Мексико (град)
Мексико (град) | |
---|---|
— град — | |
Страна | Мексико |
Площ | 1485 km² |
Надм. височина | 2240 m |
Население (2011) | 8 857 188 души 5964 души/km² |
Основаване | 18 март 1325 г |
Пощенски код | 01000 – 16999 |
Телефонен код | (+52) 55 |
Официален сайт | http://www.df.gob.mx/ |
Мексико (град) в Общомедия |
Мексико,(на испански: Ciudad de México, изговор: Сиудад де Мехико; известен до XVI век като Теночтитлан) е столицата и най-големият град на североамериканската държава Мексико. Той е и най-големият град на Южна и Северна Америка и третата по големина градска агломерация в света (след Токио и Сеул) с население от около 22 000 000 жители. Населението на самия град се състои от около 8 800 000 души. Мексико е един от най-важните финансови центрове в цяла Америка. Разположен е на 2240 m надморска височина.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
Теночтитлан[редактиране | редактиране на кода]
Теночтитлан се нарича столицата на ацтекската империя от 1325 г. до 1521 г., когато градът попада под властта на испанските колонизатори. Приблизителната дата на основаването на града е 18 юли 1325. Столицата се издига на няколко острова посред соленото езеро Тескоко[1] в близост до по-старото селище Тлателолко. Постепенно градът се разраства и се разпростира на изкуствено създадени полуострови и острови. Двата града Теночтитлан и Тлателолко се сливат в една огромна островна столица. 100 години след създаването на града той наброява около 100 000 души, а 200 години след това – около 250 000 (а според някои по-смели пресмятания до 500 000 човека).[2]
Основаване[редактиране | редактиране на кода]
След като акостира във Веракрус, Ернан Кортес чува за този велик град на ацтеките и успява да убеди местните жители да му помогнат да го разруши.[3] За първи път той вижда града на 8 ноември 1519 г.[4] и е удивен от красотата му и големината му.[5][6] Напрежението между ацтеките и испанците расте, докато една вечер на 30 юни 1520 година ацтеките възстават и успяват да отблъснат европейците.[7] Те решават, че са ги отблъснали завинаги, но Кортес събира нови сили и се завръща през май 1521 година. По това време се разпространява и епидемия от дребна шарка.[8] Ернан Кортес обсажда града и в продължение на 3 месеца градът страда от липса на вода и храна, като епидемията от дребна шарка покосява много от жителите на града.[3] След това Кортес води битка за града улица по улица и къща по къща.[9] Най-накрая през август 1521 година градът пада.[3] Така конкистадорът Ернан Кортес завзема стария ацтекски град Теночтитлан и върху неговите развалини се ражда новия град Мексико.
Реконструкция и растеж[редактиране | редактиране на кода]
Кортес решава да застрои наново града след почти пълното му разрушаване, като при това остава верен на испанската корона. Мексико се превръща в могъщ град-държава.[10]
Въпреки че испанците използват разположението и градоустройствения план на Теночтитлан, те строят католически църкви върху старите храмове на ацтеките. Населението на града постепенно нараства, а заедно с него и територията му. Икономиката на града също разцъфтява благодарение на търговията, тъй като Мексико има лесен достъп до Атлантическия и Тихия океан. Въпреки опитите на испанската корона да контролира напълно търговията, тя успява само частично.[11] Испанците също така се опитват да наложат единна католическа вяра, но и там успяват само отчасти.
Понятието благородство процъфтява в Нова Испания по начин, невидян в другите части на Америка. Испанците срещат общество, в което понятието за благородство е огледално на тяхното. Те уважават порядките на благородниците от местното население и ги добавят към своите. Благородническата титла в Мексико в следващите столетия не е свързана с политическа власт, а по-скоро с богатство и позиция в обществото.[12] Трябва да се докаже аристократичният и благороден произход на семейството. Повечето семейства постигат това, като натрупват богатства извън града и след това ги харчат и инвестират в столицата, като строят църкви и големи елегантни палати. Днес някои от тях са все още запазени и могат да се видят в града.
