Чили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Чили
(República de Chile)
Знаме на Чили
Герб на Чили
(знаме) (герб)
Девиз: Por la razón o la fuerza (испански: С правото или чрез силата)
Национален химн: химн
Местоположение на Чили
География и население
Площ 756.096,3 (2) km²
(на 38-ро място)
Води 1,07%
Столица Сантяго(1)
Най-голям град Сантяго
Официален език испански
Население (пребр., 2011) 17.248.450
Гъстота на нас. 22,81 д./km²
Градско нас. (на 86,59 място)
Управление
{{{звание-лидер1}}} Мишел Башле
История
Независимост
{{{независимост-събития}}}
от Испания
18 септември 1810 г.
12 февруари 1818 г.
Икономика
БВП (ППС, 2011) 276,338 млрд
(на 43-то място)
БВП на човек (ППС) 15.883
ИЧР (2010 г.) Повишение 0,783 (висок
)
(45-мо)
Коеф. на Джини  (нисък)
Валута Песо (CLP)
Други данни
Часова зона EET
Лятно време EEST
Код по ISO 152/CHL/CL
Интернет домейн .cl
Телефонен код 56
(1):Конгресът се намира във Валпарайсо.
(2): Чили претендира за 1 250 000 км² от Антарктида
Карта на Чили

Чили, официално Република Чили, (на испански: Chile или República de Chile, Чиле или Република де Чиле) e държава, разположена в югозападната част на Южна Америка. Тя покрива дълга и тясна ивица земя между Андите и Тихия океан. Граничи с Перу на север, с Боливия на североизток, с Аржентина на изток и с Проток Дрейк на юг. Една от двете страни в Южна Америка, заедно с Еквадор, е, които не граничат с Бразилия.

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват много теории относно произхода на думата „Чили“ (Chile). Една от тях насочва вниманието към приликата между долината Аконкагуа и долината Касма в Перу, където имало град и долина на име Chili. Според други теории Чили може да е наследило името си от думата chilli в езика на индианците Мапуче, означаващо „там, където свършва земята“ или „най-дълбоката точка на Земята“, или от езика на Aymara, на който tchili означава „сняг“. Друга възможност според изследователите е Чили да носи името си от cheele-cheele – звук, чрез който Мапуче имитирали повика на птица. Испанските конкистадори чули това име от инките и малцината оцелели от първата експедиция на Диего де Алмагро на юг от Перу, наричали себе си „хората от Чили“.

История[редактиране | редактиране на кода]

История преди откриването на Америка от европейците[редактиране | редактиране на кода]

Преди около 10 000 години имигриращи индиански племена в Южна Америка се заселват по бреговете и в плодородните долини на днешно Чили. За кратък период от време инките разширяват територията си в северните области на държавата, но суровият климат там не им позволил да се заселят трайно.

История след откриването на Америка от европейците[редактиране | редактиране на кода]

През 1520 година, по време на своето околосветско пътешествие, португалецът Фернандо Магелан открива южния проход, днес наречен на неговото име, Магелановия проток.

През 1531 г. испанците завладяват инките в днешно Перу. Един от конкистадорите от този поход е Диего де Алмагро. През 1535 г. отива в Южно Перу поради териториални спорове. Обикновено той е приеман за първия европеец, изследвал чилийското крайбрежие. Той обаче не е оставил никакви трайни следи по тези земи. Испанското присъствие започва да се усеща чак след пътуването на Педро де Валдивия (154041). Валдивия основава поредица села по пътя си на юг. На 12 февруари 1541 г. основава днешната столица Сантяго. Въпреки че испанците не откриват залежи на злато и сребро, които търсят, те оценяват агрикултурния потенциал на централната чилийска долина, и Чили става част от Вицекралство Перу.

Въпреки, че е притежавана от Испания до края на 1810-те, след като получава независимост през 1818 година Чили показва забележително стабилен институален живот в контекста на неустойчивата Латинска Америка. Установеният в страната режим, макар и недемократичен е определено прагматичен, републикански и конституционен.

През 1833 г. е приета конституция, която въвежда непряко и цензово избирателно право. Макар и променяна, тази конституция остава в действие чак до 1925 г.

В началото управлението на Чили е в ръцете на едрите поземлени собственици. Постепенно обаче режимът става сравнително по-либерален и през 40-те години на 20в. страната приема редица аржентински либерали.

Характерно за чилийското развитие е развитието на силен флот и силна армия. Последното позволява на страната да се наложи през 1879-1883 г. над Перу и Боливия, да окупира Лима и да присъедини богатата на нитрати зона в пограничните райони с Перу, като отнеме излаза на Боливия на море.

През 1925 г. е приета нова конституция на страната, която увеличава властта на избрания с всеобщо гласуване президент на републиката.

В началото на 20в. в резултат от синдикалното движение се появяват наченките на социалистическо и комунистическо движение в страната. През 1937-1942 г. е създаден Народен фронт на радикал-социалисти и комунисти. Характерно за Чили по това време е , че се наблюдават сравнителни честни и редовни избори, многопартийност, наченки на социално осигуряване.

През втората половина на 60-те години на 20в. се прави опит за сериозна аграрна реформа.

През 1970 г. за президент на Чили е избран Салвадор Алиенде. През септември 1973 г. е проведен кървав военен преврат, спонсориран и задкулисно ръководен от ЦРУ. През следващите 16 години чилийският народ е управляван от военната хунта начело с ген. Пиночет.

През 1990 г. е проведен референдум в страната, който бележи края на управлението на военните. Днес цари дълбока сегрегация в чилийското общество, като огромната маса е от бедни хора, без никаква собственост.

На 27 февруари 2010 година земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер разтърси Чили,с епицентър близо до град Консепсион в Тихи океан.

География[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия География на Чили.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Сан Педро де Атакама

Северната част на Чили е пустиня. Там се намира най-сухото място на земята – Пустинята Атакама. Там има места, в които в продължение на векове не е капвала и капка дъжд. В същото време в други райони на пустинята кратки зимни дъждове извикват пролетта с невероятен взрив от цветя – феномен, известен като цъфтящата пустиня. Езерото Чунгара отново в северната част на страната, на 189 км от град Арика, на височина 4517 м над морското равнище, е най-високото планинско езеро на планетата. Лунната долина, разположена между град Калама и Сан Педро де Атакама, е единственото място на планетата, което много напомня на лунен пейзаж. А Чилийската Патагония е екологично най-чистото място на планетата. Най-високият в света постоянно действащ вулкан – 6064 м – Вулканът Уалятири, се намира в близост до селището Чапикиня. Великденските острови са от най-отдалечените кътчета на планетата. Всъщност това е един остров на 2500 км от най-близкото населено и обитаемо място.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Чили е република с президентско управление. Изпълнителната власт се осъществява от президент и правителство, назначавано от него. Парламентът е двукамарен – Сенат и Камара на депутатите. Мандатът на президента е 6 г. На проведените в началото на 2006 година президентски избори за държавен глава за пръв път в историята на страната е избрана жена – Мишел Башле, кандидат на управляващата левица. Тя е член на Социалистическата партия. Мишел Башле е първият чилийски президент, който управлява с по-кратък, 4 годишен мандат, в условията на извършени конституционни промени. Тя има повече правомощия от предшествениците си, включително да извършва кадрови промени във въоръжените сили без консултации със Съвета по национална сигурност. Чилийската конституция не позволява президентът да управлява два последователни мандата. В началото на 2010 година за държавен глава е избран нейният опонент Себастиан Пинйера. Той е бизнесмен, политик, бивш сенатор и лидер на „Коалиция за промяна“.

Камарата на депутатите се състои от 120 депутати, които се избират директно. Страната е разделена на 60 избирателни окръга, където на всеки 4 г. се избират двама депутати – единият трябва да е от управляващата партия, а другият от опозицията. Ако някоя от партиите се класира на първо място с двойно повече гласове, тя назначава и двамата депутати. Тази биоминална избирателна система предотвратява избирането на малки партии в парламента.

Сенатът има 48 членове, от които 38 се избират. На всеки 4 г. се избират половината от сенаторите за срок от 8 г. От останалите 10 сенатори, 9 са така наречените “институционални”, понеже се назначават от различни институции. Президентът има право да назначи един бивш министър и един бивш ректор на университет. Върховният съд назначава двама бивши съдии и един директор на сметната палата, четирима бивши военни и т.н. Шефовете на полицията се назначават от Националния съвет за сигурност. Тези сенатори имат мандат, както избираемите от 8 г. Бившият президент Едуардо Фрай (1994-2000) е назначен за сенатор с доживотен мандат. На 16 август 2005 г. е приета промяна в закона, според която от 11 март 2006 г. броят на сенаторите се намалява на 38 и те ще бъдат избирани от населението.

Върховния съд се състои от 21 съдии. Той е най-голямата юридическа инстанция в Чили. Съдиите биват предлагани от Върховния съд и се назначават от президента с доживотен мандат.

Чили се дели на 15 региона, всеки от които се управлява от интендант (intendente), назначен от президента. Регионът се разделя на провинции под ръководството на губернатор (Gobernador Provincial), също назначаван от президента. От своя страна всяка провинция е разделена на отделни комуни, всяка със собствен кмет и съветници, избирани от жителите.

Всеки регион се означава с име и римско число, от север на юг. Прието е да се използва номерацията вместо името. Единственото изключение е регионът на столицата Сантяго, които се означава с RM, или Región Metropolitana.

През 2005 година, чилийският конгрес гласува реформа, с която се въвеждат 2 нови региона – един на север, с център гр. Арика, и един на юг около гр. Валдивия (известен и като Регионът на реките). Номерирани съответно XIV и XV, и двата региона нарушават реда на номерация от север на юг. Водят се дискусии за отпадането на римските номера и използване имената на регионите.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Чили е основен производител на медна руда и селитра в света. Развити са също металургията, химията, електрониката, текстилната и хранителната индустрия. Чили е сред водещите държави в света по риболов. Има добре развит транспорт.

През последните десетилетия чилийската икономика се развива изключително успешно и постига висока конкурентоспособност, която позволи на Чили да сключи споразумения за свободна търговия с водещите световни икономики като ЕС, САЩ, Канада, Япония, Китай, Южна Корея, Австралия и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Младите чилийци

Мнозинството от населението в Чили са бели- 8.800.000 – 15.000.000 души или 52,7% [1] – 90% [2] от населението.

Почти 90% от населението е съсредоточено в средната част на страната.Само в столицата Сантяго и около нея живее 1/3 от населението.На запад от Сантяго се намира най – голямото пристанище на Чили – Валпараисо.

Система на здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

В чилийското здравеопазване доминира частният сектор. Чилийските работници и служители се осигуряват частно. Въпреки това за бедните чилийци са организирани държавни здравни заведения с безплатно обслужване. Около 80% от населението ползват услугите на държавното здравеопазване. През 90-те години на 20 век държавните болници са доста претоварени и технически недобре обезпечени. Поради това през последните години чилийското правителство полага големи усилия за подобрение на здравната система в страната. Към 2003 г. средната продължителност на живота на чилийките възлиза на 79 г. а на чилийците на 72 години.

Градовете[редактиране | редактиране на кода]

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Културата на Чили е повлияна изключително от испанската, както и от културите на другите европейски заселници.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Използвана информация и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Composición Étnica de las Tres Áreas Culturales del Continente Americano al Comienzo del Siglo XXI (PDF). //
  2. Argentina, como Chile y Uruguay, su población está formada casi exclusivamente por una población blanca e blanca mestiza procedente del sur de Europa, más del 90% E. García Zarza, 1992, 19.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]