Берлин

Берлин Berlin (нем.)
— град —
Берлин 52.516667, 13.383333 Берлин
Страна	Германия
Провинция	Берлин
Окръг	—
Площ	891,68 km²
Надм. височина	34–115 m
Население (2014)	3 466 164 души 3887 души/km²
Кмет	Клаус Воверайт (SPD)
Пощенски код	10115–14199
Телефонен код	030
МПС код	B
Официален сайт	www.berlin.de
Берлин в Общомедия

Берлѝн (на немски: Berlin [bɛɐ̯ˈliːn]) е столицата и една от 16-те провинции на Германия. С население от 3 466 164 души (към 2014 г.) и площ от 892 km² Берлин е най-населеният и най-голям по размери град в страната . Берлин е вторият по населеност град в Европейския съюз (ЕС) след Лондон и осмата най-населена градска агломерация в ЕС. Градът е разположен в североизточна Германия и е сърцето на метрополния регион Берлин-Бранденбург, обхващащ население от почти 4,5 милиона души. Географски Берлин е разположен в Европейската равнина, а климатът му е умереноконтинентален. Водните площи, горите, парковете и градините съставляват около една трета от територията на столицата.

Берлин е споменат за първи път през 1251 г., а в исторически план е бил столица на Кралство Прусия (1701–1918), Германската империя (1871–1918), Ваймарската република (1919–1933) и Третия Райх (1933–1945). В края на Втората световна война градът е разделен на две части: Източен Берлин, който е обявен за столица на Германската демократична република и Западен Берлин, който е включен в състава на Федерална република Германия със столица Бон. В периода 1961–1989 градът е разделен от Берлинската стена и досега символ на Студената война. С Обединението на Германия през 1990 Берлин си възвръща статута на столица на цяла Германия, а в града се помещават посолствата на 147 държави.

Берлин е световен град с културно, политическо, медиийно и научно значение. Икономиката му се базира предимно на сектора на услугите. Столицата е сред най-популярните туристически дестинации в Европейския съюз. В града се помещават множество престижни университети, изследователски центрове, паметници на културата, музеи и спортни съоръжения. Берлин е притегателен център за хора на изкуството от цял свят.

Берлин е домакин на Летните олимпийски игри 1936 и е градът, в който се провежда финалът на Световното първенство по футбол 2006.

История

Берлинската стена

Документиран за пръв път през 13 век, Берлин се превръща успешно в столица на Кралство Прусия (от 1701), Германската Империя (1871–1918), Ваймарската република (1919–1932) и на Третия Райх (1933–1945). В края на 19 век Берлин е най-важният център на книгоиздаването в страната. През 1900 г. берлинската борса е най-голямата в Германия. След Първата световна война Берлин става културен център, в който заживяват и творят много писатели и художници. След Втората световна война градът бива разделен. Източен Берлин се превръща в столица на ГДР, докато Западен Берлин остава в територията на Западна Германия, заобиколен от Берлинската стена (1961–1989). След обединението на 3 октомври 1990 градът получава статуса си на столица на цяла Германия.

География

Берлин е разположен в източна Германия в предимно блатист район на около 70 km западно от границата с Полша. Територията на германската столица е изцяло заобиколена от федералната провинция Бранденбург. Градът е с площ от 892 km², като разстоянието между най-източната и най-западната му част е 45 km, а между най-северна и най-южната – 38 km. Столичният метрополен регион Берлин-Бранденбург е с обща площ от 5 730 km² и има население от 4 429 ,47 души.

Карта на релефа на Берлин

Съвременният ландшафт на Берлин е оформен под въздействието на ледниците, образували се по време на последната ледникова епоха. До 18 хилядолетие пр.н.е. територията на германската столица е била покрита от ледена покривка със средна дебелина от 100 m. Историческият център е разположен в най-тясната и най-ниска точка от Варшавско-Берлинската ледена долина (Warschau-Berliner-Urstromtal), която до 16 хилядолетие пр.н.е. е пресичала територията на сегашен Берлин в посока югоизток-северозапад. По дължината на някогашната долина сега е разположено коритото на река Шпрее. Северозападната част на Берлин е разположена на платото Барним, а югозападните райони на града се намират на платото Телто. Район Шпандау се намира едновременно в долината на Шпрее, така и на Нойенското планинско плато.

Притоците на Шпрее са Панке, Даме, Вуле и Ерпе. В район Шпандау Шпрее се влива в река Хафел, която пресича Западен Берлин в посока север–юг. Коритото на Хафел представлява ледников канал, образувал множество малки езера по дължина си, сред които най-съществени са Тегел и Голямо Ванзее. Участъци от притоците на Хафел Тегел и Беке се намират на територията на Берлин.

С най-висока точка от 114,7 m хълмовете Мюгелберг в район Трепто-Кьопеник се явяват най-високата част на Берлин. Достойна конкуренция на Мюгелберг е изкуствено създаденият хълм Тойфелсберг в район Шарлотенбург-Вилмерсдорф, който се извисява на 114,7 m от морското равнище. Последният е създаден от Съюзническите войски, които след края на Втората световна война струпват на едно място останки от разрушения Берлин. Най-ниската точка в Берлин са Халфенските езера с надморска височина от 32 m.

Климат

Берлин е разположен в ширините с влажен континентален климат (Dfb по Кьопен). Летата са топли със сравнително високи температури 22–25°C и с най-ниски стойности от 12–14°C. Зимите са студени със средна максимална температура от 4°C и средна минимална от -2 до 0°C. Времето през есента и пролетта варира между хладно и меко. Гъсто застроените части на Берлин създават собствен микроклимат, благодарение на задържаната от сградите топлина. При освобождаването си тя може да покачи температурата в града с 4°C разлика сравнение с околните райони.

Климатични данни за Берлин (1971–2000) Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно Абсолютни максимални температури (°C) 15,2 18,6 25,1 30,9 33,2 35,0 37,2 37,7 34,2 27,5 19,5 15,7 37,7 Средни максимални температури (°C) 2,9 4,2 8,5 13,2 18,9 21,6 23,7 23,6 18,8 13,4 7,1 4,4 13,4 Средни минимални температури (°C) −1,9 −1,5 1,3 4,2 9,0 12,3 14,3 14,1 10,6 6,4 2,2 −0,4 8,2 Абсолютни минимални температури (°C) −21 −26 −16,5 −6,7 −2,9 0,8 5,4 4,7 −0,5 −9,6 −16,1 −20,2 −26 Средни месечни валежи (mm) 42,3 33,3 40,5 37,1 53,8 68,7 55,5 58,2 45,1 37,3 43,6 55,3 570,7 Брой на дните с валежи 10.0 8.0 9.1 7.8 8.9 9.8 8.4 7.9 7.8 7.6 9.6 11.4 106.3 Източник: WorldWeather.org

Административно деление

След реформата на административното деление от 10 юни 1998 броят на берлинските райони след 1 януари 2001 е намален от 23 на 12.

Герб	Район	Жители към 31 декември 2014	Площ, km2	Гъстота, д/km2
	Панков	384 367	103,07	3,705
	Митте	356 506	39,47	8,780
	Темпелхоф-Шьонеберг	335 767	53,10	6,334
	Шарлотенбург-Вилмерсдорф	326 354	64,72	5,065
	Нойкьолн	325 716	44,93	7,187
	Щеглиц-Целендорф	299 268	102,56	2,927
	Фридрихсхайн-Кройцберг	275 691	20,34	13,818
	Лихтенберг	268 465	52,12	5,134
	Марцан-Хелерсдорф	256 173	61,78	4,141
	Райникендорф	254 000	89,31	2,764
	Трептов-Кьопеник	249 440	168,42	1,466
	Шпандау	230 419	91,87	2,519

Население

Развитие на населението (1880–2012)

Към 31 декември 2014 населението на Берлин е 3 466 164 жители, което е повече от комбинираното население на Хамбург и Мюнхен.  Агломерацията Голям Берлин обхваща около 3,7 милиона човека, а столичният метрополен регион Берлин-Бранденбург има население от над 4,4 милиона жители.

До средата на 17-ти век Берлин и околните земи са рядко населени, а Тридесетгодишната война (1618–1848) допълнително намалява населението на половина. Едва когато Фридрих Вилхелм I, Курфюрст на Бранденбург поема контрола над града от баща си Георг Вилхелм, населението на града драстично се увеличава. Фридрих Вилхелм позволява на хиляди хугеноти от Франция да се заселят в региона и така от едва 6 000 жители към 1648 г. Берлин нараства на 57 000 през 1709 г. Населението на града расте непрекъснато, което му позволява да бъде обявен за Гросщат (град с население над 100 000 жители) през 1740 г., а през 1875 г. жителите му надхвърлят един милион.

През 1900 г. населението на града наброява 1 889 000 жители, което го прави най-големият германски град.

Млади хора в Берлин

С приемането на Акта за Голям Берлин през 1920 г. в рамките на града са включени голям брой независими градове и села, а населението става близо четири милиона души. След няколко корекции в границите на Голям Берлин през 1942 броят на жителите му стига своя пик с 4,5 милиона. По времето на Втората световна война населението намалява съществено и от тогава насетне се движи в рамките на 3,1–3,5 милиона. След Обединението на Германия (1999) 1,7 милиона души напускат столицата на Германия, но за сметка на това 1,8 милиона пристигат в нея, което внася баланс в раздвижването на населението. През годините след Обединението тенденцията за постоянно движение на масите се е запазила, като само през 2009 г. в Берлин са се заселили 143 852 души (56 028 чужденци), а същевременно 133 335 са напуснали столицата (59 083 са заминали в чужбина).

Към декември 2010 г. 457 806 от жителите на Берлин са чужденци (13,5% от населението на града). В столицата живеят представителите на повече от 190 държави, но най-големите групи са от Турция (104 556), Полша (40 988), Сърбия (19 230), Италия (15 842), Русия (15 332), Франция (13 262), Виетнам (13 199), САЩ (12 733), Босна и Херцеговина (10 198), Великобритания (10 191), Хърватия (10 104) и България (9 988). Около 394 000 германски граждани са с чужд произход.

Език

Берлинската катедрала – най-голямата църква в града

Buddy Bear: символ на Берлин за толерантност, мир и демокрация

Немският е единствен официален език в Берлин, но в ежедневието се използва местната му форма, която се нарича берлиниш или берлинериш. Берлинското наречие спада към диалектната група Берлин-Бранденбург, която е част от източно-централните немски говори. Берлиниш се разглежда по-скоро като метролект (градски говор), отколкото като стандартна диалектна форма, защото реално представлява смесица между различни немски диалектни говори, а не самостоятелно развил се диалект. В метрополния регион се говори бранденбургиш, който се явява местна разновидност на берлиниш. Благодарение на постоянния приток на хора от другите части на Германия в берлиниш са навлезли множество спецефични думи и изрази, които са разбираеми само за берлинчани. В исторически план притокът на хора от други части на Европа, в частност Франция и Бенелюкс е позволило в говора да навлязат думи с френски и фламандски произход. В миналото на берлиниша се гледало като на езика на простолюдието, докато образованите немци се стремяли да говорят единствено на книжовен немски, защото използването на диалектната форма се считало за „вулгарно“ или „глупаво“. В ГДР негативното отношение към берлинишера се променя до определена степен, което позволява навлизането му и сред високообразованите среди. Поради тази причина берлинският диалект остава особено популярен сред немците живеещи в източната част на Берлин.

Големият брой чужденци в Берлин е причина и за разнообразието от чужди езици, които се използват в ежедневието. Турският и руският са двата най-говорени езика, следвани от полския, сръбския и кюрдския. Английският език е най-изучаваният чужд език, а също така е майчин на около 25 хиляди души. В Източен Берлин живеят мнозинството от имигранти от Централна и Източна Европа, а в Западен тези от Азия, Западна, Северна и Южна Европа и Америките. Българският е родният език на всички етнически българи в Берлин, а мнозинството български турци владеят и турски.

Религия

С повече от 60% от населението на града неизповядващо нито една религия Берлин неслучайно е наричан „Атеистската столица на Европа.“ Най-голямата деноминация в града е тази на Евангелистката църква на Берлин, Бранденбург и Силезийска Горна Лужица (църква в състава на Немската евангелска църква) с 19,4% последователи. Римокатолическата църква е с 9,4% последователи сред берлинчани, а 2,7% принадлежат към други християнски църкви. Мюсюлманите в Берлин са 8,8%, а последователите на други религии възлизат на 1,1%. В града живеят около 12 хиляди юдаисти, като 80% от тях са преселници от СССР. Западно и средноевропейската епархия на Българската православна църква е със седалище в Берлин.

В Берлин има над 600 църкви, 76 джамии, 11 синагоги и 5 будистки храма. В града са разположени представителствата на десетки хуманистични, атеистични, агностични и натуралистични организации.

Икономика

През 2009 г. номиналният БВП на Берлин отбелязва ръст от 1,7%, докато ръстът за страната е –3,5% и се равнява на 90,1 млрд. евро, или около 117 млрд. долара. Икономиката на Берлин се доминира от сектора на услугите – около 80% от компаниите извършват дейност в него. През септември 2011 г. безработицата достига 15-годишно дъно – 12,7% при средно равнище на безработицата за Германия 6,6%.

Редовни събития

Бранденбургската врата

Добиващите широка популярност фестивали, съвременната архитектура, нощен живот и авангардното изкуство печелят международна репутация на Берлин. Бивайки главен туристически център и дом на хора от над 150 нации, градът-столица е важна точка за хората, които се интересуват от либерален начин на живот, бурно градско ежедневие и свобода на словото и художественото изразяване.

Немската столица официално е призната за един от градовете с най-много музеи в света, като към момента общият им брой възлиза на 173. Още през 1841 г. с кралски декрет зоната в сегашен централен Берлин между река Шпрее и Kupfergraben е обявена за „район, посветен на изкуството и антиките“, а понастоящем кварталът, наричан от берлинчани „Островът на музеите“, е част от международното културно наследство на ЮНЕСКО. За многообразието от музеи и изложения в града допринася и големия брой запазени и реставрирани сгради.

През последните десетилетия Берлин се превръща също така и в централа на световната музикална сцена, като по-специално внимание в града още от края на 80-те се обръща на зараждащата се вълна електронна музика. През 90-те в Берлин са били разположени едни от най-култовите дискотеки в Европа като Tresor, UFO, E-Werk. В съвременната история на града ярък отпечатък оставя музикалният фестивал Loveparade (известен по света като Love Parade), който води началото си от дните преди разрушението на Берлинската стена през 1989 и се е провеждал в Берлин общо 16 пъти до 2006 г. Провеждащият се и до днес Карнавал на културите привлича хиляди представители на различни държави и доказва мултиетническото многообразие на Берлин, а най-големият парад за гейове и лесбийки в Европа – Кристофър Стрийт Дей – се радва на подкрепата както на обществеността, така и на местната власт.

Наука и образование

Университета „Хумболт“, Ректорат

Сградата на Бундесрата

Берлин е един от градовете с най-висока концентрация на висши училища и научноизследователски институти в Европа. Тук следват около 140 хил. студенти в общо 4 университета, 4 висши училища по изкуствата, 7 други висши училища и 12 частни ВУЗ-а.

Четирите берлински уневерситета, в които следват общо 112 хил. души, са:

• Свободен университет Берлин с 40 840 студенти,
• Хумболт университет Берлин с 36 423 студенти,
• Технически университет Берлин с 31 547 студенти и
• Университет на изкуствата Берлин с 3 800 студенти.

От 2003 година медицинските факултети на Свободния и на Хумболдовия университет са слети под общото название „Шарите – медицински университет Берлин“. От тогава това е най-големият медицински университет в цяла Европа.

Символи на Берлин

Най-известните по целия свят символи на Берлин са Бранденбургската врата, Райхстагът и Монументът на победата. Друг символ на Берлин са Buddy Bären, който впоследствие по всичките 5 континента се превърща в понятие за космополитен Берлин.

