Румъния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Румъния
România
Знаме на Румъния
Герб на Румъния
(знаме) (герб)
Национален химн: Deşteaptă-te, române!
Наименование на местния жител: румънец
География и население
Площ 238 391 km²
(на 83-то място)
Води 3%
Граници
Климат умерен
Столица Букурещ
44°25′ с. ш. 26°06′ и. д. / 44.416667° с. ш. 26.1° и. д. (G)
Официален език румънски
Население (пребр., 2011) Понижение 19,042,936[1]
(на 59-то място)
Гъстота на нас. 80 д./km²
(на 121-во място)
Управление
Президент Траян Бъсеску
Министър-председател Виктор Понта
Организации Европейски съюз, ООН
История
Независимост от Османската империя
обявена 9 май 1877 г.
Влизане в ЕС 1 януари 2007 г.
Икономика
БВП (ППС, 2011 г.) 254 918 млн.[2]
БВП на човек (ППС) 11 895
ИЧР (2010 г.) 0,781 (висок
)
(50-то)
Валута Румънска лея (RON)
Други данни
Часова зона ЕЕТ
Лятно време ЕЕST
Интернет домейн .ro
Телефонен код 40
Официален сайт www.guv.ro

Румъ̀ния е държава в Югоизточна Европа. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад — с Унгария и Сърбия, а на юг — с България. На изток има излаз на Черно море. Площта ѝ е 238 396 км², от които 231 244 км² суша и 7 152 км² водна площ.

Съдържание

[редактиране] География

Общата дължина на границата на Румъния е 3 149.9 км, от тях 681 км с Молдова, 649 км с Украйна, 631 км с България, 546 км с Сърбия и 448 км с Унгария. Най - високата точка в страната е връх Молдовяну (2 544 м н.м) в Карпатите.

[редактиране] История

Областите на днешна Румъния са обитавани няколко века пр.н.е. от даки и гети. През 106 г. Дакия е завзета от римския император Траян.

През 14 век възникват княжествата Молдова и Влахия. През 16 век те попадат под властта на Османската империя, но имат известна вътрешна самостоятелност.

През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и на 24 декември 1861 г. обявява независимостта на държавата Румъния.

Куза се посвещава активно на реформирането на страната, извършва поземлена реформа, освобождава зависимите селяни и им раздава земя, въвежда всеобщо избирателно право, съставя наказателен и граждански кодекс, основава университетите в Яш и Букурещ и полага основите на модерната румънска армия. Румъния постига истинска независимост обаче едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г.

Румъния взима участие и в Първата световна война (1914-1918). Решението на Румъния да се включи на страната на Антантата идва чак през 1916г, две години след смъртта на Карол 1. Съюзническите сили, кооито се нуждаели от румънската помощ, се съгласили на големите искания, включващи анексирането на Трансилвания и на Банат по река Тиса чак до Сегед,т.е. отвъд етническата граница и включващи голяма част от съвременна Унгария. Румъния получила също така уверения, че ще получи част от Буковина и участие на равни начала на бъдещата мирна конференция. След като получила тези обещания през август страната влязла в конфликта. На 14 август започнала мобилизация и още на същия ден била обявена война, но само на Австро-Унгария. Подхранваните надежди били, че така ще може да се отстрани намесата на Германия и България не се сбъдват. След няколко дни български, германски и турски представители съобщават, че държавите им се намират в състояние на война с Румъния. Румънската столица е овладяна в първите дни на декември, а до края на 1916 г. е завзета цяла Добруджа, а румънските и руските войски са отхвърлени чак зад река Серет. След като кралят и правителството избягват в Яш под техен контрол остава само 1/3 от румънската предвоенна територия.

През пролетта на 1918 г. Румъния не е в състояние повече да воюва с Централните сили. Крал Фердинанд Румънски поверява правителството на германофила Маргиломан и на 23 април в Букурещ е подписан мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция- от друга. С тежки териториални и икономически клаузи Румъния се превръща в германски протекторат. Държавата отново влиза във война на 10 ноември, една седмица след капитулирането на Хабсбургската империя и един ден преди германската капитулация. На базата на това действие румънските представители претендират за териториите, обещани им в споразумението от 1916 г., въпреки факта, че правителството по-късно сключило отделен мир с Германия. Румънската армия окупира по-голямата част от въпросните територии, включително Бесарабия. През април 1919 г. румънски части навлизат в унгарска територия и скоро окупират Будапеща.

[редактиране] Население

Етнически групи в Румъния
етноси процент
румънци
  
89.5%
унгарци
  
6.6%
цигани
  
2.5%
други
  
1.4%


Населението на страната е 19 599 506[3] (2011). Според последното преброяване (2002) християните са 99% от населението, от тях 86,8% са православни, 7,5% са протестанти и 4,7% католици, мюсюлманите са 0,3%, неопределени хора са 0,7% и 0,1% са атеисти. Етнически румънците съставляват 89,5 % от населението.

