Словения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Republika Slovenija
Република Словения
Знаме на Словения
Герб на Словения
(знаме) (герб)
Девиз: -няма
Местоположение на Словения
География и население
Площ 20 273 km²
(на 150-то място)
Столица Любляна
46°03′ с. ш. 14°30′ и. д. / 46.05° с. ш. 14.5° и. д.
Най-голям град Любляна
Официален език Словенски (1)
Население (пребр., 2007) 2 009 245
(на 145-то място)
Гъстота на нас. 99 д./km²
Управление
Президент Борут Пахор
министър-председател Аленка Братушек
История
Независимост
 -обявена
от Югославия
25 юни 1991
Икономика
БВП (ППС, 2005) $ 40,490 млрд
(на 80-мо място)
БВП на човек (ППС) $ 21 911
Валута евро (EUR)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Интернет домейн .si(2)
Телефонен код 386
(1): В общините с италианско и унгарско малцинство като втори официален език се ползва италиански и унгарски език.
(2): Също и .eu заедно с другите членове на Европейския съюз.
Остров Блед

Република Словения (на словенски: Slovenija) е държава в Централна Европа. Граничи с Италия на запад, Адриатическо море на югозапад, Хърватия на юг и изток, Унгария на североизток и Австрия на север. Територията на страната е 20 273 km2 и има население от около 2,05 млн. души.[1] