Международна космическа станция
| Международна космическа станция | ||
|---|---|---|
 |
||
| Международната космическа станция на 30 май 2011 година. Изглед от отдалечаващата се совалка Индевър. | ||
 |
||
| Емблемата на Международната космическа станция | ||
| Характеристика на станцията | ||
| Позивна: | Алфа | |
| Екипаж: | 6 (към 30 ноември 2012) |
|
| Запуск: | 1998-2011 година | |
| Космодрум: | KSC LC-39, Байконур LC1/5 LC-81/23 |
|
| Сегашно състояние: | Активна | |
| Маса: | 417 289 kg | |
| Дължина: | 51 m (от ПМА-2 до Звезда) |
|
| Ширина: | 109 m | |
| Височина: | 20 m | |
| Обитаем обем: | 907 m³ (март 2011) |
|
| Атамосферно налягане: | 101,3 kPa | |
| Перигей: | 400 km | |
| Апогей: | 422 km | |
| Орбитална инклинация: | 51,63 градуса | |
| Средна скорост: | 7 706,6 m/s (27 743,8 km/h) | |
| Орбитален период: | 91,34 минути | |
| Брой орибити за ден: |
15,723 | |
| Дни в орбита: | 5124 (към 30 ноември 2012) |
|
| Обитавана: | 4411 дни (към 30 ноември 2012) |
|
| Брой на орбитите: | 80429 (към 30 ноември 2012) |
|
| Изминато разстояние: |
3411821548 km (към 30 ноември 2012) |
|
| Посещения на пилотирани кораби: |
69 (към 11 ноември 2012) | |
| Посещения на безпилотни кораби: |
61 (към 11 ноември 2012) | |
| Статистика до май 2012. | ||
| Източници: [1][2][3] | ||
| Конфигурация | ||
 |
||
| Компоненти на станцията към 2011 г. | ||
| Международна космическа станция | ||
Международната космическа станция (МКС) (на английски: International Space Station, ISS) е съвместен проект на пет космически агенции:
- Националното управление на САЩ по въздухоплаване и изследване на космическото пространство, (НАСА);
- Федералната космическа агенция на Русия (ФКА);
- Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA);
- Канадската космическа агенция (CSA/ASC);
- Европейската космическа агенция (ЕКА).[4]
Бразилската космическа агенция (AEB), участва чрез отделно споразумение с НАСА. Италианската космическа агенция, която е част от ЕКА, също участва чрез отделни споразумения и извършва ранообразна дейност, която обаче е отделна от работата свършена от ЕКА по МКС (Италия членува и в ЕКА). Китай изявява голям интерес към проекта, особено ако има възможност да работи с ФКА.[5] Но страната няма участие, а вместо това строи собствена станция Тиегун.
Изграждането на МКС започва през 1998 г. Станцията е на ниска околоземна орбита и може да бъде видяна от Земята с невъоръжено око. Височината ѝ варира от 319,6 km до 346,9 km над повърхността на планетата.[6] Станцията се движи със средна скорост около 27 743,8 km/h, извършвайки 15,7 орбити на ден.[7] Първият компонент на станцията е на орбита от 20 ноември 1998 година или от 14 години, а първият екипаж пристига на 2 ноември 2000 година, като към днешна дата станцията е постоянно обитавана вече над 12 години, което е рекорд.
