17 август
от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< | Август | >> | |||||
Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд | |
31 | 1 | 2 | |||||
32 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 |
33 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 |
34 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 |
35 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
36 | 31 | ||||||
Календар за 2015 г. Всички дати |
17 август е 229-ият ден в годината според григорианския календар (230-и през високосна). Остават 136 дни до края на годината.
Съдържание
Събития[редактиране | редактиране на кода]
- 986 г. — Българо-византийски войни: Самуил разгромява византийците в Битката при Траянови врата. Император Василий II Българоубиец успява да избяга.
- 1502 г. — Христофор Колумб обявява Хондурас за испанска територия.
- 1756 г. — С нахлуване на пруските войски в Саксония започва Седемгодишната война (1756-1763).
- 1771 г. — Английският химик Джоузеф Пристли установява, че растенията отделят кислород.
- 1807 г. — В САЩ е изпробван първият пътнически параход в света, създаден от Робърт Фултън.
- 1876 г. — Виктор Юго произнася реч пред парламента на Франция във връзка с жестокостите при потушаването на Априлското въстание.
- 1915 г. — Линчуване на Лео Франк за убийството на Мери Фейгън на 26 април 1913 г.
- 1916 г. — Първата световна война: Румъния се присъединява към Антантата.
- 1916 г. — От 17 до 22 август се осъществява настъпление на Първа армия: освободен е град Лерин.
- 1919 г. — БЗНС с лидер Александър Стамболийски печели изборите за 18 Обикновено народно събрание.
- 1940 г. — Адолф Хитлер обявява пълна блокада на Великобритания.
- 1945 г. — Индонезия обявява независимост от Нидерландия.
- 1946 г. — Начало на гражданска война в Гърция.
- 1946 г. — От 17 до 24 август се води съдебният процес срещу Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). 22-ма души - бивши дейци и симпатизанти на ВМРО са съдени "за образуване на терористични групи за събаряне на властта". Двама от тях са осъдени на смърт.
- 1960 г. — Габон придобива независимост от Франция.
- 1962 г. — Източногерманската гранична охрана убива 18-годишния Петер Фехтер при опит да премине Берлинската стена към Западен Берлин — първата жертва на Стената.
- 1970 г. — Програма Венера: Изстрелян е Венера 7, първият космически апарат, който успешно предава сигнал от повърхността на друга планета (Венера).
- 1971 г. — С Указ на Държавния съвет на Народна република България е утвърден проект за промяна на герба на страната от 1947 г. В новия герб под лъва има зъбно колело, а датата 9.IX.1944 г. е заменена с 681–1944 г.
- 1976 г. — След земетресение с магнитуд 8 по скалата на Рихтер на остров Минданао (Филипини) се образува голямо цунами, което убива повече от 10 хиляди души.
- 1977 г. — В София са открити студентските спортни игри Универсиада 77.
- 1977 г. — Съветският ледоразбивач Арктика е първият кораб, достигнал Северния полюс.
- 1998 г. — Президентът на САЩ Бил Клинтън признава в свидетелски показания, че е имал "неподходящи физически взаимоотношения" със стажантката от Белия дом Моника Люински.
- 1998 г. — Русия е принудена да девалвира рублата, икономическата криза е подсилена от политическата ситуация, а властта на президента Борис Елцин е силно разклатена.
- 1999 г. — Измитско земетресение: загиват над 17 хиляди души, а 44 хиляди са ранени в северозападна Турция.
- 2000 г. — Тина Търнър прави последния си голям концерт в Европа.
- 2008 г. — Американският плувец Майкъл Фелпс става първият човек, който спечелва осем златни медала в едни Олимпийски игри.
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- 1601 г. — Пиер дьо Ферма, френски математик († 1665 г.)
- 1603 г. — Ленарт Торщенсон, шведски генерал († 1651 г.)
- 1629 г. — Ян III Собиески, полски крал († 1696 г.)
- 1753 г. — Йозеф Добровски, чешки филолог, родоначалник на славистиката († 1829 г.)
- 1786 г. — Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, херцогиня на Кент († 1861 г.)
- 1861 г. — Робер дьо Бурбулон, френски благородник († 1932 г.)
- 1868 г. — Едуард Абрамовски, полски учен († 1918 г.)
- 1878 г. — Славейко Арсов, български революционер († 1904 г.)
- 1887 г. — Карл I, император на Австро-Унгария († 1922 г.)
- 1887 г. — Маркъс Гарви, общественик и интелектуалец († 1940 г.)
- 1890 г. — Ханс Крайзинг, немски полковник и командир († 1969 г.)
- 1891 г. — Абрам Кардинер, американски лекар († 1981 г.)
- 1893 г. — Мей Уест, американска филмова и театрална актриса († 1980 г.)
- 1895 г. — Александър Филипов, български литературен критик († 1940 г.)
- 1897 г. — Лазар Дамов, гръцки и югославски комунистически деец († 1970 г.)
- 1898 г. — Матвей Захаров, съветски маршал († 1972 г.)
- 1926 г. — Дзян Дзъмин, китайски политик
- 1929 г. — Гари Пауърс, американски офицер († 1977 г.)
- 1932 г. — Видиядхар Сураджпрасад Найпол, британски писател от индийски произход, Нобелов лауреат през 2002г
- 1935 г. — Олег Табаков, руски артист
- 1936 г. — Никола Гюзелев, български оперен певец († 2014 г.)
- 1943 г. — Николай Шматко, украински скулптор и художник
- 1943 г. — Робърт де Ниро, американски актьор
- 1944 г. — Реджеп Мейдани, албански политик, президент (1997 — 2002)
- 1951 г. — Валентин Гаджоков, български актьор
- 1952 г. — Гилермо Вилас, аржентински тенисист
- 1952 г. — Марио Тайсен, немски инженер
- 1952 г. — Нелсън Пикет, бразилски пилот от Формула 1
- 1952 г. — Николай Акимов, български режисьор и сценарист
- 1952 г. — Томас Хенън, американски астронавт
- 1953 г. — Херта Мюлер, румънско-германска писателка Нобелов лауреат
- 1955 г. — Ричард Хилтън, брокер на недвижими имоти
- 1960 г. — Шон Пен, американски актьор и режисьор
- 1961 г. — Ерве Морен, френски политик
- 1962 г. — Гилби Кларк, американски китарист
- 1962 г. — Майкъл Уилдър, американски шахматист и юрист
- 1966 г. — Родни Мълън, американски скейтбордист
- 1968 г. — Николай Антонов, български лекоатлет
- 1970 г. — Джим Къриър, американски тенисист
- 1977 г. — Уилям Галас, френски футболист
- 1977 г. — Даниел Панку, румънски футболист
- 1977 г. — Таря Турунен, финландска певица
- 1977 г. — Тиери Анри, френски футболист
- 1978 г. — Вибеке Стене, норвежка певица
- 1978 г. — Яна Маринова, българска актриса
- 1980 г. — Дани Гуйса, испански футболист
- 1983 г. — Том Форд, английски професионален играч на снукър
- 1986 г. — Маркус Берг, шведски футболист
- 1986 г. — Невена Цонева, българска поп певица
- 1987 г. — Михаел Шар, швейцарски колоездач
- 1990 г. — Иван Шарич, хърватски шахматист
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- 309 г. — Евсевий, римски папа (* ? г.)
- 1657 г. — Робърт Блейк, английски адмирал (* 1599 г.)
- 1681 г. — Никон, патриарх московски и всерусийски (* 1605 г.)
- 1786 г. — Фридрих II, крал на Прусия (* 1712 г.)
- 1807 г. — Иван Михелсон, руски военачалник (* 1740 г.)
- 1832 г. — Пиер Домени, френски офицер (* 1776 г.)
- 1850 г. — Хосе де Сан Мартин, национален герой на Аржентина, Перу и Чили (* 1778 г.)
- 1872 г. — Спиридон Палаузов, руски историк (* 1818 г.)
- 1886 г. — Александър Бутлеров, руски химик (* 1828 г.)
- 1944 г. — Петър Овчаров, български революционер (* ? г.)
- 1955 г. — Джон Флюгел, английски психоаналитик (* 1884 г.)
- 1955 г. — Фернан Леже, френски художник (* 1881 г.)
- 1969 г. — Лудвиг Мис ван дер Рое, немско-американски архитект (* 1886 г.)
- 1969 г. — Ото Щерн, американски физик, Нобелов лауреат през 1943 г. (* 1888 г.)
- 1971 г. — Вилхелм Лист, немски фелдмаршал (* 1880 г.)
- 1977 г. — Йоргос Гунаропулос, гръцки художник (* 1889 г.)
- 1987 г. — Рудолф Хес, нацистки военнопрестъпник (* 1894 г.)
- 1988 г. — Мухаммад Зия Ул Хак, пакистански политик (* 1924 г.)
- 1994 г. — Крум Цоков, български дипломат (* 1900 г.)
- 2000 г. — Жак Моше Авдала, български сценограф и живописец (* 1927 г.)
- 2002 г. — Теодор Димитров, български историк (* 1932 г.)
- 2010 г. — Франческо Косига, президент на Италия (* 1928 г.)
Празници[редактиране | редактиране на кода]
- Аржентина — Ден на Хосе Мартин (годишнина от смъртта на националния герой)
- Габон — Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник)
- Индонезия — Ден на независимостта (от Нидерландия, 1945 г., национален празник)
- Русия — Ден на търговеца
|