Приднестровие

Приднестровская Молдавская Республика Придністровська Молдавська Республіка Република Молдовеняскэ Нистрянэ
Герб на Приднестровска молдовска република (знаме) (герб)
Девиз: -няма
География и население
Площ	4 163 km² (на няма място)
Столица	Тираспол
Най-голям град	Тираспол
Официален език	руски, украински, молдовски
Население (пребр., 2005)	555 000 (на няма място)
Гъстота на нас.	? д./km²
Управление
президент	Евгений Шевчук
История
Независимост -обявена -призната	от Молдова 2 септември 1990;полу- призната от Русия и Украйна
Икономика
БВП (ППС, 2005)	$ ? млрд (на няма място)
БВП на човек (ППС)	$ ?
Валута	Приднестровска рубла (TR)
Други данни
Часова зона	+2
Интернет домейн	-няма(1)
Телефонен код	373 5 и +373 2
(1):Използва се .ru, а понякога и .md

Приднестровието е сепаратистка част от държавната територията на Република Молдова, на левия бряг на река Днестър, населена основно с руснаци, украинци и молдовани. Под контрола е на самопровъзгласилата се на 2 септември 1990 г. Приднестровска молдовска република (ПМР), която няма международноправен статус. Административно се дели на районите Григориопол, Слободзия, Дубосари, Рибница, Каменка и град Бендери на десния бряг на река Днестър.

На румънски този район се нарича Транснистрия, Transnistria. В официалните молдовски източници се нарича Stânga Nistrului, което означава "Левият бряг на Днестър".

История

През ранното Средновековие Приднестровието е населено от славянски племена уличи и тиверци, а също и от прабългари, печенеги, узи и кумани. Различни части от територията му са били част от Първата и Втората българска държави, както и от Киевската Рус, а през 15 век - от Великото литовско княжество. Северното Приднестровие влиза в историческия регион Подолие, а южното през 1504 г. попада под властта на Османската империя. През 1792 г. районът влиза в състава на Руската империя. Тогава Приднестровието е слабо населен район, чието население е смесено - главно румънци/молдовани, украинци, българи, а също и ногайци.^{[източник?]}

В края на 18 век Руската империя осъществява колонизация на този район с цел защита на своята югозападна граница. Руските власти поощряват миграцията в територията на днешното Приднестровие на украинци, руснаци, българи и немци.

През 19 век цялото Приднестровие с големите градове Бендери и Тираспол влиза в състава на Русия (Подолска и Одеска губерния). От време на време претенции към тази територия предявява Румъния, но тя никога - дори след Първата световна война - не е принадлежала на Румъния. Единствено изключение представлява град Бендери, който от 1918 до 1940 г. влиза в състава на провинция Молдова. Останалата част от Приднестровието през 1917 г. влиза в състава на Украйна, а през 1922 г. заедно с Украйна става част от СССР.

1920 - 1940-та

През 1924 г. в Приднестровието е създадена Молдовска автономна съветска социалистическа република (МАССР) в състава на Украинска ССР. По замисъл на Сталин, тя е трябвало да бъде плацдарм за завръщане на Молдова, тъй като СССР никога не признава загубата ѝ . За официални езици са обявени руски, украински и молдовски език (според лингвисти молдовският език е изкуствено създаден по идея на Сталин, който го обявява за отделен от румънски език и връща използването на кирилица вместо латиница). Столица на МАССР става град Балта (украински град, включен в състава на МАССР заедно със съседните му райони за увеличаване на територията ѝ, и с цел намаляване на процентното превъзходство на румънското население), но през 1929 година столицата е пренесена в "идеологически по-подходящия"^{[източник?]} Тираспол, който изпълнява тези функции до 1940 г.

Според съветско-германския Пакт Молотов-Рибентроп от август 1939 година източната част на Румъния е включена в сферата на влияние на СССР. Ключовият фактор, възпиращ Сталин от незабавна окупация на Бесарабия, са споразуменията за приятелство и взаимопомощ между Франция и Румъния. Такива гаранции са предоставени и на Полша от страна на Великобритания, в резултат на което Англия обявява война на Германия след нападението ѝ над Полша. След поражението на Полша във войната с Германия съветските войски окупират териториите на Западна Украйна и Западна Беларус през септември 1939 г. След капитулацията на Франция през юни 1940 г. СССР в ултимативна форма иска от Румъния да му предаде територията на Бесарабия, Северна Буковина и областта Херца. Лишила се от поддръжката на Франция и сблъскала се с териториалните претенции на Унгария и България, Румъния е принудена да приеме отправения от Сталин ултиматум. Анексираната от СССР територия на Бесарабия (с изключение на Южна Бесарабия, която е включена в Одеска област на Украинската ССР) е обединена с МАССР в Молдавска съветска социалистическа република със столица Кишинев. Балта и прилежащите ѝ райони са върнати в състава на УССР. Северна Буковина и областта Херца образуват Черновицка област и са включени в границите на УССР.

Втора световна война

Новата геополитическа ситуация не се запазва дълго. Още през 1941 г. Германия и нейните съюзници нападат СССР, и Румъния получава възможност да си върне териториите, окупирани по-рано от СССР. В границите на Велика Румъния (Romania Mare) влизат не само териториите, изгубени през 1940 г., но и цялата област между реките Южен Буг и Днестър (включително град Балта, Виница и Одеса), които се наричали Транснистрия (Задднестровие).

През 1944 г., с напредване на Червената армия на Балканите, границите са върнати от времето преди войната (според някои сведения, Сталин планирал да присъедини към СССР цяла Румъния, но тези планове така или иначе не са осъществени).

Съвременен статус

На 27 август 1991 г. Молдавската ССР обявява независимост. С това се изострят отношенията между централната власт и местното предимно рускоезично население, което се опасява от засилващия се молдовски национализъм и опасността от обединение на Молдова с Румъния. Започват арести на руски и украински националисти, което води до преминаване на тлеещия конфликт в силовата му фаза. На задържанията на политическите активисти и ръководители самопровъзгласилата се ПМР отговаря с формиране на собствени въоръжени формирования (Републиканска гвардия) и взима под свой контрол местните органи на милицията.

Към момента съществува фактически граница между ПМР и Молдова, с три гранични пункта - от молдовска и приднестровска страна и силите на ОССЕ между тях.

Статутът на Приднестровието не е уреден. Така наречената "Приднестровска молдовска република (ПМР)" не е призната от международната общност, включително и от България, затова използването на някои политически категории като "президент", "министър-председател", "избори", "правителство", "парламент", "знаме", "герб", "столица" може да бъде оспорено. Въпреки това в самопровъзгласилата се република има демократично избрани органи на властта, признати от някои членове на световната общност като законни представители на населението на Приднестровието, разполагащи с пълномощия за водене на преговори от тяхно име.

Българският външен министър Соломон Паси посещава Приднестровието през 2004 г. в качеството си на председателстващ ОССЕ. Той се среща с Игор Смирнов и посещава село Паркани, което е може би най-голямото българско селище извън сегашните граници на България.

• Столица на ПМР - град Тираспол.
• Президент на ПМР - Игор Смирнов.
• Химн на ПМР - "Мы славим тебя, Приднестровье".

До 2000 година на официалното знаме на ПМР отсъства съветската символика, но в последно време на него отново се появяват сърп и чук като по времето на Молдавската ССР.

На 22 юли 2005 г. парламентът на Молдова одобрява законопроект за статута на Приднестровието, според който руските военни части трябва да напуснат областта до 31 декември 2006 г. Приднестровието се лишава от статута на суверенна държава и влиза с голяма автономия в състава на Молдова. Статутът на Приднестровието е определен като "административно-териториално образувание във форма на република в състава на Република Молдова". Областта трябва да влезе в единното икономическо, митническо и валутно пространство на Молдова, но получава собствена конституция и правителство, сформирано от Върховния съвет на Приднестровието - законодателен орган, който ще се избира след всенародно гласуване. Този закон е сдържано-негативно оценен от посредниците в урегулирането на конфликта (Русия, Украйна и ОССЕ). Към днешна дата преговорите за окончателния статут продължават.

Референдум

На 17 септември 2006 e проведен референдум за определяне на статута на Приднестровието. Гражданите трябва да отговорят на два въпроса: Поддържате ли курса към независимост на Приднестровската Молдовска република и последвалото ѝ свободно присъединяване към Русия? и Смятате ли за възможно отказването от независимостта на Приднестровската Молдовска република и влизането ѝ в състава на Молдова?. С подобаващо мнозинство населението на Приднестровието се произнася за независимост и съюз с Русия. Резултатите от референдума обаче са оспорени от т. нар. Международна общност. Молдова също не го признава.

Градове

• Тираспол
• Бендери
• Каменка
• Рибница
• Дубосари
• Григориопол
• Слобозия

Връзки

• Приднестровският конфликт - сериозен, нерешен проблем на Молдова
• Официален сайт на президента на ПМР
• Официална агенция «Олвия-прес»
• bendery.md/
• pridnestrovie.net
• подробна карта на Приднестровието (на руски)
• Виорел Долха «Всичко за Приднестровието» (румънска гледна точка)
• New York City Bar: Russia’s Activities in Moldova Violate International Law
• http://parcani.at.ua// -Българско село Паркан