Будапеща
| Будапеща Budapest |
|
|---|---|
| — град — | |
.svg)  |
|
 |
|
 Будапеща
|
|
| Страна |  Унгария |
| Регион | Централна Унгария |
| Област | — |
| Площ | 525,09 km² |
| Надм. височина | 96-527 m |
| Население (2012) | 1 740 041 души 3314 души/km² |
| Кмет | Ищван Тарлош (Фидес, ХДНП) |
| Основаване | 17 ноември 1873 г. |
| Пощенски код | 1011–1239 |
| Телефонен код | (+36) 1 |
| Официален сайт | budapest.hu |
| Будапеща в Общомедия | |
Будапеща (на унгарски: Budapest) е най-големият град и столицата на Унгария. Разположен е в Среднодунавската низина на двата бряга на река Дунав и заема площ от над 550 km². Населението на Будапеща възлиза на приблизително 2 милиона души (с предградията 2 597 000) – това е 1/5 от населението на Унгария. Днешната столица на Унгария е съставена от два исторически града, разположени на двата бряга на Дунав – Буда и Пеща, които се обединяват през 1873 г. Пеща е съставлява около 2/3 от града и е по-равната, по-комерсиална част на източния бряг на Дунава. Буда и Обуда са разположени на западния бряг на реката – по-хълмистата част на града, където са разположени Кралският дворец и Гелерт.
Съдържание
Наименование[редактиране | редактиране на кода]
Името „Будапеща“ е съчетание от имената „Буда“ и „Пеща“ в резултат от обединяването на двете селища на брега на Дунава през 1873 г. То се предхожда от няколко по-ранни споменавания, едно от които е от 1831 г. в книгата „Свят“ от граф Ищван Сечени.
Произходът на имената „Буда“ и „Пеща“ са неясни. Средновековните хроники сочат, че името „Буда“ произлиза от това на своя основател – Бледа или Буда, брат на хунския владетел Атила. Друго обяснение допуска, че името произлиза от славянската дума „вода“, което е превод на латинското име „Aquincum, Аквинкум“ – название на главното римско селище в региона.[1]
Редица предположения съществуват и за произхода на името „Пеща“. Една от тях твърди, че името датира от римско време, тъй като в този регион е имало крепост, наречена Контра Аквинкум, която била назована като „Πέσσιον, Песион“ от Клавдий Птолемей.[2] Според друга теория, „Пеща“ произлиза от славянската дума „пещера“ или от думата „печь, пещ“, във връзка с пещера, в която горели огньове, или с местна варова пещ. В староунгарския език е имало сходна дума със значение на пещ/пещера, а оригиналното старонемско название на местността е било „Ofen“. По-късно с немското название „Ofen“ започнал да се назовава Буда.
География[редактиране | редактиране на кода]
Будапеща заема 525 km² в централната част на Унгария и е оградена от градска агломерация, разположена на територията на област Пещ. Градът има диаметър 25 km в направление север-юг и 29 km в направление изток-запад. Река Дунав преминава през него от север на юг, като в Будапеща са разположени три дунавски острова – Обуда, Маргит и най-северната част на Чепел. Ширината на реката в най-тясната ѝ част е едва 230 m.
Градът е съставен от две части равнинната Пеща на източния ляв бряг на Дунав и хълмистата Буда на десния бряг на реката. Теренът на Пеща постепенно се издига на изток, като най-източните ѝ части са на същата височина като ниските хълмове на Буда. Възвишенията на Буда, образувани през триаса, са изградени главно от варовик и доломит, в които има формирани пещери и други карстови образувания. Най-високата точка на Будапеща е хълмът Янош с надморска височина 527 m, а най-ниската – река Дунав с надморска височина 96 m.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в Будапеща е умереноконтинентален. Характерни са високи температури през лятото и ниски през зимата. Сравнително често се наблюдават снеговалежи в периода от декември до февруари, когато температурите падат до −15 °C. Метеорологичните условия през пролетта са променливи с рязко повишаване на температурата. Лятото, продължаващо от май до средата на септември, е топло до много топло с температури надвишаващи 30 °C. Влажността на въздуха обикновено е ниска през сезона. През есента максималните температури надвишават 20 °C. През ноември количеството на валежите са повишава и понякога могат да се наблюдават и снеговалежи, а температурата спада рязко (с около 10 °C). Времето през зимата е променливо. Атлантически циклони могат да причинят затопляне и температурите през януари могат да достигнат до 15 °C. Наблюдават се снежни бури, често предизвикани от студени атмосферни фронтове над Русия.
|
Климатични данни за Будапеща,
Унгария
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
История[редактиране | редактиране на кода]
Писмената история на Будапеща започва с римския град Аквинкум, основан около 89 г. на мястото на по-старо келтско селище в близост до бъдещия квартал Обуда.[3] Първоначално военен лагер, Аквинкум постепенно се превръща във важен търговски център. От 106 година до края на IV век той е столица на провинция Долна Панония. Римляните изграждат пътища, амфитеатри, бани и жилища с подово отопление.[4] Днес Аквинкум е най-известният и добре запазен римски археологически обект в Унгария, превърнат в музей с открита и закрита част. От другата страна на Дунав, на мястото на днешната Пеща се появява селище, наречено Контра Аквинкум или Транс Аквинкум.
След IV век Аквинкум последователно е под властта на хуните и гепидите, а от средата на VI век – в Аварския хаганат. В началото на IX век е завладян от Франкската империя, а през 829 година – от България.
В самия край на IX век Панония е завладяна от маджарите, които столетие по-късно основават тук Унгарското кралство. Буда, където през 1247 година са построени градски стени и кралски замък за защита от монголците, става столица на Унгария през 1361 година. Завладяването на по-голямата част от Унгария от османците спира растежа на града. Пеща е превзета през 1526 г., а Буда през 1541 г. Докато Буда става седалище на турските управители, при превземането на града от австрийските Хабсбурги през 1686 г. Пеща е практически обезлюдена.
През 18 и 19 век най-бързо се развива Пеща, която от 1723 г. е административен център на кралството. През 1800 г. Пеща е по-голяма от Буда и Обуда взети заедно, като до края на века населението ѝ нараства 20 пъти, достигайки 600 000 души, а това на Буда и Обуда само 5 пъти.
Сливането на трите района, проведено за пръв път по време на Унгарската революция през 1849 г., е отменено при възстановяването на властта на Хабсбургите. Градът е окончателно обединен от автономното унгарско правителство след образуването на Австро-Унгария от 1867 г., на 17 ноември 1873 г. Към края на 19 век населението на Будапеща е около 730 000 души.
През 20 век разрастването на града става най-вече за сметка на предградията, като Уйпещ нараства повече от два пъти през 1890-1910 г., а Кишпещ над пет пъти през 1900-1920 г., докато по-голямата част от промишлеността в страната се концентрира в града. Човешките жертви през Първата световна война и загубата на повече от половината от територията на страната (1920 г.) само временно забавят растежа, оставяйки Будапеща като столица на по-малка, но вече суверенна държава. Към 1930 г. градът има 1 милион жители с още 400 000 в предградията.
При избухването на Балканската война през 1912 г. един човек от Будапеща е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Днешния си размер Будапеща достига на 1 януари 1950 г., когато към нея са присъединени 7 близки града и 16 близки села.
Около една трета от двестахилядното еврейско население на Будапеща е избито в нацисткия геноцид по време на окупацията на града от Германия през 1944 г. Будапеща понася тежки разрушения по време на съветската обсада през последвалата зима, както и от кървавото потушаване на народното въстание от 1956 г. По-късно градът се възстановява, превръщайки се донякъде във витрина на относително прагматичната политика, провеждана от комунистическото правителство след 60-те години. От 80-те години столицата, както и цялата страна, е засегната от засилена емиграция и отрицателен естествен прираст.
Демография[редактиране | редактиране на кода]
Политика и управление[редактиране | редактиране на кода]
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
При създаването си през 1873 г. гр. Будапеща е разделена на 10 района, обозначени с римски цифри от I до X.
Буда обхваща районите I и II, Пеща обхваща районите IV, V, VI, VII, VIII, IX и X, а Обуда става район III.
През 1930 г. се създават 4 нови района. Районите XI и XII са изградени чрез обособяване на части на район I. Отделя се и северната част на районите V, VI, VII и X – западната част на тази територия става район XIII, а източната част става район XIV.
Следващата голяма промяна е през 1950 г., когато към Будапеща са присъединени 7 близки града и 16 села.
Район IV е прикрепен към район V, а бившият град Уйпещ получава името район IV. Част от другите близки независими села са присъединени към вече съществуващи райони на град. Друга част от бившите села и градове пък са групирани заедно и по този начин се образуват нови 8 нови района – от номер XV до номер XXII.
След падането на комунизма има много инициативи за образуване на нови райони и даже за отделяне на някои райони от Будапеща. Единствен успешен случай обаче е референдумът, проведен през 1994 г., когато част на район XX се отделя и по този начин се образува новият район XXIII.
Така днес Будапеща има 23 района. Всеки район има статут на независима община, ръководена от собствено пряко избрано депутатско събрание и собствен пряко избран кмет. Има и столично депутатско събрание и главен кмет на Будапеща (които също се избират пряко). Отделните райони не са подчинени на Будапеща, а властта се упражнява заедно. Поради това де факто Будапеща се управлява от 24 изборни органа и 24 кмета. Поради хаоса, който често предизвиква тази ситуация (например на една и съща улица има различни такси за паркиране от двете страни на улицата, поради това, че двете страни на улицата са към различни райони), преустройството на управлението на столицата постоянно е на дневен ред, но за такава промяна е необходимо мнозинство от 2/3 в унгарския парламент.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Около Будапеща е концентрирана почти 60 процента от промишлеността на Унгария. Тук са центровете на машиностроенето, металургията и леката промишленост. Множество промишлени предприятия са разположени в кварталите Уйпещ и Обуда. Много световни компании за производство на битова техника са изградили своите заводи в града.
Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]
Будапеща винаги е била основен транспортен възел на Централна Европа. Край града преминават десет международни жп линии и осем автомагистрали.
Будапеща е и важно пристанище на река Дунав. Край града е изградено модерно летище.
Основни забележителности и туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Нео-готическият парламент е най-голямата сграда в Унгария с дължина 268 м. Съществуващите останки от римския град Аквинкум се намират в музей със същото име, който е един от 223-те музея в Будапеща. Друг исторически музей е Къщата на терора, който се помещава в същата сграда, използвана от нацистите за щаб-квартира.
Култура и съвременен живот[редактиране | редактиране на кода]
В Будапеща се намират архитектурни паметници като внушителния комплекс на Унгарския парламент, Рибарският бастион, Кралският дворец, църквата „Свети Матияш“, катедралата „Свети Стефан“, Националната опера и много други. В края на известния булевард „Андраши“ е разположен впечатляващият „Площад на героите“, където се издига сградата на Музея за изящни изкуства , притежаващ една от световно значимите сбирки на произведения на изкуството. Сред експонатите са произведения на Рафаел, Диего Веласкес, Ел Греко, Гоя, Ван Дайк, Огюст Роден и много други.
На около 20 km извън града се намира пистата за Формула 1 „Хунгароринг“, изградена през 1986 г. За състезанията, провеждани ежегодно в средата на август, пристигат около 120 000 зрители. На един от островите в р. Дунав – Маргит, са изградени множество спортни площадки и басейни.
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Будапеща
- Денис Габор (1900-1979), физик
- Арпад Гьонц (р. 1922), политик
- Исидор Гунсберг (1854-1930), британски шахматист от унгарски произход
- Етиен Давиньон (р. 1932), белгийски политик и бизнесмен
- Феликс Каниц (1829-1904), археолог и етнограф, роден в Пеща
- Имре Кертес (р. 1929), писател
- Ласло Кубала (1927-2002), футболист и треньор
- Пол Лукас (1891-1971), актьор
- Дьорд Петри (1943-2000), поет
- Юдит Полгар (р.1976), шахматистка
- Дьорд Поя (1887-1985), математик
- Алберт Сент-Дьорди (1893-1986), физиолог
- Ласло Сабо (1917-1998), шахматист
- Пал Туран (1910-1976), математик
- Джон Харшани (1920-2000), американски икономист
- Теодор Херцел (1860-1904), общественик
- Ференц Хирзер (1902-1957), футболист и треньор
- Пал Шмит (р. 1942), фехтовач и политик
- Починали в Будапеща
- Золтан Кодай (1882-1967), композитор
- Ласло Сабо (1917-1998), шахматист
- Маргит Ковач (1902-1977), скулпторка и керамичка
- Андор Лилиентал (1911-2010), шахматист
- Фридеш Рис (1880-1956), математик
- Янош Кадар (1912-1989), политик
- Гедеон Рихтер (1872-1944), фармацевт
- Други хора, свързани с Будапеща
- Иван Попов (1890-1944), български дипломат и политик, управлява легацията през 1933-1935 г.
- проф. Александър Танев (1928 Будапеща – 1996 София), композитор
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Györffy György, Pest-Buda kialakulása: Budapest története a honfoglalástól az Árpád-kor végi székvárossá alakulásig, Budapest, Akadémiai, 1997, 242.
- ↑ William Smith (ed.), A Dictionary of Greek and Roman Geography (London : I.B. Tauris, 2006) [Facsim. of ed. published: London : John Murray, 1872.]
- ↑ Lovely Budapest 2013.
- ↑ Sugar 1990, с. 5.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
- Цитирани източници
- ((en)) Association of professional tour guides. // lovelybudapest.com. Lovely Budapest, 2013. Посетен на 2013-05-21.
- ((en)) Sugar, Peter F. Hungary before the Hungarian Conquest. // A History of Hungary. Indiana University Press, 1990. ISBN 978-0-253-20867-5. Посетен на 2008-06-03.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||
|
|
|||||
