Република Ирландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Éire
Ireland
Знаме на Ирландия
Герб на Ирландия
(знаме) (герб)
Девиз: -Éire go deo
(Ирландия завинаги!)
Местоположение на Ирландия
География и население
Площ 70 273 km²
(на 117-то място)
Столица Дъблин
Най-голям град Дъблин
Официален език ирландски и английски език
Население (пребр., 2007) 4 339 848
(на 121-то място)
Гъстота на нас. 57 д./km²
Управление
Президент Майкъл Хигинс
Министър-председател Енда Кени
Организации ЕС, ООН, Съвет на Европа, ОИСР
История
Независимост
 -обявена
от Великобритания
6 декември 1921
Икономика
БВП (ППС, 2007) $ 258,301 млрд
(на 32-то място)
БВП на човек (ППС) $ 59 904
Валута евро (EUR)
Други данни
Часова зона GMT (UTC)
Интернет домейн .ie
Телефонен код 353

Ирландия или Ейре (на ирландски: Éire ; Poblacht na hÉireann - Поблахт нъ х'Ейрън) е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на остров Ирландия. Останалата 1/6 е заета от Северна Ирландия - част от Обединеното кралство. Площта ѝ е 70 831 км2, от които 69 414 км2 суша и 1 417 км2 водна площ.

Терминът Република Ирландия (на ирландски: Poblacht na hÉireann) е официално „описание“ на държавата, а не нейно конституционно име.[1]

Ирландия е сред най-богатите, най-развитите и мирни държави в света, намираща се на пето място по БВП на глава от населението и пета по ИЧР, като по този начин има едно от най-високите нива на жизнен стандарт в света. Страната има висококачествена образователна система, а като истинска демократична държава предоставя пълна свобода на словото, политическа и икономическа свобода.

Ирландия има развита и модерна икономика, фокусирана главно върху сферата на услугите и високите технологии. Тъй като държавата води политика на неутралитет, тя не е член на НАТО. Населението на Ирландия нараства най-бързо в Европа с темп на годишния растеж от 2,5%. Официалните езици в страната са ирландският и английският.

Република Ирландия е страна-членка на ЕС, ОИСР и ООН.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото известно заселване на хора в Ирландия е от около 8000 година пр.н.е., когато носители на мезолитна култура се преселват от Великобритания и континентална Европа, вероятно по съществувал по това време сухоземен път.[2] От тях са останали малко археологически находки, но потомците им и по-късните неолитни пришълци, главно от Пиренейския полуостров, оставят значими паметници като гробниците от Нюгрейндж.[3][4]

След пристигането на Свети Патрик и други християнски мисионери в началото на 5 век, християнството постепенно измества местните езически вярвания. Ирландия се превръща в център на манастирски живот, който остава слабо засегнат от политическия хаос на континента играе важна роля в разпространението на християнството в Северна Европа.

През около 800 година започва продължилият приблизително столетие период на викингски нашествия в Ирландия, който засяга тежко местните манастири и династии, макар че и двете институции успяват да оцелеят и да асимилират нашествениците. Пристигането на нормански наемници, водени от граф Ричард Стронгбоу, през 1169 година поставя началото на повече от седемвековната пряка намеса в страната на норманите, а след това на англичаните. Английската корона започва да налага пълен контрол на острова едва след Реформацията, когато съмнителна лоялност на ирландските васали предизвиква поредица от военни кампании между 1534 и 1691 година. През този период англичаните провеждат политика на активна колонизация, като в страната се заселват голям брой английски и шотландски протестанти. Голяма част от старата англоговореща аристокрация в страната остава католическа, като основното вътрешно противопоставяне все повече се превръща от езиково в религиозно.

През 1613 година, чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците, около 85% от населението по това време, губят мнозинството си в Парламента на Ирландия. В края на века вече официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. През 1801 година Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новото Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани в парламента през 1829 година, но избирателните им права са силно ограничени с имуществен ценз.

От 80-те години на 19 век Ирландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване на автономия. Тя успява да постигне успех, но приетият през 1914 година закон е отменен със започването на Първата световна война. През 1922 година, след Ирландската война за независимост, 26 от 32-те графства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и образуват Ирландската свободна държава, от 1948 година — Република Ирландия.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

Регионална[редактиране | редактиране на кода]

Карта на графствата в Ирландия (в зелено)

Ирландия е разделена на 4 провинции. Техните имена са Ленстър, Мънстър, Конахт и Ълстър. Четирите провинции са разделени на 26 графства. Единствено графство Дъблин е разделено на 4 графства.

Имената на графствата са следните:

Административното деление обаче се разминава с традиционното. Според него съществуват 34 графства, от които 29 са същински, а останалите са градове. Разликите идват от това, че Типърари е разделено на северно и южно (от 2002), Дъблин — на 3 части (от 1994), а градовете Дъблин, Корк, Лимерик, Голуей и Уотърфорд са със статут на графства (нещо подобно на София в България). Гореспоменатите градове, както и останалите 80, се управляват от градски съвети (city, borough и town councils), а провинцията — от съвета на графството (county council). За град може да се кандидатира населено място с повече от 7 500 жители. Поради финансовата си зависимост от централния държавен бюджет и свитите си отговорности (ограничаващи се с отделни елементи на местната инфраструктура) общинската власт не е особено силна.

