Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Великобритания)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Великобритания.

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
United Kingdom of Great Britain
and Northern Ireland(1)
Знаме на Великобритания
Герб на Великобритания
(знаме) (герб)
Девиз: Dieu et mon droit
Бог и моето право!
Местоположение на Великобритания
География и население
Площ 244 820 km²
(на 79-то място)
Столица Лондон
51°30′ с. ш. 0°07′ з. д. / 51.5° с. ш. 0.116667° з. д.
Най-голям град Лондон
Официален език де факто — английски(2)
Население (пребр., 2014) 64 000 000
(на 22-ро място)
Гъстота на нас. 246 д./km²
Управление
Кралица Елизабет II
Министър-председател Дейвид Камерън
История
Независимост
Образувана на
1 май 1707
1 януари 1801
6 декември 1921
Икономика
БВП (ППС, 2014) 2,848 трлн $[1]
(на 6-то място)
БВП на човек (ППС) 45 575 $
Валута британски паунд (£) (GBP)
Други данни
Часова зона GMT (UTC)
Интернет домейн .uk(3)
Телефонен код 44
(1): Тъй като в Обединеното кралство на национално ниво няма официален език, освен на английски названието на страната се изписва още на:
уелски: Teyrnas Unedig Prydain Fawr a Gogledd Iwerddon; шотландски келтски: Rìoghachd Aonaichte Bhreatainn Mhòir agus Èireann a Tuath; ирландски: Ríocht Aontaithe na Breataine Móire agus Thuaisceart Éireann; шотландски: Unitit Kinrick o Graet Breetain an Northren Irland; корнуолски: Rywvaneth Unys Breten Veur ha Kledhbarth Iwerdhon.
(2): На регионално ниво официално признати са: уелски, шотландски келтски език, корнуолски, шотландски, ирландски, ълстърски шотландски.
(3): Съвместно с Европейския съюз ползва .eu
Въпреки че по ISO 3166-1 съкращението е GB, домейнът .gb в момента не се използва.

Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия (на английски: United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, съкратено Обединено кралство (United Kingdom и UK), също Великобритания (Great Britain) или Британия Britain), е островна държава в Северозападна Европа.

Държавата се състои от 4 историко-географски и етнически области, наричани съставни страни: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Понякога е наричана неправилно само Англия. Великобритания е най-големият от Британските острови, на който се намират Англия, Уелс и Шотландия, но без Северна Ирландия. В българския и други езици Великобритания може да се използва както за острова, така и за Обединеното кралство като по-кратка форма. Друга кратка форма е името Британия, което произлиза от едноименната римска провинция.

Обединеното кралство включва и 5100 по-малки острова, които образуват най-големия архипелаг на континента. Някои от големите острови са коронни владения на Обединеното кралство - Ман, Гърнси, Джърси, и на практика са под опеката му. Големите островни групи са Нормандски, Оркнейски, Шетландски и Хебридски острови.

На изток от Великобритания се намира Северно море, като в плитчината Догер банк има големи залежи на нефт и природен газ, както и много риба. Западните брегове се мият от Атлантическия океан. Проливът Ла Манш (на френски: La Manche - „ръкав“), наричан от британците „Английски канал“ (на английски: English Channel), отделя Обединеното кралство от Континентална Европа. Дължината на този пролив е 220 км, а ширината му е 32 км в най-тясната му част - пролива Па дьо Кале (от френски Pas de Calais - „стъпка от Кале“, на английски Strait of Dover - „Проливът на Доувър“). Обединеното кралство е типична морска страна. Нито една точка в него не е отдалечена на повече от 120 км от морето или океана. През Лондон преминава Гринуичкият меридиан.

В близкото минало паричната единица британска лира (паунд стърлинг) се деляла на 20 шилинга, 1 шилинг - на 12 пени, 1 пени - на 4 фартинга, а 1 гвинея била равна на 21 шилинга. До 15 февруари 1971 г. (когато става официалното преминаване към десетична валута, т.нар. „децимализация“) за паричните единици лира (паунд), шилинг, пени се използват съкратените обозначения съответно £, s, d (от латинските имена на паричните единици: £ - libra, s - solidus, d - denarius), като след това е запазен знакът £ и се въвежда p за „новото пени“ (5 p = 1 s = 12 d). Британците използват специфични мерки за течности: 1 галон е 4,5 литра, 1 фунт = 408,5 g, а 1 миля се равнява на 1609 м. Използват се и единиците инч (2,54 cm), фут (12 инча), ярд (равен на 3 фута = 36 инча.

