6 май
от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< | Май | >> | |||||
Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд | |
18 | 1 | 2 | 3 | ||||
19 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
20 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
21 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
22 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
Календар за 2015 г. Всички дати |
6 май е 126-ият ден в годината според григорианския календар (127-и през високосна). Остават 239 дни до края на годината.
Съдържание
Събития[редактиране | редактиране на кода]
- 1527 г. — Рим е ограбен от войските на Карл V.
- 1651 г. — В Рим е отпечатана първата печатна книга на новобългарски език Абагар.
- 1829 г. — Във Виена е регистриран първият патент за акордеон от Сирил Демиан и синовете му Карл и Гуидо.
- 1864 г. — Васил Левски става учител във Войнягово, Карлово.
- 1899 г. — Айфеловата кула официално e отворена за посетители.
- 1913 г. — Подписан е Гръцко-сръбският договор в Солун.
- 1924 г. — Подписан е Майският маниифест на ВМРО във Виена.
- 1931 г. — Във Венсен е открито Международното колониално изложение, посетено от 34 милиона души.
- 1937 г. — Германският цепелин Хинденбург е обхванат от пламъци и изгаря за минути, малко преди да се приземи; загиват 36 човека.
- 1940 г. — Джон Стайнбек получава Пулицър за своята новела Гроздовете на гнева.
- 1946 г. — Първата Купа на Съветската армия е връчена от командването на съветските военни части в България на ПФК Левски (София).
- 1952 г. — Създадена е Азиатската конфедерация по волейбол.
- 1975 г. — Направена е първата копка на Националния радиотелевизионен център.
- 1981 г. — САЩ обвинява правителството на Либия в подпомагане на международния тероризъм.
- 1981 г. — Взето е решение бургаският футболен клуб ЖСК Локомотив (създаден 1932 г.) да се обедини със СФС Нефтохимик, като името на новия клуб е ДФС Нефтохимик.
- 1994 г. — Кралица Елизабет II и френския президент Франсоа Митеран председателстват откриването на Тунела под Ла Манш.
- 2001 г. — По време на свое посещение в Сирия, папа Йоан Павел II става първият папа, който влиза в джамия.
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- 1501 г. — Папа Марцел II († 1555 г.)
- 1574 г. — Папа Инокентий X († 1655 г.)
- 1683 г. — Джонатан Уайлд, английски престъпник († 1725 г.)
- 1758 г. — Андре Масена, френски маршал († 1817 г.)
- 1758 г. — Максимилиан Робеспиер, френски революционер († 1794 г.)
- 1856 г. — Зигмунд Фройд, австрийски психиатър († 1939 г.)
- 1856 г. — Робърт Пири, американски изследовател († 1920 г.)
- 1869 г. — Апостол войвода, български революционер († 1911 г.)
- 1871 г. — Кристиан Моргенщерн, немски поет и драматург († 1914 г.)
- 1872 г. — Вилем де Ситер, нидерландски астроном († 1934 г.)
- 1882 г. — Георги Атанасов, български композитор и диригент († 1931 г.)
- 1895 г. — Рудолфо Валентино, американски киноактьор от италиански произход († 1926 г.)
- 1904 г. — Хари Мартинсон, шведски поет, Нобелов лауреат († 1978 г.)
- 1906 г. — Андре Вейл, френски математик († 1998 г.)
- 1915 г. — Орсън Уелс, американски актьор, режисьор, продуцент и писател († 1985 г.)
- 1921 г. — Ерих Фрид, австрийски поет и белетрист († 1988 г.)
- 1939 г. — Георги Марианович, юрист и политик от Република Македония
- 1941 г. — Гена Димитрова, българска оперна певица († 2005 г.)
- 1945 г. — Боб Сийгър, американски певец
- 1947 г. — Алън Дейл, новозеландски актьор
- 1947 г. — Муравей Радев, български политик
- 1951 г. — Георги Марков, български зоолог
- 1951 г. — Самюъл Доу, Президент на Либерия († 1990 г.)
- 1951 г. — Шабан Шаулич, сръбски певец
- 1952 г. — Кристиан Клавие, френски актьор
- 1952 г. — Майкъл О'Хеър, американски актьор († 2012 г.)
- 1953 г. — Тони Блеър, министър-председател на Обединеното кралство
- 1953 г. — Греъм Сунес, британски футболист и треньор
- 1958 г. — Николай Свинаров, български политик
- 1960 г. — Ан Парийо, френска киноактриса
- 1961 г. — Джордж Клуни, американски актьор
- 1963 г. — Мая Новоселска, българска актриса
- 1969 г. — Ваньо Шишков, български футболист
- 1976 г. — Иван де ла Пеня, испански футболист
- 1978 г. — Айзък Куоки, ганайски футболист
- 1979 г. — Георги Вълов, български волейболист
- 1983 г. — Даниел Алвеш, бразилски футболист
- 1986 г. — Любомир Божинов, български футболист
- 1987 г. — Мун Гън-йон, южнокорейска актриса
- 1993 г. — Георги Стойчев, български актьор
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- 1859 г. — Александър фон Хумболт, германски естественик (* 1769 г.)
- 1862 г. — Хенри Дейвид Торо, американски писател (* 1817 г.)
- 1889 г. — Хайнрих Густав Райхенбах, германски ботаник (* 1823 г.)
- 1910 г. — Едуард VII, крал на Великобритания и Ирландия (* 1841 г.)
- 1913 г. — Александрос Схинас, гръцки анархист (* 1870 г.)
- 1919 г. — Лиман Франк Баум, американски детски писател (* 1856 г.)
- 1922 г. — Божидар Прокич, сръбски историк (* 1859 г.)
- 1922 г. — Петър Ораховац, български лекар (* 1857 г.)
- 1930 г. — Иван Телятинов, български революционер (* 1871 г.)
- 1949 г. — Морис Метерлинк, белгийски писател, Нобелов лауреат (* 1862 г.)
- 1952 г. — Ангелко Кръстич, македонски сърбоманин (* 1871 г.)
- 1971 г. — Хелене Вайгел, немски актриса (* 1900 г.)
- 1983 г. — Ник Дим Кос, български илюзионист (* 1901 г.)
- 1987 г. — Уилям Кейси, директор на ЦРУ (* 1913 г.)
- 1992 г. — Марлене Дитрих, германска актриса (* 1901 г.)
- 2006 г. — Александър Миланов, български писател (* 1933 г.)
Празници[редактиране | редактиране на кода]
- Ден на храбростта (1979 - сега)
- Празник на Българската армия (1931 - 1953, 1993 - сега) (професионален празник на военнослужащите)
- Празник на Военния орден “За храброст”
- Ден на животновъда (професионален празник)
- Православна църква — Свети Георги Победоносец (Гергьовден)
- Ден на градовете Ветрен, Вършец, Каварна, Луковит, Мездра, Петрич,Пещера, Поморие, Русе, Хаджидимово, Якоруда, на общините Антон и Баните и на селата Замфир, Княжева Махала, Лозенец, Расово, Люляково, Изворово
- Сирия — Ден на мъчениците
|