Южна Америка

Южна Америка
Площ	17 824 513 km²
Население	385 742 554 д.
Гъстота	21,5 д./km²
Държави	12
Зав. територии	3
Езици	испански , португалски , кечуа и други
Градове	Сау Паулу , Буенос Айрес , Рио де Жанейро , Лима , Богота и други

Южна Америка е континент, по-голямата част от който се намира в Южното полукълбо. Пресича се от екватора. Намира се между два океана - Тихия и Атлантическия. Свързан е със Северна Америка от сравнително скоро време (в геологичен смисъл), когато се образува Панамският провлак. Андите, които са сравнително млада и неспокойна планинска верига, се простират покрай западния бряг на континента. По-голямата част от земите в Южна Америка на изток от Андите са тропични дъждовни гори; там е огромният водосборен басейн на река Амазонка.

Южна Америка е на четвърто място по площ и на пето по население сред континентите.

Физическа география

Разположение

Спътникова снимка на Южна Америка

Континентът Южна Америка е разположен в южната част на Америка. На северозапад границата със Северна Америка преминава през Панамския провлак, през който в началото на 20 век е прокопан плавателният Панамски канал или, според други дефиниции, през блатата на Дариен, на границата между Панама и Колумбия.

По геополитически и географски съображения цялата територия на Панама, включително частта на изток от Панамския канал, обикновено се разглежда като част от Северна Америка. Също към Северна Америка се отнасят и Антилските острови, въпреки че част от тях са разположени върху южноамериканския континентален шелф и в непосредствена близост до крайбрежието на Южна Америка. От друга страна към Южна Америка обикновено се причисляват тихоокеанските острови Галапагос, Великденски остров и Робинзон Крузо, които са владения на южноамерикански държави, както и множество разположени в континенталния шелф острови, като Фолкландски острови, Огнена земя, Чилое и други.

Извън късата сухоземна граница със Северна Америка, Южна Америка е оградена от Тихия океан на запад и Атлантическия океан на изток с Карибско море на север. Общата площ на континента е около 17,8 милиона квадратни километра, което го нарежда на четвърто място след Азия, Африка и Северна Америка.

Геоложка история

Южна Америка се формира през мезозоя. Тогава тя се откъсва от гигантския южен континент Гондвана, състоящ се от сегашните континенти Африка, Южна Америка, Австралия, Антарктида, както и от Индийския подконтинент на Азия и Арабския полуостров.

През по-голямата част от кайнозоя Южна Америка остава изолирана от останалите континенти. В началото на кайнозоя тук протича еволюцията на торбестите бозайници, които през топлата по това време Антарктида достигат Австралия, където заемат доминиращи позиции. По-късно на континента се развиват специфични групи плацентни бозайници и птици. Много от тях измират след като континентът се свързва със Северна Америка преди около 3 милиона години и започва интензивен обмен и конкуренция на видове.

История

Първата част на книгата „Хроника на Перу“ от Сиес де Леон, първи описал многобройните етноси в Южна Америка (1553 г.).

Историята на континента се разделя условно на три периода. Първият е периодът на заселване, разцвет и упадък на автохонните цивилизации (инки и др.). Вторият е епохата на европейските завоевания (Конкистата) и колониализъм (1500-1800 г.), когато голяма част от континента е завладяна от две европейски страни — Испания и Португалия. Въпреки неголямата си продължителност, именно на този етап се сформират езикът, културата, икономиката, а също и се поставя началото на държавността на повечето съвременни южноамерикански държави. Периодът след получаването на независимост от повечето държави, от икономическа и социална гледна точка слабо се отличава от колониалния. Той дори задълбочава политическата нестабилност в региона, като през 19 и 20 век предизвиква постоянни намеси от други страни — Съединените щати, Великобритания и др.

Историята на страните от Гвианското крайбрежие следва да се разглежда отделно. Гвиана, Суринам, и в по-малка степен Френска Гвиана, се различават значително от по-голямата част от испанско- и португалскоговорящите страни на континента.

Доколумбова епоха

Най-ранните известни човешки селища в Южна Америка, и Америка като цяло, са на културата Валдивия — по югозападния бряг на Еквадор.

Една от най-ранните известни цивилизации на континента е Норте Чико, на централното перуанско крайбрежие. Въпреки, че е култура отпреди откриването и обработката на керамика (началото ѝ е датирано около 3000 години пр.н.е.), монументалната архитектура на Норте Чико може да се сравнява с пирамидите на Древен Египет. Управляващата класа създава търговска мрежа и развито земеделие. Следващата хронологично култура е Чавин — развила се около 900 г. пр.н.е. според някои оценки и археологически находки. Артефактите ѝ са намерени на място, наречено Чавин де Уантар в съвременно Перу, на височина от 3 177 метра. Чавинската цивилизация просъществува до 300 г. пр.н.е.

По крайбрежието на днешно Перу, около началото на първото хилядолетие от новата ера, се развиват културите Моче (100–700 г., по северното крайбрежие на Перу), Паракас и Наска (400–800 г.) — с централизирани държави с постоянна войска, развивайки селско стопанство чрез напояване и нови стилове на керамичното изкуство. В Алтиплано и Тиуанако в Боливия (100 г. пр.н.е. — 1200 г.) се развива голяма търговска мрежа, основаваща се на религия.

Около 7 век, и Тиуанако, и културата Уари (600-1200 г., Централно и Северно Перу), разширяват влиянието си върху андския регион, налагайки урбанизацията на Уари и религиозната иконография на Тиуанако.

Основната култура по земите на съвременна Колумбия е Чибча. Тя създава конфедерация от много кланове (cacicazgos), което имат развита търговска мрежа помежду си. Чибчите са златари и фермери.

Други важни доколумбови култури са: Каняри (в южен централен Еквадор), империята Чиму (1300-1470 г., по северното крайбрежие на Перу), Чачапоя и Аймара (1000-1450 г., Боливия и южно Перу).

Разполагайки столицата си в големия град Куско, цивилизацията на инките доминира в района на Андите от 1438 до 1533 г. Известна като Tawantin suyu и „земята на четирите области“ на кечуа, тази цивилизация е силно обособена и високоразвита. Управлението на инките се разпростира над близо сто езикови или етнически общности, от 9 до 14 милиона души, свързани с пътна система от двадесет и пет хиляди километра. Градовете им се състоят от много нива и са построени с прецизно и несравнимо каменоделство върху планински терен. Поради особеностите на този терен, като форма на обработка на земята силно се развива терасираното земеделие.

Европейска колонизация

През 1494 г., Португалия и Испания, двете големи морски европейски сили по това време, в очакване на нови земи (за които се установява, че са открити на запад), подписват Договора от Тордесиляс. В него те постигат съгласие, с помощта на папата, че двете държави ще имат изключителни права върху всички новооткрити земи извън Европа.

Първият европеец, открил континентите е Христофор Колумб, който е мислел, че е в Индия. Това е причината коренните му жители да се наричат индианци. Европейците откриват континента в началото на 16 век, при плаването на Америго Веспучи. Причината двете Америки да са наречени на този мореплавател е, че той пръв предполага, че новооткритите земи са част от нов континент, както и на таланта му да опише и популяризира пътешествието си.

Деколонизация

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Вижте също

• Хронологична таблица за откриване и изследване на Южна Америка

Население

Населението на Южна Америка е около 400 милиона души. Основната част от него са метиси, потомци на местните индианци и преселници от Европа, главно испанци и португалци. Индианците, предимно от етническите групи кечуа и аймара, са мнозинство от населението на Боливия и Перу. Потомците на европейци са най-значителна група в Аржентина, Уругвай и Чили.

В Южна Америка живеят и голям брой хора с африкански произход, най-многочислени в Гаяна, Бразилия, Колумбия, Суринам, Френска Гвиана и Еквадор. В Гаяна и Суринам най-големите етнически групи са на преселници от Южна и Югоизточна Азия. В много южноамерикански страни, особено в Бразилия, има значителни общности на японци, китайци, араби.

Държави и територии

Име	Площ, km²	Население (по данни от 1 юли 2002 г.)	Гъстота на населението, д. / km²
Аржентина	2 766 890	37 812 817	14
Боливия	1 098 580	8 445 134	7,7
Бразилия	8 514 876	187 393 918	22
Венецуела	912 050	24 287 670	27
Гвиана	214 970	698 209	3,2
Еквадор	283 560	13 447 494	47
Колумбия	1 138 910	41 008 227	36
Панама 1	78 200	3 000 463	37
Парагвай	406 750	5 884 491	14
Перу	1 285 220	27 949 639	22
Суринам	163 270	436 494	2,7
Уругвай	176 220	3 386 575	19
Френска Гвиана (Франция)	91 000	182 333	2,0
Чили	756 950	16 800 000	20
Общо	17 818 508	355 070 540	19,9

¹ Територията на държавата заема части от Южна и Северна Америка.

Култура

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Източници

• CIA World Factbook. // Cia.gov, 2009a. Посетен на 18 април 2009.
• CIA World Factbook. // Cia.gov, 2009b. Посетен на 18 април 2009.
• CIA World Factbook. // Cia.gov, 2009c. Посетен на 18 април 2009.
• Cohen, Saul Bernard. North and Middle America. // Geopolitics of the World System. 2003. ISBN 0847699072.
• Población blanca en Uruguay. // Geografia.fflch.usp.br. Посетен на 18 април 2009.
• North America. // Xpeditions Atlas. National Geographic Society, 2003a. Посетен на 11 април 2010.
• South America. // Xpeditions Atlas. National Geographic Society, 2003b. Посетен на 11 април 2010.
• North America. // Atlas of Canada. Natural Resources Canada, 2003. Посетен на 11 април 2010.
• Standard Country and Area Codes Classifications (M49). // United Nations Statistics Division, 2010. Посетен на 11 април 2010.

Външни препратки

• Географска информация
• Южна Америка