Албания

Тази статия е за държавата на Балканския полуостров. За историческата държава в Кавказ вижте Кавказка Албания.

---

Република Албания Republika e Shqipërisë
(знаме) (герб)
Девиз: Ti Shqipëri më jep nder, më jep emrin shqipëtar! в превод: Албанийо, дай ми чест, дай ми албанско име!
Национален химн: Hymni i Flamurit
Наименование на местния жител: албанец
География и население
Площ	28 748 km² (на 139-то място)
Води	4,7%
Граници	Черна гора, Косово, Република Македония и Гърция
Климат	умереноконтинентален
Столица	Тирана 41°20′ с. ш. 19°48′ и. д.41.333333° с. ш. 19.8° и. д.41.333333, 19.8
Официален език	албански1
Население (оценка, 2013)	3 011 405
Гъстота на нас.	123 д./km² (на 63-то място)
Управление
президент	Буяр Нишани
министър-председател	Еди Рама
Организации	Съвет на Европа, НАТО, ООН, ОИС, ОЧИС
История
от Османската империя	28 ноември 1912 г.
Икономика
БВП (ППС, 2005 г.)	16,9 млрд. (на 112-то място)
БВП на човек (ППС)	5405
ИЧР (2010 г.)	0,719 (висок) (64-то)
Коеф. на Джини (2005 г.)	26,7 (нисък)
Прод. на живота	76,4 (46-то)
Детска смъртност	19,2 (91-во)
Грамотност	99,0 (45-то)
Валута	албански лек (ALL)
Други данни
Часова зона	CET
Лятно време	CEST
Код по ISO	ALB
Интернет домейн	.al
Телефонен код	355
Официален сайт	www.e-albania.al
1: Като малцинствени са официално признати гръцкият, македонският и други регионални езици.

Република Албания (на албански: Shqipëria, изговаря се Шкипърия, в превод „Земята на орлите“) е страна в Южна Европа.

Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1 371 km² водна площ.

История

Днешна Албания в древността е била северната част на Епир, а по-късно там е разположена част от римската провинция Нов Епир. За първи път понятието „албански“ се среща в текст на „бащата на съвременната география“ Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в хрониките на византийските историци. След като е част от България през IX-XIII век и за кратко е във византийската и сръбската държави, страната е завладяна от Османската империя през 1478 г.

По време на Балканската война, на 28 ноември 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора. След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче страда от административна и дипломатическа неопитност, поради което напуска албанския трон само 6 месеца след като го е заел. Малко след това, с началото на Първата световна война, територията на страната е окупирана от Сърбия, Гърция и Италия, а след това и от войски на Австро-Унгария и Франция, като остава под чужда окупация до 1920 г.

През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в Северна Албания, подкрепени от Югославия, провъзгляват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу I.

Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение постепенно е овладяна от новосъздадената комунистическа партия с лидер Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимални контакти с останалия свят.

До 1990 г., 5 години след смъртта на Ходжа, Албания е изключително изолирана комунистическа държава, която има минимален контакт дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, развихрилата се организирана престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.

През 1992 г. се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война.

По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. Албания приема близо 500 000 бежанци – етнически албанци от граничещото със страната Косово.

НАТО официално кани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. На 1 април 2009 г. те официално се присъединяват към Алианса.

През 2009 г. Албания официално кандидатства за членство в ЕС.

География

Заради красотата му крайбрежието на Албания често е наричано „Албанска Ривиера“

Валбонският проход в Северна Албания

Езерски връх, Албански Алпи

Релефът на Албания е предимно хълмист и планински. Най-високият връх Голям Кораб в планината Кораб е висок 2764 m. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, много от тях труднопроходими. Равнинните местности са сравнително сухи, а почвите там – неплодородни. Земеделието се развива предимно по бреговете на реките. Дрин е най-дългата река в Албания, с дължина 160 km. Шкумбини тече в централната част на страната. Други големи реки са Вьоса и Девол.

Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има големи солни находища.

Освен столицата [[Тирана], големи градове са Драч (Дуръс), Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча.

Климат

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.

Средната влажност на въздуха е 60 – 65% за цялата година.

Средни температури за Тирана

температура	яну	фев	мар	апр	май	юни	юли	авг	сеп	окт	ное	дек
минимална	5 °C	6 °C	8 °C	11 °C	15 °C	19 °C	21 °C	21 °C	18 °C	14 °C	11 °C	7 °C
максимална	12 °C	13 °C	14 °C	18 °C	21 °C	25 °C	28 °C	28 °C	25 °C	22 °C	16 °C	13 °C

Население

Населението на Албания е 3 170 048 (2009).

Население (1961 – 2003)		Възрастова структура (2005)

Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В 2001 г. в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4% (от които католици 16,8%, православни 16,1%, протестанти 0,6%, други 0,6%), нерелигиозни са 25,6% (включително материалисти атеисти – 9,0% от населението), отчетени са и 0,2% бахайци и др.

След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на ЦРУ и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици.

На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се опеделили за етнически албанци (известни и като арнаути), а за гърци – 1,2%. Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.

Хората с български произход в посочените области (край Охридското езеро) се считат за македонци от Република Македония, което категорично не се приема от България. Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище.

Езици

В Албания албанският е официален език, но се говорят също гръцки, български и македонски език, арумънски (румънски език) и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности – в Черна гора.

Българи

В днешно време българите в Албания са групирани главно в 3 района:

• Историческа Кутмичевица с център Мала Преспа (около Пустец, Мали град, Преспанското езеро, Корчанско и Костурско) – главно християни;
• Голо бърдо/Дебърско (Пешкапийско – „Голо бърдо“ и „Поле“) – главно мюсюлмани, и
• област „Гора“ (на границата с Косово и Република Македония) – мюсюлмани.

Във вътрешността на Албания броят на българите е много по-голям, но липсва официална статистика за точния им брой (вътрешна миграция – Берат, Тирана, Драч, Елбасан, Шкодра, Корча и други градове).

Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации, както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров „Българите в Албания“ и други.

Според вестник „Монитор“ броят на българите в някои на градовете в Албания е следният: 4-5 хиляди в Елбасан, 3-4 хиляди в Тирана, 2-3 хиляди в Драч, около 1000 в Пешкопия.

Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища.

Въпреки пропагандата от много страни (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, някои са запазили своите български корени.

Сградата на парламента в Тирана

Държавно устройство

Държавният глава е президентът, избиран от Кувенди Популор (Народното събрание). По-голямата част от 155-те члена на парламента се избират от албанците на всеки 5 години. Президентът се подпомага от министерски съвет, назначаван от него.

Административно деление

Албания е разделена на 36 рете (общини), групирани в 12 области. Столицата Тирана има специален статут.

Области в Албания

1. Берат – Берат
2. Дебър – Пешкопия
3. Драч – Драч
4. Елбасан – Елбасан
5. Фиер – Фиер
6. Аргирокастро – Аргирокастро
7. Корча – Корча
8. Кукъс – Кукъс
9. Лежа – Лежа
10. Шкодра – Шкодра
11. Тирана – Тирана
12. Вльора – Вльора

Икономика

Албания е аграрна страна, тя е сред най-бедните държави в Европа БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа. Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високи правителствени нива, и организираната престъпност.

Основният износ на Албания е на хром и продукти на хранително-вкусовата промишленост.Вносът е главно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са важен източник на приходи за страната.

Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6000 на глава от населението – в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% – на промишлеността, и 59,5% – на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души, или по-малко от 1/3 от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието – 58%.

По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.

Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.

Култура

Грамотността в Албания е 99,0%, което поставя страната на 21-во място в световен мащаб и значително пред България.

Други

• Въоръжени сили на Албания

Бележки

Цитирани източници

• ((bg)) Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7.

Вижте още

• Народна социалистическа република Албания

Външни препратки

• Официален сайт на албанския президент
• Официален сайт на албанския парламент
• Албански статистически институт
• Албания и албанците. Етнография
• Кратка история на Албания, 1912-1991
• Българите в Албания – повече от 1000 години реален факт (на български, английски и албански)
• Препратки от ОПИК за Албания
• Повече препратки относно албанското правителство
• Shqipërisë – Албания
• Албански портал (на английски)
• Albania Sport