Антигуа и Барбуда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антигуа и Барбуда
Antigua and Barbuda
Знаме на Антигуа и Барбуда
Герб на Антигуа и Барбуда
(знаме) (герб)
Девиз: Each Endeavouring, All Achieving
в превод: Всеки се старае – всички постигаме
Национален химн: Fair Antigua, We Salute Thee
Местоположение на Антигуа и Барбуда
География и население
Площ 440 km²
(на 195-то място)
Води незначителен%
Граници Карибско море
Климат тропичен
Столица Сейнт Джонс
17°07′ с. ш. 61°50′ и. д. / 17.116667° с. ш. 61.833333° и. д.
Официален език английски
Население (оценка, 2010) 86 754
Гъстота на нас. 197 д./km²
(на 57-мо място)
Управление
Монарх Елизабет II
Губернатор Луиз Лейк-Так
Организации Общност на нациите, ООН
История
Независимост от Великобритания
обявена 1 ноември 1981 г.
Икономика
БВП (ППС, 2010 г.) 1425 млн.[1]
БВП на човек (ППС) 16 573[1]
ИЧР (2007 г.) 0,868 (висок
)
(47-то)
Валута Източнокарибски долар (XCD)
Други данни
Часова зона UTC
Интернет домейн .ag
Телефонен код +1-268
Официален сайт www.ab.gov.ag

Антигуа и Барбуда (на английски: Antigua and Barbuda; испански: Antigua y Barbuda) е островна държава, разположена в източната част на Карибско море, на границата с Атлантическия океан. Тя е част от Подветрените острови (Leeward Islands), които са в състава на островната група Малки Антили. Съседи на Антигуа и Барбуда са Гваделупа на юг, Монсерат на югозапад, Сейнт Китс и Невис на запад, Сен Бартелми (Saint Barthélemy), Сен Мартен (Saint-Martin) и Ангуила (Anguilla) на северозапад. Столицата е град Сейнт Джонс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите жители на Антигуа и Барбуда са индиански племена. По-късно островите са заселени от племената араваки и кариби. Христофор Колумб за първи път слиза на остров Антигуа по време на второто си пътешествие през 1493, когато му дава това име. Първите селища, основани от испанците и французите, но по-късно островите преминават под британско владичество. Англия основава колония на остров Антигуа през 1667, когато заселва роби от ирландски произход. Робството на островите е отменено през 1834. Островите получават независимост в рамките на Британската общност през 1981.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Като част от Британската общност на народите, народът на Антигуа и Барбуда признава Кралица Елизабет II за свой законен суверен. Тя е представена на острова от генерал-губернатор, но истинската изпълнителна власт е в ръцете на премиер-министъра, който е начело на правителството.

Парламентът се състои от Сенат (17 члена) и Камара на представителите (17 члена). Сенаторите се посочват от генерал-губернатора, а членовете на долната камара се избират от населението за срок от 5 години. В момента премиер-министър е Болдуин Спенсър, избран на 24 март 2004

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление на о-в Антигуа

В адмистративно отношение страната се разделя на 6 енории и 2 зависими територии.

Енории: (на о-в Антигуа)

Зависими територии:

География[редактиране | редактиране на кода]

Територията на страната се състои от множество острови, сред които о. Антигуа е най-големият и най-населеният. Разположеният малко на север от него о. Барбуда е другият главен остров. Климатът на островите е топъл, тропически с относително постоянна температура през цялата година. Към територията на Антигуа и Барбуда спада и малкият ненаселен остров Редонда.

Островите са предимно равнинни, като най-високата точка е връх Обама (до 2009 г. наричан Боги Пийк, но преименуван в чест на Барак Обама) с височина 402 метра. Столицата на тази малка островна държава се казва Сейнт Джон, който е и най-големият град на остров Антигуа. Кодрингтон (Codrington)е главният град на по-малкия остров Барбуда.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Туризмът е доминиращия отрасъл в икономиката на Антигуа и Барбуда. Около 30% от земята в Антигуа е засята. През последните 30 година земеделския дял във БВП е спаднал от 40% на 12%.

Население[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от жетелите на Антигуа и Барбуда са преки потомци на робите, които са използвани за тежката работа по плантациите със захарна тръстика. Останалите жители са потомци на европейци, предимно ирланци, англичани и португалци. Официалният език в страната е английски, но сред местното население е широко разпространено наречието патуа, креолски диалект.

Почти всички жители са християни, като англиканите са най-многобройни (около 44%).

Международни отношения[редактиране | редактиране на кода]

Антигуа и Барбуда е член на Общността на Карибските държави, Организацията на обединените нации, Британската общност, Организацията на американските държави, Организацията на източно карибските държави, както и на регионалната система на сигурност на Източнокарибските държави.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Най-популярният спорт във Антигуа и Барбуда е крикетът. Страната беше домакин на последното световно първенство по крикет. Други популярни спортове са футболът и леката атлетика.

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Antigua and Barbuda. // International Monetary Fund. Посетен на 2011-04-12.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]