Демократична република Конго

Вижте пояснителната страница за други значения на Конго.

---

République Démocratique du Congo
(знаме) (герб)
Девиз: Justice, paix et travail („Справедливост, мир и труд“)
География и население
Площ	2 345 410 km² (на 12-то място)
Столица	Киншаса 4°19′ ю. ш. 15°19′ и. д.4.316667° ю. ш. 15.316667° и. д.-4.316667, 15.316667
Най-голям град	Киншаса (11 587 099 души)
Официален език	френски
Население (пребр., 2010)	67 827 000 (на 19-то място)
Гъстота на нас.	29,3 д./km²
Управление
Форма	Полупрезидентска република
Президент	Жозеф Кабила
Министър-председател	Адолф Музито
История
Независимост  -дата	от Белгия 30 юни 1960
Икономика
БВП (ППС, 2010)	$ 22,833 (на 119-то място)
БВП на човек (ППС)	$ 342
ИЧР	0,389 (нисък) (176-то място)
Валута	конгоански франк (CDF)
Други данни
Часова зона	WAT (UTC+1) / CAT (UTC+2)
Интернет домейн	cd
Телефонен код	243

Демократична република Конго (на френски: République démocratique du Congo), или още Конго (Киншаса), е държава в Централна Африка. От 1971 до 1997 г. се казва Заир, позната е също от колониалния ѝ период като Белгийско Конго.

Не трябва да се бърка със съседната държава Република Конго, наричана също Конго (Бразавил), както и по-рано Френско Конго.

ДРК е 3-та по територия държава на континента и 12-та в света. Има население от над 75 милиона човека, което ѝ отрежда 19-то място в света по населеност и 4-то в Африка, като я прави най-многолюдната франкофонска страна. Столица е град Киншаса, с население 10,1 милиона души.

Граничи с общо 8 държави, има излаз на Атлантическия океан, а през част от територията ѝ минава Екваторът. През територията ѝ тече река Конго - 10-та по дължина и най-дълбоката река в света. Макар и по дефиницията на ООН да се намира в Централна Африка, ДРК е икономически обвързана с южните страни на континента.

Страната се възстановява от Втората конгоанска война, която избухва през 1998 г. и официално приключва през 2003 г. Тя е наричана "Африканска световна война", отнемайки живота на 5,4 милиона души — най-смъртоносният конфликт след Втората световна война. Въпреки подписаните мирни споразумения, в източната част на страната сраженията продължават, а засегнатите региони имат най-високите ръстове на масови изнасилвания и убийства в света.

Жителите на Демократична република Конго имат едни от най-ниските доходи в света, а БВП на глава от населението е най-ниският. Въпреки това страната е най-богатата в света от гледна точка на природни ресурси — нейните неразработени запаси от полезни изкопаеми, минерали и метали се изчисляват на $ 24 трилиона, което почти се равнява на националния брутен вътрешен продукт на САЩ и Европейския съюз, взети заедно. Демократична република Конго притежава 50% от всички горски масиви в Африка на своя територия, а хидроенергийният ѝ потенциал е достатъчен да захрани с електричество целия континент.

История

Португалски пътешественици и местни жители оказват поклон на краля на Конго, гравюра 15 век

Предполага се, че народите банту са достигнали зоната на влажните екваториални гори в котловината на река Конго още преди V век. Около XIV век там се образува кралство Конго, чиято територия се простира много по-надалеч, отколкото територията на днешната република. През 1482 г. по крайбрежието акостират португалски кораби, които благодарение на търговията с роби успяват да ускорят упадъка на кралството.

През XIX век след експедициите на Дейвид Ливингстън се събужда интересът на европейските сили за колониализация на Централна Африка. Белгийският крал Леополд II сключва договори за протекция с местните владетели, с което цели да се сдобие с територии по поречието на река Конго. На Берлинската конференция за Конго от 1884-1885 г. тези територии са признати за частно владение на белгийския крал. През следващите години териториите и народите, включени в днешна Демократична Република Конго, са брутално експлоатирани. Цели области са обезлюдени в следствие на ужасяващото третиране от страна на губернаторите назначени от Леополд II.

През 1908 г. белгийският крал е принуден да се откаже от частното си владение в полза на белгийската държава. През 1960 г. избухват безредици, вследствие на които на 30 юни 1960 г. Белгия дава независимост на Конго. Бързото оттегляне на колониалната администрация и капитал обаче се отразява изключително негативно на новата република.