Най-голямото малцинство в страната са унгарците (6,6 %), което включва и етническата група на унгарското малцинство - Секеите. Второто по-големина малцинство са циганите (2,46 %). [4] За българско население се приемат шкеите и Банатските българи.[5]

Броят на потвърдилите се за българи е 8 025 души, основно в Банат. Коренното българско население е мнозинството от населението на Добруджа (предимно в Кюстенджа, Тулча, Бабадаг и др.). [6] В 1940 г. по Крайовската спогодба българите от Северна Добруджа са принудително изселени в България и на тяхно място идват румънски колонисти от южна Добруджа, която е върната на България. Така българите от мнозинство стават маргинално малцинство в тази част от областта останала в границите на Румъния. Има и много български емигранти във Влахия, преселили се по времето на османското владичество, които са повече от добруджанците, много са останали там и са били езиково асимилирани и запачнали да се осъзнават за румънци. Българската общност в страната според изследователи достига 250 000 души, някои източници твърдят, че в страната има над милион езикво асимилирани българи. По официални данни, в областта Банат, българите са мнозинство в община Стар Бешенов, окръг Тимиш.

[редактиране] Външна политика на Румъния

Румънското посолство в България

Към момента Румъния поддържа двустранни дипломатически връзки със 177 държави от 191-те страни членки на ООН, както и със Светия престол, Суверенния военен орден на Малта и Националната палестинска власт. На 1 януари 2007 г. беше приета в Европейския съюз заедно с България.

[редактиране] Дипломатически мисии

[редактиране] Телекомуникации

Телекомуникациите в Румъния са един от най-бързо развиващите се сектори. Брой абонати на стационарни телефонни постове:

  • 01.01.1998 г. — 3 375 000
  • 31.12.2000 г. — 3 814 000
  • 31.12.2001 г. — 4 029 000
  • 11.01.2002 г. — 4 174 000
  • 11.01.2003 г. — 4 300 000
  • 30.09.2004 г. — 4 514 000

Брой на ползващите мобилни телефони:

  • 1996 г. — 50 000
  • 1997 г. — 250 000
  • 31.12.2000 г. — 2 019 000
  • 31.12.2001 г. — 4 600 000
  • 31.12.2002 г. — 5 100 000
  • 31.12.2003 г. — 6 900 000
  • 30.09.2004 г. — 9 080 354

(данни на румънското Министерство на комуникациите)

[редактиране] Икономика

Dacia Logan Steppe, концептуален автомобил
Фабрика в централна Румъния. Производствените предприятия страдат от липса на модерно оборудване, и това води до значително екологично замърсяване.

Въпреки положителните тенденции на икономическо развитие (растеж на БВП от 2001 година насам — средно 5%), румънската икономика има нужда от по-нататъшни реформи. Бюрокрация, корупция, продължаващи слабости в правосъдието и митнически проблеми забавят навлизането на чуждестранни капитали.

Известен успех е постигнат по отношение на овладяването на инфлацията, която от 34% (2001) спадна през 2004 г. до 9,2%.

Икономическите показатели сочат наличието на предпоставки за силен икономически растеж, но това зависи и в голяма степен от международната конюнктура.

Продължава приватизацията. През юли 2004 г. беше направена сериозна стъпка в тази насока, когато австрийската фирма OMV купи значителен дял от румънския газов и нефтен концерн PETROM (60 000 работници).

Град Тимишоара може да бъде сочен като пример за икономически „БУМ“ в Румъния. Населението му сега е около 350 000 жители, но в следващите 5 години се очаква удвояването му. В края на 2005 г. тук е открит най-големият търговски център (Shopping Mall) в Европа, към града са насочени огромни чуждестранни инвестиции (от Германия, Австрия, Унгария, Италия, САЩ и др.)

Положителни са и тенденциите в развитието на туризма. През 2003 г. туризмът е привлякъл 780 милиона долара — с 14% повече, отколкото през 2002 г. и 1,1 милиона чуждестранни туристи.

От 1 юли 2005 г. в Румъния започна смяна на парите, като бяха зачеркнати четири нули от старата парична единица. От август 2005 г., курсът е 3,48 леи = 1 евро. В обращение са нови банкноти и монети.

От януари 2005 г. в страната е въведена винетна система за всички видове МПС. Винетки могат да се закупят на ГКПП и по бензиностанциите.

Румъния е известна с традиционното си земеделие — и най-вече със зърнените храни.

[редактиране] Армия

Румънски войници от антитерористичните специални части

Румъния разполага със: Сухопътни войски, Военноморски сили и Военновъздушни сили. След присъединяването на Румъния към НАТО през 2004 г. следва период на интензивно реформа в армията за превръщането ѝ в професионална до 2007 г. с личен състав от 90 000 души, от които около 75 000 военни и 15 000 цивилни. От тези 75 000, около 45 000 в сухопътни войски, около 13 250 във военновъздушните сили, 6 800 във военноморските, а останалите 8 800 — с други задачи[7].

[редактиране] Държавно устройство

Парламентът на Румъния е двукамерен: Сенат със 137 члена и Камара на депутатите със 314 члена. 18 допълнителни места в Камарата на депутатите са запазени за представители, избрани от 18-те официално признати и регистрирани в Румъния малцинства. Всеки депутат представлява около 70 000 от жителите на страната, а всеки сенатор — около 160 000 жители. Парламентът има законодателна роля. Членовете на парламента се избират по пропорционалния принцип, с пряко и тайно гласуване. Избирателният праг за партии е 5% от общия брой гласове. Парламентарните избори се провеждат на всеки 4 години, като последните са проведени на 28 ноември 2004 г.

Президентът на Румъния се избира с пряко гласуване на всеки 5 години по мажоритарната система, като за спечелил изборите се смята събралият на първия тур 50%+1 от гласовете на избирателите. Ако този процент не се достигне на първия тур, се провежда втори, в който участват двамата кандидати, спечелили най-голям брой гласове на първия и печели събралият повече гласове. До последните промени в Конституцията на Румъния, въведени през 2003 г., мандатът на президента беше 4 години. В правомощията на президента е да определи кандидат за министър-председател след консултации с политическата партия, която има абсолютно мнозинство в парламента или, ако няма такава, с партиите, представени в парламента. След това министър-председателят на свой ред си избира министри, а съставът на правителството се подлага на одобрение от парламента. Правителството, заедно с президента представлява изпълнителната власт в държавата. Последните избори за президент се състояха на 28 ноември 2004 г. (първи тур), съответно на 12 декември 2004 г. (втори изборен тур).

Съдебната власт се упражнява от Върховния съд и Върховния касационен съд, съвместно със съдилищата и апелативните съдилища.

Конституцията на Румъния, приета през 1991 г. и изменена през 2003 г., се основава на приетата през 1923 конституция на страната и тази на V-та Френска република.

[редактиране] Административно деление

Румъния е поделена на 1 град със специален статут (Букурещ) и 41 окръга: Алба, Арад, Арджеш, Бакъу, Бихор, Бистрица-Насауд, Ботошани, Брашов, Браила, Бузъу, Караш-Северин, Калараш, Клуж, Кюстенджа, Ковасна, Дъмбовица, Долж, Галац, Гюргево, Горж, Харгита, Хунедоара, Яломица, Яш, Илфов, Марамуреш, Мехединц, Муреш, Нямц, Олт, Прахова, Сату Маре, Сълаж, Сибиу, Сучава, Телеорман, Тимиш, Тулча, Васлуй, Вълча, Вранча.

[редактиране] Култура

[редактиране] Традиционно румънско изкуство

Риза с традиционна бродерия

Традиционната (народна) култура е оказала силно влияние върху изкуството на румънските творци. Животът и обичаите на румънците (народ, занимаващ се предимно със земеделие и скотовъдство) са били дълго предпочитан извор на вдъхновение на румънските писатели. Произведенията на множество румънски композитори са частично повлияни от румънската народна музика.

Композиторът Джордже Енеску, скулпторът Константин Брънкуш и писателят Еуджен Йонеску са може би най-известните румънски творци. Произведенията на Енеску, наречени „Румънски рапсодии“ имат в основата си румънската народна музика. Някои от скулптурите на Брънкуш също съдържат елементи от румънското народно изкуство.

[редактиране] Дванадесета среща на франкофонията

Като франкофонска страна с традиции, Румъния беше домакин през ноември 2006 г. на 12-та Sommet de la Francophonie / Среща на франкофонския свят в Букурещ.

[редактиране] Медии и Телевизия

В Румъния има множество национални телевизии, сред които най-популярни са: TVR 1, TVR 2, TVR Cultural, TVR International (държавни), PRO TV, PRO Cinema, Acasa, Antena 1, Antena 3 (Romania), Euforia TV — Antena 4, Prima TV, Realitatea TV, National TV, N24, B1 TV, Telesport, TV Sport, Ocram TV (OTV).

За печатните издания виж: Списък на румънски вестници

Съществуват няколко информационни агенции, сред които най-авторитетни са ROMPRES www.rompres.ro (официален сайт) и Mediafax

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Фестивали

[редактиране] Външни препратки

Министерство на телекомуникациите, на английски език

[редактиране] Галерия

[редактиране] Бележки

  1. http://www.indexmundi.com/romania/demographics_profile.html, Румънски статистически институт.
  2. International Monetary Fund, World Economic Outlook Database, September 2011: Nominal GDP list of countries. Данни за 2010 г.
  3. http://www.agerpres.ro/english/index.php/news-of-the-day/item/89649-Almost-196-ml-people-registered-in-Romanias-Population-and-Homes-Census.html
  4. www.cia.gov
  5. www.bulgarnation.com
  6. www.vmro-rousse.hit.bg
  7. В. „Адевърул“, на румънски език

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици