11 септември
от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< | Септември | >> | |||||
Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд | |
36 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
37 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 |
38 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
39 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 |
40 | 28 | 29 | 30 | ||||
Календар за 2015 г. Всички дати |
11 септември е 254-ият ден в годината според григорианския календар (255-и през високосна). Остават 111 дни до края на годината.
Съдържание
Събития[редактиране | редактиране на кода]
- 1565 г. — Приключва Великата обсада на Малта от османските турци, започнала на 18 май, в която рицарите хоспиталиери удържат геройски острова.
- 1697 г. — Голямата турска война: Състои се Битката при Зента.
- 1709 г. — В една от най-кръвопролитните битки от Войната за испанското наследство - Битката при Малплаке - обединените сили на Великобритания, Нидерландия и Австрия побеждават Франция.
- 1792 г. — Откраднат е диамантът Хоуп от къщата, в която се съхранява.
- 1877 г. — Руско-турска война (1877–1878): Руснаците щурмуват Плевен.
- 1915 г. — Участие на България в Първата световна война: В Царство България започва мобилизация на българската армия за Първата световна война.
- 1941 г. — Започват изкопните работи по построяването на Пентагона.
- 1961 г. — Формиран е Световният фонд за дивата природа.
- 1972 г. — Състои се официалната церемония по закриване на Двадесетите летни олимпийски игри в Мюнхен, Германия.
- 1973 г. — Извършен е военен преврат в Чили от генерал Аугусто Пиночет, който демонстративно сваля демократично избрания президент Салвадор Алиенде. Пиночет запазва властта си 17 години.
- 1978 г. — Умира българският писател и дисидент Георги Марков, който е отровен в Лондон 4 дни по-рано от агент на Държавна сигурност.
- 1989 г. — Във вестник Работническо дело са публикувани имената на около 500 деятели на БКП, репресирани в СССР при управлението на Сталин. С публикацията те са реабилитирани.
- 1994 г. — Официално отваря врати Музеят на византийската култура в град Солун, Гърция.
- 1997 г. — Непилотираният космически апарат на НАСА Марс Глобъл Сървейър достига орбитата на Марс.
- 2001 г. — Атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ причиняват срутването на Световния търговски център в Ню Йорк, част от Пентагона в Арлингтън, Вирджиния и падането на пътнически самолет край Шанксвил, Пенсилвания.
- 2003 г. — Шведската външна министърка Ана Линд умира, след като е нападната с нож и смъртоносно ранена от неизвестен мъж на 10 септември.
- 2004 г. — При катастрофа на хеликоптер в Егейско море загиват всичките 17 пътници на борда му, в това число патриарха Петър VII, журналисти и епископи на Александрийската патриаршия.
- 2005 г. — Израел официално обявява намерение да напусне Ивицата Газа след 38 години окупация.
- 2007 г. — Русия изпитва най-голямото конвенционално оръжие създавано някога - Бащата на всички бомби.
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- 1524 г. — Пиер дьо Ронсар, френски поет († 1585 г.)
- 1816 г. — Карл Цайс, германски оптик († 1888 г.)
- 1822 г. — Олга Николаевна Вюртембергска, кралица на Вюртемберг († 1892 г.)
- 1833 г. — Леандър Леге, френски дипломат († 1887 г.)
- 1862 г. — О.Хенри, американски писател († 1910 г.)
- 1877 г. — Феликс Дзержински, революционер и политик († 1926 г.)
- 1881 г. — Гончигийн Бумценд, монголски политик († 1953 г.)
- 1885 г. — Дейвид Хърбърт Лорънс, английски писател († 1930 г.)
- 1900 г. — Семьон Лавочкин, авиоконструктор († 1960 г.)
- 1903 г. — Теодор Адорно, немски социолог и философ († 1969 г.)
- 1914 г. — Павле, сръбски духовен водач († 2009 г.)
- 1916 г. — Александър Кипров, български шахматист († 2000 г.)
- 1917 г. — Фердинад Маркос, филипински президент и диктатор († 1986 г.)
- 1917 г. — Ярослав Тагамлицки, български математик от руски произход († 1983 г.)
- 1920 г. — Иван Братанов, български актьор († 1968 г.)
- 1930 г. — Никола Станчев, български борец († 2009 г.)
- 1933 г. — Уилям Пиърс, американски нео-нацист († 2002 г.)
- 1935 г. — Герман Титов, съветски космонавт († 2000 г.)
- 1937 г. — Йосиф Кобзон, руски певец и политик
- 1939 г. — Сократ Лафазановски, македонски художник
- 1940 г. — Брайън Де Палма, американски филмов режисьор
- 1940 г. — Нон Дук Ман, виетнамски политик
- 1941 г. — Георги Наумов-Чарли, български актьор
- 1944 г. — Кеворк Кеворкян, български журналист
- 1945 г. — Франц Бекенбауер, немски футболист и треньор
- 1948 г. — Димитър Костадинов, български писател
- 1948 г. — Илия Караиванов, български актьор
- 1957 г. — Пламен Марков, български футболист и треньор по футбол
- 1963 г. — Таня Димитрова, българска актриса
- 1972 г. — Красимир Дунев, български гимнастик
- 1977 г. — Матю Стивънс, уелски играч на снукър
- 1978 г. — Бен Лий, американски актьор
- 1981 г. — Андреа Досена, италиански футболист
- 1984 г. — Юсуф Акгюн, турски актьор
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- 1921 г. — Лудвиг Александър фон Батенберг, първи маркиз на Милфорд Хейвън (* 1892 г.)
- 1939 г. — Константин Коровин, руски художник (* 1861 г.)
- 1941 г. — Кръстьо Раковски, български политик (* 1873 г.)
- 1948 г. — Мохамед Али Джина, пакистански политик (* 1876 г.)
- 1954 г. — Димитър Попиванов, български музикален деец (* 1874 г.)
- 1963 г. — Любомир Чакалов, български математик (* 1886 г.)
- 1966 г. — Иван Бонев, български партизанин (* 1909 г.)
- 1971 г. — Никита Хрушчов, съветски политик (* 1894 г.)
- 1973 г. — Салвадор Алиенде, чилийски политик (* 1908 г.)
- 1978 г. — Георги Марков, български писател (* 1929 г.)
- 1978 г. — Рони Петерсон, шведски пилот от Формула 1 (* 1944 г.)
- 1982 г. — Албер Собул, френски историк (* 1914 г.)
- 1986 г. — Радка Бъчварова, българска режисьорка (* 1918 г.)
- 1994 г. — Джесика Тенди, американска актриса (* 1909 г.)
- 1997 г. — Илия Кирчев, български футболист (* 1932 г.)
- 2003 г. — Ана Линд, шведски политик (* 1957 г.)
- 2004 г. — Петър VII, патриарх на Александрия (* 1949 г.)
- 2011 г. — Клиф Робъртсън, американски актьор (* 1923 г.)
Празници[редактиране | редактиране на кода]
- Аржентина — Ден на учителя
- Испания — Национален празник на Каталуния
- САЩ — Ден на патриотите
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|