Хаити

Република Хаити République d'Haïti Repiblik Ayiti
(знаме) (герб)
Девиз: френски: L'Union Fait La Force (Съединението прави силата)
География и население
Площ	27 750 km² (на 147 място)
Столица	Порт о Пренс 18°32′21″ с. ш. 72°20′06″ з. д.18.539167° с. ш. 72.335° з. д.18.539167, -72.335
Най-голям град	Порт о Пренс
Официален език	френски, хаитянски креолски
Население (пребр., 2011)	10 123 800 (на 88 място)
Гъстота на нас.	364,8 д./km²
Управление
Президент	Мишел Мартели
Министър-председател	Гари Конил
История
Независимост - Обявена	от Франция 1 януари 1804 г.
Икономика
БВП (ППС, 2009)	$11,530 милиарда (на 145 място)
БВП на човек (ППС)	$1 300
Валута	Гурд (HTG)
Други данни
Часова зона	UTC –5
Интернет домейн	.ht
Телефонен код	+509

Република Хаити (на френски: République d'Haïti, Аѝти) е държава разположена в западната част на остров Испаньола. Той се намира в Карибско море, като по-голямата му източна част е заета от съседната Доминиканска република. Столица е Порт о Пренс. Населението наброява 9 035 536 души (2009).

Името на страната има древен индиански произход. Дадено му е от коренното население – Ayiti означава Планинска земя. Републиката е най-бедната държава в западното полукълбо и е една от най-бедните, нестабилни и неуправляеми страни в света. Цялата история на Хаити от създаването на държавата до днес е съпътствана от глад, стихийни бедствия и държавни преврати.

География

Република Хаити е разположена в западната част на остров Хаити. Той е част от Големите Антили и втори по големина от островната група след остров Куба. Северните му брегове се мият от Атлантическия океан, а на юг от Карибско море.

Хаити е третата по големина страна разположена на Антилските острови след Куба и Доминиканската република, като с Доминиканската република има сухопътна граница с дължина 360 км. Най-близкото разстояние между Хаити и Куба е само 80 км. Дължината на бреговата ивица е 1171 км., което я прави втората по дължина на Антилските острови след тази на Куба. Територията на страната е заета главно от хълмисти планини накъсани от малки крайбрежни равнини и речни долини.

Северната част е заета от Северния масив Massif du Nord, който е продължение на главния планински масив Cordillera Central от Доминиканската република и Северното плато Plaine du Nord. На юг от Северния масив е разположено Централното плато Plateau Central. Най-южната част на острова представлява планински полуостров наречен – полуостров Тибурон.

Най-високата точка в страната е пик Ла Сел (2680 м).

През Хаити тече и най дългата река на острова – Атрибунит. Тя извира в Доминиканската република, но по голямата част от нея протича през централно Хаити и накрая се влива в залива Гонав. Две големи езера – Пелигре и Соматр.

Към територията на страната се включват също и близкостоящите малки крайбрежни острови Тортю (Тортуга) разположен до северното крайбрежие и остров Гонав разположен в едноименния залив. На него има няколко села.

Островът често е разтърсван от земетресения. Земетресението от 12 януари 2010 г. с магнитуд 7 по скалата на Рихтер взима повече от 170 000 жертви.

История

Островът, в чиято западна част е разложена република Хаити, е открит от Христофор Колумб през 1492 година. Колонизиран е от испанците и го наричат Еспаньола. По-късно през 1697 г. Испания отстъпва на Франция западната му част. През 1795 г. целият остров става френско владение.

Както в цяла Америка, местното население намалява вследствие на болестите, донесени от европейците и европейската жестокост.

Хаити е най-богатата френска колония на запад. Вдъхновени от френската революция, робите започват своя революция срещу метрополията през 1791 г. Тя продължава от 1791 до 1803 година начело с Ф. Тусен Лувертюр. След 12 години борба за свобода те успяват да победят. През 1804 г. е провъзгласена независимостта на страната. По този начин Хаити става първата „черна република“. Тя придобива и настоящето си индианско име на острова – Хаити. Това е единствената страна, която печели независимостта си от въстание на робите

През 1825 г. френският крал Шарл X праща флота към Ки да плати 150 милиона франка, пропуснати ползи от робството, за да признае независимостта ѝ. Френският аболиционист Виктор Шьохлер пише: „Налагането на данък на победилите роби е все едно да ги накарат да платят с пари за това, което са платили с кръвта си.“ През 1844 година в източната част на острова е образувана Доминиканската република.

Между 1915 и 1934 г. Хаити е окупирана от САЩ. По-късно от 1941 до 1945 г. САЩ превръщат Хаити в своя военна и продоволствена база по време на Втората световна война.

От 1957 до 1971 г. държавата е под диктатурата на Франсоа Дювалие и семейството му. През 1971 г. синът му Жан Клод Дювалие е провъзгласен за президент. На 6-ти октомври 1986 г. е свален от власт. На власт идва Националнен правителствен съюз. През 1988 г., след безкръвен преврат, за президент се обявява ген. П. Аврил. Само две години по-късно през 1990 г. е свален от власт. Установено е гражданско правителство на прехода с президент Ж. Б. Аристид, който с военен преврат е свален от власт през 1991 г.

През 1993 г. е осъществен мирен проект на ООН (Хаити е член на ООН от 1945 г.) за връщане на властта на законния президент Аристид, който от 1994 година отново заема позицията. От 1996 г. президент е Р. Г. Превал, който присъединява Хаити към ОАД (Организация на американските държави).

Административно деление

Хаити е разделена на 10 департамента. Те са разделени на 41 окръга и 133 общини.

Департаменти в Хаити

Артибонит (Гонаив) Централен департамент (Инш) Гран'Анс (Жереми) Нип (Мирагоан) Северен (Кап Аитиен) Североизточен (Фор Либерте) Северен Уест (Порт дьо Пе) Уест (Порт о Пренс) столичен департамент Югоизточен (Жакмел) Южен (Ле Кайес)

Население

Етнически състав

В расово отношение състава на населението в Хаити е почти еднородно – 95% от населението са потомци на чернокожи бивши роби докарани на острова от Източна Африка още през колониално време. Останалите 5% са мулати и потомци на араби (предимно сирийци и ливанци) и европейци с френски, полски, немски, италиански и испански произход като последните представляват най-голямата част от жителите с европейски произход. Основно те са преселници от Куба и Доминиканската република. Много малка част от населението е и с азиатски произход. Чернокожите говорят на креолски език. Основната религия в Хаити е християнството, но половината от населението изповядва и вуду.

Динамика и структура на населението

Ръст на населението на Хаити от 1961 до 2003 г.

Прираста на населението през 2009 г. е 1,838%. Смъртността от 1992 година досега се е понижила от 15 до 8,65 на 1000 души, а раждаемостта съответно от 42 до 29,1. За същия период детската смъртност също се е понижила от 104 до 63,83 на 1000 новородени.

Децата до 15 години са 42,1% от населението в страната, хора в трудоспособна възраст (15-65 години) – 54,4%, а възрастните над 65 години – 3,5%

Средната продължителност на живота е 59 години за мъжете и 63 години за жените.

Хаитянска диаспора

Подобно на всички бедни Карибски нации и хаитяните образуват големи диаспори от легални и нелегални имигранти в съседните страни. Милиони хаитяни живеят основно в Доминиканската република, Бахамите, Куба, Белгия, Канада, Франция, Сен Мартен, Венецуела, и САЩ.

Най-голямата част от хаитянската диаспора в САЩ живее в Маями в анклав наречен `Малкото Хаити`. Втората по големина комуна живее в Ню Йорк. По-малобройни комуни от хаитянски емигранти има в Бостън, Чикаго, Ню Джърси и в множество урбанизирани райони на Флорида.

Икономика

Коптори в Кап Аитиен

Хаити е най-слабо развитата страна в Централна Америка и Южна Америка и е сред най-бедните страни в света.

Селско стопанство

Със селскостопанския сектор са заети 2/3 от населението, а обработваемите земи са 1/3 от територията на страната. Развитието на селското стопанство е затруднено поради особеностите на релефа. Кафето е основен продукт произвеждан главно за износ. Произвеждат се и картофи, ориз, банани, царевица, цитрусови плодове и захарна тръстика.

Промишленност

В Хаити са открити находища на злато, боксит и мед, но те са слабо усвоени и добивът е в малки количества. Главните отрасли на промишлеността са хранителна, циментова и др.

Транспорт

Дължината на автомобилните пътища е около 4 хил. километра, но голямата им част не е асфалтирана. Поради тази причина повечето от пътищата стават непроходими през влажния сезон. Между главните градове в страната са изградени пътища с твърда настилка, свързани са и с железопътни линии.

Търговия

• Износ: кафе, банани, захар, манго
• Внос: автомобили, храни, гориво