Движението на автомобилите е в лявото платно за движение, т.е. обратно на повечето страни в Европа.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположение и площ[редактиране | редактиране на кода]

Обединеното кралство има площ 243 610 km²[1] и заема основната част от Британските острови, архипелаг, разположен на северозапад от континента Европа. То включва остров Великобритания, североизточната част на остров Ирландия и множество по-малки острови, сред които Хебридските, Оркнейските и Шетландските острови.

Обединеното кралство граничи по суша само с Република Ирландия (дължина на границата 360 km), която заема южната част от остров Ирландия[1]. На север страната има излаз към северната част на Атлантическия океан, а на изток - към свързаното с него Северно море. Южно от нея е протокът Ла Манш, който я отделя от континента с ширина 35 km в най-тясната част[1]). На югозапад граничи с Келтско море, а между островите Великобритания и Ирландия се намира Ирландско море.

Релеф и води[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на Югоизточна Англия е равнинен - там се намира обширният Лондонски басейн. Заедно с Централна Англия това са най-плодородните и най-гъсто населените области на страната - от Мидлънд до Фьондлънд край залива Фош. Пейзажът там много прилича на онзи в Северна Франция, Белгия, дори Нидерландия.

Пенинските планини са гръбнакът на Великобритания. Чевиотските планини са ниски, но богати на полезни изкопаеми. Къмберландският масив се намира на северозапад от Пенинските планини и понякога е наричан Английска Швейцария.

Шотландия е най-високата част на страната: в Грампиенските планини се намира най-високата точка на Обединеното кралство - връх Бен Невис (1343 m). Грампиенските планини се смятат за продължение на Норвежките планини. Бреговата линия на Шотландия е нарязана от фиорди, като най-внушителни са Фърт ъф Клайд и Фърт ъф Форт.

Реките в страната, макар и къси, са пълноводни, по-големите от тях са плавателни. Най-известната река е Темза. По нея може да се плава с кораб от море до море, защото е свързана с канали. Големите приливи правят реките достъпни и за океански кораби. Приливната вълна на р. Темза е 6 м, на р. Мърси е 8,5 м, при пристанище Кардиф е 10 м, а при Бристол - 12 м. На естуарите на Темза, Северн, Мърси, Клайд, Хъмбър и Тайн са възникнали големи речно-морски пристанища като Лондон, Ливърпул, Хъл, Нюкасъл, Глазгоу. На шотландските реки, които имат голям пад, са построени водни електроцентрали.

Югоизточна Англия е била подлагана на големи морски наводнения през 1926, 1938 и особено през 1953 г.

Най-големите езера са Лох Ней, Лох Ломенд и Лох Нес, като последното е свързано с легендарното чудовище Неси — предполагаем реликт от по-стари геоложки времена.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Лондон
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
52
 
8
2
 
 
34
 
8
2
 
 
42
 
11
4
 
 
45
 
14
5
 
 
47
 
17
8
 
 
53
 
20
11
 
 
38
 
23
14
 
 
47
 
23
13
 
 
57
 
20
11
 
 
62
 
15
8
 
 
52
 
11
5
 
 
54
 
9
3
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: [2]

Климатът на Обединеното кралство е океански (Cfb по Кьопен) — влажен и мек, с малки температурни изменения. На тази географска ширина той би трябвало да е студен и суров, но морското обкръжение и особено влиянието на топлото течение Гълфстрийм правят зимата мека, влажна, мъглива и почти безснежна. Снегът се задържа главно в Шотландия. През лятото, както и през преходните сезони, падат много дъждове. Характерното за времето през цялата година е, че е много непостоянно.

Зимата е мека, а лятото е прохладно, като в Лондон средната минимална температура през най-студения месец февруари е 2,2°C, а средната максимална температура през най-топлия месец юли — 22,8°C. Западната част на страната, под въздействието на западните океански въздушни маси, е по-влажна с годишно количество на валежите до 3000 mm, а източната и особено равнинната югоизточна част на Англия се отличават с по-сух климат и годишно количество на валежите около 600 mm.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Преди хиляди години Британските острови са били покрити с гъсти гори, днес те заемат само 8% от площта.В днешно време Великобритания е една от най-бедните на гори страна в Европа. Иглолистни борови гори са запазени в Шотландия, а в останалите части на страната се срещат широколистни гори (бук, ясен, кестен, дъб и др.). Северният елен се среща в Шотландия и в националния парк "Ексмур" в Югозападна Англия. По-дребните бозайници са лисици, полевки, земеровки, мишки, катерици и др. Тресавищата, шубраците и крайбрежията са местообитания на много птици.