След обявяването на независимостта президент става Жозеф Касавубу (1910-1969), а министър-председател - Патрис Лумумба (1925-1964). Малко след това избухват тежки безредици, а провинция Катанга обявява независимост. ООН и белгийската армия се намесват, което довежда до възстановяване на държавната цялост през 1963 г.

Патрис Лумумба

След множество военни преврати през 1965 г. начело на държавата застава Жозеф Дезире Мобуту (1930-1997). Смятан за гарант на стабилността, той получава подкрепата и на европейските държави. Мобуту преименува държавата и реката на Заир, осъществява частично одържавяване в чуждестранните компании и експлоатира държавата с цел лично забогатяване. През 1980-те год. диктаторският му режим получава отзвук в международен план. Свалянето му от власт обаче се осъществява едва през 1997 г., когато президентският пост е поет от Лоран Дезире Кабила (1941-2001).

През 1998 г. в източните части на страната избухва гражданска война. В основата ѝ стоят бунтовници от племето тутси. Конфликтът става международен, когато в него са въвлечени съседите на Конго на изток и юг - Руанда и Уганда. В резултат се стига до кървави сблъсъци, невъобразима нищета и множество бежанци в Централна Африка.

През 2001 г. Лоран Кабила загива при атентат, а синът му Жозеф Кабила (1971) поема президентския пост. Той сключва договор за мир с участниците във войната, както и със съседките Уганда и Руанда. През 2003 г. президентът провъзгласява преходна конституция и правителство, в което участват членове от стария кабинет и от опозицията. През същата година обаче мирните инициативи са помрачени — избухват кървави сблъсъци между хема и ленду в областта Итури.

География

Сателитна снимка на ДРК

Демократична република Конго е сред най-големите по територия страни в света с обща площ от 2 344 858 квадратни километра - около 1/4 от територията на САЩ или териториите на Испания, Германия, Франция, Швеция и Норвегия взети заедно. Общата дължина на държавните ѝ граници възлиза на 10 730 километра:

• Република Конго — 2410 километра на северозапад;
• Централноафриканска република — 1577 километра на север;
• Судан — 628 километра на североизток;
• Уганда — 765 километра на изток-североизток;
• Руанда — 217 километра на изток;
• Бурунди — 233 километра на изток;
• Танзания — 459 километра на изток-югоизток;
• Замбия — 1930 километра на югоизток;
• Ангола — 2511 километра на югозапад.

Бреговата ивица възлиза на едва 37 километра. Две трети от страната са разположени на юг от Екватора, а останалата една трета — на север от него. Географските координати на ДРК са 0°00′С, 25°00′И.

Река Конго по границата между ДРК и Конго-Бразавил

Климат и води

Климатът е тропичен и като цяло се характеризира с висока влажност и температури, които чиито амплитуди обаче варират в различните региони. В по-голямата част от страната се наблюдават по два сухи и влажни сезона. Температурите са най-стабилни в екваториалните гори, с дневен максимум между 30 и 35 градуса по Целзий, и нощен минимум от 20 градуса. Валежните количества са между 1000 и 2200 милиметра на година, а за повечето планински райони е характерна почти постоянна мъгла. В най-високите точки на Рувензорите има и обилни снеговалежи.

Безспорно най-забележителната река на територията на страната е Конго, чийто притоци образуват най-обширната мрежа от плавателни реки в Африка. Особено ценни характеристики на тази река са необичайно стабилният воден поток и множеството водопади и промени в елевацията, които създават водноелектрически потенциал, несравним с никоя друга речна система на Земята. Наличието на толкова много реки е улеснило и изследването на страната, а в наши дни благоприятства развитието на транспорта и икономиката като цяло. Езерата Албърт, Едуард, Киву и Танганика също са свързани до известна степен с речната система Конго.

Лава в кратера на вулкана Нирагонго

Национален парк Гарамба

Географски региони

Страната може да се раздели на няколко основни географски региона, най-ясно откроеният от които е басейнът на река Конго. Той е със средна надморска височина от 44 метра и 800 000 квадратни километра площ, и там са разположени заблатени и гористи местности. Директно на юг и север от него има равнини и ниски хълмисти райони, покрити със савани и/или гори. По границата с Ангола се простират планински вериги със средна височина не повече от 1000 метра. Растителността там е разнообразна.

