Антиглобализъм или алтерглобализъм“ - http://www.duma.bg/2005/0805/300805/obshtestvo/ob-4.html

- S. Prozorov, „Critical Approaches to the studies of Globalization and International Integration“ - http://cua.karelia.ru/report11.doc

- Z. Laidi, „The Great Disruption, p. 153-154, 157 http://books.google.bg/books?id=QwqZWlNxR3QC&pg=PA153&lpg=PA153&dq=alterglobalism&source=bl&ots=32bHVTbxSr&sig=cXeZ5n15HrBTC1kdfedcobTRgx4&hl=bg&ei=J0iRSZmjCsOO_gaOov3FDA&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result


* Студент специалност Културология в СУ „Св. Климент Охридски“

[1] Ангелов, Б. Глобализация, антиглобализъм и алтерглобализъм – знаем ли какво означават? - http://www.obshtestvo.net/content/view/714/4/

[2] Пенев, В. Антиглобализъм или алтерглобализъм - http://www.duma.bg/2005/0805/300805/obshtestvo/ob-4.html

[3] S. Prozorov, Critical Approaches to the studies of Globalization and International Integration - http://cua.karelia.ru/report11.doc

[4] Z. Laidi, The Great Disruption, p. 153-154, 157 http://books.google.bg/books?id=QwqZWlNxR3QC&pg=PA153&lpg=PA153&dq=alterglobalism&source=bl&ots=32bHVTbxSr&sig=cXeZ5n15HrBTC1kdfedcobTRgx4&hl=bg&ei=J0iRSZmjCsOO_gaOov3FDA&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result

[5] Амин, С. Какъв алтерглобализъм?, Le Monde Diplomatique, януари 2007 – http://bg.mondediplo.com/

[6] Дюкло, Д. Свят, обединен от глобализацията, Le Monde Diplomatique, февруари 2007

[7] Рамоне, И. Каракас, Le Monde Diplomatique, януари 2006 – http://bg.mondediplo.com/

[8] Рамоне, И. Геополитическите предизвикателства в съвременния свят, Le Monde Diplomatique, юни 2007 (Лекция на И. Рамоне, изнесена през май 2007 в СУ „Св. Климент Охридски“)

[9] Рамоне, И. Крах през 2008?, „Le Monde Diplomatique „, февруари 2008

[10] Рамоне, И. Ненеситност, Le Monde Diplomatique, ноември 2007

[11] Рамоне, И., Изтезания…, Le Monde Diplomatique, октомври 2005; ЦРУ – тайни полети, Le Monde Diplomatique, март 2007

Leave a Reply

Categories

Archives

Gallery

rotation-of-imgp7327.jpg img_2394.jpg img_0219.jpg img_2350.jpg

 

September 2011
M T W T F S S
« Aug    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Tags

За СГС Щастливеца

  • Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”

I. ТУК И СЕГА

  • -
  • Петър Канев за практиката в Чипровци 2010 г.: тв Скат

II. БЪДЕЩЕ В МИНАЛОТО

III. УЧЕБНИ ДИСЦИПЛИНИ

IV. КУЛТУРА НА БЪДЕЩЕТО

V. УНИВЕРСИТЕТ НА ОТКРИТО

VI. МЯСТО НА АВТОРА

VII. ХРОНИКА НА КАМПАНИЯТА

VIII. МЯСТО ЗА ОБЩУВАНЕ

VIIII. КОИ СМЕ

X. МЯСТО ЗА СРЕЩИ - връзки

Y. Гражданско образование: УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ и ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ - Програмни документи

Meta