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди 1707 г.[редактиране | редактиране на кода]

Мегалитният паметник Стоунхендж
Останки от Адриановия вал - северната граница на Римска Британия

Първите заселници на хора в съвременния им вид на територията на това, което днес е Обединено кралство, пристигат на вълни преди около 30 000 години.[2] Към момента на идването на римляните през 43 г от н.е. (откогато датират писмените сведения) населението е съставено от келти, като съответните народности са брити на територията на Англия и гали на територията на Ирландия[3]. След завоюването на островите от римляните следват около 400 години в рамките на Римската империя, последвани от англосаксонското нашествие през V-VI век. При нахлуването на германските племена, голяма част от бритите са били избити, а други са били изтласкани в Уелс и Шотландия[4]. Англосаксонският период обхваща историята на Средновековна Англия (ранно средновековие) от края на Римската Британия и създаването на англосаксонските царства до Норманското нашествие през 1066 г. 5 и 6 век са известни като „тъмните векове“, а към края на 8 век по териториите на Британия пристигат викингите, което довежда до извършването на редица промени по тези територии. След нашествието на Уилям Завоевателя започва периодът на Кралство Англия.[5] Междувременно галите от северозападната част на остров Британия, които се предполага че са мигрирали от Ирландия през 5 век[6][7] се обединяват с пиктите и създават кралство Шотландия през 9 век[8].

През 1066 г. норманските войски на херцог Уилям I Завоевателя нападат Англия и в Битката при Хейстингс побеждават тези на англосаксонския крал Харолд II и установяват контрол над цяла Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия, като въвеждат феодализма по модела на Северна Франция и норманската култура.[9]. Норманският елит оказва голямо влияние върху завареното население, но в крайна сметка е асимилиран[10].

Средновековните английски крале от династията Плантагенет завършват покоряването на Уелс и правят неуспешен опит да анексират и Шотландия. Шотландия обаче остава да съществува като самостоятелно кралство, макар и в постоянни конфликти с Англия. През 12-15 век английските крале от Анжуйската династия владеят и големи части от Франция, но управлението им също е съпроводено с конфликти, от които най-известна е Стогодишната война[11].

Кралете от династията Тюдор са сред най-ярките представители на английския абсолютизъм. По време на управлението на Хенри VIII през 16 век е проведена английската Реформация, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Вследствие на това във всички островни кралства се въвежда протестантството и възникват религиозни конфликти между католици и протестанти. Уелс е включен изцяло в Кралство Англия през 1535–1542 г.[12], а Ирландия е конституирана като кралство Ирландия, в лична уния с английската корона[13] В северна Ирландия са конфискувани земите на независими галски аристократи и са дадени на протестантски заселници от Англия и Шотландия.[14]. Управлението на кралица Елизабет I продължава 44 години и обхваща период на нарастващо английско влияние по целия свят и на разцвет на английската култура.[15] След нейната смърт през 1603 г. трите кралства Англия, Шотландия и Ирландия се обединяват в лична уния, когато Джеймс VI, крал на Шотландия, наследява короните на Англия и Ирландия и премества двора си от Единбърг в Лондон; въпреки това всяко кралство остава отделна политическа единица със свои собствени институции.[16][17] .В средата на 17 век и 3-те кралства участвуват в серия от свързани войни, включително Английската революция, които водят до временна отмяна на монархията и установяване на кратковременна република[18][19]. Макар че монархията е възстановена, Славната революция от 1688 г. води до това, че за разлика от останалите страни в Европа, кралският абсолютизъм никога не се завръща. Приема се Конституция на Великобритания, установяваща конституционна монархия и парламентарна система[20]. По време на този период се поставят основите на английското надмощие по море и след Великите географски открития се основават първите английски отвъдморски колонии, особено в Северна Америка[21][22].

Колониални завоевания[редактиране | редактиране на кода]

Докато до XV век Великобритания е в периферията на тогавашния познат свят, в епохата на Великите географски открития тя става техен движеща сила за откриването и завладяването на нови територии. Буржоазната революция я превръща в първата капиталистическа и индустриална държава, като тя става първа по мощ в света и има най-голям флот, въпреки близостта си с такива сили като Франция, Германия, Португалия, Холандия и Испания.

Кралство Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

Обединено Кралство Великобритания се образува чрез обединяването на Кралство Шотландия и Кралство Англия и съществува от 1707 до 1801 г. Създадено е едно кралство, което заема цялата територия на остров Великобритания и останалите по-малки острови, с изключение на Ирландия. Един единствен парламент и правителство управляват новото кралство. Двете кралства имат един и същ монарх (лична уния) откакто Джеймс VI, Крал на Шотландия става крал на Англия през 1603 след смъртта на кралица Елизабет I.

Пощенска марка от Британска Източна Африка с лика на кралица Виктория, 1896 г.

Обединено кралство[редактиране | редактиране на кода]

Джорджианска епоха
Викторианска епоха

Първа половина на 20 век[редактиране | редактиране на кода]

След Първата световна война Великобритания прекратява съюза си с Япония под натиск от САЩ. По силата на Вашингтонското морско споразумение Великобритания има право на 5 бойни кораба от най-висок клас[23].

След войната Великобритания дължи на Съединените американски щати четири млрд. щатски долара. Същевременно Русия дължи 7 млрд. щатски долара на Великобритания. Крайната сума, която Великобритания трябва да плаща на САЩ е 35 млн. стерлинга годишно за период от 62 години при лихва от 3,5%. САЩ получава 3 пълни годишни плащания от Великобритания, които Великобритания получава от Германия[24].

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Наред с Франция, СССР и САЩ, Великобритания е сред основните сили, довели до победа на Антихитлеристката коалиция във Втората световна война. Важна заслуга за това има премиерът Уинстън Чърчил (1940-1945). На проведените през 1945 парламентарни избори Консервативната партия залага основно на неговия голям авторитет, за да си осигури победата. Изненадващо за всички обаче победител е Лейбъристката партия, която съставя самостоятелно правителство начело с Клемент Атли. В програмата на правителството се включва широка национализация на основните отрасли на английското стопанство - на Националната банка, на въгледобива и т. н. Освен това са декларирани и редица реформи в здравеопазването и социалното осигуряване - безплатна медицинска помощ, безплатни лекарства и др. Реформите на Атли в никакъв случай не са в разрез с основите на демократичното управление, защото национализацията засяга само 20 на сто от собствеността в структуроопределящите отрасли, докато 80 на сто остават частна собственост.

През 1947 г. лейбъристкото правителство е принудено да приложи т. нар. политика на „затягане на коланите“, която води до свиване на бюджетната сфера и до откритото недоволство на левите лейбъристи. Тогава се стига и до най-голямата в английската история докерска стачка, в резултат на която са затворени всички национални пристанища. Обявено е извънредно положение и в крайна сметка правителството е принудено да се съгласи с исканията на стачкуващите.

Известно разведряване в икономиката носи и финансовата помощ от страна на САЩ по плана „Маршал“ на стойност над 1,5 млрд. щатски долара. Това обаче не се оказва достатъчно, за да се избегнат непрестанните финансови трусове и така през 1949 г. се стига до девалвация на британската лира и до остри критики от страна на консерваторите.

Към средата на 1951 г. става ясно, че Лейбъристката партия едва ли ще стигне до втори мандат. За това благоприятства и въведената през 1947 г. купонна система, която все още е в сила, а и отношенията със САЩ се влошават и те спират финансовата помощ.

В проведените нови парламентарни избори (1951 г.), Чърчил получава възможност не само за реванш за загубата си от 1945 г., но и поставя началото на т. нар. „Ера на консерваторите“, продължила тринадесет години. Първите му действия са реприватизация на металургичната промишленост и транспорта, както и продължаването на социалните реформи на лейбъристите.

До оттеглянето на Чърчил от власт през 1955 г. поради здравословни проблеми, са налице три основни промени — Англия открива ядреното оръжие и Островът се превръща в една от трите световни сили. Това е и причината за „затопляне“ на отношенията между нея и САЩ, което пък води и до принципно споразумение за разполагането на американски военни части на британска територия. Премахната е и купонната система.

Премиерският пост след Чърчил е зает от дотогавашния министър на външните работи А. Идън, който обаче скоро подава оставка заради заетата от него позиция и предприетите действия през 1956 г., когато Египет национализира Суецкия канал. Това, според Идън, е в разрез с английските интереси в Близкия Изток и изисква намеса.

Втора половина на 20 век[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост и движение[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването, проведено през 2001 година, населението на Обединеното кралство е 58 789 194 души, 3-то по численост в Европейския съюз и 21-то в света. Според оценки от средата на 2008 година то е нараснало до 61 383 000 души. Средният прираст на населението за периода 2001-2008 година е 0,5%, като през 2008 година за пръв път след 1998 година естественият прираст е по-висок от механичния[25].