На изток се намират високите планински системи. Планинските вериги там се простират в продължение на 1500 километра от север на юг, а на ширина варират между 80 и 560 километра. Тези планини принадлежат към западния дял на Източноафриканската рифтова система и заедно с Великите африкански езера до голяма степен определят природната граница на изток. Тук е разположена и най-високата точка в страната, връх Маргьорит, с височина 5109 метра над морското равнище.

Маймуна бонобо на дърво

Околна среда и биоразнообразие

Подобно на останалите африкански страни с екваториални гори, Демократича република Конго също претърпява масово изсичане на гори за икономически цели. Изсичането на горите в страната не само унищожава богатите горски екосистеми, но и създава нови черни пътища, по които бедни и безземни земеделци се придвижват до обезлесените райони, където създават свои стопанства и продължават да изсичат масиви. Голям проблем представляват безразборното избиване на най-различни животински видове и замърсяването на реките с битови и промишлени отпадни води. Ловуването на диви животни дори от защитени видове е вследствие на големият брой гладуващи хора. През 2010 в следствие на военните конфликти и липсата на държавна политика по въпроса, мироопазващи сили на ООН (сини каски) се налага да спасяват с вертолети няколко десетки редки горили от конфликтна зона.

Въпреки тези проблеми, Демократична република Конго остава страна с огромно биооразнообразие — планински горили, маймуни бонобо, окапи, бели носозори, африкански слонове, жирафи, чакали, корморани, папагали и много други животни. Западноконгоанските блатисти гори са защитен екорегион, непроходим за човека; в следствие на това те се отличават с голямо и незасегнато от човешката дейност биоразнообразие. Четири от националните паркове и един от резерватите на страната са включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО — Гарамба, Вирунга, Салонга и Каузи-Биега, както и резерватът Окапи.

Държавно устройство

ДРК може да се определи като страна в преход към полупрезидентска република.

На 18 и 19 декември 2005 се провежда успешен референдум за нова конституция и насрочване на избори през 2006 година. Процесът на гласуването среща големи трудности заради липсата на инфраструктура и високата неграмотност на населението, но бива подпомогнат от мисията на ООН (MONUC) в страната. На изборите се явяват голям брой хора — 25 милиона души, и конституцията бива одобрена от 84% от гласувалите. Според нея страната би следвало да се раздели на 25 автономни региона, с което се цели децентрализация и хармонизация с местните етнически и религиозни особености. След временно правителство между 2003 и 2006 година, политическата рамка в страната днес се определя като Трета република.

Държавен глава е президентът, който се избира за срок от 5 г., но не може да управлява повече от 2 мандата. Той назначава министър-председателя по предложение на партията, спечелила най-много гласове. Настоящ президент е Жозеф Кабила.

Парламентът на страната е двукамарен — с народно събрание и сенат.

Административно деление

Провинциите ДР Конго

Демократична република Конго се разделя на 10 провинции и столицата Киншаса, която има статут на провинция:

1. Бандуну
2. Централно Конго
3. Екваториална провинция
4. Западен Касаи
5. Източен Касаи
6. Катанга
7. Киншаса
8. Маниема
9. Северно Киву
10. Източна провинция
11. Южно Киву

Главни градове

Бандунду Бома Букаву Илебо Исиро Калемие Кананга

Кикпоо Кинду Киншаса Кисангани Колвези Ликаси Лубумбаши

Матади Мбанданка Мбанза-Нгунгу Моба Мобайе-Мбонго Мбужи-Майи Убунду

Демография

Мъж пие палмово вино от калабаш (кратуна)

Населението на страната се състои от 12 основни етнически групи. Около 80% от жителите на ДРК принадлежат към народите банту.

Населението на ДРК възлиза на 70 917 000 души към 2009 г. Гъстотата е 29,3 души на кв. км, сравнително ниска за континента. Населението се концентрира предимно в миннодобивния район Шаба и в долното течение на река Конго. Около 34% от хората живеят в градове, като ръстът на урбанизацията е 5,1% в периода 2005-2010 година. В столицата Киншаса живеят над 10 млн. души, но градът остава сравнително слаборазвит по отношение на инфраструктура. Високата раждаемост и ниската продължителност на живота (54,73 години) е причина средната възраст на населението да е 16,5 години. За смъртността допринася и разпространението на СПИН, от който на година умират по 100 000 души — по този показател ДРК е на шесто място в света, като по-голям брой починали от болестта има само в Южна Африка, Нигерия, Индия, Кения и Зимбабве.