Мексико постига независимост през 1821 година. През 1824 г. е обявен за република и град Мексико става столица на новата република.[13] [14] През 1847 година градът попада под ударите на САЩ, които се стремят да разширят териториите си. Периодът на окупация продължава до 1848 година. От 1863 г. до 1867 г. градът е окупиран от френски войски.
XX век досега[редактиране | редактиране на кода]
Историята на Мексико през XX и XXI век е свързана с феноменалния растеж на града и последиците от него върху политиката и околната среда. През 1900 г. населението на града е 500 000 души.[15]
В периода 1910—1917 г. след 30-годишна диктатура се разгръща кръвопролитна революционна борба, завършила с победата на демократичната революция. През 1929 г. в столицата се установява правителството на страната и е проведена национализация на крупни предприятия. След всичко това градът започва да расте основно на запад,[10] след което през 1950-те започва да расте на височина, когато е построен първият небостъргач „Торе Латиноамерикана“ (Латиноамериканската кула).[3] Олимпийските игри от 1968 година, които се провеждат в Мексико, способстват за построяването на много нови спортни съоръжения.[10] През 1969 година е открито метрото.
През 1960-те започва нов, още по-голям растеж на града, особено на север, северозапад и североизток. Между 1960 и 1980 година населението се удвоява и наброява 8 831 079 души.[10] Поради невероятния растеж и поради това, че повече от половината от заетостта, свързана с различните индустрии в държавата, се намира в град Мексико, управлението на града едва смогва с услугите. Много от жителите на аграрните райони се преместват да живеят тук за да избягнат тежкия и беден живот. Това още повече увеличава проблемите на града. Поради липса на жилищна площ, те се заселват в покрайнините, където строят нелегални примитивни постройки.[14] Това създава сериозно замърсяване на водата и въздуха.[16]
Автократичното правителство на града, което управлява Мексико след Революцията, се задържа на власт основно поради икономическия растеж след Втората световна война и въпреки неспособността му да се справи с проблемите на растежа и замърсяването. През 1960-те започват масови протести, основно на студенти, които ескалират през 1968 година и водят до масови убийства на площада в квартал Тлателолко 10 дни преди започване на Олимпийските игри.[14]
Един от най-тежките удари за града обаче е земетресението от 1985 година. То се случва на 19 септември 1985 и нанася тежки поражения. Земетресението е с магнитуд 8,1, а епицентърът му е в щата Мичоакан. Жертвите са 10 000 загинали и 30 000 ранени, като 95 000 души остават бездомни. Материалните щети се оценяват на 4 милиарда американски долара.[17] Разрушени са 416 сгради, а над 3 000 са сериозно увредени.[18] Макар да не е толкова разрушително като други земестресения в Латинска Америка,[19] то се оказва решаващо за управлението на града, съставен от една-единствена партия. Това управление е парализирано от собствената си бюрокрация и корупция, което заставя гражданите сами да провеждат спасителните акции.[20]
През 1997 година е избран нов кмет на града, Куаутемос Карденас, член на партията на Демократичната революция. Той провежда редица демократични реформи и успява да постигне известни успехи в борбата с престъпността, замърсяването и други проблеми. Той си подава оставката през 1999 година, за да се кандидатира за президент.
