Втора чеченска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Втора чеченска война - бойни действия на територията на Чеченската Република и пограничен район на Северен Кавказ.[1] В началото 30 септември 1999 година официално се обявява - контра терористична операция. Активни бойни действия продължават от 1999 до 2000 година.[2]

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

  • 18 юни 1999 г. - от страна на Чечения са атакувани 2 застави на дегестако-чеческата граница, а също и нападение на казашка рота в Ставрополски край.Закрита е голяма част от КПП на границата с Чечения.
  • 23 юни - обстрел от чеченска страна на селата в Первомайское Хасавюртвско район в Дегестан.
  • 16 юли - командващ войските МВД РФ В. Овчинников заявил, че "чеченци са провели разузнаване с бой и скоро ще започнат крупни - мащабни действия по бандоформирования по целия периметър на дегестаско-чеческата граница".

Бойни дествия в Дегестан[редактиране | редактиране на кода]

  • 7 август -14 септември от територията на ЧРИ отряди на полевите командири Шамил Басаев и Хатаб навлизат в територията на Дегестан. Ожесточени боеве продължават повече от месец. Официалното правителство на ЧРИ е против действията на Шамил Басаев.
  • 12 август - президента на ЧРИ Аслан Масхадов прави писмено предложение за съвместна операция с федералните войски против ислямистите в Дегестан.
  • 13 август - В. Путин заявява че: удари ще бъдат нанесени по бази независимо от тяхното разположение, в това число и на територията на Чечения.
  • 16 август - президента на ЧРИ Аслан Масхадов въвежда военно положение в срок от 30 дни и обявява частична мобилизация.

Въздушни бомбардировки в Чечения[редактиране | редактиране на кода]

  • 25 август - руската авиация нанася удари по бази на бойци в Чечения.
  • 4-16 август - взривени са жилищни домове в Буйнакск, Москва и Волгодонск.
  • 6-18 август - руската авиация нанася многобройни удари по военни лагери и укрепения на територията на Чечения.
  • 11 август - Масхадов обявява в Чечения всеобща мобилизация.
  • 18 август - руските войски блокират границата на Чечения от страна на Дегестан, Ставрополския край, Северна Осетия и Ингушетия.
  • 23 септември - руската авиация бомбардира столицата на Чечения.

Начало на наземната операция[редактиране | редактиране на кода]

страна на Ингушетия.

  • 16 октомври - федералните сили достигат до река Терек от север.
  • 18 октомври - руските войски форсират Терек.
  • 21 октомври - федералните сили нанасят ракетен удар по Грозни, в резултат загиват 140 човека.
  • 11 ноември - полевите командири - братя Ямадаеви и мюфтията на Чечения се предават на федералните сили.
  • 16 ноември - федералните сили взимат под контрол населения пункт Новй Шатой.
  • 17 ноември - първите големи загуби на федералните сили от начало на кампанията. При Ведено е разбита разузнавателна група на 31-самостоятелна въздушна десантна бригада (12 убити-2 пленени).
  • 25 ноември - президента ЧРИ Масхадов се обръща към воюващите в Северен Кавказ

руски войници с предложение да се предадат в плен и да минат на страната на Чечения.

Януари 2000[редактиране | редактиране на кода]

  • 17 януари - ожесточен бой в центъра на Грозни. В резултат от контраатаките на чеченските бойци на улица Коперник загива генерал-майор Михаил Малофев - заместник командващ групировка ,,Север”. Общото число на загубите на федералните сили по време на обсадата на Грозни по

официални данни достига 500 човека, от които 120 загинали. Около 2000 чеченски бойци продължават да се бият в Грозни.

  • 18 януари - федералните сили завземат важен стратегически обект в центъра - мостът на река Сунжа. В резултат са прекъснати съобщенията между чеченските бойци и между западен

и източен Грозни.

  • 30 януари - Основният чеченски отряд, командван от Шамил Басаев, пробива обсадата въпреки загубите. Из минните полета остават повече от 250 трупа на чеченските бойци.
  • 3 февруари - по оценка на командващия Западната групировка на федералните сили в Чечения генерал - майор Владимир Шаманов, вече контролират около 50 процента от територията на Грозни. Из Грозни остават снайперисти, сред които много са наемници от арабските страни.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.freebase.com/view/en/second_chechen_war История на войната (en)
  2. http://www.globalsecurity.org/military/world/war/chechnya2.htm История на Втората чеченска война (en)