Катедралата Св. св. Петър и Павел в Лубумбаши

В администрацията се използва френският език, който е официалният език и служи за улесняване на комуникацията между стотиците различни етноси. Широко застъпени са и т.нар. национални езици — 4 на брой, от които най-разпространен е лингала (използва се в търговията), кингвана (диалект на суахили), киконго и чилуба. Общо в страната се говорят 242 различни езика.

Християнството е основна религия, чиято основна деноминация в Демократична република Конго е католицизмът — изповядван от 50% от населението, следван от протестантството (20% от населението). Понякога към последното се причислява и местно християнско вероизповедание, наречено кимбангизъм, към което спадат 10% от населението. Остатъкът от хората са мюсюлмани (10%) и анимисти (10%).

Образование

Образователният процес е под контрола на три министерства — Министерство на началното, средното и професилналното образование (Ministère de l’Enseignement Primaire, Secondaire et Professionnel), Министерство на висшето и университетското образование (Ministère de l’Enseignement Supérieur et Universitaire) и Министерство на социалната политика (Ministère des Affaires Sociales). Системата е идентична с тази в Белгия.

Класна стая в начално училище

Образованието в Демократична република Конго обаче не е нито задължително, нито безплатно, и много деца не ходят на училище заради неспособността на родителите им да плащат образованието на децата си, което включва не само учебници и пособия, а и заплатите на учителите. Въпреки това по данни от 2000 година, 65% от децата между 10 и 14 години са посещавали училище. Средната продължителност на образователния процес е 8 години — 9 при момчетата и 6 при момичетата.

Права на жените и децата

През 2006 година ООН изразява загриженост по отношение на правата на жените в страната, критикувайки липсата на равноправие между половете. Положението е особено тежко в източните региони, където броят на изнасилвания и други видове сексуално насилие е най-голям в света. Според доклади на Червения кръст, в провинция Сюд Киву екзекуциите, изнасилванията и отвличанията на жени и деца, както и унищожаването на села са редовни.

Според наблюдател на ООН в страната, въоръжени групировки редовно отвличат жени и деца с цел сексуална експлоатация. Проблемът се задълбочава, като според британската хуманитарна организация Оксфам през 2010 броят на изнасилвания рязко се е увеличил, а според изследване на Харвард паралелно се е увеличило и сексуалното насилие, извършвано от цивилни.

Икономика

Миньор показва парченца волфрамит. Добивният сектор в страната е на ниско технологично ниво и извличането на минералите се осъществява без машини.

Демократична република Конго е страна със сравнително голямо население — 70 млн. души (с 10 млн. повече от Франция и 10 млн. по-малко от Германия) и несравним природоресурсен потенциал, изразяващ се в богати запаси от мед, злато, сребро, диаманти, нефт, кобалт, манган, цинк, калай, кадмий, уран и въглища. На територията на тази държава се намират 80% от всички запаси на кобалт в света, който намира широко приложение в електрониката, магнитните технологии и реактивните двигатели. По време на провъзгласяването на независимостта си през 1960-те години, това е най-индустриализираната страна на континента след Република Южна Африка, но внезапното изтегляне на колониалната администрация и последвалата гражданска война, годините на клептократично управление на Мобуту Сесе Секо и двете конгоански войни (1996-97 и 1998-2003) довеждат Демократична република Конго до състояние на пълен колапс.

Жени обработват селскостопански насаждения в провинция Нор Киву

Почти отсъстващата инфраструктура, високата неграмотност (32,8%), корупцията, несигурната законова рамка и продължаващото насилие са причина БВП на глава от населението да е най-ниският в света — едва $ 300, а износът да се равнява на $ 6,1 млрд. въпреки огромните залежи на природни богатства. Промишленият сектор на страната е съсредоточен върху преработката на природните богатства. Важни за сектора са нефтените рафинерии, както и производството на цимент и каучук. Останалата част от промишления сектор е съсредоточена в производството на обувки, хранителни стоки, текстил и тютюневи изделия. По-голямата част от износа на метали е насочен към Китай.

