Сейнт Лусия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сейнт Лусия
Saint Lucia
Sainte-Lucie
Знаме на Сейнт Лусия
Герб на Сейнт Лусия
(знаме) (герб)
Девиз: The Land, The People, The Light - La Terre, Le Peuple, La Lumière
в превод: Земята, хората, светлината
Национален химн: Sons and Daughters of Saint Lucia
Местоположение на Сейнт Лусия
География и население
Площ 616 km²
(на 191-во място)
Води 1,6%
Граници Карибско море
Климат тропичен
Столица Кастрийс
14°01′ с. ш. 60°59′ и. д. / 14.016667° с. ш. 60.983333° и. д.
Официален език английски[1][2]
Население (оценка, 2009) 176 000
Гъстота на нас. 285,7 д./km²
(на 31-во място)
Управление
Монарх Елизабет II
Министър-председател Стефенсън Кинг
Организации Общност на нациите, ООН
История
Независимост от Великобритания
обявена 22 февруари 1979 г.
Икономика
БВП (ППС, 2009 г.) 1 746 млн.[3]
БВП на човек (ППС) 10 177[3]
ИЧР (2009 г.) 0,821 (висок)
(69-то)
Валута Източнокарибски долар (XCD)
Други данни
Часова зона UTC
Интернет домейн .lc
Телефонен код +1-758
Официален сайт www.stlucia.gov.lc

Сейнт Лусия (на английски: Saint Lucia, на френски: Sainte-Lucie, известен и като Света Лусия) е островна държава в източната част на Карибско море. Разположена е върху едноименен вулканичен остров, част от групата на Малките антилски острови. Столицата е Кастрийс.

Следите от вулканичния произход на острова се забелязват навсякъде. В южната част на острова има верига от 18 вулканични конуса и голям брой кратери. Климатът е тропичен със средни месечни температури 18-26оС и валежи от 1700 до 3500 мм. Островът има изключително красиви плажове, оградени с тропични гори.

Основа на икономиката на страната са селското стопанство, туризмът, риболовът. Света Лусия е вторият най-голям производител на банани в Карибите. Около 94% от населението са потомци на негри и мулати, останалите са с британски и френски произход. Официалният език в страната е английският. Въпреки това много от жителите на острова говорят антилски креолски език, базиран на френския.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В миналото страната е била владение на Испания, а след това и на Франция. В интензивната борба на колониалните сили за владения в Новия свят Сейнт Лусия от 1650 г. става спорна земя между Англия и Франция. Никой друг карибски остров не си е сменял собственика толкова често. През 1814 в крайна сметка Сейнт Лусия е дадена на британската корона. През 1838 колонията се присъединява към Съюза на подветрените острови. През 1967 островната република получава статут на свободноуправлявана държава в рамките на Западноиндийските държави, а на 22 февруари 1979 Сейнт Лусия получава независимостта си. Към 2006 г. е членка на Общността на нациите, ООН и на ОАД.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Страната е разделена на 11 района ( quarters).

  • 1 Район Анс ла Райе
  • 2 Район Кастри
  • 3 Район Шоазьол
  • 4 Район Дофин
  • 5 Район Данери
  • 6 Район Канари
  • 7 Район Грос Исле
  • 8 Район Лабори
  • 9 Район Микуд
  • 10 Район Суфриер
  • 11 Район Вио Фор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б About St. Lucia. // St. Lucis Tourist Board. Посетен на 2011-11-11. The official language spoken in Saint Lucia is English although many Saint Lucians also speak a French dialect, Creole (Kwéyòl).
  2. а б Bureau of Western Hemisphere Affairs (U.S. Department of State). Background Note: Saint Lucia. // United States Department of State, August 12, 2011. Посетен на 2011-11-11. Languages: English (official); a French patois is common throughout the country.
  3. а б Saint Lucia. // International Monetary Fund. Посетен на 21 април 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]