2007
от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< | 21 век | >> | |||||||
01 | 02 | 03 | 04 | 05 | 06 | 07 | 08 | 09 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
2007 (MMVII) година е обикновена година, започваща в понеделник според Григорианския календар.
Съдържание
Събития[редактиране | редактиране на кода]
Януари[редактиране | редактиране на кода]
- 1 януари — Присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз.
- 1 януари — Словения приема еврото за своя официална валута на мястото на толара.
- 1 януари — Ангола се присъединява към ОПЕК.
- 1 януари — Забранено е тютюнопушенето на обществени места в Хонконг.
- 3 януари — Бившият президент на САЩ Джералд Форд е погребан в Гранд Рапидс, Мичиган.
- 6 — 21 януари — „Рали Дакар“ 2007.
- 8 януари — Руските нефтени доставки за Полша, Германия и Украйна са прекъснати за три дни поради ескалацията в руско-беларуския енергиен конфликт; подновени са след три дни.
- 11 януари — Виетнам се присъединява към Световната търговска организация като нейния 150-ти член.
- 11 януари — Китай успешно тества балистична ракета, способна да разруши сателити в орбита, като получава за това критики от множество страни.
- 12 януари — Посолството на САЩ в Атина е обстреляно с РПГ.
- 17 — 18 януари — Ураганът Кирил вилнее из голяма част от Европа.
- 22 януари — При бомбардировка на магазин в Багдад умират 88 души.
- 28 януари — 4 февруари — 6-и Азиатски зимни игри, провели се Чанчун (Китай).
Февруари[редактиране | редактиране на кода]
- 8 февруари — Циганският активист и танцьор на Фламенко Хоакин Кортес става посланик на циганите в ЕС.
- 11 февруари — Референдум в Португалия за легализиране на аборта.
Март[редактиране | редактиране на кода]
- 1 март — Начало на международната полярна година.
- 1 март — Начало на второто Московско биенале за модерно изкуство.
- 25 март — В Берлин е отпразнувана 50-годишнината от подписването на Римския договор от министрите на всички държави-членки на ЕС.
Април[редактиране | редактиране на кода]
- 2 април — Забранено е тютюнопушенето в закритите обществени помещения е Уелс.
- 17 април — Избран е домакинът на Азиатските игри през 2014 година — Инчхън (Южна Корея).
- 21 април — Президентски избори в Нигерия.
- 23 април — До 22 април 2008 година Богота (Колумбия) е световна столица на книгата.
- 24 април — В град Мексико са легализирани абортите.
- 27 април — Президентски избори в Турция.
Май[редактиране | редактиране на кода]
- 16 май — Генералната асамблея на ООН обявява 2008 за Международна година на езиците.
- 20 май – Шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум, емир на Дубай, прави едно от най-големите благотворителни дарения в историята като дарява €7,41 билиона за образователна фондация в Близкия Изток.
Юни[редактиране | редактиране на кода]
- 5 юни — Сондата на НАСА МЕСИНДЖЪР прави второ преминаване край Венера, в 23:08 (UTC), на височина 338 km.
Юли[редактиране | редактиране на кода]
- 24 юли — българските медици от Либия са освободени от затвора.
- 21 юли — излиза на английски език последната седма част от поредицата за Хари Потър — „Хари Потър и Даровете на Смъртта“.
Август[редактиране | редактиране на кода]
- 5 август — дебютира южнокорейската идол група Гърлс Дженерейшън
Септември[редактиране | редактиране на кода]
- 14 септември — Изстрелян е Кагуя (SELENE), вторият космически апарат изпратен от Япония до Луната.
Октомври[редактиране | редактиране на кода]
- Провежда се най-масовата в историята на България учителска стачка, с искане за по-високо заплащане в сектора на образованието.
Ноември[редактиране | редактиране на кода]
- 5 ноември — Започва Стачката на Гилдията на сценаристите на Америка, която приключва на 12 февруари 2008 г.
Декември[редактиране | редактиране на кода]
- 21 декември — Естония, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия стават част от шенгенското пространство.
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- 14 март — Симеон-Хасан Муньос, внук на Симеон Сакскобургготски
- 12 септември — Валери Божинов-младши, син на Валери Божинов и певицата Алисия
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- Дмитрий Пригов, руски поет и художник (р. 1940 г.)
- Стоян Върбанов, български републикански шампион по борба (р. 1930 г.)
Януари[редактиране | редактиране на кода]
- 4 януари — Сандро Салвадоре, италиански футболист
- 10 януари — Карло Понти, италиански кинорежисьор (р. 1912 г.)
- 10 януари — Елена Георгиева, българска езиковедка
- 11 януари — Робърт Антон Уилсън, американски писател
- 11 януари — Стоян Цветков, български аграрен учен
- 15 януари — Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик (р. 1951 г.)
- 18 януари — Марко Семов, български писател и публицист
- 19 януари — Хрант Динк, арменски писател и журналист (р. 1954 г.)
- 21 януари — Мария Чонкан, румънска лекоатлетка (р. 1977 г.)
- 23 януари — Ришард Капушчински, полски журналист
- 27 януари — Марчелин Бертран, американска актриса (р. 1950 г.)
- 28 януари — Леон Суружон, български цигулар и педагог
- 30 януари — Сидни Шелдън, американски писател (р. 1917 г.)
Февруари[редактиране | редактиране на кода]
- 8 февруари — Ана Никол Смит, американски модел и актриса (р. 1967 г.)
- 18 февруари — Георги Баев, български художник (р. 1924 г.)
- 28 февруари — Лий Едингс, американска писателка (р. 1937 г.)
Март[редактиране | редактиране на кода]
- 2 март — Анри Троая, френски историк и биограф (р. 1911 г.)
- 15 март — Христо Малинов, български писател (р. 1917 г.)
- 17 март — Емил Трифонов - Кембълът, български телевизионен и радиоводещ (р. 1964 г.)
- 22 март — Владимир Аврамов, български цигулар и педагог (р. 1909 г.)
- 26 март — Борис Димовски, български художник-карикатурист (р. 1925 г.)
Април[редактиране | редактиране на кода]
- 2 април — Божин Ласков, български футболист (р. 1922 г.)
- 11 април — Кърт Вонегът, американски писател и художник (р. 1922 г.)
- 13 април — Златина Тодева, българска актриса (р. 1926 г.)
- 16 април — Чо Сюн Ху, масов убиец от южнокорейски произход (р. 1984 г.)
- 17 април — Христо Христов, български кино и театрален режисьор (р. 1926 г.)
- 23 април — Борис Елцин, политик и първи президент на Русия (р. 1931 г.)
- 27 април — Мстислав Ростропович, руски виолончелист и диригент (р. 1927 г.)
- 30 април — Гриша Островски, български актьор и режисьор (р. 1918 г.)
- 30 април — Грегори Льомаршал, френски музикант (р. 1983 г.)
Май[редактиране | редактиране на кода]
- 1 май — Захари Медникаров, български хоров диригент (р. 1924 г.)
- 3 май — Уоли Шира, американски астронавт (р. 1923)
- 12 май — Кунка Баева, българска актриса (р. 1922 г.)
- 18 май — Пиер-Жил дьо Жен, френски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1991 година (р. 1932)
- 20 май — Стенли Милър, американски химик (р. 1930)
- 24 май — Волфганг Бехлер, немски поет и белетрист (р. 1925 г.)
- 28 май — Йорг Имендорф, германски художник (р. 1945 г.)
- 28 май — Дейвид Лейн, американски неонацист (р. 1938)
- 30 май — Делчо Делчев, български генерал (р. 1920 г.)
Юни[редактиране | редактиране на кода]
- 8 юни — Ибрахим Касимов, български агроном, професор (р. 1938 г.)
- 8 юни — Богомил Райнов, български писател (р. 1919 г.)
- 14 юни — Курт Валдхайм, австрийски политик (р. 1918 г.)
- 24 юни — Георги Мандичев, български инженер (р. 1932 г.)
- 24 юни — Емил Коен, български бизнесмен (р. 1974 г.)
- 24 юни — Крис Беноа, канадски кечист (р. 1967 г.)
- 26 юни — Лев Безименски, руски писател (р. 1920 г.)
Юли[редактиране | редактиране на кода]
- 3 юли — Алис Тимандер, шведска зъболекарка и киноактриса (р. 1915 г.)
- 11 юли — Лейди Бърд Джонсън, първа дама на САЩ (1963-1969) (р. 1912 г.)
- 19 юли — Васил Метев, български физик (р. 1931 г.)
- 30 юли — Теоктист, румънски патриарх (р. 1915 г.)
- 30 юли — Микеланджело Антониони, италиански кинорежисьор (р. 1912 г.)
- 30 юли — Ингмар Бергман, шведски сценарист и кинорежисьор (р. 1918 г.)
- в края на юли — Сергей Антонов, български дипломат (р. 1948 г.)
Август[редактиране | редактиране на кода]
- 4 август — Константин Коцев — Пацо, български актьор (р. 1926 г.)
- 9 август — Живко Бояджиев, български езиковед (р. 1936 г.)
- 14 август — Тихон Хренников, руски съветски композитор (р. 1913 г.)
- 16 август — Макс Роуч, американски джазмузикант и композитор (р. 1924 г.)
- 18 август — Владилен Попов, български шахматист и журналист (р. 1935 г.)
- 27 август — Ема Пенеля, испанска актриса (р. 1930 г.)
- 28 август — Антонио Пуерта, испански футболист (р. 1984 г.)
Септември[редактиране | редактиране на кода]
- 2 септември — Сафет Исович, босненски музикант (р. 1936 г.)
- 6 септември — Лучано Павароти, италиански оперен певец (р. 1935 г.)
- 8 септември — Христо Вълчанов, български футболист (р. 1932 г.)
- 15 септември — Пейчо Пеев, български шахматист (р. 1940 г.)
- 16 септември — Робърт Джордан, американски писател (р. 1948 г.)
- 22 септември — Марсел Марсо, френски мим (р. 1923 г.)
- 24 септември — Андре Горц, френски журналист и философ (р. 1923 г.)
- 30 септември — Иван Станчев, български астролог и медийна личност (р. 1968 г.)
Октомври[редактиране | редактиране на кода]
- 4 октомври — проф. Емил Камиларов, български цигулар и музикален педагог (р. 1928 г.)
- 9 октомври — Николай Кънчев, български поет и преводач (р. 1936 г.)
- 11 октомври — Шри Чинмой, мистик, духовен водач и деец за мир (р. 1931 г.)
- 16 октомври — Тоше Проески, македонски поп-певец (р.1981 г.)
- 19 октомври — Ян Волкерс, холандски писател, художник и колумнист (р. 1925 г.)
- 20 октомври — Вили Цанков, български театрален и кинорежисьор (р. 1924 г.)
- 22 октомври — Ев Кюри, френска писателка (р. 1904 г.)
- 22 октомври — Петер Ебен, чешки композитор (р. 1929 г.)
Ноември[редактиране | редактиране на кода]
- 1 ноември — Пол Тибетс, американски генерал (р. 1915 г.)
- 3 ноември — Александър Дедюшко, руски актьор (р. 1962 г.)
- 10 ноември — Норман Мейлър, американски писател и публицист, двукратен носител на „Пулицър“. (р. 1923 г.)
- 11 ноември — Делбърт Ман, американски режисьор, носител на „Оскар“ (1955) (р. 1920 г.)
- 21 ноември — Сотир Майноловски, български актьор (р. 1930 г.)
- 22 ноември — Морис Бежар, френски балетист и хореограф (р. 1927 г.)
- 23 ноември — Владимир Крючков, руски офицер и политик (р. 1924 г.)
- 28 ноември — Доньо Донев, български художник, сценарист и режисьор (р. 1929 г.)
Декември[редактиране | редактиране на кода]
- 10 декември — Григорий Климов, руски писател (р. 1918 г.)
- 12 декември — Ясен Пенчев, български политик (р. 1955 г.)
- 12 декември — Айк Търнър, американски музикант (р. 1931 г.)
- 16 декември — Атанас Джурджев, български кардиолог (р. 1941 г.)
- 23 декември — Оскар Питърсън, канадски джазов музикант (р. 1925 г.)
- 27 декември — Беназир Бхуто, пакистански политик (р. 1953 г.)
Нобелови награди[редактиране | редактиране на кода]
- Физика — Албер Фер, Петер Грюнберг
- Химия — Герхард Ертъл
- Физиология или медицина — Марио Капеки, Мартин Евънс, Оливър Смитис
- Литература — Дорис Лесинг
- Мир — Ал Гор, Междуправителствен панел за климатични промени
- Икономика — Леонид Хървиц, Ерик Маскин, Роджър Майърсън
—— Вижте също: