Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Турция
Знаме на Турция
(знаме)
Девиз: -Yurtta Barış, Dünyada Barış
(
Мир в страната, мир в света)
Местоположение на Турция
География и население
Площ 783 562 [1] km²
(на 36-то място)
Столица Анкара
39°55′ с. ш. 32°50′ и. д. / 39.916667° с. ш. 32.833333° и. д. (G)
Най-голям град Истанбул
Официален език Турски
Население (пребр., 2011) 74 724 269[2]
(на 18-то място)
Гъстота на нас. 93 д./km²
Управление
Президент Абдуллах Гюл
Министър-председател Реджеп Ердоган
История
Независимост
 -призната
от Османската империя
29 октомври 1923
Икономика
БВП (ППС, 2011) $1.295 трилиона[3][4]
(на 15-то място)
БВП на човек (ППС) $17.330 $[5]
Валута Турска лира1 (TL)
Други данни
Часова зона EET (UTC+2)
Интернет домейн .tr
Телефонен код 90
1 от 1 януари 2009 Турска лира (Türk Lirası, TL); заменя Нова Турска лира.

Ту̀рция, официално Репу̀блика Ту̀рция (на турски: Türkiye Cumhuriyeti), е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% — на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров. Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг — с Ирак и Сирия; на запад — с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. територията на днешната държава е в центъра на Османската империя. Площта ѝ е 783 562 км², от които 769 632 км² суша и 13 930 км² водна площ. Разположението на Турция между Европа и Азия я прави страна от особено геостратегическо значение.

Сунитският ислям се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече алевитство, юдейство и православно християнство. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като НАТО, ОИСР, Съвет на Европа, ОССЕ и Г-20. Турция започва преговори за пълноправно членство в Европейския съюз през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от Централна Азия, Африка, Близкия Изток чрез членството си в организации като Организация „Ислямска конференция“ и Организация за икономическо сътрудничество.

Съдържание

[редактиране] География

Спътникова снимка на Босфора, направена от Международната космическа станция през април 2004 г.
Панорама от Понтийските планини
Връх Демирказик

[редактиране] Разположение

Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Близкия Изток, като азиатската и европейската част на страната са разделени от Мраморно море и проливите Босфор и Дарданели. В Европейска Турция, включваща Източна Тракия с по-голямата част от град Истанбул и няколко острова в Мраморно и Егейско море (Мармара, Авша, Пашалиман, Имврос и други), влизат 3% от територията на страната.

Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос Авлака на остров Имврос) и най-източната точка (край град Аралък) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между остров Тавшан на север и нос Анамур на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната е нос Баба, който е също и най-западната точка на континента Азия. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави - България и Гърция на северозапад, Сирия и Ирак на югоизток и Иран, Азербайджан, Армения и Грузия на изток.

Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Мраморно и Черно море) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до Средиземно море. Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови.

[редактиране] Релеф и води

По-голям дял от азиатската част е планински. На север са разположени Понтийските планини, на юг — Тороските планини, а между тях е разположено Анадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат, който е 5 165 м.

[редактиране] Климат

Средиземноморското крайбрежие, Източна Тракия и западната част на Мала Азия имат средиземноморски климат с горещо и сухо лято и мека влажна зима (Csa по Кьопен). По черноморското крайбрежие климатът е океански (Cfb по Кьопен) с по-студена зима и по-влажно лято. Този район е най-влажната част на страната, като в източните области годишните валежи достигат 2500 mm. По черноморското крайбрежие сняг вали почти всяка година, макар че не се задържа за повече от няколко дни, докато в областите със средиземноморски климат снеговалежите са рядкост.

Климатът във вътрешността на Турция е значително по-суров, тъй като крайбрежните планински вериги ограничават средиземноморското влияние. В Централен Анадол климатът е полупустинен (Bsk по Кьопен), със зимни температури под 1 °C и сухо и горещо лято с температури над 30 °C. Годишното количество на валежите е около 400 mm с известни разлики, в зависимост от надморската височина. Най-сухи са областите около Кония и Малатия, където годишните валежи често са под 300 mm.

