Бяло море
За морето в Русия вижте Бяло море (Русия).
Бяло море или Егейско море (изписване преди 1945 година Бѣло море, на гръцки: Αιγαίο Πέλαγος, Егео Пелагос, на турски: Ege Denizi, Еге Денизи) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено на мястото на суша, потънала в края на плиоцена между Балканския полуостров, Мала Азия и остров Крит.
Свързано е с Мраморно море чрез протока Дарданели. Обща дължина - около 610 километра, ширина - до 300, а площта се равнява на 240 000 кв. км.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Бреговете на Бяло море са силно разчленени и са образували редица заливи, полуострови и острови, както и малки вътрешни морета. Най-значимите полуострови, вдаващи се в морето, са Атика, Магнисия, Халкидическият и Галиполският (на Балканския полуостров); Чешме и Режадие (в Мала Азия). Арголическият, Сароническият и Волоският залив са в областта на Средна Гърция, а Халкидическият полуостров е заобиколен от Солунския и Орфанския залив, като неговите собствени полуострови оформят още 2 дълбоки залива - Касандра и Сингитикос. По на изток е Сароският залив, а на малоазийското крайбрежие са оформени Едремит, Измирски, Кушада, Мандалия и Гьоква. Южната част на Бяло море, край Крит, е известна като Критско море, а северната, между Халкидическия и Галиполския полуостров - като Бяло море.
Бяло море е характерно с множеството си острови. Изчисляват се на 1415, от които само 20 не принадлежат на Гърция. Най-голям с площта си от 4165 кв. км е Евбея. Други по-големи са Хиос, Лесбос, Тасос, Наксос, Родос, Самос. Островите формират четири по-малки архипелага: Цикладски острови, Саронически острови, острови Южни Споради (Додеканези), острови Северни Споради. Останалите острови се определят като североегейски. Средната дълбочина на морето е 1200 м. По-дълбоки части са дъното на Критско море в близост до остров Карпатос - 2591 м (най-голяма дълбочина) и падината южно от Халкидическия полуостров с дълбочина до 1575 м. Солеността на морската вода е до 38 промила, приливите не надхвърлят метър. Главни пристанища са Пирея, Солун, Измир. Между островите има множество морски и фериботни връзки. През морето преминават всички морски линии за Русия, България и другите страни от Черноморския регион.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
За гръцкото име на морето - Егейско, още от древността има различни обяснения. Според някои то идва от град Егей, а според други — от Егея, царица на амазонките, която умира в морето. Трети пък са на мнение, че морето носи името на цар Егей, бащата на Тезей, който се хвърля в морето, мислейки, че синът му е загинал. Най-вероятно гръцкото име на морето идва от старогръцката дума: αἶγες – aiges - ѣгес, сиреч вълни, вуги (големи, пенести вълни).
История[редактиране | редактиране на кода]
Тук се раждат две цивилизации: минойците от Крит и микенците от Пелопонес. По-късно се появяват градовете-държави Атина, Спарта, както и много други, които изграждат елинската цивилизация. Егейско море по-късно е владяно от Персия, Древен Рим, Византия, Венеция, селджуците и Османската империя.
В модерната епоха България има излаз на Бяло море между 1912 и 1918 и отново между 1941 и 1944 година, когато владее и 2 от егейските острови - Тасос и Самотраки.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
|
||||||||||||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
