17 април

17 април е 107-ият ден в годината според григорианския календар (108-и през високосна). Остават 258 дни до края на годината.

Събития

• 1355 г. — Във Венеция за заговор против местната аристокрация е екзекутиран Марино Фалиеро.
• 1397 г. — За първи път Джефри Чосър разказва своите Кентърбърийски разкази в двора на Ричард II. Изследователите на Чосър посочват датата (през 1387) за начало на описвания в книгата поход до Кентърбъри.
• 1492 г. — Христофор Колумб получава благословията и финансирането на испанската корона да търси западния път към Индия.
• 1521 г. — Водачът на Реформацията Мартин Лутер е отлъчен от католическата църква.
• 1534 г. — Арестуван е бившият лорд-канцлер на Англия, авторът на „Утопия“ Томас Мор.
• 1607 г. — 21-годишният Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо е ръкоположен за епископ.
• 1821 г. — По време на сражение край град Скулени на река Прут с османската армия загива Индже войвода.
• 1824 г. — Подписан е Руско-американски договор за свободното плаване и ловенето на риба в Аляска.
• 1856 г. — Квебек е провъзгласен за столица на Канада.
• 1861 г. — Американска гражданска война: Щатът Вирджиния се отделя от САЩ.
• 1879 г. — На 1 Велико народно събрание принц Александър I Батенберг е избран за княз на Третата българска държава измежду трима кандидати.
• 1895 г. — Подписва се Симоносекския мирен договор между Китай и Япония, утвърждаващ поражението на Китай в Китайско-японската война (1894-1895).
• 1897 г. — Обнародван е Закон за монетите в Княжество България.
• 1904 г. — В София е дадено първото куклено театрално представление в България от членове на дружество „Чех“.
• 1919 г. — Въвеждат законът за 8-часов работен ден във Франция.
• 1924 г. — Учредено е филмовото студио Metro-Goldwyn-Mayer след сливане на Metro Pictures, Goldwyn Pictures и Louis B. Mayer Company.
• 1937 г. — Дафи Дък се появява за пръв път във филм на Warner Bros.
• 1941 г. — Втората световна война: Кралство Югославия се предава на германците, след като нацистката армия влиза в Белград.
• 1945 г. — Създадена е Австрийската народна партия, участвалата най-дълго в управлението на Австрия след Втората световна война.
• 1948 г. — Одържавено е цирковото дело в Народна република България.
• 1961 г. — Операция в Залива на прасетата: ЦРУ прави неуспешен опит да свали режима на Фидел Кастро, като изпраща екип от кубински емигранти в района на Залива на прасетата в Куба.
• 1964 г. — В Англия излиза първият албум на „Ролинг Стоунс“, озаглавен „Ролинг Стоунс“.
• 1969 г. — Възрастта, на която един човек има право на вот във Великобритания, е намалена от 21 на 18 години.
• 1969 г. — Александър Дубчек е принуден да подаде оставка от лидерския пост на чехословашката компартия и е заменен с Густав Хусак.
• 1970 г. — Сър Пол Маккартни издава първия си солов албум „Маккартни“.
• 1970 г. — Проект Аполо: Американският космически кораб Аполо 13 успява да се върне на Земята след почти катастрофален полет до Луната.
• 1975 г. — Червените кхмери извършват комунистически преврат в Кхмерската република, на власт идва Пол Пот, което поставя начало на камбоджанския геноцид, отнел живота на около 1,5 милиона души.
• 1989 г. — След седемгодишна забрана в Полша е легализиран профсъюзът Солидарност.
• 1993 г. — Президентът на Чечня Джохар Дудаев разпуска парламента и въвежда президентско управление в републиката.
• 1999 г. — НАТО иска от България неограничен достъп до въздушното ѝ пространство в хода на Операция "Съюзна сила" срещу Югославия.