География[редактиране | редактиране на кода]
Град Мексико е разположен в самия център на страната, в Мексиканската долина, която понякога е наричана Мексикански басейн. Тази долина е разположена на Централното мексиканско плато.[21][22] То е с височина 2240 метра над морското равнище и е заобиколено от всички страни с планини и вулкани, които в отделни райони достигат височина 5000 метра.[23] На север от града се намира планината Гадалупе, на изток – планината Санта Катарина, а на юг – Лас Крусес и Ахусто. Двата най-глеми и най-високи вулкани са Истаксиуатъл (5 230 метра) и Попокатепетъл (5 452 метра). Водата, която се стича от тези планини застрашава града от наводнения, затова още през XVII век е построена система от канали и тунели.[21][23] Градът също така често има засилена сеизмична дейност с висока вероятност от земетресения.[24]
Мексико е построен на мястото, където се е намирало езерото Тескоко. Източването на водите на това езеро започва още през XVII век и днес то е пресушено. Въпреки това дъното му е нестабилно, меко и постепенно пропада поради извличане на подземните води. За последното столетие градът е пропаднал до 9 метра на някои места. Това засилва вероятността от наводнения и създава проблеми с отходните системи, особено по време на дъждовния сезон.[23][24] На територията на града не са рядкост и пясъчните бури.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Мексико | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Климатограма | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Град Мексико има субтропичен, океански климат, който се дължи на неговото местоположение, както и на голямата му надморска височина. По-ниската част на долината получава по-малко валежи, отколкото по-високите части на юг. Като правило, климатът на южните и западните квартали е много по-сух и топъл от тези, които се намират на север, както и от планинските райони с борови и дъбови гори, известни като Ахусто.
Средните годишни температури варират от 12 до 16 °C (54 до 61 °F) в зависимост от височината. Най-ниските температури обикновено са регистрирани през януари и февруари и достигат -2 до -5 °C (28 до 23 °F) със снеговалежи в южните части на Ахусто. Максималните температури са измерени през късната пролет и лятото, когато могат да достигнат 32 °C (90 °F). Валежите са основно през лятото, като в централната част на долината много рядко има валежи от сняг. Районът получава около 820 милиметра дъждовни валежи годишно от юни до септември/октомври, като през останалата част на годината почти не вали.
- Максимална температура: 34 °C (1983 година)
- Минимална температура: -7 °C (1973 година)
Слабите ветрове на антициклоните системи не могат да помогнат на замърсяването на града, което е създавано от 50 000 различни индустрии и над 4 милиона моторни превозни средства, които се намират на неговата територия.[25] През 1980-те замърсяването на града достига ниво на екологична катастрофа. Това довежда до решението на президента Мигел де ла Мадрид Уртадо да обяви една голяма част за екологичен резерват.
Климатът се характеризира с два сезона. Дъждовният сезон е от юни до октомври, когато ветровете донасят влага от океана. Сухият сезон е от ноември до май, когато въздухът е сух. Последният се разделя на два подсезона – студен, от ноември до февруари, когато въздушни маси от север позволяват въздуха да се задържи сух и студен, и топъл, от март до май, когато преобладават тропическите ветрове, които все още не носят достатъчно влага за дъждове.[26]
Административно делене[редактиране | редактиране на кода]
Квартали на федералния район | ||||
Номер | Квартал | Население (2005) | Площ (km²) | |
1 | Алваро Обрегон (Álvaro Obregón) | 706.567 | 96,17 | |
2 | Аскапотсалко (Azcapotzalco) | 425.298 | 33,66 | |
3 | Бенито Хуарес (Benito Juárez) | 355.017 | 26,63 | |
4 | Койоакан (Coyoacán) | 628.063 | 54,40 | |
5 | Куахималпа де Морелос (Cuajimalpa de Morelos) | 173.625 | 74,58 | |
6 | Куаутемок (Cuauhtémoc) | 521.348 | 32,40 | |
7 | Густаво А. Мадеро (Gustavo A. Madero) | 1.193.161 | 94,07 | |
8 | Истакалпо (Iztacalco) | 395.025 | 23,30 | |
9 | Истапалапа (Iztapalapa) | 1.820.888 | 117,00 | |
10 | Ла Магдалена Контрерас (La Magdalena Contreras) | 228.927 | 74,58 | |
11 | Мигел Идалго (Miguel Hidalgo) | 353.534 | 46,99 | |
12 | Милпа Алта (Milpa Alta) | 115.895 | 228,41 | |
13 | Тлауак (Tláhuac) | 344.106 | 85,34 | |
14 | Тлалпан (Tlalpan) | 607.545 | 340,07 | |
15 | Венустиано Каранса (Venustiano Carranza) | 447.459 | 33,40 | |
16 | Ксочимилко (Xochimilco) | 404.458 | 118,00 | |
Общо | 8 720 916 | 1487 |
Централната и южна части на града заедно с южните предградия образуват така наречения федерален район, административна единица, която има смисъла на щат, но се ползва с особен и специален статут. Практически останалата част на градската агломерация влиза в различни общини. Федералният район е разделен на 16 отделни квартала (на испански: delegaciones), които не са еквивалентни на българските квартали, а по-скоро на общини, но не напълно. От 2000-та година управниците им се избират по мажоритарната система.