В източната част на Анадолското плато климатът е средиземноморски континентален (Dsa и Dsb по Кьопен) и континентален (Dfb по Кьопен) с добре обособени сезони. Зимите могат да бъдат много тежки, като в източните райони температурите достигат до −40 °C, а снегът през някои години се задържа в продължение на 120 дни.

Измир
(средиземноморски климат)
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
131
 
12
6
 
 
99
 
13
6
 
 
77
 
16
7
 
 
44
 
21
11
 
 
32
 
26
15
 
 
7.9
 
31
19
 
 
2.1
 
33
22
 
 
2.2
 
33
22
 
 
11
 
29
18
 
 
38
 
24
14
 
 
92
 
18
11
 
 
151
 
14
8
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: WMO
Кония
(полупустинен климат)
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
35
 
5
-4
 
 
28
 
7
-4
 
 
27
 
12
-1
 
 
33
 
17
4
 
 
42
 
22
9
 
 
23
 
27
12
 
 
6.6
 
30
16
 
 
4.8
 
30
15
 
 
11
 
26
11
 
 
28
 
20
6
 
 
31
 
13
1
 
 
40
 
7
-3
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: WMO
Ерзурум
(континентален климат)
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
23
 
-4
-13
 
 
28
 
-3
-12
 
 
36
 
2
-7
 
 
52
 
11
0
 
 
73
 
17
5
 
 
50
 
21
8
 
 
28
 
26
11
 
 
18
 
27
11
 
 
25
 
22
7
 
 
46
 
15
2
 
 
35
 
7
-3
 
 
23
 
-1
-10
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: WMO

[редактиране] Флора и фауна

Открито е голямо разнообразие от растителни видове — от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, малка дропла, фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се околко 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби.

[редактиране] История

[редактиране] Древна история

Част от стените на древния град Троя

Полуостров Мала Азия (Анатолия), включващ по-голямата част от днешна Турция, е една от най-отдавна заселените части на света. Неолитни те селища, като Чаталхьоюк, Чайоню, Невалъ Чори, Хаджълар, Гьобекли тепе и Мерсин, са едни от най-старите известни в целия свят.[6] Селището Троя възниква през неолита и се използва без прекъсване до желязната епоха.

Библиотеката в Ефес, датираща от 135 г. пр. Хр.

В Древността жителите на Анатолия говорят индо-европейски, семитски и картвелски езици, както и множество езици с неизяснена класификация. Основавайки се на древността на индо-европейските хетски и лувийски език, някои учени смятат, че именно Анатолия е хипотетичният център, от който започва разпространението на индо-европейските езици.[7]

Хатите са древен народ, обитавал югоизточните части на Анатолия поне от 23 век пр.н.е., който е постепенно погълнат от индо-европейците хети, заселили се в този регион през 20-18 век пр.н.е. Хетите създават и първата силна държава по тези земи, просъществувала до 13 век пр.н.е. Асирийците завладяват най-югоизточните области на днешна Туция още в средата на 20 век пр.н.е. и те остават под техен контрол до 612 година пр.н.е., когато самата Асирия е подчинена от Вавилония.[8][9]

След разпадането на държавата на хетите, хегемония в Мала Азия установяват фригийците, също индо-европейски народ. Тяхната държава от своя страна е унищожена през 7 век пр.н.е. от нашествията на кимерийците.[10] След падането на Фригия в Мала Азия се установяват няколко по-малки държави, най-влиятелни сред които са Лидия, Кария и Ликия.

От 12 век пр.н.е. по западното крайбрежие на Мала Азия започват да се заселват еолийски и йонийски гърци. Те основават там множество колонии, сред които Милет, Ефес, Смирна (днес Измир) и Византион (днес Истанбул). През 6 век пр.н.е. в източната част на днешна Турция възниква и първата от поредица държави, носеща името Армения. Малко по-късно Анатолия е завладяна от персийското Ахеменидско царство, а през 334 година пр.н.е. е присъединена към империята на Александър Македонски.[11] След неговата смърт там се установяват няколко по-малки елинистични държави (Витиния, Кападокия, Пергам, Понт), които просъществуват до средата на 1 век пр.н.е., когато са завладени от Римската република.[12]

[редактиране] Римска и Византийска епоха

[редактиране] Възход на Османската империя

Османската империя през XIV–XVII в.
  • През 1037-1109 г. съществува държавата на турците-селджуки с център Иран.
  • През 1288-1320 г. започва създаването на Османската държава.
  • През 1326 г. османците завладяват Пруса;
  • През 1371 г. e битката при Черномен — християнските сили не успяват да се противопоставят на османците;
  • През 1387 г. e битката при Плочник — православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия;
  • През 1389 г. e битката при Косово поле, поражение за православните страни, убити са княз Лазар и султан Мурад I;
  • През 1393 г. турците завладяват Велико Търново, столица на разпокъсаното второ българско царство. Царството на цар Иван Шишман става васално на Османлиите. През 1395 г., след битката край Ровиние, цар Йоан Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува — гр. Никопол, последната столица, е превърната от турците в областен град (санджак).
  • През 1396 г. Кръстоностната войска на Сигизмунд е разбита от Баязид край Никопол. Преследвайки разгромената войска покрай р. Дунав, той достига до гр. Видин (столицата на Видинско царство). След кратка обсада на града, Йоан Срацимир е принуден да детронира (тронът се заема от сина му цар Константин II ), а царството става васално на Османлиите.
  • През 1402 г. Баязид е разгромен от Тамерлан край Анкара, наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) започват отвоюването на България.
  • През 1422 г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград, където не след дълго умира.
  • През 1453 г. e превзет Константинопол, с което Византия престава да съществува;
  • През 15-16 век са покорени Гърция, Босна, Трапезунд, Влашко, части от Унгария, Крим, Армения, Сирия, Египет, Хеджаз, Северна Африка, Кипър;
  • 1514-1517 г. султан Селим I Явуз (Свирепия) разгромява персийската армия, разширява границите на империята до Етиопия, Централна Африка и Индийския океан. С превземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силния суверен в ислямския свят, едновременно султан и халиф.
  • 1520-1566 г. е управлението на султан Сюлейман I Кануни, наречен в Европа Великолепни, а в Турция — Законодателя. Най-голям разцвет на империята.

[редактиране] Упадък и опити за модернизация

Младотурците влизат победоносно в Истанбул, 1909 г.
Териториални загуби на Османската империя и зони на влияние според Севърския договор

[редактиране] Република Турция

Мустафа Кемал Ататюрк, създателя и първия президент на Република Турция
  • През 1920 г. от Османската империя (като победена в Първата световна война страна) се иска да подпише Севърския мирен договор и властта в Истанбул е готова да го направи, но Кемал Ататюрк, който е освободил Централна Мала Азия от окупаторите, отказва да подпише договора. Територията ѝ е разделена на части с различен юридически статут.
  • През 1921/22 г. Ататюрк отблъсква гръцки опит за настъпление с посока Централна Анатолия. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население на Измир (Смирна). Традиционно гръцкият град е подложен на тежки разрушения (14 септември 1922 г.). Част от гърците, цивилни и военни, успяват да се евакуират на съседните острови. (вж. Гръцко-турска война (1919-1922))
  • На 24 юли 1923 г. е подписан Лозанския мирен договор. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави на Версайските решения от 1919–1920 г. Като последствие от този договор 1 млн. и 300 хил. гърци са принудени да напуснат Мала Азия, а 400 хил. турци и българи мохамедани — Беломорска Тракия и Македония.
  • На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република, столицата е преместена в Анкара и е приета Конституция.
  • 19231938 г.Мустафа Кемал Ататюрк провежда коренна промяна в турското общество. Забранено е многоженството, носенето на фесове. Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден. Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвежда се латинската азбука вместо арабската. Жените имат право на глас. Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име (преди това мюсюлманите са имали право на избор, а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлата Гази (Победоносец). По-късно по свое желание той приема името Ататюрк (Баща на турците).
  • 10 ноември 1938 г. смъртта на Ататюрк. Властта преминава в ръцете на неговия съратник Исмет Иньоню, който обявява неутралитет на Турция през Втората световна война.
  • 1946-1950 г. създаване и укрепване на демократичните институции. На изборите побеждава Демократическата партия.
  • През 1952 Турция става член на НАТО

[редактиране] Население

Етноси в Турция[13][14]
етноси процент
турци
  
76.03%
кюрди
  
15.07%
други
  
9.10%


Столицата на Турция и вторият най-голям град е Анкара, най-големият е Истанбул. Някои от другите по-големи градове са Измир, Бурса, Газиантеп, Адана, Кония, Анталия, Самсун, Трапезунд, Одрин (Едирне), Мерсин.

Населението на Турция е 74.724.269 (декември 2011) и е над 99% мюсюлманско (включвайки нерелигиозните мюсюлмани). 75-76% турско, 14-15% от населението са кюрди, а 7–10% други етнически малцинства.[13][14]

[редактиране] Държавно устройство

Турция е република начело с президент, избиран от парламента за срок от 7 години. Законодателната власт принадлежи на Турското велико народно събрание — еднопалатен парламент от 550 депутата, избирани за 5 години, а изпълнителната — от правителство начело с министър-председател. Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана република. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок — до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ.

Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за геноцида над арменците през периода на Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения.

[редактиране] Административно деление

Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед. ч. — il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от нялколко околии (ilçeler, ед. ч. — ilçe). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez ilçe), начело на централната околия стои заместник валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии.

Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски: belediye, беледийе), чиито кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини се обособява повече от една община (на турски: belde, белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населенеите вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии.

Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ).

[редактиране] Икономика

Турската икономика е петнадесетата най- голяма в света по паритет на покупателната способност и седемнадесета най- голяма в света по номинална стойност на БВП. След тежката икономическа криза от 2001, турската иконимика се е увеличавала със средно 7.4% на година до 2007, през 2008 ръстежът спада до 4.5%. През 2009 година иконимиката на страната намалява с около 5% (3.6% по изчисленията на турското правителство) поради негативното влияние на Световната икономическа криза.

Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите. Турската икономика става все по- зависима от индустрията на големите градове (най- вече в Западна Турция), въпреки това селското стопанство дава работа на около 27% от заетите в страната. През 2007 9% от БВП на Турция идва от селското стопанство, 31% от индустрията и 60% от обслужващия сектор.

Добиват се въглища (52 млн. т), нефт (около 4 млн. т), хром, волфрам, мед, боксит, сяра, около 3/4 от всички запаси на бор се намират в Турция, също Турция притежава и над 15% (6500 тона) от залежите на злато в света. Турция се нарежда сред десетте най- богати на полезни изкопаеми държави в света.

Стартиралият през 70-те години на 20 век проект Югоизточен Анадол цели намаляването на различията между богатата западна част и по-бедната, населена отчасти с кюрди източна част.

[редактиране] Селско стопанство

Турция има много добре развито селско стопанство. Страната е най- голям производител в света на кайсии, череши, смокини, лешници, дюли и нар: втори най- голям производител на дини, краставици и леблибия: трети най- голям производител на домати, леща, зелен пипер, патладжани и шам фъстък; четвърти най- голям производител на лук и маслини; пети най- голям производител на захарно цвекло; шести най- голям производител на ябълки, тютюн и чай; също така страната е и сред десетте най- големи производители на ечемик, пшеница, ръж, лимони, грейпфути, памук и бадеми. От 80те години на 20ти век Турция е способна да зодоволява нуждите си от храни и да изнася продукция за чужбина. Силно е развито и животновъдството. Отглежда се едър рогат добитък (20 млн. гл.), овце (50 млн. гл.), кози (20 млн. гл.), развит е и риболовът.


[редактиране] Промишленост

Индустрията на страната се развива с бързи темпове. През 2006 Турция е изнесла текстил и дрехи на стойност над 14 милиарда долара като над 76% са изнесени за членките на ЕС. Турските компании BEKO и Vestel са сред най- големите производители на бяла и черна техника в Европа. Тези две конкурентни компании произвеждат над половината от всички телевизори в Европа. Турция е втора в Европа (след Германия) по производство на бяла техника, а също така в страната се произвеждат над 15% (по данни от 2005 година) от дигиталните устройства на Старият континент.

Автомобилостроенето също е добре развито. Много световни марки имат заводи в страната : Toyota, Ford, Honda, Opel, Hyundai, Mercedes-Benz, MAN AG и други. В момента автомобили произвеждат и няколко турски марки като Tofaş, Etox, Otosan и Oyak-Renault. През 2008 година Турция е произвела 1 147 110 моторни превозни средства, което прави страната шести най- голям производител в Европа и петнадесети най- голям производител в света като печалбите за страната са от около 23млрд долара. Турция е на първо място в Европа по производство на автобуси и минибуси, и на едно от челните места по производство на камиони. Турските компании като TEMSA, Otokar и BMC са световни лидери в производството на автобуси, минибуси и камиони.

Турция е също и една от водещите корабостроителни нации в света. През 2007 турските корабостроителници са били на четвърто място в света по поръчани за производство кораби, а също така и на четвърто място в света по произведени яхти.

[редактиране] Туризъм

Туризмът е един от най- бързо развиващите се сектори в Турция. Главни туристически центрове на страната са Истанбул, Анталия, Бодрум, Мармарис, Измир и други. Силно развити са морският, културният и спа туризма. Само през 2008 страната е била посетена от над 31млн туристи, които са донесли печалба на страната от над 22млрд долара. През 2009 заетите в областта на туризма са били в порядъка на 3,6 милиона турци. Правителството на Турция има цел до 2023 година държавата да се превърне в целогодишна дестинация, като големи инвестиции се правят и в зимния туризъм. Турция е посещавана най вече от туристи, граждани на Германия, Великобритания, Русия, Холандия, Израел, Иран. Българските туристи също се увеличават всяка година заради новите хотели, конкурентните цени и доброто и атрактивно обслужване.

[редактиране] Култура

[редактиране] Други

[редактиране] Източници

  1. CIA - The World Factbook
  2. Турски статистически институт. // Turkstat.gov.tr. Посетен на 2012-02-15.
  3. The World Bank: World Development Indicators Database. Gross Domestic Product 2010, PPP. {PDF file)
  4. The World Bank: GDP, PPP (current international $)
  5. http://www.trthaber.com/haber/gundem/buyumede-dunya-ikincisi-olduk-35012.html
  6. ((en)) Thissen, Laurens. Time trajectories for the Neolithic of Central Anatolia (PDF). // CANeW – Central Anatolian Neolithic e-Workshop, 2001-11-23. Архив на оригинала от June 5, 2007. Посетен на 21 декември 2006.
  7. ((en)) Balter, Michael. Search for the Indo-Europeans: Were Kurgan horsemen or Anatolian farmers responsible for creating and spreading the world's most far-flung language family?. // Science 303 (5662). 2004-02-27. DOI:10.1126/science.303.5662.1323. с. 1323.
  8. ((en))  Ziyaret Tepe - Turkey Archaeological Dig Site. // uakron.edu. Посетен на 4 септември 2010.
  9. ((en))  Assyrian Identity In Ancient Times And Today' (PDF). // Посетен на 4 септември 2010.
  10. ((en))  Anatolia and the Caucasus, 2000–1000 B.C.. // Timeline of Art History. The Metropolitan Museum of Art, New York, October 2000. Посетен на 21 декември 2006.
  11. ((en)) Hooker, Richard. Ancient Greece: The Persian Wars. // Washington State University, WA, United States, 1999-06-06. Посетен на 22 декември 2006.
  12. ((en))  Anatolia and the Caucasus (Asia Minor), 1000 B.C. – 1 A.D. in Timeline of Art History.. // New York: The Metropolitan Museum of Art, October 2000. Посетен на 21 декември 2006.
  13. а б 55 milyon kişi 'etnik olarak' Türk / Güncel / Milliyet Gazete. // Milliyet.com.tr.
  14. а б Social structure survey 2006 (pdf). // www.konda.com.tr. Konda, Research and Consultancy, 2007. Архив на оригинала.
  15. Население в областните градове към 01.03.2001 и към 01.02.2011 година. // Национален статистически институт (НСИ). Посетен на 5 април 2011.

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици