18 юни
от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< | Юни | >> | |||||
Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд | |
23 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 |
24 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 |
25 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 |
26 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 |
27 | 29 | 30 | |||||
Календар за 2015 г. Всички дати |
18 юни е 169-ият ден в годината според григорианския календар (170-и през високосна). Остават 196 дни до края на годината.
Съдържание
Събития[редактиране | редактиране на кода]
- 1429 г. — Френските сили под командването на Жана д'Арк разгромяват основната английска армия в Битката при Пате — тази победа обръща хода на Стогодишната война.
- 1583 г. — В Лондон е извършена първата Застраховка Живот.
- 1648 г. — Богдан Хмелницки се обръща към Москва за присъединяване на Украйна към Русия.
- 1812 г. — Британско-американска война: Конгресът на САЩ приема декларация, с която обявява война на Обединеното кралство.
- 1815 г. — В Битката при Ватерлоо Наполеон I претърпява поражение, което довежда до неговата повторна и окончателна абдикация от френския престол.
- 1837 г. — В Испания е приета нова конституция.
- 1854 г. — Георги Раковски напуска тайно Цариград и начело на чета се отправя към Стара планина.
- 1903 г. — В Сан Франциско е даден старта на първото автомобилно рали от западния до източния бряг, което завършва след 3 месеца в Ню Йорк.
- 1928 г. — Амелия Еърхарт става първата жена, която прелита над Атлантическия океан със самолет (като пътник).
- 1937 г. — Руските пилоти Валерий Чкалов, Георгий Байдуков и Александър Беляков излитат от Москва по посока на САЩ през Северния полюс без междинно кацане; полетът приключва успешно на 20 юни във Ванкувър.
- 1940 г. — Втора световна война: Шарл дьо Гол прави обръщение към френския народ, последвало окупацията на Франция от Нацистка Германия, в което призовава да се подкрепи Френската съпротива.
- 1942 г. — Втората световна война: Започва бой в църквата Св. св. Кирил и Методий в Прага между седмина участници в чешката съпротива и обкръжилите ги части на Гестапо.
- 1946 г. — Италия е провъзгласена за република след референдум.
- 1947 г. — Народна република България възстановява дипломатическите си отношения с Унгария.
- 1953 г. — В Египет е премахната монархията и установена република. Генерал Мохамед Нагиб е избран за президент на Египет.
- Във Франция е основано Френско психоаналитично общество.
- 1967 г. — В САЩ - Калифорния, на Поп Фестивала в Мотереи, Джими Хендрикс подпалва китарата си.
- 1979 г. — Във Виена САЩ и СССР подписват споразумение за ограничаване на стратегическите оръжия САЛТ 2.
- 1983 г. — Астронавтката Сали Райд става първата американка, летяла в космоса.
- 1989 г. — Бирма официално приема новото име Мианмар.
- 2001 г. — Кметът на София Стефан Софиянски, подкрепен от Евгений Бакърджиев, иска оставката на Иван Костов, като лидер на СДС, заради тежката изборна загуба.
- 2006 г. — Казахстан изстрелва успешно първия си изкуствен спътник - КазСат.
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- 1332 г. — Йоан V Палеолог, византийски император († 1391 г.)
- 1466 г. — Отавиано Петручи, италиански художник († 1539 г.)
- 1511 г. — Бартоломео Аманати, италиански архитект и скулптор († 1592 г.)
- 1788 г. — Карл Сигизмунд Кунт, германски ботаник († 1850 г.)
- 1845 г. — Шарл Лаверан, френски лекар, Нобелов лауреат († 1922 г.)
- 1868 г. — Миклош Хорти, унгарски адмирал и регент († 1957 г.)
- 1882 г. — Георги Димитров, български политик († 1949 г.)
- 1901 г. — Велика княгиня Анастасия Николаевна († 1918 г.)
- 1902 г. — Петко Задгорски, български художник († 1974 г.)
- 1903 г. — Реймон Радиге, френски писател († 1923 г.)
- 1905 г. — Леонид Лавровски, съветски балетмайстор († 1967 г.)
- 1907 г. — Варлам Шаламов, писател, поет, публицист († 1982 г.)
- 1911 г. — Тодор Берберов, български преводач († 1988 г.)
- 1912 г. — Мустафа Шарков, български духовник, деец от Дружба Родина († ? г.)
- 1927 г. — Симеон Пиронков, български композитор († 2000 г.)
- 1929 г. — Любомир Каролеев, български диригент († 1995 г.)
- 1929 г. — Юрген Хабермас, германски философ и социолог
- 1933 г. — Носрат Песешкиян, ирански невролог († 2010 г.)
- 1936 г. — Денис Хълм, новозеландски автомобилен пилот от Формула 1 († 1992 г.)
- 1936 г. — Цветана Енева, българска актриса
- 1942 г. — Пол Маккартни, британски музикант (The Beatles)
- 1942 г. — Табо Мбеки, президент на ЮАР
- 1944 г. — Веселин Близнаков, български политик
- 1946 г. — Гордън Мъри, южноафрикански дизайнер от Формула 1
- 1946 г. — Йордан Филипов, български футболист († 1996 г.)
- 1946 г. — Фабио Капело, италиански футболист и треньор
- 1947 г. — Димитър Герасимов, български актьор
- 1949 г. — Лех Качински, полски политик († 2010 г.)
- 1952 г. — Изабела Роселини, италианска актриса и модел
- 1963 г. — Джеф Милс, американски DJ
- 1963 г. — Дизи Рийд, американски музикант
- 1970 г. — Арсен Йегиазарян, арменски шахматист
- 1971 г. — Аранча Санчес-Викарио, испанска тенисистка
- 1973 г. — Жюли Депардийо, френска киноактриса и певица
- 1975 г. — Мари Жилен, белгийска актриса
- 1981 г. — Кирил Ивайлов, български актьор
- 1982 г. — Марко Бориело, италиански футболист
- 1984 г. — Ричард Еромоигбе, нигерийски футболист
- 1987 г. — Марсело Морено, боливийски футболист
- 1991 г. — Уила Холанд, американски модел и актриса
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- 741 г. — Лъв III, византийски император (* ок. 675 г.)
- 1155 г. — Арнолд Брешански, италиански религиозен деец (* ок. 1100 г.)
- 1291 г. — Алфонсо III, крал на Арагон (* 1265 г.)
- 1726 г. — Мишел-Ришар Делаланд, френски композитор (* 1657 г.)
- 1861 г. — Итън Ходжкинсън, английски инженер (* 1789 г.)
- 1912 г. — Милован Милованович, сръбски министър-председател (* 1863 г.)
- 1913 г. — Гоце Мазнов, български революционер (* 1889 г.)
- 1913 г. — Христо Батанджиев, български революционер (* неизв.)
- 1916 г. — Хелмут фон Молтке, германски военачалник (* 1848 г.)
- 1923 г. — Христо Смирненски, български поет (* 1898 г.)
- 1926 г. — Олга Константиновна, кралица на гърците (* 1851 г.)
- 1928 г. — Руал Амундсен, норвежки полярен изследовател (* 1872 г.)
- 1934 г. — Панайот Бърнев, български военен деец (* 1859 г.)
- 1936 г. — Максим Горки, руски писател (* 1868 г.)
- 1942 г. — Йозеф Габчик, чехословашки войник (* 1923 г.)
- 1944 г. — Виолета Якова, деец на РМС (* 1912 г.)
- 1952 г. — Ефим Боголюбов, украински/немски шахматист (* 1889 г.)
- 1959 г. — Етел Баримор, американска актриса (* 1879 г.)
- 1962 г. — Алексей Антонов, съветски военачалник (* 1896 г.)
- 1963 г. — Херман Свобода, австрийски психолог (* 1873 г.)
- 1968 г. — Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю, португалски журналист и писател (* 1910 г.)
- 1971 г. — Паул Карер, швейцарски биохимик, Нобелов лауреат през 1937 (* 1889 г.)
- 1974 г. — Георгий Жуков, маршал на Съветския съюз (* 1896 г.)
- 1980 г. — Казимеж Куратовски, полски математик (* 1896 г.)
- 2000 г. — Антон Горчев, български актьор (* 1939 г.)
- 2006 г. — Джика Петреску, румънски композитор и певец (* 1915 г.)
- 2006 г. — Соня Кънчева, българска народна певица (* 1929 г.)
- 2009 г. — Енчо Мутафов, български литературен и художествен критик (* 1943 г.)
- 2010 г. — Жузе Сарамагу, португалски писател, Нобелов лауреат (* 1922 г.)
Празници[редактиране | редактиране на кода]
- Световен ден на филателията — На този ден през 1926 г. в Париж е основана Международната организация по филателия
- Ден на достойнството на болните от аутизъм (Autistic Pride Day) — чества се от 2005 г.
- Република Сейшели — Ден на конституцията (1993 г., национален празник)
- Египет — Ден на евакуацията (съвременно издание на някогашния Ден на Нил)
|