Демография[редактиране | редактиране на кода]
Най-големият растеж на населението на град Мексико е през втората половина на XX век: от 3 милиона жители през 1950 до 18-22 милиона (в зависимост от границите на града) през 2000 година. Историческият център на град Мексико е най-старият квартал със сгради от XVI век. Той попада в така наречения федерален район. Населението на този район е 8 605 239 души. Останалата част от града влиза в рамките на щата Мексико.
Исторически погледнато, долината Анауак е една от най-гъсто населените. След като федералният район е основан през 1824 година, градската част на Мексико се разпростира до квартала Куаутемок. През XX век елитът се установява в южните и западни части на града. Според преброяването от 1921 година, 54.78% от населението на града се считат за метиси (местно население смесено с европейците), 22.79% европейско и 18.74% местно (потомци на древните индианци).[27] По това време градът има население 1 милион души.
До около 1980-те, федералният район е най-гъсто населеното място, но от тогава досега населението му остава постоянно – около 8 700 000 души. С население от около 20 милиона по данни от 2008 година, общината[28] е една от най-гъсто населените в света. Въпреки това годишният растеж е значително по-малък, отколкото на други места.[29] Притокът на хора, миграцията към федералния район в периода от 1995 до 2000 година е отрицателна.[30]
Нахуатъл, отоми, михтеко, сапотеко и масауа са основните местни езици, които се говорят в Мексико.[31] От друга страна, Мексико е място за екстрадирани или имигрирали от други латиноамерикански държави – Аржентина, Чили, Уругвай, Колумбия, Бразилия и Венецуела, както и от Европа – предимно Германия и Испания, но също така Франция, Румъния, Италия и Полша,[32][33], от Близкия Изток (Либия и Сирия),[34] и в близките години от Азия (Китай и Южна Корея).[35] Мексико също така има най-голямата общност от американци (САЩ), живеещи извън пределите на страната. Според различните източници те са оценявани на 440 000 до 600 000.[36][37] Официалният език е испански.
Преобладаващата част (90.5%) от жителите на града принадлежат към римокатолическата църква.[38] Съществуват също така протестанти, будисти и различни ислямски и еврейски групи.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Мексико е един от най-важните икономически центрове в Латинска Америка. Федералният район произвежда 21.8% от брутния вътрешен продукт на страната,[39] който възлиза на 315 милиарда долара, 8-ми в света след Токио, Ню Йорк, Лос Анжелис, Чикаго, Париж, Лондон и Осака и е най-големият в Латинска Америка.[40][41][42] Икономиката на град Мексико се нарежда на 30-то място в света.[43]
Мексико допринася най-голямата част от индустрията на страната (15.8%), а също така и в областта на услугите (25.3%). Поради защитените от закона територии, федералният район има най-малкият принос към селското стопанство.[39] Град Мексико има една от най-бързо растящите икономики в света и брутният вътрешен продукт се предвижда да се удвои до 2010 година.[44]
Мексико е най-богатият град в цяло Мексико, а също така и в цяла Латинска Америка. Градът има индекс от 0.937, който е идентичен с този на Република Корея. Разходите на едно средно домакинство в града са сравними с тези на домакинствата в Германия и Япония. В столицата домакинствата имат по-малко членове, средно 3.7 в сравнение със средното за страната 4.0.
БВП на глава от населението е $25 258, което е сравнимо с БВП на страни като например Южна Корея. Горните 25% от населението имат доходи от порядъка на $98,517 през 2007 година. Поради високата покупателна способност на населението на града, Мексико е привлекателно място за компании, които произвеждат луксозни стоки. Броят на магазините, особено тези, които продават луксозни коли, технологии, бижутерия и облекло, нараства значително след 2003 година.
Общото лично богатство от частните доходи на гражданите на цялата федерална област се оценява на 536,95 милиарда щатски долара, 146 милиарда щатски долара по-голямо от БВП на града от 390 милиарда щатски долара, което се вземе предвид само чистата стойност на стоки, услуги и други активи. Икономическите реформи на президента Карлос Салинас де Гортари имат огромен ефект върху града. Много бизнеси и банки биват приватизирани. Той съща така подписва НАФТА.
Политика[редактиране | редактиране на кода]
Образование[редактиране | редактиране на кода]
|
|||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Световно наследство (ЮНЕСКО) | |||||||
|
|||||||
Държава | Мексико | ||||||
Тип | Културно | ||||||
Критерии | ii, iv, vi | ||||||
Справка | 1250 | ||||||
Регион** | Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Америка |
||||||
Регистрационна справка | |||||||
Вписване | 2007 (31ва сесия) | ||||||
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО. |
Един от най-престижните университета на цяла Америка, Националният автономен университет на Мексико се намира в Мексико. Той е най-големият университет на континента с общо 305 969 студенти в различни специалности и дисциплини. Три Нобелови лауреати, много мексикански бизнесмени и почти всички съвременни президенти на Мексико са възпитаници на този университет. Националният автономен университет на Мексико провежда 50% от научните изследвания и разработки и има сателитни клонове в цялата страна, обсерватории и научни изследователски центрове и институти. Той е на 195-то място в списъка на 200-те най-добри университета в света.[45] Главният корпус на университета, известен като Университетският град (Ciudad Universitaria), е обявен за световно наследство от ЮНЕСКО през 2007 година.
Второто по големина висше учебно заведение е Националният политехнически институт, където се изучават различни научни и технически дисциплини. Други висши училища в града включват Метрополитен автономен университет, Автономен технологичен институт на Мексико, Институт за технология и висше образование „Монтерей“, Панамерикански университет и много други. Градът има много както обществени, така и частни университети. Престижният Калифорнийски университет също има представителство тук, известно като Каса де Калифорния.[46]
Училищата от 1-ви до 13-ти клас се субсидират от държавата. В гимназиите се учат както мексикански деца, така и много чужденци. Съществуват гимназии с преподаване на чужди езици, между които най-известни са Немският колеж, Японската гимназия, Корейското училище, Френската гимназия и Американското училище.
Култура и изкуство[редактиране | редактиране на кода]
|
|||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Световно наследство (ЮНЕСКО) | |||||||
|
|||||||
Катедралата в Мексико през нощта
|
|||||||
Държава | Мексико | ||||||
Тип | Културно | ||||||
Критерии | ii, iii, iv, v | ||||||
Справка | 412 | ||||||
Регион** | Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Америка |
||||||
Регистрационна справка | |||||||
Вписване | 1987 (11та сесия) | ||||||
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО. |
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Най-големият стадион в града е Естадио Ацтека.
Комуникации[редактиране | редактиране на кода]
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Град Мексико е популярна туристическа дестинация като древен мезоамерикански град и мястото на много от популярните туристически атракции, като например Пирамидата на Слънцето и Пирамидата на Луната (Теотиуакан). Други от туристически зони, като „Зона Роса” или търговския район, голямата катедрала, Ангел на независимостта (колона), Пласа Мехико (арена на борба с бикове), Пасео де ла Реформа (булевард), небостъргачът Торе Латиноамерикана, Национален дворец (Мексико), Ел Паленке, Темпло Майор и един от най-големите обществени площади в света Ел Сокало (Площад на Конституцията) са тук. Мексико разполага и с един от най-добрите музеи в света: Национален музей по антропология, Къщата-музей на Фрида Кало и други.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в град Мексико
- Густаво Алатристе (1922-2006), продуцент
- Педро Армендарис (1912-1963), актьор
- Клаудио Брук (1927-1995), актьор
- Хоакин Капия (1928-2010), скачач във вода
- Октавио Пас (1914-1998), писател
- Лаура Сапата (р.1956), актриса
- Талия (р.1971), певица и актриса
- Починали в град Мексико
- Каридад Браво Адамс (1908-1990), писателка и сценарист
- Клаудио Брук (1927-1995), актьор
- Луис Бунюел (1900-1983), режисьор
- Консуело Веласкес (1916-2005), музикантка
- Педро де Ганте (1480-1572), мисионер
- Хоакин Капия (1928-2010), скачач във вода
- Франсиско Мадеро (1873-1913), политик
- Октавио Пас (1914-1998), писател
- Луис Сернуда (1902-1963), испански поет
- Б. Травен (1882-1969), писател
- Лев Троцки (1879-1940), съветски политик
- Бенито Хуарес (1806-1872), политик
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Археологически музей Музей [1]
- ↑ http://thedagger.com/archive/conquest/tenochtitlan.html
- ↑ а б в г Historia de la Ciudad de México. // Посетен на 2008-10-14.
- ↑ Marroqui, Jose Maria. La Ciudad de Mexico. Mexico City, Ayuntamiento del Distrito Federal, 1969. с. 21–25.
- ↑ November 1519 Cortes Arrives to Tenochtitlan. // Посетен на 2008-10-17.
- ↑ November, 1519 Montezuma Arrested. // Посетен на 2008-10-17.
- ↑ June 1520 Massacre at Tenochtitlán. // Посетен на 2008-10-17.
- ↑ December 1520Siege, Starvation & Smallpox. // Посетен на 2008-10-17.
- ↑ The Last Stand: An Aztec Iliad. // Посетен на 2008-10-17.
- ↑ а б в г Alvarez, Jose Rogelio. Mexico, Ciudad de. // Enciclopedia de Mexico. Т. 9. Encyclopædia Britannica, 2000. с. 5242–5260.
- ↑ Hamnett, Brian R.. Concise History of Mexico.. Port Chester, New York, USA, Cambridge University Press, 1998.
- ↑ Ladd, Doris M. Artes deMexico Palacios de la Nueva España The Mexican Nobility. Mexico City, Artes de Mexico y del Mundo, 1998. ISBN 978-968-6533-61-3. с. 84–86.
- ↑ Don Agustín de Iturbide. // Посетен на 2008-10-20.
- ↑ а б в Mexico City History. // Посетен на 2008-10-17.
- ↑ LaRosa, Michael J.(Editor). Atlas and Survey of Latin American History.. Armonk, New York, USA, M. E. Sharpe, Inc., 2005. с. 118–125.
- ↑ Mexico City's Water Supply: Improving the Outlook for Sustainability.. Washington, D.C., USA, National Academies Press, 1995. с. 4.
- ↑ Earthquakes and Tsunamis. Quote: „Felt as far as: Los Angeles in the south and Coos Bay, Oregon, to the north“
- ↑ Campus, Yunnven. A 20 años del sismo del 85. // Mexico City, Televisa, 2005-09-19. Посетен на 2008-10-04.
- ↑ Moreno Murillo, Juan Manuel. The 1985 Mexico Earchquake. // {{{journal}}} (3). Universidad Nacional de Colombia, 1995. с. 5–19.
- ↑ Haber, Paul Lawrence. Earthquake of 1985. // Concise Encyclopedia of Mexico. Taylor & Frances Ltd., 1995. с. 179–184.
