Бошняшки език

Бошняшки език
Страна	Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Хърватия и в емигрантските общности по света
Регион	Балкански полуостров и други райони с бошняшки общности.
Брой говорещи	2 000 000
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Славянски Южнославянски Западни южнославянски Босненски език
Официално положение
Официален в	Босна и Херцеговина и Черна гора
Контролиран от	няма
Кодове
ISO 639-1	bs
ISO 639-2	bos
ISO 639-3	bos

Босненски или бошняшки (на босненски: bosanski jezik, на хърватски: bošnjački jezik, на сръбски: бошњачки језик) е южнославянски език. Той е национален стандартен език на бошняците (босненските мюсюлмани), който е базиран на щокавския йекавски диалект, като за писменост се използва латиницата. На босненски език говорят около 2 милиона души в Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и Хърватия, както и неустановен брой емигранти в Турция, Европа и Северна Америка.

Босненски език е приет за един от трите официални езика в Босна и Херцеговина наред със сръбски и хърватски. Бошняшкият, сръбският и хърватският са един език в лингвистично отношение, наричан до 1991, а и все още сърбо-хърватски или хърватско-сръбски език, главно извън територията на четирите страни, говорещи на него (Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора), въпреки че това название има недостатъци и предизвиква различни възражения. Разликите между тях са съпоставими с разликите между британски, американски и австралийски английски. Бошняшкият език е създаден чрез лингвистина глотомия по подобие на македонския и молдовския език по политически причини.

Име на езика

Името на езика е спорно. Хърватските и сръбски лингвисти смятат, че бошняците трябва да наричат езика си бошняшки, а не босненски, като се обосновават, че езикът би трябвало да се нарича по народа, а не по страната. Бошняшките лингвисти пък смятат, че такова становище има политически измерения, понеже сърбите и хърватите се боели да не би чрез названието "босненски език" бошняшкият да се наложи като единствен официален език в Босна и Херцеговина. Тези противоречия са една от основните пречки "босненският" език да бъде признат в Сърбия и Хърватия.

Диалектна основа

На диалектно ниво езикът на бошняците се базира на щокавските диалекти, които се делят на три главни групи: новощокавски йекавски („южно наречие“, източнохерцеговско), новощокавски икавски („западно наречие“) и старощокавски иекавски („източнобосненско наречие“, шчакавско йекавско). На първото от тези наречия, освен бошняците, говорят още и сърби, хървати и черногорци, а на другите две — бошняците и хърватите.

Босненският език е базиран на т.нар. източнобосненски говор, приет за диалект в сърбохърватския.

Характерни особености

Според хърватски източници, бошняшкият език се обляга върху сръбския език с йекавски изговор, особено в морфологично и синтактично отношение, както и по отношение на терминологията.

Според бошняшки източници обаче, този език не е сръбски и е стандартизиран с речника на Алия Исакович, граматиката на Джевад Яхич, Сенахид Халилович и Исмаил Палич и правописа на Сенахид Халилович, въпреки че този езиков стандарт все още не се е наложил изцяло в медиите на бошняците в Босна и Херцеговина.

Популярно е мнението, че босненският език е преименуван сърбохърватски език, какъвто е бил в официална употреба по времето на СФРЮ. На практика обаче още тогава е признато съществуването на т.нар. босненскохерцеговски стандартноезиков изказ, който официално е смятан за южен подвариант на сърбохърватския език. Така например, в „Езиковия съветник“ (Jezički savjetnik) на Милан Шипка, издаден в Сараево през 1975 г., на стр. 44 се казва следното:

„

„Основата на автентичността на стандартноезиковия изказ в Босна и Херцеговина се състои в употребата на узаконени езикови особености, каквито са: босненскохерцеговски иекавски изговор – с всички свои специфики (според иекавския стандарт в Хърватска и Черна Гора): а) prenos, prevoz и т.н. (срещу хърватските prijenos, prijevoz); или б) nisam (не съм) (срещу черногорското nijesam, както е и в някои народни говори в Босна и Херцеговина); акцентни и фонетични особености: ìmāmo (имаме), čìtāmo (четем) (срещу сръбските imámo, čitámo, както е и в някои босненски народни говори), sretan (щастлив) (срещу сръбското srećan), ko (кой) (срещу хърватското tko), tačno (срещу хърватското točno), а най-вече лексикални особености: grah (боб), mrkva (морков) (срещу сръбските pasulj, šargarepa), paradajz (домат), hiljada (срещу хърватските rajčica, tisuća) и т.н.“

“

Езиковите норми, които се налагат понастоящем в босненският език чрез „Правописа“ на Халилович и „Речника“ на Исакович запазват малък брой форми, идентични със сръбските, като напр. ko, šta (какво), hemija (химия), hirurgija (хирургия) и др., а налагат в по-голяма степен форми като historija (история), općina (община), organizirati (организирам), informirati (информирам) (а не istorija, opština, organizovati, informisati).

История

Езиковите паметници със специфичен босненският език (т.е. такива, които не са писани на смесица от църковнославянски и народен език, използван при надписите от надгробните камъни през 14 и 15 век), са от 16 и 17 век. От този период е т.нар. алхамиядо литература, писана с модифицирана арабска азбука, наречена аребица на щокавско-икавски и йекавски разговорен език, както и първият босненски речник (на щокавско-икавски диалект) — римуван босненско-турски глосар — „Потур шахиди“ (1631) от Мехмед Ускуфи. През същия период, в кореспонденцията на босненските мюсюлмански първенци често се използва т. нар. босанчица (босненски вариант на старата кирилица), известна още и под името „беговица“ (писменост на бейовете).

През 19 век и особено в края на века, културната дейност сред бошняците става по-всеобхватна. Езикът, който се използва за тази цел, се нарича различно: сърбохърватски, хърватски, босненски, сръбски, бошняшки. Управлението на австроунгарската монархия довежда до окончателно налагане на латиницата като писменост и до разцвет на литература на език, който може да се характеризира като босненско-хърватски. Най-изтъкнатите представители на тази литература са Сафет Башагич, Едхем Мулабдич и Муса Чазим Чатич. По своя облик, езикът на тази литература не се отличава съществено от хърватския стандарт, но се характеризира с редица ислямизми или ориентализми (заемки от турски, арабски и др.), както и с характерни фонетични особености, присъщи за говорите на бошняците.

В периода на съществуване на двете Югославии господства тезата за наличието на общ език за трите основни националности в Босна и Херцеговина. Наименованието на този език най-често е сърбохърватски, а по-рядко хърватскосръбски.

След разпадането на СФРЮ и войната в Босна и Херцеговина, се извършва окончателна стандартизация на босненския език. В предговора към „Граматиката на босненския език“ (2000) Джевад Яхич изтъква, че отличителни черти на босненския стандартен език са по-честата употреба на ориентализми и въвеждането на фонемата х в значителен брой думи, дори и там, където не е етимологично обосновано, като отражение на особеностите на говора на бошняците.

Вижте също

• Въпрос «език или диалект»

Външни препратки

• Милан Шипка За „Граматиката на босненския език“
• Босненски език: исторически факти, граматика, различия (избор)
• Босненски език
• Страници за босненския език (Sanoptikum.org.yu)
• Босненски текстове
• Сърбо-хърватският език на Ethnologue
• Уикипедия на босненски