МКС е завършена към края на 2011 година с изключение на руския сегмент и се очаква да функционира поне до 2020 година.[8][9] Към днешна дата тя е най-голямото съоръжение в космоса, което е било изграждано досега.[10] Когато бъде завършена, станцията ще има големината на игрище и ще тежи 455 тона. Невъзможно е МКС да бъде изградена на Земята и тогава да бъде изстреляна. Няма ракета, достатъчно голяма и достатъчно мощна да издигне такова съоръжение в космоса. Затова МКС се изгражда в космоса, като се изстрелват модул след модул.[11]
Станцията е обслужвана основно от руските космически кораби Союз и Прогрес и от американската космическа совалка. На 9 март 2008 г. ЕКА изстрелва с ракета-носител Ариана 5 първият Автономен товарен кораб, наречен Жул Верн ATV с товар над 8 000 kg.[12] Корабът се скачва успешно със станцията.[13] На 10 септември 2009 година прави дебют и японския непилотиран Товарен кораб H-II.[14] От тогава европейските и японските снабидетлни кораби извършват полети средно по веднъж годишно. След отстраняването на космическата совалка през 2011 година, НАСА планира да използва услугите на частни компании и космически кораби за снабдяване на американския сегмент на станцията.[15][16] Космическият кораб Дракон вече има успешни тестови полети.[17]
Официалният език на борда на МКС е английският език.[18] МКС е най-скъпоструващият обект, построен досега от човечеството.[19]
Съдържание |
[редактиране] Общи сведения
Космическата станция лети в орбита около Земята на височина от приблизително 360 km[6] — вид орбита, обикновено определян като ниска околоземна орбита.[20][21] (Височината варира в рамките на няколко километра във времето, поради атмосферното съпротивление и корекциите на орбитата. Станцията губи средно по 100 метра от височината си на ден, което се коригира периодично.) Една пълна обиколка около Земята МКС прави за около 92 минути.[6] От извеждането в орбита до 30 ноември 2012 станцията е направила 80429 пълни обиколки.
Всъщност, МКС представлява обединение на планирани преди това независими космически станции, основно руската „Мир 2“ (наследник на космическа станция „Мир“),[22] Космическата станция „Фрийдъм“ на САЩ и планираният европейски „Кълъмбъс“, целящи осигуряване на постоянно човешко присъствие в космоса.
Станцията е обитавана от 2 ноември 2000 г. насам от най-малко двучленен екипаж (при смяната на стария с нов, астронавтите на борда са много повече).
Станцията се обслужва главно от космическата совалка и руските космически кораби „Союз“ и „Прогрес“. Тя е още в процес на изграждане, но там вече се извършват някои експерименти. В момента станцията има капацитет за екипаж от шест души. Първоначално екипажът на станцията се състои от трима души, но след инцидента с „Колумбия“ и временното прекратяване полетите на совалките, екипажът е от двама астронавти. С възстановяването на полетите на совалката и разширяването на станцията, екипажите стават шестчленни. До сега всички членове на постоянния екипаж са от американската, руската, европейската и японската космически програми. Освен тях, МКС е била посетена от много други астронавти, част от които от други страни, както и от петима космически туристи.
Името „Международна космическа станция“ представлява компромис, сложил край на споровете за подходящо име на станцията. Първоначално предложеното име „Космическа станция Алфа“[23] е отхвърлено от Русия, понеже то би намеквало, че станцията ще бъде нещо съвършено ново, като се има предвид, че Съветският съюз вече е използвал осем орбитални станции преди извеждането на МКС в орбита (вижте Космическа станция). Руското предложение станцията да се нарече „Атлант“ от своя страна е отхвърлено от Съединените щати, поради опасения в сходство с „Атлантида“, името на легендарния континент потънал в океана. Използването на „Атлант“ също би причинило объркване с американската совалка „Атлантис“.
[редактиране] Конструкция на станцията
Представената по-долу схема изобразява основните компоненти на станцията. Сините зони представляват херметизирани секции, където екипажът може да се движи свободно без скафадър. Суперструктурата на станцията е обозначено в червено. Други нехерметизирани компоненти са оцветени в жълто. Обърнете внимание, че Юнити и Дестини в реалност са свързани директно, но на диаграмата са показани отделно с цел нагледност.
[редактиране] Изграждането на МКС
За завършването на МКС ще са необходими над 50 монтажни и обслужващи полета, от които 39 ще бъдат с космическата совалка. Освен монтажните и обслужващите полети, ще бъдат необходими още около 30 полета на Прогрес за материално-техническото обезпечаване на строителния процес. След завършването си МКС ще има херметизиран обем от 1 200 кубически метра, маса от 419 000 килограма, 110 киловата полезна мощност, фермова конструкция, дълга 108,4 метра, модули, дълги 74 метра и постоянен 6-членен екипаж.
[редактиране] Ред на сглобяване на главните компоненти на МКС
Основна статия: В конфигурацията си от март 2011 година масата на станцията е 375 727 kg при планирани 400 000 кг за крайната конфигурация, като наличното място за обитаване от екипажа е 907 кубически метра. Размерите ѝ от най-крайните точки са: 109 метра широчина, 51 метра дължина и 20 метра височина. Извършените операции включват 35 полета на американската Космическа совалка и 25 руски пилотирани полета. Към март 2011 изграждането включва 155 излизания в открития космос. Общото време прекарано в открития космос около станцията е 973 часа и 53 минути.
На 1 декември 1987 г. НАСА обявява имената на четири щатски компании, с които са сключени договори за участие в изграждането на американските части на Космическата станция: Боинг Аероспейс, Астро-космическото поделение на Дженеръл Електрик, Макдонълд Дъглъс, и Ракетното поделение на Рокуел.
Първият модул е изведен в орбита през 1998 година. Впоследствие са добавени още два, преди да бъде изпратен първият екипаж, който пристига на станцията на 2 ноември 2000 година и се състои от американския астронавт Уилям Шепърд и двама руски космонавти - Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов. Те решават да нарекат станцията Космическата станция „Алфа“, но това име остава използвано само до края на тяхната мисия.
Международната станция има нелека история. Първоначално замисляна като „Космическа станция „Фрийдъм“ на НАСА и популяризирана от президента Рейгън, тя е определена като твърде скъпа. След края на Студената война е възобновена отново като съвместен проект между НАСА и руския Роскосмос. Реално тя е още по-скъпа, отколкото са първоначалните очаквания на НАСА, а изграждането ѝ е доста изостанало от планираното.
[редактиране] Херметизирани модули
Когато бъде завършена станцията ще се състои от шестнадесет модула с общ обем над 1 000 кубични метра. Това включва лаборатории, отсеци за скачване, шлюзови камери, възли и помещения за живеене. Петнадесет от тези компоненти са вече в орбита, като остават още два компонента да бъдат изстреляни. Всеки от тези модули е бил или ще бъде изстрелян от Космическа совалка, ракета-носител „Протон“ или ракета-носител „Союз“.[24]
| Модул | Оригинално название | Държава производител | Държава собственик | Размери (м) | Маса (кг) | Функционалност |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Заря | Функционально-грузовой блок |  Русия |
 САЩ |
12,6 х 4,1 | 19 323 | Функционален товарен блок |
| Юнити | Unity Module | САЩ |
САЩ |
5,5 х 4,6 | 11 612 | Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията |
| Звезда | Звезда | Русия |
Русия |
29,7 х 13,1 | 19 051 | Обслужващ модул |
| Дестини | Destiny Laboratory Module | САЩ |
САЩ |
8,5 х 4,3 | 14 515 | Лаборатория |
| Съвместна шлюзова камера Куест | Quest airlock | САЩ |
САЩ |
5,5 х 4 | 6 064 | Шлюз за излизане в космоса на астронавти и склад за съответната техника |
| Отсек за скачване Пирс | Стыковочный отсек Пирс | Русия |
Русия |
4,9 х 2,25 | 3 676 | Шлюз за излизане в космоса на астронавти и склад за съответната техника, както и пристанище за корабите Союз и Прогрес. |
| Хармъни | Harmony |  Италия |
САЩ |
7,2 х 4,4 | 14 288 | Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията |
| Кълъмбъс | Columbus | Италия (с участие на останалите страни от ЕКА) |
 ЕКА/ САЩ |
6,871 х 4,487 | 12 800 | Лаборатория |
| Японски Експериментален Модул - товарен херметизиран сегмент | Kibo Japanese Experiment Logistics Module — Pressurized Section (ELM-PS) |  Япония |
Япония |
3,9 х 4,4 | 4 200 | Модул-склад |
| Японски Експериментален Модул - херметизирана секция | Kibo Japanese Experiment Module Pressurized Module (JEM-PM) Japanese Remote Manipulator System (JEM RMS) |
Япония |
Япония/ САЩ |
11,2 х 4,4 | 15 900 | Лаборатория и роботизирана ръка |
| Поиск | По̀иск | Русия |
Русия |
4,049 х 2,55 | 3 670 | Шлюз за излизане в космоса на астронавти и склад за съответната техника, както и пристанище за корабите Союз и Прогрес. |
| Транквилити | Node 3 | Италия |
САЩ |
6,706 х 4,480 | 15 500 | Откъс за скачване |
| Купола | Cupola | Италия |
САЩ |
1,5 х 2,95 | 1 880 | Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията |
| Рассвет | Рассве́т | Русия |
Русия |
6 х 2,35 | 5 075 | Играе ролята на пристанище за корабите Союз и Прогрес. |
| Леонардо (Перманентен многофункционален модул) |
Permanent Multipurpose Module | Италия |
САЩ |
6,4 x 4,6 | 9 896 | Използва се за складиране на материали. Създаден е чрез модифициране на МТМ Леонардо |
|
|
||||||
| Наука | Нау́ка | Русия |
Русия |
13 х 4,11 | 20 300 | Научна лаборатория |
[редактиране] Отменени модули
Няколко модула, които са били планирани за станцията са отказани с развитието на програмата, поради недостиг в бюджета, поради това, че са станали ненужни или след преразглеждането на плановете за конструкцията след инцидента с „Колумбия“ през 2003 г. Отменените модули включват:
- Американският Центрофужен модул (Centrifuge Accommodations Module) предвиден за експерименти с различни нива на изкуствена гравитация.[25]
- Американският Жилищен модул (Habitation Module), който е щял да служи като жилищно помещение за екипажа. Спалните помещения сега са разпръснати в станцията.[26]
- Американските Модул за временно управление (Interim Control Module) и Двигателен модул (Propulsion Module) са били предвидени да изпълняват функциите на модул Звезда в случай, че има провал при изстрелването ѝ.[27]
- Руският Универсален скачващ модул (Универсальный стыковочный модуль), с който щяха да бъдат скачени отменените Руски изследователни модули.[28]
- Руската Научно-енергийна платформа (Научно-энергетическая платформа), която е щяла да осигурява електроенергия за Руския орбитален сегмент отделно от енергията идваща от слънчевите панели.[28]
- Руски изследователски модули, които са били предвидени за научни експерименти.[29]
[редактиране] Нехерметизирани модули и други подсистеми
В допълнение към херметическите модули има още множество външни компоненти към станцията. Най-големият, от които е Фермовата конструкция, към който са прикачени слънчевите панели и термалните радиатори.[30] Фермовата конструкция се състои от 10 сегмента с обща дължина 108,5 m.[31]
Алфа магнитният спектрометър (АМС) е експеримента от физика на частиците, който измерва космическите лъчения и ще следи за доказателства за наличие на тъмна материя и антиматерия.[32]
Фермовата конструкция служи и като база за главната дистанционна манипулаторна система наречена Мобилна обслужваща система. Тя е съставена от Мобилна базова система, Канадарм2 и Манипулатора за специални цели Декстър. Мобилната базова система се движи по релси изградени в някои от сегментите на фермовата конструкция позволяващо на роботизираната ръка (Канадаарм2) да достигне всяка част от американския сегмент от станцията.[33] Мобилната обслужваща система увеличава размахът си с помощта Orbiter Boom Sensor System.[34]
Още две дистанционни манипулаторни системи са предвидени в окончателната конфигурация на МКС. Европейската роботизирана ръка, която ще обслужва Руския орбитален сегмент ще бъде изстреляна заедно с Многофункционалния лабораторен модул.[35] JEMRMS обслужва Японския екеспериментален модул (Кибо)[36] и е прикрепена към херметизирания модул „Кибо“. В допълнение към тези роботизирани ръце има два товарни крана „Стрела“ изпозлвани за преместване на космонавти излезли в открития космос, както и за преместване на товари по външната част на Руския орбитален сегмент.[37]
Станцията в завършената си форма има няколко по-малки външни компонента, като три Външни складови платформи изстреляни с полети STS-102, STS-114 и STS-118 използвани като складови помещения. Четирите Транспортно-складови палета, позволяващи експериментите да бъдат разгърнати и извършвани във вакуума на космоса, осигуряват цялото захранване и обработка на информацията на място.
[редактиране] Настоящо положение на МКС
След полет STS-133 на космическата совалка от март 2011 година, всички обитаеми модули от американския сегмент са на станцията. Общо 15 херметизирани модула (Заря, Звезда, Дестини, Юнити (Възел 1), Хармъни (Възел 2), Транквилити (Възел 3), Кълъмбъс, Японски експериментален модул (лабораторен и товарен модули), Леонардо, Куест, Купола, Поиск, Рассвет и Пирс са скачени с МКС. Към тези модули можем да прибавим и трите херметизирани адаптери за скачване. Освен това през 2012 година Роскосмос планира да изстреля до станцията и модула Наука, като в замяна от станцията ще бъде премахнат Пирс.[38]
Има и планове за доставяне на още два модула до станцията, но съдбата им все още не е ясна — това са модула за временно управление и Възел 4. Модулът за временно управление би предоставил гориво за станцията за период от една до три години, а Възел 4 би предоставил възможността към станцията да бъдат скачвани бъдещи космически кораби, разполагащи с международната система за скачване.[39]
[редактиране] Полети до МКС
[редактиране] Експедиции до МКС
Посещенията на станцията от екипажи са наречени „Експедиции“. Всяка Експедиция е номерирана с число, като всяка следваща е с по-голям номер. Всяка една мисия е с продължение от около половин година. Експедиции от 1 до 6 са с по трима членове на борда, но след инцидента със совалката Колумбия членовете на Експедиции 7 до 12 са само по двама. От Експедиция 13 до Експедиция 19 екипажите отново са по трима.[40][41] На 27 май 2009 година започва мисията на „Експедиция 20“. Тя е първата съставена от шестима космонавти. Екипажът на „Експедиция 20“ долита до МКС на два отделни полета на космически кораби Союз ТМА (корабът може да превози само по трима космонавти). Космическите полети са Союз ТМА-14 на 26 март 2009 година и Союз ТМА-15 на 27 май 2009 година.
Към момента на станцията е Експедиция 32 с екипаж Генадий Падалка, Сергей Ревин, Джоузеф Акаба, Сунита Уилиамс, Юрий Маленченко и Акихико Хошиде.
МКС е най-посещаваната станция в историята на космическият полет. Към 15 декември 2010 година станцията е имала 297 посетителя,[42] докато „Мир“ само 137 (за повече информация виж космическа станция). Aко не се броят повторните посещения, на МКС са пребивавали 196 космонавта (на „Мир“ - 104)[43].
На 22 ноември 2010 година продължителността на непрекъснато пребиваване на човек на борда на МКС минава 3 641 денонощия, като така е подобрен рекорда, принадлежал на станцията „Мир“[44].
Към момента до МКС летят само един вид пилотирани космически апарати — руския космически кораб Союз, който служи за смяна и евакуация на екипажа при повреда, като корабите остават скачени по шест месеца. Разработват се още четири: Дракон, CST-100, Орион, Дрийм Чейсър.
[редактиране] Пилотирани и безпилотни космически кораби до МКС
Космически кораби на три различни агенции и една частна компания извършват полети до станцията с различни цели. Автономен товарен кораб на Европейска космическа агенция, „Прогрес“ на Федералната космическа агенция, товарен кораб H-II на ДЖАКСА и космическата капсула Дракон на американската фирма SpaceX извършват безпилотни снабдителни мисии до МКС. Освен това Дракон връща и товари от станцията обратно на земята.
В допълнение Русия използва и корабите „Союз“, които служат за подмяна на екипажа на станцията, което се извършва на всеки 6 месеца, и за евакуация при случай на авария на станцията. След прекратяването на полетите на совалките през 2011 година, Союз е единственият космически кораб в експлоатация, който може да превозва екипаж от и до орбиталния комплекс.
Заради извеждането от експлоатация на космическите совалки се очаква нови космически кораби да полетят до станцията. Сайгнъс на Орбитъл сайънс и „Дракон“ на СпейсЕкс по договор с НАСА ще летят като снабдителни мисии до МКС до поне 2015 г.[45][46] В допълнение космически кораб „Орион“ от Проект Констилейшън, който трябва да замени соалките като извършва полети с екипаж до МКС, отново е одобрен за довършване от администрацията на президента Барак Обама на 15 април 2010 г.[47] До преди това „Орион“ е бил отказан поради липса на средства във фискалния бюджет на САЩ за 2011 година.[48] В процес на разработка са и пилотираният космически кораб тип совалка Дрийм Чейсър на Sierra Nevada Corporation и пътническа версия на Дракон.
[редактиране] Настоящи скачени кораби
Към 19 ноември 2012 година с МКС са скачени следните космически кораби:
| Космически кораб | Мисия | Отесек за скачване | Дата на скачване (UTC) | Разкачване | |
|---|---|---|---|---|---|
|
Прогрес М-16М | МКС Прогрес 48 | Пирс | 2 август 2012 | 11 февруари 2013 |
|
Союз ТМА-06M | Експедиция 33/34 | Поиск | 25 октомври 2012 | 15 март 2013 |
|
Прогрес М-17М | МКС Прогрес 49 | Звезда | 31 октомври 2012 | 27 април 2013 |
От 26 февруари до 7 март 2011 г. (по време на мисията STS-133) всички четири големи правителствени партньори (САЩ, ЕКА, Русия и Япония) са били скачили своите космически кораби (Спейс Шатъл, АТК, HTV, Союз и Прогрес) със станцията. Това е единственият път в историята на станцията, когато това се е случвало.
[редактиране] Планирани за скачване
| Космически кораб | Мисия | Отсек за скачване | Дата на планирано изстрелване | |
|---|---|---|---|---|
|
Союз ТМА-07M | Експедиция 34/35 | Рассвет | 19 декември 2012 |
|
Дракон | CRS Spx-2 | Хармъни | януари 2013 |
|
АТК | „Алберт Айнщайн“ | Звезда | април 2013 |
|
Товарен кораб H-II | Контури 4 | Хармъни | юни 2013 |
За актуална информация относно полетите до МКС вижте NASA's Consolidated Launch Schedule и SpaceflightNow's World launch schedule.
[редактиране] Статистика
Към 11 ноември 2012 година до станцията са извършени 130 полета, 69 от които пилотирани:
| Космически кораб | Оператор | Полети |
|---|---|---|
| Космическа совалка† | НАСА |
37 |
| Союз | Роскосмос |
32 |
| Прогрес | Роскосмос |
51 |
| Модули на собствен ход‡ | Роскосмос |
2 |
| Автономен товарен кораб | ЕКА |
3 |
| Товарен кораб H-II | ДЖАКСА |
3 |
| Дракон | SpaceX |
2 |
† вече не се използва
‡ Звезда и Заря
[редактиране] Международно присъствие
Астронавти, космонавти и туристи от следните страни са посещавали МКС:
|
1. |
9. |
17. |
1 Само космически туристи от тази страна са посещавали МКС.
2 Единственият човек от тази страна, посетил станцията, притежава двойно гражданство.
[редактиране] Наблюдение на станцията
 |
 |
|
|
Снимка на МКС и Товарен кораб H-II, направена през телескоп от Ралф Вандеберг.
|
Снимка на транзит на МКС при дълга експонация.
|
Поради големината на Международната космическа станция и особено голямата отразителна повърхност предложена от нейните слънчеви панели е възможно осъществяване на наблюдението ѝ от Земята с невъоръжено око. Тя е най-яркият изкуствен спътник на земята като освен нея по ярки са само някои спътникови проблясъци. Ярокстта и достига до -4 видима звездна величина, която е съизмерима с тази на Венера. МКС също може да произвежда моменти блясъци, които достигат от 8 до 16 пъти яркостта на Венера. МКС може да бъде видяна и при дневна светлина, въпреки че е значително по-трудно да се открие на небето.[49][50] Станцията е видима от цялата територия на България.
Откакто станцията е в ниска околоземна орбита е нужно слънчевият ъгъл и мястото, от което се наблядава МКС да съвпадат. Затова е видима само за кратки периоди от време.[51]
НАСА осигурява информация за предстоящите възможности за наблюдение на МКС (и на други обекти) в уебстраницата си за наблюдения над станцията, същото прави и Европейската космическа агенция на собственият си уебсайт[51][52], както и трети сайтове като www.heavens-above.com.
[редактиране] Интересни факти
[редактиране] Космически туризъм и сватби
МКС стана свидетел на първия космически турист, Денис Тито, който похарчи 20 милиона долара, за да лети на руска снабдителна мисия. Към 2011 година на борда на станцията са се качвали седем космически туриста, всеки от които е заплатил по 25 млн. долара. Всички те са пътували с Руските снабдителни полети.
На станцията се извършва и първата космическа сватба, когато Юрий Маленченко (намиращ се на борда на МКС) се жени за Екатерина Дмитриева, която е в Тексас.
[редактиране] Атмосфера
Атмосферата на борда на станцията има същото съотношения на газовете като при Земната. [53] Атмосферното налягане около е 101,325 kPa. [54]
[редактиране] Вижте също
- Списък на излизанията в открития космос от МКС
- Космическа станция - статистика за обитавани космически станции
- Салют
- Скайлаб
- Мир
[редактиране] Бележки
- ↑ Chris Peat. ISS—Orbit Data. // Heavens-Above.com, 18 June 2010. Посетен на 19 март 2011.
- ↑ STS-132 Press Kit (PDF). // NASA, 7 May 2010. Посетен на 19 март 2011.
- ↑ STS-133 FD 04 Execute Package. // NASA, 27 February 2011. Посетен на 19 март 2011.
- ↑ 10 от нейните членове участват; Австрия, Финландия, Ирландия, Португалия, а Великобритания избра да не участва в проекта; Гърция и Люксембург се присъединяват към ЕКА по-късно. ESA — Human Spaceflight and Exploration — European Participating States. // ESA. Посетен на 2005-07-03.
- ↑ Китай планува участие в МКС. // Space Daily, 1 май, 2001. Посетен на 2007-06-26.
- ↑ а б в Human Space Flight (HSF)- Realtime Data. // NASA, Unknown. Посетен на 13 март 2008.
- ↑ See the ISS from your home town. // ESA, 7 January 2009. Посетен на 20 март 2011.
- ↑ Rand Simberg. The Uncertain Future of the International Space Station: Analysis. // Popular Mechanics, 29 July 2008. Посетен на 6 March 2009.
- ↑ Statement by Charlie Bolden, NASA Budget Press Conference. // NASA, 1 February 2010. Посетен на 1 February 2010.
- ↑ Nations Around the World Mark 10th Anniversary of International Space Station. // NASA, 17 November 2008. Посетен на 6 March 2009.
- ↑ Изграждането на МКС. // ESA, 27 април, 2007. Посетен на 26 юни 2007.
- ↑ Jules Verne boosts ISS orbit. // esa.int, 25 April 2008. Посетен на 2008-11-16.
- ↑ International success for Astrium: Europe’s Jules Verne mission accomplished. // EADS.
- ↑ H-IIBロケット試験機による宇宙ステーション補給機（HTV）技術実証機の打上げ結果について（速報）. // 2009-09-16. Посетен на 2009-09-16.
- ↑ NASA Seeks Proposals for Crew and Cargo Transportation to Orbit. // NASA, 2006-01-18. Посетен на 2006-11-21.
- ↑ Space Operations Mission Directorate. Human Space Flight Transition Plan. // NASA, 2006-08-30.
- ↑ Launch of SpaceX craft could be milestone for privatized space flight. // CNN.
- ↑ Language of Space. // NASA.
- ↑ Astronomy IE. // NASA, Unknown. Посетен на 17 март 2008.
- ↑ IADC Space Debris Mitigation Guidelines (PDF). // Inter-Agency Space Debris Coordination Committee, 15 October 2002.
- ↑ NASA Safety Standard 1740.14, Guidelines and Assessment Procedures for Limiting Orbital Debris (PDF). // Office of Safety and Mission Assurance, 1 August 1995.
- ↑ David Harland. The Story of Space Station Mir. New York, Springer-Verlag New York Inc, 30 November 2004. ISBN 978-0-387-23011-5.
- ↑ GAO. Космическа станция: Удар на разширяващото се руско участие в изследванията и откритията. (PDF). // GAO. Посетен на 2006-11-03.
- ↑ HSF: ISS assembly sequence and on-orbit configuration. // European Space Agency (ESA). Посетен на 19 март 2011.
- ↑ Where is the Centrifuge Accommodation Module (CAM)?. // NASASpaceflight.com. Посетен на 19 март 2011.
- ↑ Tariq Malik. NASA Recycles Former ISS Module for Life Support Research. // Space.com, 14 February 2006. Посетен на 19 март 2011.
- ↑ ICM Interim Control Module. // U.S. Naval Center for Space Technology. Архив на оригинала от 8 February 2007.
- ↑ а б Anatoly Zak. Russian segment of the ISS. // russianspaceweb.com. Посетен на 19 март 2011.
- ↑ Russian Research Modules. // Boeing. Посетен на 19 март 2011.
- ↑ Spread Your Wings, It's Time to Fly. // NASA, 26 July 2006. Посетен на 19 март 2011.
- ↑ NASA. On-Orbit Elements (PDF). // NASA, 18 February 2010. Посетен на 20 март 2011.
- ↑ The Alpha Magnetic Spectrometer Experiment. // CERN, 21 January 2009. Посетен на 19 март 2011.
- ↑ International Space Station. // Canadian Space Agency, 9 March 2006. Посетен на 20 март 2011.
- ↑ Chris Bergin. NASA approve funding to leave OBSS permanently on the ISS. // NASASpaceflight.com, 27 January 2009. Посетен на 20 март 2011.
- ↑ ERA: European Robotic Arm. // ESA. Посетен на 20 март 2011.
- ↑ Remote Manipulator System:About Kibo. // JAXA, 29 August 2008. Посетен на 20 март 2011.
- ↑ International Space Station Status Report #02-03. // NASA, 14 January 2002. Посетен на 20 март 2011.
- ↑ NASA — Consolidated Launch Manifest. // NASA. Посетен на 2006-07-15.
- ↑ Bergin, Chris. Soyuz TMA-19 relocated as ISS managers discuss Node 4 addition. // NasaSpaceflight.com. Посетен на 4 March 2011.
- ↑ International Space Station Expeditions. // NASA, 10 April 2009. Посетен на 17 март 2011.
- ↑ NASA. International Space Station. // NASA, 2008. Посетен на 17 март 2011.
- ↑ Facts and Figures. // NASA, 15 December 2010. Посетен на 17 март 2011.
- ↑ Статистику посещений можно получить, проанализировав данные на сайте НАСА: Space Station Crew. // и Shuttle Missions. //
- ↑ МКС подобрила рекорда на станцията „Мир“ по непрекъснато наличие на космонавти на борда и. // Сайт Роскосмос, 26 октомври 2010. Посетен на 2010-11-01.
- ↑ Space Operations Mission Directorate. Human Space Flight Transition Plan. // NASA, 30 August 2006.
- ↑ NASA Seeks Proposals for Crew and Cargo Transportation to Orbit. // NASA, 18 January 2006. Посетен на 19 март 2011.
- ↑ Шаблон:Cite speech
- ↑ Fiscal Year 2011 Budget Estimates. // NASA. Посетен на 19 март 2011.
- ↑ Artificial Satellites > (Iridium) Flares. // Calsky.com. Посетен на 1 May 2012.
- ↑ How to Spot the International Space Station (and other satellites). // Hayden Planetarium. Посетен на 12 July 2011.
- ↑ а б НАСА. Възможност за наблюдение на Международната космическа станция. // NASA, 2007.
- ↑ European Space Agency. Виж МКС от собствения си град. // European Space Agency, 2007.
- ↑ How Space Stations Work by Craig Freudenrich, Ph.D. at Howstuffworks. Retrieved January 2008.
- ↑ The Air Up There NASAexplores: April 29, 2004. Retrieved January 2008.
[редактиране] Външни препратки
| Уикипедия разполага с Портал:Космически полети |
- ((en)) Международна космическа станция — страница на Енергия
- ((en)) Международна космическа станция — страница на ЕКА
- ((en)) Международна космическа станция — страница на JAXA
- ((pt)) Международна космическа станция — страница на AEB
- ((en)) Международна космическа станция — Страница на НАСА
- ((en)) Международна космическа станция от Енциклопедия Астронавтика
- ((en)) http://spd.nasa.gov/
- ((en)) Spacelink — Space Product Development
- ((en)) The Planetary Society
- ((en)) http://www.seds.org/pub/seds/National/misc/why-space
- ((en)) Наблюдавайте МКС от вашия град
- ((en)) Heavens Above — местонахождение на МКС, информация за наблюдение от всяко място.
- ((en)) NASA Human Spaceflight - хронология на изграждането на МКС
- ((en)) Неофициален манифест за Космическата Совалка
- ((bg)) Международна космическа станция — статия в списание Българска Наука
Справки
- ((en)) Ръководство за запознаване с МКС - НАСА, юли 1998 (формат PDF)
- ((en)) Настояща съществена статистика за МКС
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||
|
|||||
|
||||||||||||||||
 |
Тази статия е включена в списъка на избраните на 24 август 2005. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия. |
