Кирибати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Кирибати
Знаме на Кирибати
Герб на Кирибати
(знаме) (герб)
Девиз: Te Mauri, Te Raoi ao Te Tabomoa
(български Здраве, мир и просперитет)
Местоположение на Кирибати
География и население
Площ  812,4 km²
(на 172-ро място)
Столица Южна Тарава
Най-голям град Южна Тарава
Официален език английски, кирибатски
Население (пребр., 2005)  92 533
(на 195-то място)
Гъстота на нас. 112,5 д./km²
Управление
Президент Аноте Тонг
История
Независимост
от Великобритания
12 юли 1979
Икономика
БВП (ППС, 2005) 233,00 млн $
(на 188-мо място)
БВП на човек (ППС) 2 300 $
Валута австралийски долар (AUD)
Други данни
Часова зона UTC+12
Интернет домейн .ki
Телефонен код 686
Разположението на Кирибати.

Кирибати, официално Република Кирибати, е островна държава в Тихия океан. Столиците ѝ са Байкири и Тарава. Обхваща 14 атола и 18 острова, разпръснати на територия от 3 500 000 km2. Това е единствената държава в света, която е разположена едновременно в северното, южното, източното и западното полукълбо. Разстоянието между най-западната и най-източната точка на тази държава е около 4000 km (колкото от Москва до Лисабон), а разстоянието между най-северната и най-южната точка е около 2300 km (колкото от Атина до Стокхолм). Въпреки това нейната площ е само 812,4 km2, което я нарежда на 171-о място по големина от 195 независими държави.


История[редактиране | редактиране на кода]

  • 1606 г. — първият европеец, посетил островната група, е испанецът Педро Фернандес де Кирос.
  • 1788 г. – голяма част от о-вите Джилбърт са открити от английския мореплавател Томас Джилбърт и кръстени на негово име (Кирибати е микронезийско произношение на Джилбърт).
  • XIX в. – нападения на роботърговци.
  • 1892 г. — става британски протекторат.
  • 1916 г. — става британска колония.
  • 1941 г. — окупирани от Япония.
  • 1977 г. – Великобритания предоставя вътрешно самоуправление на страната.
  • 1979 г., 12 юли — независима държава.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Страната е президентска република, член на Британската общност. Президентът е едновременно и министър-председател с четиригодишен мандат. Законодателният орган е Палата на събранието, състояща се от 41 депутати също с четиригодишен мандат. Паричната единица е австралийски долар. Няма въоръжени сили, а само полиция (1 300 души). За национален празник е обявен 12 юли — Ден на Независимостта.

География[редактиране | редактиране на кода]

Страната е разположена в западната екваториална част на Тихия океан върху 14 атола и 18 острова, от които само 20 са населени. Състои се от о-в Банаба (Оушън,6,5 km2, 301 жители, 0°51′ ю. ш. 169°32′ и. д. / 0.85° ю. ш. 169.533333° и. д., открит от Джон Мерто през 1804 г.), островните групи Джилбърт (11 атола и 5 острова с площ 281,1 km2 и население от 83 382 жители), Феникс (2 атола и 6 острова с площ 27,6 km2 и население 41 жители, всички на о-в Кантон, останалите 7 са без население), Лайн (1 атол и 7 острова с площ 503,7 km2 и население 8 809 жители, живеещи на островите Терайна, Табуаеран и Киритимати, като останалите 5 са без население). Островите са със средна височина 3 м и най-висока точка на о-в Банаба 81 m. Дължината на бреговата линия е 1143 km. Столицата е Байрики (47 хил. жители). По-големи селища са Бонрики (4 хил. жители), Табурао (4,2 хил. жители), Боарики (3,2 хил. жители), Темараиа (3,0 хил. жители), Бутаритари (2,7 хил. жители), Утироа (2,5 хил. жители). Най-големият остров е Киритимати — заема 40% от общата площ на страната. Най-гъсто заселеният е Тарауа, където се намира и столицата — Байрики

Климат, флора, фауна[редактиране | редактиране на кода]

Демография[редактиране | редактиране на кода]

  • Гъстота – 112,5 жители на км2.
  • Естествен прираст – 16.
  • Средна продължителност на живота – мъже 66 г., жени — 72 г.
  • Етнически състав – тунгару (микронезийци) 98,3%, тувалу — 0,7%, европейци — 0,6%, други — 0,4%.
  • Официални езици – английски и тувалуански.
  • Азбука — латиница.
  • Неграмотни — 10%.
  • Религия – християни — 97,2% (католици — 57,3%, протестанти — 42,7%), бахайци — 2,4%, други — 0,4%.
  • Градско население – 36%. На Джилбърт живеят 89% от жителите, на Лайн – 10%.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основа на икономиката е селското стопанство. Отглежда се главно кокосова палма, таро, банани, хлебно дърво. Развит е риболовът. Съществуват малки преработващи предприятия на хранително-вкусовата промишленост. Занаятчийски предприятия за производство на палмово масло, мебели, сувенири, осоляване на риба. До 1980 г. на остров Банаба са се добивали фосфати, но запасите са изчерпани. Основно износно перо е копрата. Главен търговски партньор на Кирибати е Австралия. Страната се посещава годишно от 5 хил. туристи. На Кирибати са изградени 670 км шосета, от тях на атола Тарауа – 29 км. Железопътен транспорт липсва. Брутен вътрешен продукт на глава от населението – 5 300 $. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване 18:7:75.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]