Спорт

Олимпийския стадион в Берлин

В Берлин има над 2,000 спортни клуба, в които членуват около 550,000 души. Към 2010 градът е дом на 145 футболни отбора, от които най-значими са втородивизионните Херта БШК Берлин и 1. ФК Унион Берлин. Други големи спортни отбори са Айсберен Берлин (хокей на лед), АЛБА Берлин (баскетбол), СКШ Берлин (волейбол мъже), Кьопеникер СК (волейбол жени) и Васерфройнде Шпандау 04 (водна топка).

Клуб	Спорт	Създаден	Лига	Съоръжение	Треньор
Херта	Футбол	1892	Втора Бундеслига	Олимпийски стадион	Маркус Бабел
1. ФК Унион Берлин	Футбол	1966	Втора Бундеслига	Алте Фьорщерай	Уве Нойхаус
АЛБА Берлин	Баскетбол	1991	Баскетболна бундеслига	O2 World	Л. Павичевив
Айсберен Берлин	Хокей	1954	Немска хокейна лига	O2 World	Дон Джаксън
Фюксе Берлин	Хандбал	1891	Хандбална бундеслига	Макс-Шмелинг-Хале	Д. Сигурдсон
СК Шарлотенбург Берлин	Волейбол	1911	Волейболна бундеслига	Шпортхале Шарлотенбург	А. Урнаут
Кьопеникер СК Берлин	Волейбол	1991	Женска волейболна бундеслига	Шпортхале Хемерлингщрасе	Юрген Трепнер

Берлин е домакин на множество международни спортни събития, с което се е утвърдил като един от големите спортни центрове в Европа. През 1936 градът е домакин на XI-те Летни олимпийски игри. На 9 юли 2006 се провежда финалната среща от Световното първенство по футбол, чийто домакин е Германия. Август 2009 в Берлин се провежда XII-то Световно първенство по лека атлетика. От 1974 насам в немската столица всяка година се провежда престижния Берлински маратон. Между 1998 и 2009 Берлин е част от градовете, в които се провеждат състезанията от Златната лига на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации. Градът е домакин на Катар Телеком Джърман Оупън, който е професионален тенис-турнир за жени, част от веригата на WTA Тур и се провежда от 1896 насам и така се нарежда сред най-старите турнири за жени, които все още съществуват. От няколко години Световната федерация по волейбол провежда първенство по плажен волейбол.

Личности

Като столица на Прусия Берлин е родно място на много от кралете на Прусия, както и на известния пруски учен Александър фон Хумболт. Сред чуждестранните посланици, пребивавали в града са бъдещият австрийски канцлер Клеменс фон Метерних и нобеловият лауреат Иво Андрич.

Висшите училища в Берлин са важни научни центрове. През различни периоди в тях работят учени като Леонард Ойлер, Карл Вайерщрас, Алберт Айнщайн и Денис Габор. Сред студентите са чешкият писател Карел Чапек и австрийският философ Лудвиг Витгенщайн. В Берлин учат и много българи, между които бъдещите министър-председатели Александър Цанков и Андрей Ляпчев, както и писателят Петко Тодоров.

Побратимени градове

Берлин има 17 побратимени градове към 4 януари 2013 година: 

• Брюксел, Белгия (1992)
• Будапеща, Унгария (1991)
• Буенос Айрес, Аржентина (1994)
• Варшава, Полша (1991)
• Виндхук, Намибия (от 18 април 2000)
• Джакарта, Индонезия (1993)
• Истанбул, Турция (1989)
• Лос Анджелис , САЩ (1967)
• Лондон, Великобритания (2000)
• Мадрид, Испания (1988)
• Мексико, Мексико (1993)
• Москва, Русия (1990)
• Париж, Франция (1987)
• Пекин, Китай (от 5 април 1994)
• Прага, Чехия (1995)
• Ташкент, Узбекистан (1993)
• Токио, Япония (1994)

Вижте също

• Берлинска блокада
• Западен Берлин
• Камара на представителите на Берлин

Външни препратки

• Официален сайт
• 360° снимки
• Българо-студентско дружество Хъшове – Берлин
• Берлин-фотогалерия