Населението е разпределено неравномерно, като най-слабо населена е Шотландия, а най-силно - Англия, особено нейните югоизточни части[26]. С гъстота на населението 383 души/km² в средата на 2003 година Англия е сред най-гъсто населените страни в света[27]. Средната гъстота на населението в Уелс е 142 души/km², в Северна Ирландия - 125 души/km², а в Шотландия - едва 65 души/km²[27].

При преброяването от 2001 година 4,9 милиона от жителите на страната или 8,3% от населението са родени в чужбина. Сред тях най-голям е броят на родените в Република Ирландия (534 хиляди души), Индия (468 хиляди души), Пакистан (321 хиляди души), Германия (266 хиляди души), Съединените щати (158 хиляди души)[28]. В същото време около 5,5 милиона британци живеят в чужбина, главно в Австралия, Испания, Съединените щати и Канада[29].

Етноси и езици[редактиране | редактиране на кода]

Най-вече се говори на английски, като другите езици, които се използват, са уелски, келтски („гелик“ — gaelic), ирландски и множество шотландски диалекти. Някои новодошли емигранти от други части на Британската общност говорят други езици, като например урду.

Изглед от Лондон

Религиозни групи[редактиране | редактиране на кода]

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Парламентът на Обединеното кралство е символ на британската държавност

Обединеното кралство е конституционна монархияпарламентарно кралство. Престолът се наследява от първородния принц или принцеса. От 1952 г. на трона е Кралица Елизабет II. Неин наследник е уелският принц Чарлз. Официалният титул на кралицата е: „Елизабет II по божия милост кралица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и всички други кралства и територии, глава на британската общност, защитник на Вярата.“

Парламентът се състои от 2 камари (палати) - на лордовете и на общините. Главна политическа фигура е министър-председателят.

Британският парламент, който води началото си от средата на 13 век, е сред най-старите в света. Още от 14 век парламентарното управление на страната се осъществява от двукамарна палата. Камарата на лордовете (горната) и Камарата на общините (долната) заседават отделно и са конституирани на напълно различни принципи. Камара на лордовете се състои от 500 пожизнени перове, 92 техни наследници и 26 висши духовници. Камарата на общините има 659 места.

Членовете на долната камара се избират на избори и имат 5-годишен мандат. Когато се говори за парламента като за законодателен орган, се имат предвид както 2-те му камари, така и монархът, защото само тяхното единство образува в правов смисъл парламента. Правителството се отчита само пред Камарата на общините, която осъществява и парламентарния контрол над държавните финанси.

Особеността на британския парламент е, че функционира в уникалните условия на липсата на писана конституция. Някои от правилата от организирането и функционирането му се съдържат в „обичайните“ закони на страната (те са много малко), други — в неписаните норми (актове) на конституцията, конвенционалните съглашения. Реалното функциониране на целия британски парламент се основата на двупартийната система в кралството. Тя определя цялата организация на избирателния процес — от издигането на кандидатите и делението на страната на избирателни окръзи до начина на пресмятане на гласовете на избирателите.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Обединеното кралство включва 4 съставни страни (историко-географски области): Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Модерна газова ТЕЦ

Английската буржоазна революция (1642–1649 г.) допринася за ранното развитие на капитализма. Великобритания е родина на капиталистическия строй и дълго време е най-голямата колониална, търговска, морска, финансова, индустриална и военна сила в света.

Днес Великобритания е между седемте най-развити капиталистически страни в света. Докато през 1970 г. е давала 7,1% от промишленото производство на капиталистическия свят, през 1998 г. този дял е спаднал под 6%. През периода 1966–1970 промишленото производство на Великобритания нараства едва с 9%. В застой са много от отраслите — стоманолеярната, корабостроителната, текстилната, автомобилната промишленост. Съкратени са 25% от работниците. Безработните са над 3 млн. души (13% от трудоспособното население).

Между старите промишлени отрасли са каменовъглената, корабостроителната промишленост, металургията, машиностроенето и металообработването. Нови отрасли са автомобилната промишленост, самолетостроенето, електрониката, електротехниката. Дълго време въглищата са главен енергетичен и топлинен източник в страната. До 1910 г. Обединеното кралство господства на световния пазар с износ на въглища. Над 60% от електроенергията се произвежда в ТЕЦ, разположени във въгледобивните и потребителските райони. Делът на ВЕЦ е ограничен. Изградени са 30 атомни енергоблока, произвеждащи над 15% от електроенергията на страната. АЕЦ „Уилф“ е една от най-големите в света. През 1996 г. са произведени 330 млрд. кВтч електроенергия.

По време на Втората световна война, когато Обединеното кралство е блокирано от германските подводници и трябва да се самозадоволява с продоволствие, започва да се обръща по-голямо внимание на селското стопанство, макар че Дания и Нидерландия продължават да бъдат „селските ферми на Островното кралство“. Селското стопанство, в което е заето 1,6% от трудоспособното население, осигурява 3/4 от потребностите на страната от селскостопанска продукция. Главен подотрасъл е животновъдството, на което се падат 70% от обема на селскостопанското производство. За неговото развитие съществуват много благоприятни условия - естествени пасища и ливади, фуражни култури и пр.

Хлебарница

Брутният национален продукт на страната през 2008 г. възлиза на 2 674 млн. долара (по $43 785 на човек от населението), като така се нарежда на 3-то място в Европейския съюз след Германия и Франция.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в CIA 2010.
  2. "Ancient skeleton was 'even older'". BBC News. 30 October 2007. Retrieved 27 April 2011.
  3. Koch, John T.. Celtic culture: A historical encyclopedia. Santa Barbara, CA, ABC-CLIO, 2006. ISBN 9781851094400. с. 973.
  4. {{{article}}}. // The Welsh Academy Encyclopaedia of Wales. Cardiff, University of Wales Press, 2008. ISBN 9780708319536. с. 915.
  5. Short Athelstan biography on the BBC History website
  6. Mackie, J.D.. A History of Scotland. London, Penguin, 1991. ISBN 9780140136494. с. 18–19.
  7. Campbell, Ewan. Saints and Sea-kings: The First Kingdom of the Scots. Edinburgh, Canongate, 1999. ISBN 0-86241-874-7. с. 8–15.
  8. Haigh, Christopher. The Cambridge Historical Encyclopedia of Great Britain and Ireland. Cambridge University Press, 1990. ISBN 9780521395526. с. 30.
  9. Ganshof, F.L.. Feudalism. University of Toronto, 1996. ISBN 9780802071583. с. 165.
  10. Chibnall, Marjorie. The debate on the Norman Conquest. Manchester University Press, 1999. ISBN 9780719049132. с. 115–122.
  11. Keen, Maurice. "The Hundred Years War". BBC History
  12. British History in Depth – Wales under the Tudors. // BBC History, 5 November 2009. Посетен на 21 September 2010.
  13. Nicholls, Mark. A history of the modern British Isles, 1529–1603: The two kingdoms. Oxford, Blackwell, 1999. ISBN 9780631193340. с. 171–172.
  14. Canny, Nicholas P.. Making Ireland British, 1580–1650. Oxford University Press, 2003. ISBN 9780199259052. с. 189–200.
  15. The Reformation in England and Scotland and Ireland: The Reformation Period & Ireland under Elizabth I, Encyclopædia Britannica Online.
  16. Ross, D. (2002). Chronology of Scottish History. Glasgow: Geddes & Grosset. p. 56. ISBN 1855343800
  17. Hearn, J. (2002). Claiming Scotland: National Identity and Liberal Culture. Edinburgh University Press. p. 104. ISBN 1902930169
  18. English Civil Wars. Encyclopædia Britannica Online.
  19. Scotland and the Commonwealth: 1651–1660. // Archontology.org, 14 March 2010. Посетен на 20 April 2010.
  20. Lodge, Richard. The History of England – From the Restoration to the Death of William III (1660–1702). Read Books, 2007, [1910]. ISBN 9781406708974. с. 8.
  21. Tudor Period and the Birth of a Regular Navy. // Royal Navy History. Institute of Naval History. Посетен на 24 December 2010.
  22. Canny, Nicholas. The Origins of Empire, The Oxford History of the British Empire Volume I. Oxford University Press, 1998. ISBN 0-19-924676-9. Посетен на 1 May 2011.
  23. Churchill, Winston. The Second World War: The Gathering Storm. United States of America, Houghton Miffin Company, 1948. ISBN 0-395-41055-X. с. 13.
  24. Churchill, Winston. The Second World War: The Gathering Storm. United States of America, Houghton Miffin Company, 1948. ISBN 0-395-41055-X. с. 22-23.
  25. Office for National Statistics 2009.
  26. Khan 2008.
  27. а б Office for National Statistics 2005.
  28. OECD .
  29. Sriskandarajah 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]