Република Ирландия
Éire Ireland |
|||||
---|---|---|---|---|---|
|
|||||
Девиз: -Éire go deo (Ирландия завинаги!) |
|||||
География и население | |||||
Площ | 70 273 km² (на 117-то място) |
||||
Столица | Дъблин | ||||
Най-голям град | Дъблин | ||||
Официален език | ирландски и английски език | ||||
Население (пребр., 2007) | 4 339 848 (на 121-то място) |
||||
Гъстота на нас. | 57 д./km² | ||||
Управление | |||||
Президент | Майкъл Хигинс | ||||
Министър-председател | Енда Кени | ||||
Организации | ЕС, ООН, Съвет на Европа, ОИСР | ||||
История | |||||
Независимост
-обявена
|
от Великобритания 6 декември 1921 |
||||
Икономика | |||||
БВП (ППС, 2007) | $ 258,301 млрд (на 32-то място) |
||||
БВП на човек (ППС) | $ 59 904 | ||||
Валута | евро (EUR) | ||||
Други данни | |||||
Часова зона | GMT (UTC) | ||||
Интернет домейн | .ie | ||||
Телефонен код | 353 |
Ирландия или Ейре (на ирландски: Éire ; Poblacht na hÉireann - Поблахт нъ х'Ейрън) е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на остров Ирландия. Останалата 1/6 е заета от Северна Ирландия - част от Обединеното кралство. Площта ѝ е 70 831 км2, от които 69 414 км2 суша и 1 417 км2 водна площ.
Терминът Република Ирландия (на ирландски: Poblacht na hÉireann) е официално „описание“ на държавата, а не нейно конституционно име.[1]
Ирландия е сред най-богатите, най-развитите и мирни държави в света, намираща се на пето място по БВП на глава от населението и пета по ИЧР, като по този начин има едно от най-високите нива на жизнен стандарт в света. Страната има висококачествена образователна система, а като истинска демократична държава предоставя пълна свобода на словото, политическа и икономическа свобода.
Ирландия има развита и модерна икономика, фокусирана главно върху сферата на услугите и високите технологии. Тъй като държавата води политика на неутралитет, тя не е член на НАТО. Населението на Ирландия нараства най-бързо в Европа с темп на годишния растеж от 2,5%. Официалните езици в страната са ирландският и английският.
Република Ирландия е страна-членка на ЕС, ОИСР и ООН.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
Първото известно заселване на хора в Ирландия е от около 8000 година пр.н.е., когато носители на мезолитна култура се преселват от Великобритания и континентална Европа, вероятно по съществувал по това време сухоземен път.[2] От тях са останали малко археологически находки, но потомците им и по-късните неолитни пришълци, главно от Пиренейския полуостров, оставят значими паметници като гробниците от Нюгрейндж.[3][4]
След пристигането на Свети Патрик и други християнски мисионери в началото на 5 век, християнството постепенно измества местните езически вярвания. Ирландия се превръща в център на манастирски живот, който остава слабо засегнат от политическия хаос на континента играе важна роля в разпространението на християнството в Северна Европа.
През около 800 година започва продължилият приблизително столетие период на викингски нашествия в Ирландия, който засяга тежко местните манастири и династии, макар че и двете институции успяват да оцелеят и да асимилират нашествениците. Пристигането на нормански наемници, водени от граф Ричард Стронгбоу, през 1169 година поставя началото на повече от седемвековната пряка намеса в страната на норманите, а след това на англичаните. Английската корона започва да налага пълен контрол на острова едва след Реформацията, когато съмнителна лоялност на ирландските васали предизвиква поредица от военни кампании между 1534 и 1691 година. През този период англичаните провеждат политика на активна колонизация, като в страната се заселват голям брой английски и шотландски протестанти. Голяма част от старата англоговореща аристокрация в страната остава католическа, като основното вътрешно противопоставяне все повече се превръща от езиково в религиозно.
През 1613 година, чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците, около 85% от населението по това време, губят мнозинството си в Парламента на Ирландия. В края на века вече официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. През 1801 година Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новото Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани в парламента през 1829 година, но избирателните им права са силно ограничени с имуществен ценз.
От 80-те години на 19 век Ирландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване на автономия. Тя успява да постигне успех, но приетият през 1914 година закон е отменен със започването на Първата световна война. През 1922 година, след Ирландската война за независимост, 26 от 32-те графства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и образуват Ирландската свободна държава, от 1948 година — Република Ирландия.
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Администрация[редактиране | редактиране на кода]
Регионална[редактиране | редактиране на кода]
Ирландия е разделена на 4 провинции. Техните имена са Ленстър, Мънстър, Конахт и Ълстър. Четирите провинции са разделени на 26 графства. Единствено графство Дъблин е разделено на 4 графства.
Имената на графствата са следните:
- 1. Дъблин (1. Дъблин Сити, 2. Дун Леръ-Ратдаун, 3. Фингал, 4. Южен Дъблин)
- 2. Уиклоу
- 3. Уексфорд
- 4. Карлоу
- 5. Килдеър
- 6. Мийт
- 7. Лаут
- 8. Монахан
- 9. Каван
- 10. Лонгфорд
- 11. Уестмийт
- 12. Офали
- 13. Лийш
- 14. Килкени
- 15. Уотърфорд
- 16. Корк
- 17. Кери
- 18. Лимерик
- 19. Типърари
- 20. Клеър
- 21. Голуей
- 22. Мейо
- 23. Роскомън
- 24. Слайгоу
- 25. Лийтрим
- 26. Донигал
Административното деление обаче се разминава с традиционното. Според него съществуват 34 графства, от които 29 са същински, а останалите са градове. Разликите идват от това, че Типърари е разделено на северно и южно (от 2002), Дъблин — на 3 части (от 1994), а градовете Дъблин, Корк, Лимерик, Голуей и Уотърфорд са със статут на графства (нещо подобно на София в България). Гореспоменатите градове, както и останалите 80, се управляват от градски съвети (city, borough и town councils), а провинцията — от съвета на графството (county council). За град може да се кандидатира населено място с повече от 7 500 жители. Поради финансовата си зависимост от централния държавен бюджет и свитите си отговорности (ограничаващи се с отделни елементи на местната инфраструктура) общинската власт не е особено силна.
Централна[редактиране | редактиране на кода]
Ейре е парламентарна република. Народното събрание (Oireachtas) е двукамарно: Сенат (Seanad Éireann), съставено от 11 от представителите назначени от премиера, 6 избрани от 2 университета и 43 - от депутатите, и Долна камара (Dáil Éireann). Президентът (Uachtarán) има предимно представителни функции, а изпълнителната власт се упражнява от 15-членното правителство, начело с министър-председателя (Taoiseach). Ирландия е член на Европейския съюз от 1973.
География[редактиране | редактиране на кода]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Бреговата линия на острова е сравнително плавна на изток, където Ирландско море го дели от Британия, и доста неравномерна на запад, където Атлантическият океан е изрязал множество заливи, полуострови и острови. Преобладава хълмистият терен с отделни ниски планини (най-висок връх — Керънтуил (Carrauntiohill / Corrán Tuathail), 1039 м н. в.).
Ландшафтът е изпъстрен с езера и реки. Най-голямата от реките, Шанън (Shannon / Sionnainn), разделя мочурестия централен регион от запада и със своите 386 км е най-дългата на Британските острови. Най-голямото езеро (388 км2) е Лох Ней (Lough Neagh / Loch nEathach) в Северна Ирландия. Според легендата великанът Фиън мак Куъл (Fionn mac Cumhaill) загребал земя от сегашното място на езерото, за да я хвърли по шотландския си противник, но не уцелил и земята паднала в морето, от което се появил остров Ман. Дупката, която останала в Ирландия, се напълнила с вода, образувайки Лох Неи.
Природата е дарила Ирландия с богати торфени находища, а в регионалните води са открити солидни запаси от нефт и газ. Освен това добивът на цинк е на първо място в Европа.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът е умерен морски, с влияние на океанското течение Гълфстрийм. Поради влиянието на Атлантическия океан, зимата е сравнително мека, а лятото прохладно.
температура | януари | февуари | март | април | май | юни | юли | август | септември | октомври | ноември | декември |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
минимална | 3° C | 3° C | 4° C | 5° C | 7° C | 10° C | 12° C | 12° C | 10° C | 8° C | 5° C | 4° C |
максимална | 8° C | 8° C | 10° C | 12° C | 15° C | 17° C | 19° C | 19° C | 17° C | 13° C | 10° C | 8° C |
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
Някога обрасъл с дъбови и борови гори, сега изумруденият остров е зает от ливади, а горите покриват едва 9% от площта му. Характерни са диви цветя, между които е и символът на страната - детелината (shamrock / seamaróg, "детелинка"). Ирландия е обитавана от някои общоевропейски видове бозайници като лисица, глиган и елен. Над 400 вида птици и множество водни животни (делфин, акула, костенурка) допълват фауната.
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Безработицата в Ирландия през февруари 2012 г. е 14,7%. [5]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Демография[редактиране | редактиране на кода]
Със своите 4 220 000 жители Ирландия е между най-малките страни в Европа. За сметка на това, населението и е сравнително младо и продължава да расте с почти рекордно за Европа темпо. Продължителността на живота е 74 години за мъжете и 80 за жените, като 20 % от жителите на Ирландия са под 14-годишна възраст, а смъртността е почти двойно по-ниска от раждаемостта. В добавка към това (и за разлика от миналото) Ейре привлича по 40-50 000 имигранти годишно.
Извън страната живеят около 4 милиона ирландци.
Език и грамотност[редактиране | редактиране на кода]
Официалните езици са ирландски и английски, но английският е успял да се наложи във всяка сфера на живота, следователно се смята, че англоговорещите са голям процент или дори 100%. Ирландският е все още първи език единствено за така наречените "гелтахт" (Gaeltacht) - региони, където келтският преобладава (предимно области по западното крайбрежие). Ирландският е задължителен в училищата, дори (поне в близкото минало) родителите на деца, изучаващи езика, са получавали помощи. Процентът на грамотните, очаквано за развита държава, е приблизително 99.
Етноси и религия[редактиране | редактиране на кода]
6,5 % от ирландците произхождат от страни от ЕС, останалите са африканци, американци и малък брой китайци. Почти всички принадлежат към християнски деноминации, има малки групи юдеи и мюсюлмани (последните най-вече измежду африканските имигранти)
Селищна система[редактиране | редактиране на кода]
Единствените два големи града са столицата Дъблин (506 000; малко над 1 000 000 с предградията) и Корк (120 000; 380 000 с предградията). Следващите по големина градове (Галуей, Лимърик, Уотърфорд и Килкъни) не достигат 100 000 жители дори и с околностите си. В останалата част от страната преобладават градчета с население между пет и десет хиляди и села със средно около 1000 жители.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ http://www.constitution.org/cons/ireland/constitution_ireland-en.htm
- ↑ Moody, T.W. & Martin, F.X., eds.. The Course of Irish History. Roberts Rinehart, 1995. ISBN 1-56833-175-4. с. 31-32.
- ↑ Geneticists find Celtic links to Spain and Portugal www.breakingnews.ie, 2004-09-09. Retrieved 2007-04-01.
- ↑ Myths of British ancestry Stephen Oppenheimer. October 2006, Special report. Retrieved 2007-04-01.
- ↑ Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх. // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.
Вижте още[редактиране | редактиране на кода]
- Комуникации в Ирландия
- Транспорт в Ирландия
- Въоръжени сили на Ирландия
- Външна политика на Ирландия
- Келтски тигър
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Правителствен портал
- Информация за Република Ирландия в CIA World Factbook (на английски език)
|
|
|
.