- ↑ а б Diccionario Porrua de Historia, Biografia y Geografia de Mexico 6th ed. – Mexico, Cuenca de. Mexico City, Editorial Porrua, 1995. ISBN 978-968-452-907-6. с. 2238.
- ↑ Mexico City: Opportunities and Challenges for Sustainable Management of Urban Water Resources. // December 2004. Посетен на 2008-11-25.
- ↑ а б в National Research Council Staff. Mexico City's Water Supply: Improving the Outlook for Sustainability.. Washington, D.C., USA, National Academies Press, 1995. ISBN 978-0-309-05245-0.
- ↑ а б Yip, Maricela и др. Air Pollution in Mexico City. // {{{journal}}}. University of Salzburg, Austria, 2002-04-16. с. 16.
- ↑ Program to improve air quality in the Metropolitan zone of the valley of Mexico – 2002. Secretaría del Medio Ambiente del Distrito Federal, SMA (2002) Programa para Mejorar la Calidad del Aire de la Zona Metropolitana del Valle de México, Gobierno del Distrito Federal. //
- ↑ Lafregua, J и др. Balance hídrico del Valle de Mexico. // {{{journal}}}. Anuario IMTA, 2003.
- ↑ The Hispanic Experience – Indigenous Identity in Mexico. //
- ↑ Consejo Nacional de Población, México; Proyecciones de la Población de México 2005-2050 Total projected population of Distrito Federal and the 60 other municipalities of Zona metropolitana del Valle de México, as defined in 2005. Retrieved 2008-09-27.
- ↑ Síntesis de Resultados del Conteo 2005 INEGI
- ↑ Tasa de emigración, inmigración y migración neta de las entidades federativas. // Inegi.gob.mx. Посетен на 2010-04-17.
- ↑ Población de 5 y más años hablante de lengua indígena por principales lenguas, 2005 INEGI
- ↑ Asociaciones de Inmigrantes Extranjeros en la Ciudad de México. Una Mirada a Fines del Siglo XX (PDF). // Посетен на 2010-04-17.
- ↑ Los extranjeros en México, la inmigración y el gobierno ¿Tolerancia o intolerancia religiosa? (PDF). // Посетен на 2010-04-17.
- ↑ Los árabes de México. Asimilación y herencia cultural (PDF). // Посетен на 2010-04-17.
- ↑ Conmemoran 100 años de inmigración coreana. // Esmas.com. Посетен на 2010-04-17.
- ↑ Carl Franz and Lorena Havens. How Many Americans Live in Mexico?. // Peoplesguide.com. Посетен на 2010-04-17.
- ↑ Private American Citizens Residing Abroad. // Overseasdigest.com. Посетен на 2010-04-17.
- ↑ Volumen y porcentaje de la población de 5 y más años católica por entidad federativa, 2000 INEGI
- ↑ а б Producto interno bruto por entidad federativa. Participación sectorial por entidad federative. //
- ↑ PricewaterhouseCoopers, "UK Economic Outlook, March 2007", page 5. Table 1.2 – Top 30 urban agglomeration GDP rankings in 2005 and illustrative projections to 2020 (using UN definitions and population estimates) (PDF). // Архив на оригинала от 2007-09-26. Посетен на 2007-03-09.
- ↑ City Mayors reviews the richest cities in the world in 2005. // Citymayors.com, 2007-03-11. Посетен на 2009-05-05.
- ↑ 150 Richest Cities in the World, 2005. // Citymayors.com, 2007-03-11. Посетен на 2010-04-17.
- ↑ Emporis. // Посетен на 9 January 2009.
- ↑ Furness, Charlie. Boomtown. // Geographical 80 (4). April 2008. 0016741X. с. 36–45.
- ↑ The Times – Quacquarelli Symonds. THES – QS World University Rankings 2009 – Top 200 Universities. // 2009. Посетен на 2009-10-07.
- ↑ 1. // Universityofcalifornia.edu. Посетен на 2010-11-27.
|