Заводите са съсредоточени в по-големите градове. Селските райони са основният източник на земеделска продукция, най-вече кафе, каучук, захар, чай, какао, касава, царевица и ориз. Най-важните търговски партньори са Китай, Белгия, РЮА, Чили, САЩ, Германия и Индия. Правителството на ДР Конго получава близо $2 млрд. годишни помощи от по-богатите членки на ЕС.

Инфраструктура

Годините на война със съседните на ДР Конго държави довеждат до съсипването на инфраструктурата, която е жизненоважна за такава огромна страна, както и до недохранване, от което страда немалка част от населението.

Пътната мрежа е с обща дължина от 153 497 километра, от които само 2794 километра са асфалтирани пътища. Железопътната мрежа е с дължина 4007 километра, от които 858 са електрифицирани. Речният транспорт е широко застъпен, а мрежата от 15 000 километра водни пътища е осмата най-обширна в света. Въпреки това океанският транспорт е слабо развит — Демократична република Конго разполага само с един петролен танкер в търговския си флот. Страната има 37 километра газопроводи и 39 километра нефтопроводи.

Телекомуникационната инфраструктура е в процес на развитие. Стационарната телефонна мрежа е неадекватна спрямо нуждите на населението — едва 40 000 поста, но в употреба са около 11 милиона мобилни телефона. Броят на жители с постоянен достъп до Интернет е около 365 000, или 0,5% от населението.

В страната се извършват големи енергийни проекти като Гранд Инга.

Култура

Културата на ДРК е сформирана под влиянието на големият брой различни народи и разнообразният им начин на живот. Голяма част от населението е селско и води традиционен начин на живот, а градското население е най-отворено към влияние от развитите страни.

Маска на народа куба

Най-общо казано, в страната могат да се обособят четири вида народи:

• пигмеите, които от хиляди години обитават джунглите и ловуват, осъществявайки търговия с другите народи. Забелязва се интегрирането на част от пигмеите към непигмейски общества.
• банту-народите, които пристигат на територията на днешно Конго на няколко последователни етапа между 2000 и 500 година пр. Хр., произхождайки от днешна Нигерия. Те са най-многобройни, занимават се предимно със земеделие, и три от петте официално признати езика в страната — лингала, киконго и чилуба — са техните основни езици. Киконго е бил насърчаван от белгийската колониална администрация и се говори на изток, лингала намира все по-широко разпространение отвъд търговията по поречието на Конго и столицата Киншаса, а чилуба се говори предимно на югоизток.
• Източноафриканците са тясно свързани с банту, но се различават по начин на живот. Те предпочитат практикуването на животновъдство пред земеделие, говорят кингвана — диалект на суахили, и обитават най-източните части на страната.
• Тутсите, както и други народи от Судан или Етиопия обитават крайните североизточни части на Демократична република Конго. Те се отличават с полуномадски начин на живот и традициите в животновъдството. Тутсите се отличават с изключително високият си ръст.

Тази класификация е съвсем обща, и трябва да се има в предвид фактът, че много конгоанци от различни народи говорят по 2-3 езика.

Религията е важна част от ежедневието на всички народи. По-голямата част от хората са християни, но в християнството са вмъкнати и значителен брой елементи от местни вероизповедания. Идолите, талисманите и фетишите са широко разпространени, а някои бунтовнически групировки носят талисмани, които според войниците имат силата да превръщат вражеските куршуми във вода.

Едва 3% от земята се използва за поливно земеделие, където се отглеждат традиционни за африканската кухня култури като касава, ямс и африкански ориз. Традиционните ястия варират в зависимост от народите, но във всички кухни присъстват плодове, гъби, понякога и мед. Т.нар. "буш-дивеч" е месо от най-различни видове животни — от лъвове и шимпанзета до гризачи и риби.

Външни препратки

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Правителство

• Правителство на ДРК

Общи

• Профил на Демократична република Конго в BBC News
• Информация за хуманитарната обстановка в ReliefWeb
• Атлас на ДРК на Уикимедия
• Демократична република Конго от CIA World Factbook

Култура

• Африканските пигмеи

Туризъм

• Туристическа информация на Уикитравъл
• Официален сайт на Национален парк Вирунга