Черна гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Черна гора (държава))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Черна гора.
Черна гора
Crna Gora
Црна Гора
Знаме на Черна гора
Герб на Черна гора
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Национален химн: Oj, svijetla majska zoro
Наименование на местния жител: черногорец
География и население
Площ 13 812 km²
(на 161-во място)
Води 1,5%
Граници  • Албания
 • Косово
 • Сърбия
 • Босна и Херцеговина
 • Хърватия
Климат средиземноморски
Столица Подгорица
42°47′ с. ш. 19°28′ и. д. / 42.783333° с. ш. 19.466667° и. д. (G)
Официален език черногорски
Население (оценка, 2009) 625 266
Гъстота на нас. 50 д./km²
(на 121-во място)
Управление
Президент Филип Вуянович
Министър-председател Игор Лукшич
Организации ООН, ОССЕ и др.
История
от Османската империя 13 юли 1878 г.
от Сърбия и Черна гора 5 юни 2006 г.
Икономика
БВП (ППС, 2011 г.) 7 029 млн.[1]
БВП на човек (ППС) 11 228[1]
ИЧР (2011 г.) 0,771 (висок
)
(54-то)
Валута Евро1 (EUR)
Други данни
Часова зона CET
Лятно време CEST
Интернет домейн .me
Телефонен код 382
(1):Прието едностранно; Черна гора не е член на еврозоната;

Черна гора (на сръбски: Црна Гора или Crna Gora, "Черна планина") е държава на Балканския полуостров. Граничи с Хърватия и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Косово на изток и Албания на юг. Има излаз на Адриатическо море. Държавна и административна столица е Подгорица (130 хил. ж.), а историческата столица на страната е Цетине. Площта ѝ е 13 812 км², от които 13 605 км² суша и 207 км² водна площ.

Последния държавен глава, преди включването на Черна гора в състава на Югославия, е крал Никола I, който е прадядо на Симеон Сакскобургготски.

Съдържание

[редактиране] История

Земите на днешната Черна гора са населявани от илирите. По-късно стават част от Римската империя, а след това от Византия (395). По време на Великото преселение на народите тук се заселват славяни от сърбската група, които претопяват местното население. Създава се княжество Дукля.

 Основна статия: Дукля

През по-голямата част от историята си Черна гора била независимо княжество управлявано от няколко династии. До 14 век е назовавано като Зета, но след това е известно със сегашното си име.

 Основна статия: Зета (държава)

През 1499 година княжеството е покорено от турците. Тяхната власт в черногорските земи не е здрава, тъй като трудният планински терен и отдалечеността от Истанбул не позволяват упражняването на контрол. На Берлинския конгрес страната се сдобива и с международно признание на своята независимост в следствие от т.нар. Източна криза (1875-1878).

Montenegro1913.png

На 28 август 1910, черногорският княз Никола I Петрович Негош се прогласява за крал. Черна гора участва в Балканската и Междусъюзническата война на страната на Балканския съюз и на Сърбия. През Първата световна война е на страната на Антантата, но е завладяна от австрийците. В периода 1918-1941 Черна гора е съставна част от Кралство на сърби, хървати и словенци. През 1941 година е окупирана от италианците, а след излизането им от войната - от Германия. Черна гора е отново в състава на Югославия от 1945 година. Между 1945 и 2003 г. Черна гора е република на Социалистическа федеративна република Югославия и Съюзна република Югославия, съответно, а от 2003 до 2006 г., съставен дял от Сърбия и Черна гора.

На 21 май 2006 г. в Черна гора провежда референдум за независимост, в който 55% от участвалите гласоподаватели гласуват за независимост на републиката. На 3 юни 2006 г. черногорският парламент обявява официално независимостта на страната. На 28 юни 2006 г. Черна гора става 192-рия член на ООН. [2]

На 10 септември 2006 година се провеждат първите парламентарни и местни избори след независимостта на Черна гора. Блокът на управляващите партии в Черна гора получава 41 места в новия 81-членен парламент. Така коалицията за европейска Черна гора, съставена от Демократическата партия на социалистите (ДПС) на премиера Мило Джуканович и Социалдемократическата партия (СДП) на председателя на парламента Ранко Кривокапич, си осигурява абсолютно мнозинство в новия законодателен орган на страната.

[редактиране] География

 Основна статия: География на Черна гора

Черна гора е малка страна, разположена в западната част на Балканския полуостров, която има уникална природа. На територията ѝ има 40 езера, 293 км морска ивица, от която 52 км са пясъчни плажове. В Черна гора се намира и най-южният фиорд в света - това е заливът Бока Которска. Цялата територия на страната е изпълнена с високи планини (над 1700 м.), дефилета и проломи, реки и езера и красивото адриатическо крайбрежие. В северозападната част на република Черна гора се простират Динарските планини, където е ѝ най-високата част на Черна гора - връх Дурмитор (2522 метра надморска височина). По топлото крайбрежие на страната се отглеждат цитрусови култури, сливи, череши и др.

[редактиране] Население

 Основна статия: Население на Черна гора
Етноси в Черна гора
етноси процент
черногорци
  
 43%
сърби
  
 32%
бошняци и мюсюлмани (народ)
  
 13%
други
  
 12%


След преброяване на населението в Черна гора през 2003 година, в страната живеят общо 620 145 души. Около 78% са се декларирали като християни, a 74,2% като православни християни, 17,7% са потвърдили мюсюлманска принадлежност, 3% са други и хора неопределни на преброяването и 1% са атеисти, според националната си принадлежност населението има следния състав:

Поради историческите корени и общи културни традиции самоопределянето като черногорци или сърби през различните преброявания варира в широки граници. Това се влияе главно от моментната политическа ситуация в страната. В зависимост от това се наблюдава ту увеличаване броя на сърбите в страната, ту налаляването му. Често самите черногорци разглеждат себе си като етнографска група или като клон от сръбската нация. И в двете групи (сърби и черногорци) има ѝ хора, които причисляват себе си само към една от двете групи. Близо над 270 000 граждани на Република Сърбия има черногорско гражданство. Приблизително около 69 000 от тях са черногорци, останалата част се самоопределят като сърби. Трябва да се отбележи, че етнонима „черногорец“ има различно значение в самата Сърбия. Онези хора, които се декларират като сърби в Черна гора, изтъкват своите връзки със сръбското културно пространство, но вероятно същите тези хора в Сърбия се самоопределят като черногорци, като по този начин подчертават и придават особено значение на черногорския си произход.

[редактиране] Религия

Вероизповедания в Черна гора
религии процент
християнство
  
 78%
ислям
  
 17.7%
неопределени
  
 3%
други и атеисти
  
 1.3%


Над 74% от черногорците са православни християни, повечето последователи на Сръбската православна църква, има последователи и на самообявилата се за автокефална Черногорска православна църква. В Черна гора има 110 000 мюсюлмани, които съставляват 17.74% населението на страната. Тези мюсюлмани се разпределят в три главни етнически групи: бошняци, определили се, че говорят босненски, мюсюлмани по националност, които предпочитат сръбския език и албанци мюсюлмани. Албанците хриситяни, главно католици населяват югоизточната част на страната, главно община Улцин, но се доближават и до Подгорица. Бошняците, мюсюлманите по националност и албанците мюсюлмани живеят главно в Северна Черна гора в областта Санджак. В Черна гора живеят и малка група хървати, които живеят по крайбрежието, най-вече по Бока Которска.

[редактиране] Език

На преброяването (2003) 63,6% от населнието е потвърдило, че говори сръбски език като майчин, 22% – черногорски език, 5,5% – бошняшки език, 5,3% – албански език и 3,7% не са определили майчиния си език[4]. Официалният език в Черна гора е сръбският език от йекавския диалект. Така е записано и в конституцията на страната. След обявяването на независимостта на Черна гора, а и след разпадането на Титова Югославия, в страната все по-често се чуват призиви за отделянето на черногорския йекав диалект в отделен език. Това не е прецедент за страните от Бивша Югославия — така се роди бошняшкият език в Босна и Херцеговина, македонският език в Република Македония. Подобни примери за езикова глотомия по политически съображения срещаме и в Република Молдова, където по поръка на Сталин румънският език се наричаше „молдовски“. Въобще проблемът за „черногорския език“ можем да го обвържем генерално със идентификацията на самите черногорци. В различните периоди на Черна гора се наблюдават или пълно сродяване със Сърбия, или отричането на това единство. Доказателство за това е преброяването в Черна гора от 1991 и 2003 година. При сравняването им си личи това колебание в самоидентичността на черногорците. През 1991 година, когато съюзът със Сърбия изглеждаше непоклатим, процентът на самообявили се като сърби е много малък. 12 години по-късно в друга политическа обстановка процента на самообявилите се като сърби е значителен. Днес в черногорското общество има полемики относно самоидентичността му. Споровете сред различните обществените слоеве и групи могат да бъдат илюстрирани със следния факт. На половината от официалните уебстраници на правителствените институции, като официален език е обявен сръбски, а на другата половина от сайтовете - като официален език е посочен „черногорски“.

Езици в Черна гора
езици процент
сръбски език
  
 63.6%
черногорски език
  
 22%
други
  
 14.5%


Изпозлваната кодифицирана форма на езика в Черна гора има общ произход със сръбския, като между тях има ѝ несъществени разлики ..., и сега съществува много силна тенденция ѝ конституционно да бъде определен като отделен „черногорския език“. Наред с близостта, съществуват и редица характеристики, които отличават черногорците от сърбите – историческото минало, антропологически и етнически специфики, самостоятелна структура на обществените механизми и на народния живот, и пр. Така днес съществуват две линии в разбирането на черногорската самобитност: онази, която означава черногорска идентичност, и другата – черногорското сръбство (или сръбското черногорство).


[редактиране] Държавно устройство

 Основна статия: Държавно устройство на Черна гора

Според сегашната Конституция, Черна гора е обявена за „демократична, социална и екологично чиста държава“. Начело на държавата е президент, избиран за 5 години. Висш законодателен орган е Скупщина, избирана за 4 години. Изпълнителна власт - правителство. Правителството на Черна гора (Влада републике Црне Горе) се състои от министър-председател, вице-премиер и министри.

[редактиране] Парламент

Парламентът на Черна гора (Скупштина Републике Црне Горе) е законодателният орган в страната. Той приема всички закони, ратифицира международни споразумения, назначава министър-председателя, министрите от кабинета, както и съдиите във всички съдилища. Също така одобрява бюджета на страната и изпълнява други задължения, определени му според конституцията. Парламентът на Черна гора може да гласува вот на недоверие, и с мнозинство на гласовете да свали правителството. На 6000 души се избира 1 депутат (представител), което води до промяна на общия брой на депутатите в народното събрание на Черна гора (настоящето народно събрание се състои от 78 представители, за разлика от предишното, което се състоеше от 71). Настоящият председател на парламента е Ранко Кривокапич.

[редактиране] Президент

Президентът на Черна гора се избира за 5-годишен мандат след преки тайни избори. Правомощията на президента са:

  1. да представлява страната в чужбина;
  2. да обнародва закони чрез укази;
  3. да свиква избори за парламент;
  4. да предлага за одобрение на парламента кандидата за министър-председател и назначаването на председателя и съдиите в Конституционния съд;
  5. да предлага на парламента свикването на референдум.
  6. да дава амнистия;
  7. да удостоява с държавни ордени и награди;
  8. да изпълнява всички останали задължения, предвидени в конституцията на страната.

Президентът на Черна гора е и член на Върховния съвет за сигурност.

[редактиране] Административно деление

Административна карта на Черна гора

Черна гора е разделена в административно отношение на 21 общини:

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Източници

  1. ↑ а б Montenegro. // International Monetary Fund. Посетен на 21 септември 2011.
  2. ↑ List of members to the United Nations by joining date
  3. ↑ [1]
  4. ↑ [2]

[редактиране] Външни препратки

п • б • р
Страни на Балканския полуостров
п • б • р
Членове на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО)
Членове NATO 2009 ortographic map.png
Кандидати

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Черна_гора&oldid=5224585“.