Сърби
 |
Предлага се тази статия да се обедини със статията Сърби (етноним). |
| Сърби | |
|---|---|
 |
|
| Общ брой | 12–13 милиона[1][2] |
| Значителен брой в |
 Зимбабве: 800 |
| Език | Сръбски език |
| Религия | Предимно православна. |
| Сродни етно групи | |
.svg){kind=small}
Сърбите са южнославянски народ, населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Сърбия и Босна и Херцеговина. Според преброяване от 2005 г., общият брой на гражданите на Сърбия (без Косово) е 7 596 411 души. Според това последно преброяване броят на сърбите възлиза на 82,86 % от населението на Сърбия. В Централна Сърбия те са 89,48%, а в автономната област Войводина – 65,05%.
История[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Етнонимът сърби е засвидетелстван за първи път във франски анали от 822 г. [14]
Византийският император Константин Багренородни уточнява, че сърби на латински език значи „роби“, т.е. хора които са прости и носят „сервули“, т.е. цървули. В този контекст отбелязва и че, сърбите били роби на византийския император.
Диаспора[редактиране | редактиране на кода]
В Босна и Херцеговина сърбите наброяват около 31%, и са вторият по големина народ в страната след бошняците. В Република Сръбска сърби са около 90% населението. В Черна гора сърбите са втори по-големина народ. Сръбско малцинство е признато и в Румъния след 1918 г.
Произход[15][редактиране | редактиране на кода]
Според Константин Багренородни, сърбите произхождат от некръстените сърби, наричани още бели или аспри, които живеят оттатък Туркия (Унгария) в земята наречена Бойки. Те се заселили на Балкана по времето на император Ираклий като федерати.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- сърбиянци
- прави сърби
- ужичани
- пречански сърби
- расци
- черногорци
- бошняци
- мюсюлмани
- македонци
- торлаци
- Иранска теория за произхода на сърбите
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ rs.one.un.org
- ↑ web.archive.org
- ↑ http://media.popis2011.stat.rs/2012/Nacionalna%20pripadnost-Ethnicity.pdf
- ↑ https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bk.html
- ↑ http://www.nzz.ch/nachrichten/schweiz/erstmals_ueber_eine_million_eu-_und_efta-angehoerige_in_der_schweiz__1.1105409.html
- ↑ http://www.diplomatie.gouv.fr/fr/pays-zones-geo_833/serbie-et-montenegro_443/presentation-communaute-etatique-serbie-et-montenegro_952/
- ↑ http://demo.istat.it/str2004/index.html
- ↑ http://ec.europa.eu/education/not_found_de.htm
- ↑ http://mimmc.ro/info_util/formulare_1294/
- ↑ http://www.tlfq.ulaval.ca/axl/afrique/libye.htm
- ↑ [1]
- ↑ [2]
- ↑ http://www.jat.com/active/en/home/main_menu/travel_info/jat_review/april_2007/makame_iz_novog_vavilona.html
- ↑ Енчев, Велизар. Югославия – последната балканска империя, стр. 22. ИК „Ренесанс“, ISBN 954-91612-1-8, 2005, София.
- ↑ http://www.razkritia.com/146247/%D1%83%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8/