Родени

• 1814 г. — Аугуст Гризебах, немски ботаник († 1879 г.)
• 1853 г. — Уилям Джон Макгий, американски геолог († 1912 г.)
• 1877 г. — Коце Ципушев, български революционер († 1968 г.)
• 1892 г. — Константин Гълъбов, български филолог († 1980 г.)
• 1894 г. — Никита Хрушчов, ръководител на СССР († 1971 г.)
• 1898 г. — Петър Найчев, български комунист († 1944 г.)
• 1902 г. — Веселин Стоянов, български композитор († 1969 г.)
• 1911 г. — Ерве Базен, френски писател († 1996 г.)
• 1912 г. — Гаврил, глава на МПЦ († 1996 г.)
• 1916 г. — Сиримаво Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка († 2000 г.)
• 1918 г. — Уилям Холдън, американски актьор († 1981 г.)
• 1923 г. — Линдзи Андерсън, британски режисьор († 1994 г.)
• 1926 г. — Петър Патев, български футболист
• 1929 г. — Джон Ериксон, британски историк († 2002 г.)
• 1939 г. — Георги Берберов, български архитект
• 1945 г. — Венцеслав Димитров, български политик
• 1949 г. — Валентин Кулев, български художник
• 1950 г. — Ел Скот Колдуел, американска актриса
• 1951 г. — Оливия Хъси, британска актриса
• 1952 г. — Желко Ражнатович, сръбски военен командир († 2000 г.)
• 1955 г. — Иван Нейков, български политик
• 1959 г. — Шон Бийн, британски актьор
• 1962 г. — Ники Харис, американска актриса
• 1963 г. — Румен Левордашки, български тромпетист
• 1964 г. — Рикардо Патрезе, италиански пилот от Формула 1
• 1965 г. — Уилям Мейпотър, американски актьор
• 1967 г. — Хенри Йън Кюзик, шотландско-перуански актьор
• 1970 г. — Ангелина Славова, българска актриса
• 1971 г. — Хосе Севалос, еквадорски футболист
• 1972 г. — Дженифър Гарнър, американска актриса
• 1974 г. — Виктория Бекъм, английска певица
• 1975 г. — Анна Цолова, българска журналистка
• 1975 г. — Яница Нешева, българска певица
• 1980 г. — Ненчо Балабанов, български актьор
• 1984 г. — Рафаеле Паладино, италиански футболист

Починали

• 326 г. — Александър Александрийски, патриарх на Александрия (* 250 г.)
• 485 г. — Прокъл, гръцки философ (* 412 г.)
• 1711 г. — Йозеф I, Свещен римски император (* 1678 г.)
• 1742 г. — Арвид Хорн, министър-председател на Швеция (* 1664 г.)
• 1761 г. — Томас Бейс, британски пастор (* ок. 1702)
• 1790 г. — Бенджамин Франклин, американски учен и държавник (* 1706 г.)
• 1821 г. — Индже войвода, български хайдутин (* ок. 1755)
• 1898 г. — Ильо войвода, български хайдутин и войвода (* 1805 г.)
• 1903 г. — Йордан Попйорданов, български революционер (* 1881 г.)
• 1913 г. — Ахмед Ниязи бей, османски военен (* 1873 г.)
• 1925 г. — Николай Петрини, деец на БЗНС (* 1889 г.)
• 1926 г. — Иван Луков, български военен деец (* 1871 г.)
• 1941 г. — Владимир Чорович, сръбски историк (* 1885 г.)
• 1942 г. — Жан Батист Перен, френски физик, Нобелов лауреат († 1870 г.)
• 1948 г. — Кантаро Судзуки, министър-председател на Япония (* 1868 г.)
• 1949 г. — Александра Екстер, руска художничка (* 1882 г.)
• 1960 г. — Еди Кокран, американска рокзвезда (* 1938 г.)
• 1970 г. — Павел Луспекаев, съветски актьор (* 1927 г.)
• 1976 г. — Хенрик Дам, датски биохимик и физиолог, Нобелов лауреат (* 1895 г.)
• 1986 г. — Марсел Дасо, френски авиоконструктор (* 1892 г.)
• 1990 г. — Анджело Скиавио, италиански футболист и треньор (* 1905 г.)
• 1993 г. — Тургут Йозал, президент на Турция (* 1927 г.)
• 1994 г. — Роджър Спери, американски лекар, Нобелов лауреат († 1913 г.)
• 1998 г. — Линда Маккартни, американска музикантка (* 1941 г.)
• 1999 г. — Николай Добрев, български политик (* 1947 г.)
• 2007 г. — Христо Христов, български режисьор (* 1926 г.)
• 2012 г. — Димитрис Митропанос, гръцки певец (* 1948 г.)
• 2014 г. — Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател (* 1927 г.)

Празници

• Международен ден на болните от хемофилия — Отбелязва се от 1989 г. по инициатива на Световната здравна организация
• България — Празник на дипломираните експерт-счетоводители (от 2002 г.)
• Казахстан — Ден на Пожарната служба
• Кирибати — Национален ден на здравето
• Самоа — Ден на националния флаг
• Сирия — Ден на независимостта (от Франция, 1946 г., национален празник)
• Япония — Ден на децата