Централна[редактиране | редактиране на кода]

Ейре е парламентарна република. Народното събрание (Oireachtas) е двукамарно: Сенат (Seanad Éireann), съставено от 11 от представителите назначени от премиера, 6 избрани от 2 университета и 43 - от депутатите, и Долна камара (Dáil Éireann). Президентът (Uachtarán) има предимно представителни функции, а изпълнителната власт се упражнява от 15-членното правителство, начело с министър-председателя (Taoiseach). Ирландия е член на Европейския съюз от 1973.

География[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от крайбрежието на Ирландия

Бреговата линия на острова е сравнително плавна на изток, където Ирландско море го дели от Британия, и доста неравномерна на запад, където Атлантическият океан е изрязал множество заливи, полуострови и острови. Преобладава хълмистият терен с отделни ниски планини (най-висок връх — Керънтуил (Carrauntiohill / Corrán Tuathail), 1039 м н. в.).

Топографска карта на Ирландия

Ландшафтът е изпъстрен с езера и реки. Най-голямата от реките, Шанън (Shannon / Sionnainn), разделя мочурестия централен регион от запада и със своите 386 км е най-дългата на Британските острови. Най-голямото езеро (388 км2) е Лох Ней (Lough Neagh / Loch nEathach) в Северна Ирландия. Според легендата великанът Фиън мак Куъл (Fionn mac Cumhaill) загребал земя от сегашното място на езерото, за да я хвърли по шотландския си противник, но не уцелил и земята паднала в морето, от което се появил остров Ман. Дупката, която останала в Ирландия, се напълнила с вода, образувайки Лох Неи.

Природата е дарила Ирландия с богати торфени находища, а в регионалните води са открити солидни запаси от нефт и газ. Освен това добивът на цинк е на първо място в Европа.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерен морски, с влияние на океанското течение Гълфстрийм. Поради влиянието на Атлантическия океан, зимата е сравнително мека, а лятото прохладно.

Средни температури за Дъблин
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална 3° C 3° C 4° C 5° C 7° C 10° C 12° C 12° C 10° C 8° C 5° C 4° C
максимална 8° C 8° C 10° C 12° C 15° C 17° C 19° C 19° C 17° C 13° C 10° C 8° C

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Някога обрасъл с дъбови и борови гори, сега изумруденият остров е зает от ливади, а горите покриват едва 9% от площта му. Характерни са диви цветя, между които е и символът на страната - детелината (shamrock / seamaróg, "детелинка"). Ирландия е обитавана от някои общоевропейски видове бозайници като лисица, глиган и елен. Над 400 вида птици и множество водни животни (делфин, акула, костенурка) допълват фауната.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Безработицата в Ирландия през февруари 2012 г. е 14,7%. [5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Демография[редактиране | редактиране на кода]

Със своите 4 220 000 жители Ирландия е между най-малките страни в Европа. За сметка на това, населението и е сравнително младо и продължава да расте с почти рекордно за Европа темпо. Продължителността на живота е 74 години за мъжете и 80 за жените, като 20 % от жителите на Ирландия са под 14-годишна възраст, а смъртността е почти двойно по-ниска от раждаемостта. В добавка към това (и за разлика от миналото) Ейре привлича по 40-50 000 имигранти годишно.

Извън страната живеят около 4 милиона ирландци.

Език и грамотност[редактиране | редактиране на кода]

Старинен каменен кръст близо до Кашъл

Официалните езици са ирландски и английски, но английският е успял да се наложи във всяка сфера на живота, следователно се смята, че англоговорещите са голям процент или дори 100%. Ирландският е все още първи език единствено за така наречените "гелтахт" (Gaeltacht) - региони, където келтският преобладава (предимно области по западното крайбрежие). Ирландският е задължителен в училищата, дори (поне в близкото минало) родителите на деца, изучаващи езика, са получавали помощи. Процентът на грамотните, очаквано за развита държава, е приблизително 99.

Етноси и религия[редактиране | редактиране на кода]

6,5 % от ирландците произхождат от страни от ЕС, останалите са африканци, американци и малък брой китайци. Почти всички принадлежат към християнски деноминации, има малки групи юдеи и мюсюлмани (последните най-вече измежду африканските имигранти)

Селищна система[редактиране | редактиране на кода]

Единствените два големи града са столицата Дъблин (506 000; малко над 1 000 000 с предградията) и Корк (120 000; 380 000 с предградията). Следващите по големина градове (Галуей, Лимърик, Уотърфорд и Килкъни) не достигат 100 000 жители дори и с околностите си. В останалата част от страната преобладават градчета с население между пет и десет хиляди и села със средно около 1000 жители.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.constitution.org/cons/ireland/constitution_ireland-en.htm
  2. Moody, T.W. & Martin, F.X., eds.. The Course of Irish History. Roberts Rinehart, 1995. ISBN 1-56833-175-4. с. 31-32.
  3. Geneticists find Celtic links to Spain and Portugal www.breakingnews.ie, 2004-09-09. Retrieved 2007-04-01.
  4. Myths of British ancestry Stephen Oppenheimer. October 2006, Special report. Retrieved 2007-04-01.
  5. Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх. // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

.