Малта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Малта.

Република Малта
Ir-Repubblika ta' Malta
Republic of Malta
Знаме на Малта
Герб на Малта
(знаме) (герб)
Девиз: Virtute et Constantia
С кураж и постоянство
Национален химн: L-Innu Malti
Разположение в Средиземноморието
Разположение в Средиземноморието
География и население
Площ 316 km²
(на 200 място)
Столица Валета
35°53′ с. ш. 14°30′ и. д. / 35.883333° с. ш. 14.5° и. д.
Най-голям град Биркиркара
Официален език малтийски
английски
Население (пребр., 2011) 452 515
(на 171-во място)
Гъстота на нас. 1249 д./km²
Управление
Президент Джордж Абела
Министър-председател Джоузеф Мускат
История
Независимост от Великобритания 21 септември 1964 г.
Икономика
БВП (ППС, 2002) 6 818 млн. $
БВП на човек (ППС) 17 027 $
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона CET
Лятно време CEST
Интернет домейн .mt
Телефонен код +356
Карта на Малта

Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.

Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.

Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно море определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупация. Колония на финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци, французи .От 1530 г. до 1834 г. Малта е резиденция на Йоанитския (Малтийски) орден. Страната получава независимост от последната си владетелка - Великобритания през 1964 г. От 2004 г. Малта е член на ЕС.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Малта е парламентарна република. Конституцията е приета през 1964 г.с поправки - 1974 и 1987 години. Парламентът е еднокамерен, състои се от 65 депутати, избирани за срок от 5 години. Начело стои президентът за целия мандат.

Национални празници - 21 септември - Ден на независимостта (1964 година), 13 декември - Ден на републиката (1974 година), 31 март - Ден на свободата (1979 година - закриване на британската военна база), 8 септември - Ден на победата, 7 юни - Ден на мъчениците.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

От 1993 г. територията на Малта е подразделена на 68 общини, управлявани от местни градски съвети. Между тях и централното държавно административно тяло няма междинно ниво на подразделяне, каквито са например областите в България.

Административно деление на Малта

Съществуват и други две форми на деление в държавата, които обаче са създадени със статистическа цел и нямат административен смисъл. Те са както следва:

  • Шест области - пет от тях на главния остров Малта
  1. Северно-пристанищна област
  2. Северна област
  3. Западна област
  4. Южно-пристанищна област
  5. Югоизточна област
  6. Област Гозо и Комино
  • - Три региона - два от тях на главния остров Малта
  1. Северозападен регион (Malta Majjistral) - формиран от първите три в списъка области
  2. Югоизточен регион (Malta Xlokk) - формиран от четвъртата и петата области в списъка
  3. Острови Гозо и Комино регион

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Малта е разположена на Малтийския архипелаг,съставен от три населени (Малта, Гозо и Комино) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел) острова. Архипелагът се намира на около 90 км южно от Сицилия и на 250 км от Северна Африка. Най-голям е остров Малта (245,7 км2) – дълъг 27 км, широк 14,5 км, а дължината на бреговата линия е 137 км., където се намира и Валета - столицата. Брегът на острова е скалист, съставен от множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни клифове. Вътрешността на острова е заета от ниски хълмове,с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат култури. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта ѝ се обработва.Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода. Остров Гозо е с 4 пъти по-плодородни почви от о. Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки ограничените природни ресурси съвременна Малта се развива с високи темпове.Основни промишлени отрасли са електрониката, ремонт на кораби, хранително-вкусова промишленост.Корабоплаване, туризъм и търговията са най-важни за икономиката.Над 1 милион туристи посещават страната всяка година.

Земеделието също е важно за Малта. Отглеждат се зърнени храни, зеленчуци, грозде, смокини, цветя, цитруси и фуражни култури.На о-в Гозо се отглеждат висококачествени лозя и различни плодове и зеленчуци.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Малта е над 400 000 души ѝ е най-малката по площ и население страна в ЕС. Основната част от населението са малтийците, които са представители на бялата раса от средиземноморски тип.

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

96 % от малтийците са католици, обединени в 2 епархии - Малта и Гозо.

Филми за Малта[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]