Президент на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Действащият 4-ти президент на България Росен Плевнелиев
Сградата на Президентството

Президентът на България е държавният глава на Република България, който е сред органите на държавната власт. Той се подпомага от вицепрезидент.

Като институция Президентът на България разполага с редица функции и правомощия, които са регламентирани в Глава четвърта на Конституцията на Република България от 1991 година. Президентът на републиката се избира пряко от избирателите за срок от 5 години. За първи президент на републиката е избран Желю Желев. В момента действащ президент е Росен Плевнелиев, а негов вицепрезидент е Маргарита Попова.

В Третата българска държава функциите на държавен глава са изпълнявани от монарха (княз и цар), регентството, а по-късно от колективни органи като председател на Временно председателство на Народната република, председател на президиум на Народното събрание, председател на Държавния съвет на Народна република България. Предшественик на днешния президентския орган е институцията председател (президент) на Републиката (1990 - 1992).

История на институцията[редактиране | редактиране на кода]

Централен вход и гвардейци на Президентството на Република България

Историята на президентската институция в България е сравнително кратка и е свързана с преустройството на държавата след падането на комунистическата власт през 1989 година. С новото структуриране на институциите в контекста на този преход на България към демокрация и пазарна икономика, президентската институция в България става факт с приемането на новата конституция на страната на 12 юли 1991 година. Първият президент на България е докторът по философия Желю Желев. Той печели президентските избори от 1992 година с пряк вот, съгласно разпоредбите на новата конституция. [1] Негов вицепрезидент е поетесата Блага Димитрова.

Вторите избори за президент, проведени през 1996 година са спечелени от Петър Стоянов. Той встъпва в длъжност на 22 януари 1997 година, като негов вицепрезидент е Тодор Кавалджиев. През 2001 година Стоянов се кандидатира за втори мандат, но губи на втория тур от Георги Първанов. Изборите са проведени през ноември 2001 година. Така за трети президент на България е избран Георги Първанов, а за негов вицепрезидент Ангел Марин. Те встъпват в длъжност на 22 януари на следваща година. Двойката е преизбрана през 2006 година. След изтичането на втория им мандат, на втория тур на изборите през 2011 година за президент е избран Росен Плевнелиев, а за негов вицепрезидент Маргарита Попова. Те полагат клетва на 19 януари 2012 и встъпват в длъжност на 22 същия месец.

Заплатата, която получава българският президент, е равна на две месечни възнаграждения на народните представители. Така през март 2010 г. тя е възлизала на 4 614 лева[2][3]

Избор[редактиране | редактиране на кода]

Изборът на президента на Република България е описан в член 93 на конституцията на Република България. Според него президентът се избира пряко от народа за срок от 5 години. Той трябва да е български гражданин по рождение, навършил 40 години и не може да бъде избиран повече от два пъти. Също така президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.

Функции и правомощия[редактиране | редактиране на кода]

Работният кабинет на президента на България

Функциите и правомощията на президента са уредени в Глава четвърта „Президент на републиката“, от чл. 92 вкл. до чл. 104 вкл., от Конституцията на Република България. Президентът:

  • дава и възстановява българско гражданство;
  • назначава и освобождава от длъжност висши държавни служители;
  • упражнява право на помилване;
  • опрощава несъбираеми държавни вземания;
  • упражнява контрол върху законодателната дейност на Народното събрание чрез правото на отлагателно вето (правото да върне на Народното събрание приет закон за ново обсъждане);
  • е върховен главнокомандващ въоръжените сили на България;
  • назначава ръководители на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на МС. [4]

Изборни[редактиране | редактиране на кода]

Президентът на България има правото да насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление. Той определя дата за произвеждане на национален референдум, след решение на Народното събрание за провеждането му.

Законодателни[редактиране | редактиране на кода]

Президентът няма пряка законодателна власт. Той обаче има право да се произнася по всеки закон, като го върне за преразглеждане в Народното събрание. Това е по-популяно като „вето“, макар да се различава от класическия вид вето, каквото има например президентът на САЩ. Президентът има право обаче да инициира промени в Конституцията.

Представителни[редактиране | редактиране на кода]

Президентът представлява държавата в международните отношения. Той има правото да подписва международни договори след съгласуване с Министерския съвет и без да е необходимо да бъде специално упълномощаван.

Арбитражна функция[редактиране | редактиране на кода]

Служи за осигуряване на нормални отношения между държавните органи при осъществяване на властта.

Отбрана и сигурност[редактиране | редактиране на кода]

Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България. Той назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и произвежда висши офицери в по-висок чин по предложение на Министерския съвет. Президентът е председател на Консултативния съвет за национална сигурност и има пълномощия да:

  • обявява война в случай на въоръжено нападение срещу България, или при необходимост от изпълнение на международни споразумения на страната;
  • обявява обща или частична мобилизация по искане на Министерския съвет;
  • обявява военно положение или всякакво друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава и не може да бъде свикано.

Вицепрезидент[редактиране | редактиране на кода]

Президентът се подпомага от вицепрезидента. Вицепрезидентът не замества президента в случай на отсъствие. Само при предсрочно прекратяване на пълномощията на президента вицепрезидентът встъпва в длъжността на президент до новите избори. Вицепрезидентът няма фиксирани собствени правомощия. Той придобива правомощия по изключение, ако президентът му възложи част от своите по член 98 от българската конституция. Пример за това може да е назначаването и освобождаването на служители от президентството; предоставянето, възстановяването, освобождаването и лишаването от българско гражданство; предоставянето на убежище и помилване на граждани.

„Вицепрезидент“ по принцип е рядка институция по света. В България позицията на вицепрезидента е случайно създадена. Създаването на тази институция е едно необмислено копиране на американския опит в началото на демократичните промени. Въпреки това, вицепрезидентът може да има важна функция при опазване на демокрацията. Той прави невъзможно обсебване на цялата власт от министър-председателя – например чрез отстраняване на президента, покушение и пр. В този случай властта би преминала към вицепрезидента, а не към министър-председателя, чрез контролирания от него председател на Парламента. Той е едва трети в наследяването.

Отговорност[редактиране | редактиране на кода]

Президентът може да бъде подведен под отговорност – чл. 103, когато нарушава Конституцията или измени на националните интереси на страната. Отговорността в тези случаи може да му бъде потърсена само пред Конституционния съд на РБ, като той не може да се самосезира. Обвинението се повдига от Народното събрание и условията за това са уредени в чл. 103 ал. 2 от Конституцията. Правени три опита за подвеждането под отговорност и отстраняването на президента Първанов по времето на неговия мандат.

Прекратяване на мандат[редактиране | редактиране на кода]

Според конституцията мандатът на президента се прекъсва при:

  • Изтичане на мандата;
  • подаване на оставка пред Конституционния съд (За историята на институцията няма такъв случай; единственият главнокомандващ, за когото може да се твърди, че е подал оставка, е президентът (председателят) Петър Младенов);
  • трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване;
  • при условията на чл. 103; (Импийчмънт; Единственият президент, срещу когото е повдиган импийчмънт, е Георги Първанов)
  • смърт.

Списък на президентите[редактиране | редактиране на кода]

В кратката си история президентската институцията в България е имала следните президенти:

Президент (мандат) Портрет Мандат от–до Партия
1 Желю Желев Zhelev-1990.jpg 22 януари 1992 – 22 януари 1997 Съюз на демократичните сили
2 Петър Стоянов Petar stoyanov.jpg 22 януари 1997 – 22 януари 2002 Съюз на демократичните сили
3 Георги Първанов (1) Georgi S. Parvanov.jpg 22 януари 2002 – 22 януари 2007 Българска социалистическа партия
Георги Първанов (2) 22 януари 2007 – 22 януари 2012 Инициативен комитет
4 Росен Плевнелиев Bulgarian president Rosen Plevneliev inauguration.jpg 22 януари 2012 – Граждани за европейско развитие на България

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История и правомощия на българския президент, www.president.bg, видяно на 20.09.2008
  2. Косовският президент си намали заплатата, www.lev.bg 12.09.2008
  3. Цачева: Не си увеличавам заплатата сама, www.vesti.bg 26.04.2010
  4. Конституция на Република България, Глава четвърта:Президент на Републиката

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]