Република Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.

Република Македония
Република Македонија
Знаме на Република Македония
Герб на Република Македония
(знаме) (герб)
Национален химн:
Денес над Македония
Наименование на местния жител: македонец
География и население
Площ 25 713 km²
(на 148-то място)
Води 1,9%
Граници
Климат умерен
Столица Скопие
42°00′ с. ш. 21°26′ и. д. / 42° с. ш. 21.433333° и. д. (G)
Официален език Македонска литературна норма[1]
Население (пребр., 2002) 2 022 547 [2]
Население (оценка, 2010) 2 057 284 [2]
Гъстота на нас. 82,2 д./km²
(на 113-то място)
Управление
Организации Европейски съвет, ЦЕФТА, ООН
История
Независимост от СФРЮ
обявена 8 септември 1991 г.
Икономика
БВП (ППС, 2010 г.) 19 996 млрд.
(на 121-во място)
БВП на човек (ППС) 9 728
ИЧР (2010 г.) 0,701 [3] (висок
)
(71-во)
Валута Македонски денар (MKD)
Други данни
Часова зона CET
Лятно време CEST
Интернет домейн .mk
Телефонен код 389

Република Македония (на македонска литературна норма: Република Македонија), срещана също като Бивша югославска република Македония или само Македония[4] е държава в Югоизточна Европа. На изток граничи с България, на юг — с Гърция, на север — със Сърбия и Косово, а на запад — с Албания. Площта ѝ е 25 713 км², от които 25 229 км² суша и 474 км² водна площ.

Съдържание

[редактиране] Етимология на името Македония

Република Македония като държава е част от по-широката географска и историческа област Македония, чието име носи. Официалното име на държавата във вътрешните документи и в международни спогодби е обект на международен спор.

[редактиране] История

Американски войници оглеждат последиците от земетресението в Скопие, 1963.

Съвременните държавни граници на Република Македония се оформят в края на Втората световна война. Формално е присъединена към СФРЮ през 1946 година под названието Народна република Македония. Започва масирана политическа кампания от страна на югославското правителство за изграждане на модерна македонска нация. Вследствие на тази политика българи, отказващи да се обявяват за етнически македонци, биват репресирани. Започва колективизация на селското стопанство и индустриализация на икономиката. Преминава се в режим на планово стопанство. В рамките на СФРЮ Социалистическа република Македония е на четвърто място по площ и население. Съвременната държава е създадена през 1991 година, когато е провъзгласена след референдум за независима Република Македония. Македония е единствената югославска република, отделила се от федерацията по мирен път. На 15 януари 1992 година България първа признава независимостта ѝ - и то под конституционното име. Впоследствие това правят и други страни - Турция, Словения, САЩ и други.

През 2001, две години след войната в Косово, в Република Македония избухва въоръжен конфликт между албански сепаратисти (предвождани от Али Ахмети) и македонските въоръжени сили. След неколкомесечни сражения македонските сили надделяват и сепаратистите са разоръжени. Загиват около 200 души и от двете страни. Въпреки че се ограничава в района на Тетовското поле, конфликтът сериозно дестабилизира страната. Албанските бунтовници извършват жестоки зверства както срещу македонски цивилни, така и срещу военни.

Към днешна дата (2009) правителството на Република Македония си поставя за цел приемането на страната в Европейския съюз и НАТО. Пред интеграцията обаче стоят много препятствия — най-вече влошените отношения с Гърция около спора за името на Република Македония. Поради несъгласието на гърците относно конституционно определеното название на страната, членството ѝ в НАТО не е финализирано.

[редактиране] География

Връх Кораб

Република Македония заема около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Тя е страна без излаз на море, но има много водни басейни на територията си. Около 25% от общата площ е обработваема и подходяща за земеделие. Най-високият връх е Голем Кораб в Кораб планина, висок 2 760 метра.

Географските координати на Република Македония се простират между 40°51' и 42°22' северна ширина и 20°27' и 23°5' източна дължина. Най-южната точка на държавата е местността Маркова нога на източния бряг на Преспанското езеро, а най-северната се намира в местността Анище, северно от село Луке, в община Крива паланка. Най-западната точка е местността Кестеняр, югозападно от Дебър, а най-източната е Ченгене кале, източно от Берово.

Република Македония има три национални парка — Пелистер, в Баба планина, планината Галичица и парка Маврово. Има и два природни резервата, Езерани и Ясен.

[редактиране] Води

Главна река е Вардар с притоци Пчиня, Брегалница, Черна и други. Големи езера са Охридското и Преспанското.

[редактиране] Геология

Опасни природни явления са земетресенията. Едно от последните силни земетресения е в района на Валандово, със степен 5,4 по скалата на Рихтер.

[редактиране] Климат

Климатът в Република Македония е преходносредиземноморски със средна температура за януари от 1 до 5 Сº, за юли от 22 до 25 Сº. Валежи - 400-600 mm. От растителността смесените гори заемат около 20 % от територията. Страната има предимно планински характер.

[редактиране] Административно деление

Административно Република Македония е разделена на 80 общини. Столицата Скопие има статут на сборен административен център - Община Скопие, с ранг на община, и включва 10 градски общини.

[редактиране] Население

[редактиране] Вероизповедания

65,1 % изповядват християнството, 33,3 — исляма, а 1,6 % — друга вяра или не са определили.

Вероизповедания в Македония
религии процент
Християнство
  
65.1%
Ислям
  
33.3%
Друга вяра или неопределени
  
1.6%


[редактиране] Етноси

Етноси в Македония
етноси процент
Македонци
  
64.2%
Албанци
  
25.2%
Турци
  
3.9%
Цигани
  
2.7%
Други етноси и неопределени
  
4.0%


Етническа карта на Република Македония според преброяването през 2002 г.

По данни от преброяването в страната от 2007 година, населението в Република Македония наброява 2 057 000 души.[5] Според преброяването (2002) по-голямата част от населението - 65% изповядва християнството, 64% от което православие, а 33% - са мюсюлмани [6]. Жителите на републиката са се самоопределили етнически като:

  • Македонци- 1 297 981 (64,2%)
    • Българи - 1417 души, но около 35 000 македонци са получили българско гражданство на базата на деклариран български етнически произход до 2011 година.[7] Десетки хиляди други граждани на Република Македония са подали молби за българско гражданство, които все още не са удовлетворени. Други, които нямат двойно гражданство, открито афишират българския си произход, като например писателите Младен Сърбиновски и Миле Неделковски. Като цяло в България е застъпено схващането, че гражданите, които се самоопределят като македонци, са етнополитически дезориентирани българи.[8] Реп. Македония отказва да признае официално наличието на българско малцинство.
  • Албанци - 509 926 (25,2%)
  • Турци - 77 959 (3,9%)
  • Цигани - 53 879 (2,7%) и 4% други [9]

[редактиране] Език

66,5% от населението заявява, че говори на македонски език, който според български и някои западни лингвисти[10][11] е писмена регионална норма на българския език. Други 25,1% от населението говорят на албански, 3,5% - на турски, 1,9% - на цигански, а 1,2% - заявяват, че говорят на сръбски [12].

[13]

Езици в Македония
езици процент
Македонски литературен език
  
65.5%
Албански език
  
25.1%
Турски език
  
3.5%
Цигански език
  
1.9%
Други и неопределени
  
4.0%

Македонският език или македонската езикова норма е южнославянски език или една от книжовните норми на българския език. Това е официалният език на Република Македония, като този статут не е официално признат от правителствата на Република България и Република Гърция, където е наричан „скопски език“ (Σκοπιανή γλώσσα), „български диалект“ (Βουλγαρική διάλεκτος) или най-често „славомакедонски език“ (Σλαβομακεδονική γλώσσα). Кодифицираният вариант на македонския, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатския български език.

[редактиране] Политика

[редактиране] Държавно устройство

Правителствени сгради в столицата

Република Македония е парламентарна република начело с президент, избиран за 5 години. Висш законодателен орган в страната е Събранието, което се състои от 120 депутати, избирани за 4 години. Висш изпълнителен орган в държавата е правителството начело с министър-председател.

В Македония има регистрирани около 40 политически партии, като най-силно представените са ВМРО-ДПМНЕ, Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), Либерална партия на Македония и Социалистическа партия на Македония. На последните парламентарни избори през 2006 ВМРО-ДПМНЕ (в коалиция с още няколко партии) печели 32,51 % от гласовете. На второ място остава големия Социалдемократически съюз на Македония с 23,31%, а ДСИ получава 12,12%. Останалите гласове отиват за по-малки партии.

Сегашният президент Георге Иванов е независим политик. Министър-председател е Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ.

[редактиране] Дипломатически мисии

Досегашни посланици в България:

[редактиране] Международен статут

Република Македония е кандидат-член на НАТО и на Европейския съюз, който замразява[14][15] приемането на нови членове за неопределено време от 1 януари 2007 г. Заради спора за името на Република Македония с Гърция, на 3 април 2008 г. страната не получава покана за членство, докато този въпрос не бъде уреден[16].

Основополагащите принципи на добросъседските отношения, договорени между България и Република Македония, са фиксирани в Съвместна декларация от 22 февруари 1999, препотвърдена със съвместния меморандум подписан на 22 януари 2008 в София.[17]

[редактиране] Икономика

Изглед от центъра на Скопие

Република Македония има отворена пазарна икономика. Тя напуска СФРЮ като най-недоразвитата република, допринасяща за едва 5% от общата федерална продукция. До 1996 икономическият растеж е възпрепятстван от гръцко ембарго, политическа нестабилност в съседната Съюзна република Югославия и неадекватната инфраструктура. Между 1996 и 2000 има умерен растеж, но конфликтът през 2001 отново усложнява положението икономиката. Република Македония е постигнала макроикономическа стабилност, но не съумява да привлече чуждестранни инвестиции. Това е най-вече в резултат на сравнително неблагоприятното географско положение, липсата на значителни природни ресурси и неразрешения спор за името на страната.

Безработицата е на изключително високо ниво — 34,5 % към 2008, като в Европа единствено Косово има по-висок процент.[18] Корупцията и недостигът на квалифициран труд също забавят развитието до голяма степен. Правителството предвижда икономическия растеж за 2009 да бъде общо не повече от 3%. БВП е близо $19 млрд., като в това число голям дял има и сивата икономика. На глава от населението се падат $ 9000. Средната работна заплата е 400 евро.[19] Селското стопанство генерира 11,4% от БВП, промишлеността — 27,2% и сектора на услугите — 61,4%. Основни търговски партньори са Сърбия, Германия, Гърция и България.

Магистрала Е65

Въпреки световната финансова криза, Македония съумява да поддържа положителен растеж на БВП през 2009 — около 3%, с бюджетен дефицит от $ 72 милиона.

Страната разполага с неголеми запаси от полезни изкопаеми - медна, оловно-цинкова, желязна и никелова руда. Работят металургичен комбинат, химически завод, оловно-цинков завод. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената и фармацевтичната промишлености. Производствената база е остаряла, но е в процес на умерена модернизация. Основните продукти за износ са храна (зеленчуци, плодове, яйца), напитки (вино, мляко), тютюн и стомана.

Основен селскостопански отрасъл е растениевъдството. Отглеждат се пшеница, царевица, ориз, памук, тютюн, лозя, плодове, зеленчуци и др. Животновъдство — овце, едър рогат добитък, свине, птици и други.

[редактиране] Въоръжени сили

Македонски Ми-24

Въоръжените сили на Република Македония са сформирани през 1992 година, отделяйки се от състава на Югославската национална армия. Тогава македонската армия разполага само с 4 танка Т-34 и много малък брой лични оръжия, недостатъчен за да задоволи нуждите на личния състав.

Числеността на армията е около 12 000 души. Най-големият клон са сухопътните войски. През годините Македония получава военна помощ главно от България. Пример за това са близо 100 танка Т-55, миномети "Тунджа", МТ-ЛБ, автомати, ПЗРК и боеприпаси. По време на конфликта край Тетово Украйна също помага на Македония с продажба 31 танка Т-72, вертолети Ми-24 и четири щурмовика Су-25 (последните впоследствие продадени на Грузия).

Въпреки усилията си към пригодяване на армията към стандартите на НАТО, членството на страната в алианса е отхвърлено.

Македония изпраща малък военен контингент от 77 войници в Ирак през юли 2003. Войските са изтеглени през ноември 2008. Към днешна дата около 170 македонски войници са разположени в Афганистан.

[редактиране] Култура и общество

Официалният език в страната е македонският, който в България се смята за една от трите книжовни норми на българския.[20] В страната действа самопровъзгласилата се за автокефална Македонска православна църква, която обаче не е призната от никоя друга православна църква в света. Християнството е доминиращата религия в източната част на страната, а ислямът – в населената предимно с албанци западна част.

Държавните институции на Република Македония с времето започват да налагат все повече идеите на античния македонъм в обществено-политическия живот на страната. Според тях днешното население на страната е пряк наследник на древните македонци. В резултат на това много обекти с национално и местно значение са преименувани с гръцки имена, като например Национална арена „Филип II Македонски“ и скопското летище „Александър Македонски“. Историографията на Република Македония, поддържа „македонския“ произход и на личности от българската история като цар Самуил, Карпош и Гоце Делчев. Някои съвременни учени-македонисти дори подкрепят абсурдни тези за македонски произход на названията на европейски градове — градове като Венеция, Виена и Осло,[21] както и на архитектурния стил барок.[22]

[редактиране] Национални празници

[редактиране] Галерия

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. Всички езици, които се говорят от над 20% от жителите на дадена македонска община, са официални езици на тази община. Това се отнася за следните езици: албански, турски, сръбски, ромски, бошняшки и т.н.
  2. а б Census of Population, Households and Dwellings in the Republic of Macedonia, 2002 – Book XIII, Skopje, 2005.. // State Statistical Office of the Republic of Macedonia.
  3. Human Development Report 2010. // United Nations, 2010. Посетен на 5 November 2010.
  4. Някои страни, като България и САЩ, признават самонаименованието на държавата Република Македония. Други, като Гърция и повечето страни от Европейския съюз, използват името Бивша югославска република Македония (БЮРМ"" или FYROM от английски), което се използва за временно наименование на държавата, до разрешаване на текущия спор за нейното име. С уточнението, че името е временно[1], тя е приета за член на ООН. За подробности вижте Спор за името на Република Македония.
  5. Книга XIII. Вкупно население, домаќинства и станови. (PDF). // Попис на населението, домаќинствата и становите во Република Македонија, 2002. Државен завод за статистика, 2005. с. 52. Посетен на 2006-07-06.
  6. [2]
  7. Промени в българското гражданство през периода 22.01.2002 - 30.06.2011 г.
  8. Center for Documentation and Information on Minorities in Europe - Southeast Europe (CEDIME-SE)Minotities in Southeast Europe - Macedonians of Bulgaria, pg. 33.
  9. [3]
  10. Who are the Macedonians?, Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1850655340,p. 116.
  11. When languages collide: perspectives on language conflict, language competition, and language coexistence, Brian D. Joseph, Ohio State University Press, 2003, p. 281, ISBN 0814209130.
  12. [4]
  13. Република България признава Република Македония за суверенна държава, но не признва македонския език
  14. Сайт vestnikataka.com
  15. От evroportal.bg
  16. От сайта actualno.com
  17. Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6
  18. Таблица
  19. Средната заплата в Македония - 400 евро на месец, pariteni.bg, 29.01.2009
  20. Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.
  21. [5]
  22. [6]
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици