Белгия

Кралство Белгия Koninkrijk België Royaume de Belgique Königreich Belgien
(знаме) (герб)
Девиз: Eendracht maakt macht L'union fait la force Einigkeit gibt Stärke (Съединението прави силата)
Национален химн: La Brabançonne
Разположение в Европейския съюз и в Европа
География и население
Площ	30 528 km² (на 148-мо място)
Граници	Нидерландия, Германия, Люксембург, Франция, Северно море
Столица	Брюксел
Най-голям град	Брюксел
Официален език	нидерландски, френски, немски
Население (пребр., 2015)	11 239 755 (на 75-то място)
Гъстота на нас.	364 д./km² (на 33-то място)
Управление
Форма	федерална парламентарна монархия
Крал	Филип
Министър-председател	Шарл Мишел
История
Независимост	4 октомври 1830 г. (от Нидерландия)
Влизане в ЕС	1 януари 1958 г.
Икономика
БВП (ППС, 2014)	435 млрд. $ (на 32-ро място)
БВП на човек (ППС)	38 826 $ (на място)
БВП (ном., 2014)	535 млрд. $ (на 23-то място)
БВП на човек (ном.)	47 787 $ (на място)
ИЧР (2013)	0,881 (много висок) (21-во)
Коеф. на Джини (2011)	26,3 (нисък)
Валута	евро (EUR)
Други данни
Код по ISO	BE
Интернет домейн	.be
Телефонен код	+32

Кралство Белгия (на нидерландски: België; на френски: Belgique; на немски: Belgien) е държава в Западна Европа. Тя граничи с Нидерландия, Германия, Люксембург и Франция, а на северозапад – със Северно море

Белгия се намира на културната граница между германска и романска Европа. Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия.

В Белгия се говорят два основни езика – нидерландски (често наричан и фламандски) във Фландрия на север и френски във Валония на юг. В източните райони има официално признато малцинство, говорещо немски език, а столицата Столичен регион Брюксел официално е двуезична. Това езиково разнообразие, което често води до политически конфликти, е оставило своя отпечатък в сложните институции и политическа история на Белгия.

География

Разположение, релеф и води

Физическа карта на Белгия

Белгия е 148-та по площ страна в света с територия от 30 528 km². Тя се намира в Западна Европа и граничи с Франция (556 km) на югозапад, Люксембург (130 km) и Германия (133 km) на югоизток и Нидерландия (478 km) на север, а на северозапад има излаз на Северно море (67 km). Разположена е между 49°30 и 51°30 северна ширина и 2°33 и 6°24 източна дължина.

Белгия включва няколко физикогеографски района: по-голямата част от страната попада в Средноевропейската равнина, на югозапад са ниските планини Ардени, а в най-югозападния ъгъл е хълмистата област Белгийска Лотарингия, която в геоложко отношение е част от Парижкия басейн.

Средноевропейската равнина в Белгия се разделя на три части. Фламандската низина на северозапад включва Морска и Вътрешна Фландрия. Морска Фландрия е ивица, разположена на 8 до 15 km от Северно море и заета главно от пясъчни дюни и полдери, защитени от морето с диги или отводнени с канали. Вътрешна Фландрия има надморска височина 25 до 90 m и се отводнява от реките Лейе, Схелде и Дендер, течащи на североизток към устието на Схелде.

На изток Фламандската низина преминава в гористата низина Кемпен, която има надморска височина 50-100 m и разделя басейните на Схелде и Маас. Централната част на Белгия е заета от хълмиста равнина с височина 50-200 m. Тя има сложен релеф, пресичан от притоците на Схелде Дендер, Сене и Дейле. В най-западния ѝ край е платото Ерве, а на юг достига до долината на Маас и нейния приток Самбр, която я отделя от предпланините на Ардените.

Ардените са най-северозападния клон на Средноевропейските херцински планини. Те представляват ниска планина, много скалиста и не много подходяща за земеделие, която продължава и в северна Франция. Надморската им височина нараства от северозапад на югоизток – от хълмистите предпланини южно от долината на Мьоза и Самбр и платото Кондроз до най-високата точка в Белгия – Синял дьо Ботранж на 694 m надморска височина.

• 

  Полдери край река Ейзер

• 

  Изглед от Кемпен

• 

  Хълмиста равнина в Ено

• 

  Ардените с река Семоа

Климат

Климатът на Белгия, както и на по-голямата част от северозападна Европа, е океански (Cfb по Кьопен), със значителни валежи през всички сезони.

Въпреки че има четири обособени сезона, времето е меко през цялата година със средни максимални температури през юли и август около 23 °C и средни минимални температури през януари и февруари около 1 °C. За периода 2000-2006 г. средната дневна минимална температура е 7 °C, максималната – 14 °C, а средните месечни валежи са 74 mm. Максималната регистрирана температура в страната е 40 °C (в Кемпен), а минималната – -30 °C (в долината на Лес).

Средните валежи варират от 54 mm през февруари или април и 78 mm през юли. Годишното количество на валежите е около 850 mm. Снеговалежите през зимния сезон не са изключение, но снегът рядко се задържа задълго, тъй като средните минимални температури са над 0 °C.

Климатична таблица за Брюксел Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно Абсолютни максимални температури (°C) 15,3 20,0 24,2 28,7 34,1 38,8 37,1 36,5 34,9 27,8 20,6 16,7 38,8 Средни максимални температури (°C) 5,7 6,6 10,4 14,2 18,1 20,6 23,0 22,6 19,0 14,7 9,5 6,1 14,2 Средни температури (°C) 3,3 3,7 6,8 9,8 13,6 16,2 18,4 18,0 14,9 11,1 6,8 3,9 Средни минимални температури (°C) 0,7 0,7 3,1 5,3 9,2 11,9 14,0 13,6 10,9 7,8 4,1 1,6 6,9 Абсолютни минимални температури (°C) −21,1 −18,3 −13,6 −5,7 −2,2 0,3 4,4 3,9 0,0 −6,8 −12,8 −17,7 −21,1 Средни месечни валежи (mm) 76,1 63,1 70,0 51,3 66,5 71,8 73,5 79,3 68,9 74,9 76,4 81,0 852,4 Източник: KMI/IRM

Флора, фауна и околна среда

Белгия е гъсто населена страна с интензивно селско стопанство и по-голямата част от дивата природа е концентрирана в Ардените. Горите заемат около 20% от територията на страната, като преобладават буковите, дъбовите и брястовите гори, както и изкуствено залесени борови гори. Биогеографската система на Световния фонд за дивата природа отнася цялата територия на страната към Палеарктика, като основната част попада в областта на Атлантическите смесени гори, а югозападните райони – в тази на Западноевропейските широколистни гори.

Фауната за Белгия включва главно видове, обичайни за Западна Европа. В страната се срещат около 71 вида бозайници, 450 вида птици, 100 вида риби и 20 вида земноводни и влечуги. От едрите бозайници характерни са благородният елен, сърната, дивата свиня, лисицата. Вълците се смятат за изтребени през 1886 г., но в наши дни се предполага, че отделни екземпляри навлизат през границата с Германия. Пет животински вида са критично застрашени в световен мащаб – мидата Margaritifera auricularia и рибите европейска змиорка, атлантическа есетра, морски ангел и обикновен скат. Към 2015 г. в страната има 3 865 защитени територии с различен статут, заемащи 14% от общата площ на Белгия. Сред тях е „Хоге Кемпен“, първият национален парк в страната, основан през 2006 г.

Сголямата си гъстота на населението и разположението си в центъра на индустриализираната Западна Европа Белгия има проблеми със замърсяването на околната среда. Сравнително изследване от 2006 г. я поставя на 39-о място между 133 включени страни по общо състояние на околната среда, но на последно между включените страни от Европейския съюз. Според друг доклад от 2003 г. състоянието на водите в Белгия е най-лошото между 122 изследвани страни.

• 

  Bromus bromoideus е изчезнал в природата вид, ендемичен за белгийските Ардени

• 

  Див заек в полдерите на Западна Фландрия

• 

  Сива чапла в Ардените

• 

  Европейската змиорка е критично застрашен вид

История

Древност

Неолитните кремъчни мини в Спиен

Най-ранните данни за заселване на днешната територия на Белгия са останки от неандерталци на възраст около 100 хиляди години. Неолитната Култура на линейно-лентовата керамика достига източните части на страната около 5000 г. пр. Хр., като свързваните с нея останки от селища имат защитни стени. През този период от северозападна Франция до Нидерландия е разпространена характерна керамика, която някои автори свързват с културата на линейно-лентовата керамика, а други – с преднеолитно население, съжителстващо с нея в региона. С по-късно неолитно население се свързват Неолитните кремъчни мини в Спиен. Изглежда през следващите столетия земеделието изчезва от територията на днешна Белгия и отново се възстановява с разпространението на Михелсбергската култура.

Населението на днешна Белгия започва да нараства по-съществено през бронзовата епоха във II хилядолетие пр. Хр. Страната е в обхвата на три последователни археологически култури – културата на полетата с погребални урни, халщатската култура и латенската култура. Последните две, отнасяни към желязната епоха, се свързват с индоевропейско население и по-конкретно с келтите или техни преки предшественици. Около V век пр. Хр. се появяват и първите исторически сведения за келтско население в региона, което по това време установява контакти със Средиземноморието, а в средата на II век пр. Хр. започват да се използват монети.

Останки от римски укрепления в Тонгерен

Наименованието на съвременната държава идва от името на белгите – група келтски народи (макар при някои от тях да има видимо германско влияние), обитаваща региона при завоюването му от римляните. През 57 г. пр. Хр. белгите са подчинени от римския военачалник Юлий Цезар, който оставя първите подробни свидетелства за тях, изброявайки няколко десетки обособени народа. Територията на Белгия попада в северната част на образуваната малко по-късно римска провинция Галия Белгика, а през I век най-североизточният ѝ край става част от новосъздадената Долна Германия. Най-значимият градски център в съвременната територия на Белгия е Атуатука, днешният Тонгерен. Градът е седалище на един от първите християнски епископи в региона – свети Серватий (починал през 384 г.).

От края на III век на днешната територия започват да проникват франките (германски народ, живеещ североизточно от границата на Империята), доброволно или принудително заселвани от римските власти. През 358 г. император Юлиан Апостат заселва голяма част от салическите франки като федерати в областта Токсандрия.

Римската власт в днешна Белгия е разтърсена с пробива на рейнската граница от вандали, свеви, бургунди и алемани през 406 г. През следващите десетилетия страната е под властта на Соасонското кралство, фактически независим ексклав на Западната Римска империя, и на набиращата сила франкска династия на Меровингите.

Средновековие

Територията на днешна Белгия е сред първоначалните владения на Франкското кралство на Меровингите, което през VI век се разпростира върху значителна част от Западна Европа. През 496 година меровингският крал Хлодвиг I официално приема халкидонското християнство, допринасяйки за утвърждаването на католицизма в региона. В рамките на франкските владения Белгия е част от Австразия, която през следващите столетие периодично е самостоятелна държава.

През VII век властта на меровингските крале постепенно отслабва за сметка на придворните служители - майордоми. Особено влияние получава родът на Пипинидите, чиито семейни владения са в днешна източна Белгия - те постепенно монополизират поста на майордомите, а през 751 година Пипин Къси и формално се обявява за крал, поставяйки началото на династията на Каролингите. Неговият син Карл Велики разширява франкските владения в Централна и Южна Европа и е коронован за император на Свещената Римска империя.

При разделянето на франкските владения през IX век Фландрия в северозападната част на днешна Белгия става част от Западнофранкското кралство (по-късно Франция), а останалите райони остават в Свещената Римска империя. Последвалият период на политическа нестабилност, съпътстван и от нападенията на викингите, довежда до формирането на относително самостоятелни феодални владения. Към XI век в Белгия се утвърждават няколко такива владения - Лиежкото княжество, херцогствата Брабант и Лимбург и графствата Фландрия, Ено, Люксембург, Намюр.

През XII-XIV век нараства значението на градовете в днешна Белгия - много от тях получават специални привилегии, някои, като Брюге, Гент или Ипер, се превръщат в търговски центрове с международно значение, произвеждащи висококачествени тъкани от внасяна от Англия вълна. В самото начало на XIV век Фландрия с големи трудности предотвратява опита на Франция да наложи и на практика формалната си власт в графството, а в последвалата Стогодишна война регионът е сцена на съперничество между Франция и Англия.

Бургундска и Испанска Нидерландия

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

През XIV-XV век херцозите на Бургундия поставят под свой контрол повечето феодални владения в областта Нидерландия, включително територията на днешна Белгия. В началото на XVI век тя, заедно с основната част на бургундските владения, е наследена от Хабсбургите, след което преминава към техния испански клон. Хабсбургският император Карл V разширява личната уния и централизира донякъде управлението им с Прагматическата санкция от 1549 г.

Осемдесетгодишната война от 1568 – 1648 г. довежда до откъсването от Испанска Нидерландия на нейните северни части. Докато останалите под испанска власт южни области, дали началото на днешните Белгия и Люксембург, остават предимно католически, на север са създадени доминираните от местни калвинисти Съединени провинции, основа на днешна Нидерландия.

Австрийска Нидерландия и Революцията

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Следва период на австрийско управление, който завършва през 1794 г. Тогава, в хода на Революционните войни, цялата територия на Белгия е анексирана от Франция. След отстраняването на Наполеон през 1815 г. историческата област Нидерландия отново е обединена за кратко като Обединено кралство Нидерландия.

Независима Белгия

Епизод от Белгийската революция

Белгийската революция от 1830 г. довежда до отделянето на южните провинции от Обединеното кралство и до създаването на независима белгийска държава – католическа, буржоазна, неутрална и с официален френски език. След избора за крал на Леополд I от династията Сакс-Кобург и Гота на 21 юли 1831 г. (датата днес се отбелязва като национален празник на Белгия) страната е конституционна монархия и парламентарна демокрация със светско държавно управление, основано на Наполеоновия кодекс. Първоначално избирателните права са ограничени – мъжете получават общо избирателно право през 1893 г. (изравнено през 1919 г.), а жените – през 1949 г.

Основните политически партии през XIX век са Католическата и Либералната, а в края на столетието е основана и Белгийска работническа партия. Първоначално френският е единствен официален език, използван широко от аристокрацията и буржоазията от всички етнически групи, но постепенно нидерландският също получава признание – през 1898 г. той е приет за официален език.

На Берлинската конференция през 1885 г. белгийският крал Леополд II получава като лично владение Свободната държава Конго. В началото на XX век неговото варварско отношение към населението на Конго, жестоко експлоатирано в добива на слонова кост и каучук, предизвиква международно недоволство и през 1908 г. белгийското правителство поема управлението на колонията, преименувана на Белгийско Конго.

Със своето създаване Белгия е превърната в буферна държава между Франция и Германия, като нейният неутралитет е гарантиран срещу бъдеща чужда агресия. Този неутралитет е нарушен през 1914 г., когато Германия напада Белгия като част от плана „Шлифен“. Решението на Великобритания да спази договорните си задължения, както и Сърдечното съглашение с Франция, ги принуждават да се включат в Първата световна война, по време на която в Белгия се водят едни от най-активните сражения на Западния фронт.

Трагична е историята на град Ипър – в хода на войната той е практически напълно разрушен, тук за пръв път в историята на войните е използван отровният газ хлор. Използваният две години след това иприт е наречен в чест на този град.

На 3 април 1925 г. е сключен договор между Белгия и Нидерландия за преразглеждане на договора от 1839 г. Отменя се продължителният неутралитет на Белгия и се демилитаризира пристанището Антверпен.

След Първата световна война Белгия получава бившата германска колония Руанда-Урунди, която от 1924 г. е подмандатна територия, а през 1925 г. анексира окръга Ойпен-Малмеди, поради което днес в страната има немскоезично малцинство. След период на съюз с Франция след войната, Белгия се опитва да се върне към неутралитета през 30-те години, но отново е нападната от Германия през 1940 г., в началото на Втора световна война. След битката за Белгия цялата страна е окупирана от Германия, като през следващите години са убити 40 690 белгийци, половината от тях евреи. Между септември 1944 и февруари 1945 г. в страната отново се водят боеве. Освобождението на страната започва на 3 септември 1944 г. с навлизането на английски войски в Брюксел.

На 11 февруари 1945 г. се образува правителство начело с десния социалист ван Акер.

След Втората световна война

След Втората световна война политиката на неутралитет е изоставена и Белгия е сред основателите на НАТО (1949), Бенелюкс, Европейската общност за въглища и стомана (1957), Европейската общност за атомна енергия и Европейската икономическа общност – предшественик на днешния Европейски съюз.

През 1951 г. обща стачка принуждава крал Леополд III, обвиняван в колаборационизъм с германците, да абдикира. Белгийско Конго получава независимост през 1960 г., последвано две години по-късно от Руанда-Урунди.

През 20 век историята на Белгия е все по-силно повлияна от нарастващата автономия на двете основни общности, нидерландо- и френскоговорещите. Това се вижда и от факта, че от около 1970 г. вече не съществуват общонационални белгийски политически партии, а само партии на фламандско- или френскоговорещите. Редовните опити за създаване на национални белгийски партии приключват с не повече от 1% от гласовете. Политическият пейзаж представлява почти огледална политическа система, отразяваща двете водещи езикови общности.

На 31 юли 1993 г. почива крал Бодуен I. На 9 август на трона го наследява брат му, Албер II.

През 2001 г. се ражда първото дете на кронпринц Филип и съпругата му Матилда, продължител на династията.

През 2003 г. в резултат на парламентарните избори премиер-министър отново става Ги Верхофстад.

От 12 януари 2006 г. Белгия е председател на Организацията по сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

На 19 декември 2008 г. подава оставка премиер-министърът на Белгия Ив Льотерм заради скандал, свързан с продажбата на най-голямата белгийска финансова компания „Fortis“. Поста на премиер-министър на страната заема Херман ван Ромпой, лидер на Фламандската христиан-демократическа партия. Новото правителство на Хермана ван Ромпой включва представители на същите пет политически партии, ръководени от неговия предшественик. На 13 юни 2010 г. се провеждат извънредни парламентарни избори, но до формиране на правителство така и не се стига. Белгия отбелязва 540 дни без правителство, като по този начин поставя световен рекорд.

На 6 декември 2011 г. новият министерски кабинет начело с Елио Ди Рупо се заклева пред краля.

Население

Брюксел, Антверпен, Гент, Шарлероа, Лиеж, Брюж и Намюр са шестте най-големи града в Белгия с население над 100 000 души.

Гъстотата на населението е най-високата в Европа, след Нидерландия и някои малки страни като Монако. Районите с най-голяма гъстота са около агломерацията Брюксел-Антверпен-Гент-Льовен, както и около други важни градски центрове като Лиеж, Шарлероа, Кортрейк, Брюге, Хаселт и Намюр. Ардените имат най-ниска гъстота на населението.

Белгия има три официални езика, нидерландски, френски и немски. Повече от половината от населението е нидерландски-говорещо (56-60%), френският е вторият най-разпространен език (40-44%), а немският се говори от по-малко от 1% от населението, но тези данни са приблизителни, тъй като последното езиково преброяване е отпреди 1960 г.

Както официалният нидерландски, говорен в Белгия, така и белгийският френски, имат малки лексикални различия от разновидностите, говорени в Нидерландия и Франция, но са взаимно разбираеми със съответните съседни диалекти. Мнозина говорят фламандски или валонски, които са трудни за разбиране за хората от по-отдалечени райони. Други регионални езици, официално признати във Валония, са шампански, гоме и пикардски.

Столицата Брюксел е предимно френскоговореща, но официално е двуезична (френски и нидерландски). Като седалище на централната администрация градът постепенно е еволюирал от нидерландски-говорещо място при независимостта на Белгия през 1830 г. до днешния си френски характер.

Над 98% от възрастното население е грамотно. Образованието е задължително от шест до осемнайсет годишна възраст, но повечето белгийци продължават обучението си до двайсет и три години. Въпреки това скорошни изследвания посочват функционална неграмотност от над 10%!

В Белгия католицизмът е преобладаваща религия, обхващайки между 75% и 80% от населението. Други религии, практикувани в Белгия, са ислямът, протестантството и юдаизмът.

Религията е едно от различията между католическия юг и протестантския север на Обединеното кралство Нидерландия, което в крайна сметка се разпада през 1830 и южната част образува Белгия. След 1830 католицизмът продължава да играе важна роля в белгийската политика. Пример за това са така наречените „училищни войни“ („guerres scolaires“ на френски) между либерали и католици в периодите от 1879 до 1884 и от 1954 до 1958 г.

Държавно управление

Държавно устройство

Сградата на парламента

Белгия е федерална държава и конституционна монархия. Крал на белгийците от 2013 г. е Филип.

Федерализмът в белгийската му форма е твърде специфичен, като дори има някои конфедерални характеристики, като необходимост от двойно мнозинство за конституционни промени. От друга страна той има и унитарни черти, все още 80% от публичните разходи се управляват от федералното правителство, а осигурителната система, с малки изключения, остава организирана на национално ниво.

В хода на федерализацията държавните институции са силно усложнени. Освен федералното правителство е въведено разделение по език на общности (френска общност, фламандска общност и немскоезична общност) и отделно разделение по региони (Валонски регион, Фламандски регион и Столичен регион Брюксел. Фламандската общност и Фламандският регион са свързани и имат общо правителство.

Отговорността за различните сфери на управлението е разпределена между различните нива:

• Федерално правителство: външни работи, външна търговия, отбрана, икономическа политика, обществено осигуряване (вкл. пенсии, здравеопазване, социални помощи), транспорт, ограничени компетенции в образованието, културата и научните изследвания, както и контрол върху данъчното облагане в регионите и, още по-важно, 80% от данъчните приходи.
• Правителства на общностите: език, култура и образование (вкл. училища, библиотеки, театри и т.н.)
• Регионални правителства: въпроси, свързани с териториалното устройство и собствеността (регионална икономическа политика, градоустройство, транспорт и т.н.)

Федералната изпълнителна власт се упражнява от министър-председател и правителство.

Административно деление

Региони и провинции на Белгия

Белгия е разделена на три региона: Брюксел (предимно френско-говорещи, с население от 1 000 000 души), Фландрия (предимно нидерландско-говорещи, с население от 6 000 000 души) и Валония (предимно френско-говорещи, с население от 3 300 000 души). Последните два региона са разделени на по 5 провинции.

Белгия е съставена от петте северни нидерландскоговорещи провинции на Фландрия, петте южни френскоговорещи провинции на Валония и Столичния регион на Брюксел.

В скоби са местните наименования на всяка провинция, съответно на френски или нидерландски:

1. Фландрия (нидерландскоговорещи; Vlaanderen на нидерландски, Flandre или Flandres на френски):
   • Антверпен (Antwerpen)
   • Лимбург (Limburg)
   • Източна Фландрия (Oost-Vlaanderen)
   • Западна Фландрия (West-Vlaanderen)
   • Фламандски Брабант (Vlaams-Brabant)
2. Валония (френско-говорещи; Wallonie на френски, Wallonië на нидерландски):
   • Валонски Брабант (Brabant Wallon)
   • Намюр (Namur)
   • Лиеж (Liège)
   • Ено (Hainaut)
   • Люксембург (Luxembourg)
3. Столичен регион Брюксел (Région de Bruxelles-Capitale на френски, Brussels Hoofdstedelijk Gewest на нидерландски, Die Region Brüssel-Hauptstadt in на немски).

Всяка провинция, както и Столичен регион Брюксел, се подразделя на по-малки общини.

Основните градове и тяхното население са: Брюксел (1 006 749 ж.), Антверпен (445 570 ж.), Гент (224 685 ж.), Шарлероа (200 233 ж.), Лиеж (184 550 ж.) и Брюж (117 351 ж.) .

Стопанство

Земеделско селище

Улица в Льовен

Гъстонаселената Белгия е разположена в сърцето на един от най-силно индустриализираните райони в света. Навлязла в Индустриалната революция в началото на 1800-те, сред първите страни в континентална Европа, Белгия развива отлична транспортна инфраструктура от пристанища, канали, железопътни линии и пътища, за да интегрира промишлеността си с тази на своите съседи.

Белгия често е наричана „сърцето на Европа“. Причина за това са не само географското ѝ положение, но и множеството европейски и международни институции със седалище в Брюксел. Това, от своя страна се дължи на отличната транспортна система. Страната има съвременна и безплатна пътна система, свързана е с европейската железопътна мрежа, а Антверпен е второто по големина пристанище в Европа.

Бедна на естествени ресурси, Белгия е принудена да внася значителни количества суровини и да изнася големи обеми готови стоки, което прави икономиката ѝ необичайно зависима от световните пазари. Основните вносни продукти са: храни, машини и оборудване, необработени диаманти, нефт и нефтопродукти, химически продукти. Главните износни продукти са: автомобили, храни, стомана, диаманти, текстил, пластмаси. Най-важните търговски партньори на Белгия са: Германия, Нидерландия, Франция, Обединеното кралство, Италия, САЩ и Испания.

Инфраструктура

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Култура

Петер Паул Рубенс, автопортрет

Белгия е известна със своето изкуство, великолепната си архитектура, своята бира, своята храна и своя шоколад.

Белгия разполага с разнообразие от известни художници, като Рогир ван дер Вейден, Петер Паул Рубенс, Рьоне Магрит, Ян ван Ейк, Брьогел, Мемлинг, Енсор, Пол Делво. В Белгия има множество музеи и временни експозиции. Най-важните са Кралският музей на изкуствата в Антверпен с внушителната си колекция творби на Рубенс, както и Белгийския кралски музей на изкуствата в Брюксел.

В музиката Адолф Сакс е известен с изобретяването на саксофона. Фламандските музиканти Жил Беншоа, Йоханес Окегем, Якоб Обрехт, Жоскен де Пре и малко по-късно Орландо ди Ласо съществено повлияват развитието на светската и духовна музика със стила арс нова. В архитектурата името на Виктор Орта е добре известно. Той е сред създателите на Art Nouveau, архитектурен стил с голямо влияние през 20 век.

Белгия е добре представена в света на спорта, като футболът е много популярен. Освен това две белгийски тенисистки са сред първите 20 в света – Ким Клайстърс и Жюстин Енен-Арден. Белгия се представя добре и в колоезденето. Един от най-великите колоездачи в историята, Еди Меркс, който печели пет пъти Обиколката на Франция, пет пъти Обиколката на Италия, веднъж Обиколката на Испания, два пъти Обиколката на Белгия и веднъж Обиколката на Швейцария, е белгиец. Белгия има и световни шампиони по мотокрос, джудо и тенис на маса.

Сиренето „Лимбургер“ е едно от най-популярните белгийски сирена.

Мнозина гастрономи смятат, че белгийската кухня е най-добрата в Европа. Марки белгийски шоколад като Neuhaus, Côte d'Or, Leonidas, Godiva са световноизвестни, а пралините са изобретени в Белгия. В Белгия има над 450 вида бира, като тези на монасите траписти са най-престижни. Белгийците са известни и със страстта си към пържените картофи.

Празниците играят важна роля в културния живот на Белгия. Почти всеки град има свой празник, някои датиращи от векове. Два от най-големите са тридневният карнавал в Бенш, близо до Монс, и Процесията на Светата кръв, провеждана в Брюж през май.

Важен празник, макар и неофициален, е 6 декември. Това е Sinterklaas dag на нидерландски или la Saint-Nicolas на френски (Свети Николай). Той представлява нещо като ранна Коледа. На 5 декември вечерта, преди лягане, децата слагат обувките си при огнището с малко вода или вино и морков за коня или магарето на Свети Николай. Очаква се, че той идва през нощта и влиза през комина. След това той взима храната и водата или виното, оставя подаръци, връща се обратно, нахранва коня или магарето и продължава пътя си. Той също така знае дали децата са били добри или лоши. Този празник е особено популярен сред децата в Белгия, Нидерландия и Германия.

Бележки

Цитирани източници

• ((bg)) Арбластър, Пол. История на страните от Бенилюкс. София, Рива, 2007. ISBN 9789543200931.
• ((en)) Arango, Ramon. Leopold III and the Belgian royal question. Baltimore, The Johns Hopkins Press, 1961.
• ((nl))  Boerderij uit de jonge steentijd ontdekt in Riemst. // archeonet.be. archeonet.be, 2009. Посетен на 2015-06-25.
• ((en))  The Congolese Civil War 1960–1964. // BBC News, 2010. Посетен на 2010-04-29.
• ((en))  Nature and Wildlife. // beertourism.com. beertourism.com, 2015. Посетен на 2015-05-20.
• ((en))  National Day and feast days of Communities and Regions. // Belgian Federal Government. Архив на оригинала от 2011-07-24. Посетен на 2011-07-20.
• ((nl))  Geografische beschrijving van België. // belgium.be. Belgische Federale Overheidsdiensten, 2012. Посетен на 2015-04-29.
• ((en)) Bell, Andrew Villen. The role of migration in the history of the Eurasian steppe. 2000.
• ((en))  Descriptions of Fossil Neandertals. // Bone and Stone, 2012. Посетен на 2012-11-07.
• ((en))  St. Servatius. // cruxnow.com. Boston Globe Media Partners, 2015. Посетен на 2015-07-29.
• ((en))  Merovingians. // britishmuseum.org. britishmuseum.org, 2015. Посетен на 2015-09-04.
• ((en)) Bunson, Matthew. Encyclopedia of the Roman Empire. Hardcover. New York, Facts on File, 1994. ISBN 0-8160-2135-X.
• ((en))  Belgium. // cia.gov. CIA, 2015. Посетен на 2015-04-29.
• ((en)) Constantin и др. La Hoguette, Limburg, and the Mesolithic. // Vanmontfort и др. Pots, Farmers and Foragers: How Pottery Traditions Shed a Light on Social Interaction in the Earliest Neolithic of the Lower Rhine Area. Amsterdam University Press, 2011.
• ((en)) Cook, Bernard A. Belgium: A History. New York, Peter Lang Pub, 2002. ISBN 0-8204-5824-4.
• ((en)) Deschouwer, Kris. Ethnic structure, inequality and governance of the public sector in Belgium (PDF). // United Nations Research Institute for Social Development, January 2004. Посетен на 2007-05-22.
• ((en)) Dobbelaere, Karel и др. From Pillar to Postmodernity: The Changing Situation of Religion in Belgium. // {{{journal}}}. The Allen Review, 1990. с. S1.
• ((en)) Drinkwater, John и др. Fifth-Century Gaul: A Crisis of Identity?. Cambridge University Press, 2002. ISBN 9780521529334.
• ((de)) Droysen, Gustav. Gustav Droysens Allgemeiner historischer Handatlas. Velhagen & Klasing, 1886.
• ((en)) Edmundson, George. Chapter II: Habsburg Rule in the Netherlands. // History of Holland. authorama.com, 2007. Посетен на 2007-06-09.
• ((en)) Edmundson, George. Chapter I: The Burgundian Netherlands. // History of Holland. authorama.com, 2010. Посетен на 2010-12-15.
• ((en))  Belgium. // britannica.com. Encyclopædia Britannica, 2015. Посетен на 2015-04-29.
• ((fr)) Fichtl, Stephan. Les fortifications de la Gaule Belgique à La Tène finale : une approche des entités régionales. // Revue archéologique de Picardie 3 (3-4). 1996. с. 223-231.
• ((en)) Forbath, Peter. The River Congo: The Discovery, Exploration and Exploitation of the World's Most Dramatic Rivers. Harper & Row, 1977.
• ((en)) Gimbutas, Marija. Bronze Age cultures in Central and Eastern Europe. Walter de Gruyter, 1965. ISBN 9783111668147.
• ((en))  Ignace Schops. // goldmanprize.org. Goldman Environmental Foundation, 2015. Посетен на 2015-05-21.
• ((en)) Gooch, Brison Dowling. Belgium and the February Revolution. The Hague, Netherlands, Martinus Nijhoff Publishers, 1963. Посетен на 2010-10-18.
• ((en))  Celtic Cultures – Hallstatt and La Tene. // celts.etrusia.co.uk. Halkyn Consulting, 2015. Посетен на 2015-07-06.
• ((en))  The flag of BelgiumBelgium, general information. // havetravelfun.com. havetravelfun.com, 2015. Посетен на 2015-05-20.
• ((en)) Haywood, John. Atlas of the Celtic World. London, Thames & Hudson, 2001.
• ((en)) Howorth, Henry H. XVII. The Ethnology of Germany (Part VI). The Varini, Varangians and Franks. – Section II. // Journal of the Royal Anthropological Institute 13. 1884. DOI:10.2307/2841727. с. 213-239.
• ((en))  Search Results. // iucnredlist.org. IUCN, 2015. Посетен на 2015-05-20.
• ((en))  The Oxford Merovingian Page. // j-paine.org. j-paine.org, 2015. Посетен на 2015-07-29.
• ((en)) Kipfer, Barbara Ann. Encyclopedic dictionary of archaeology. 2007.
• ((fr))  Monthly normals for Uccle, Brussels. // meteo.be. KMI/IRM, 2012. Посетен на 2012-06-11.
• ((fr))  Généralités sur le climat belge. // meteo.be. KMI/IRM, 2015. Посетен на 2015-05-11.
• ((en)) Koch, John T. Celtic culture: a historical encyclopedia. 2006.
• ((en)) Lepage, Denis. Avibase – Bird Checklists of the World. Belgium. // avibase.bsc-eoc.org. avibase.bsc-eoc.org, 2015. Посетен на 2015-05-20.
• ((en))  Atuatuca (Tongeren). // livius.org. livius.org, 2015. Посетен на 2015-07-29.
• ((en)) Meredith, Mark. The State of Africa. Free Press, 6 June 2005. ISBN 0-7432-3221-6.
• ((en))  Climate averages—Brussels. // EuroWEATHER/EuroMETEO. Nautica Editrice Srl, 2007. Посетен на 2007-05-27.
• ((en)) Pearce, Fred. Sewage-laden Belgian water worst in world. // New Scientist. 5 March 2003. Посетен на 2006-05-09.
• ((en)) Peel, M. C. и др. Updated world map of the Köppen–Geiger climate classification. // Hydrology and Earth System Sciences 11 (5). 2007. DOI:10.5194/hess-11-1633-2007. с. 1633–1644.
• ((en)) Previté-Orton, C. W. Shorter Cambridge Medieval History: Volume 1, The Later Roman Empire to the Twelfth Century. CUP Archive, 1975. ISBN 9780521099769.
• ((en))  100,000 Year-old DNA Sequence Allows New Look At Neandertal's Genetic Diversity. // Sciencedaily.com, 2006-06-07. Посетен на 2012-11-07.
• ((en)) Shepherd, William R. Historical Atlas. 1926.
• ((en)) Smith, Eric. Brussels Climate & Weather. // traveltips.usatoday.com. traveltips.usatoday.com, 2015. Посетен на 2015-05-20.
• ((nl))  Kerncijfers 2006 – Statistisch overzicht van België (PDF). // statbel.fgov.be, 2007. Архив на оригинала от 2007-06-05. Посетен на 2007-05-08.
• ((en)) State, Paul F. A Brief History of the Netherlands. Infobase Publishing, 2008. ISBN 9781438108322.
• ((en)) Takhtajan, Armen. Floristic Regions of the World. Berkeley, University of California Press, 1986.
• ((en))  Conservation dashboard for Belgium. // unep-wcmc.org. UNEP-WCMC, 2015. Посетен на 2015-05-21.
• ((en))  The Belgae. // UNRV.com. UNRV.com, 2015. Посетен на 2015-07-07.
• ((en)) Vanmontfort. Bridging the gap. The Mesolithic-Neolithic transition in a frontier zone. // Documenta Praehistorica 34. 2007. с. 34.
• ((en)) Witt, Constanze Maria. Ethnic and Cultural Identity. // Barbarians on the Greek Periphery?—Origins of Celtic Art. Institute for Advanced Technology in the Humanities, University of Virginia, May 1997. Архив на оригинала от 2007-06-10. Посетен на 2007-06-06.
• ((en))  Brussels Monthly Climate Average. // worldweatheronline.com. World Weather Online, 2015. Посетен на 2015-05-11.
• ((en))  Western Europe: France, Belgium, Netherlands, Germany, and Denmark. // worldwildlife.org. World Wildlife Fund, 2015. Посетен на 2015-05-12.
• ((en))  Pilot 2006 Environmental Performance Index (PDF). // yale.edu. Yale Center for Environmental Law and Policy, 2006. Посетен на 2015-05-12.
• ((bg))  Хлодвиг I (Chlodwig, Chlodovecus) (466-511). // znam.bg. znam.bg, 2005. Посетен на 2015-09-04.

Вижте още

• Комуникации в Белгия
• Транспорт в Белгия
• Въоръжени сили на Белгия
• Външна политика на Белгия

Външни препратки

• Официален сайт на белгийското федерално правителство
• Информация за Белгия в CIA World Factbook (на английски език)
• Белгийска кухня – рецепти
• Форум на Българите в Белгия
• Езиците, които се говорят в Брюксел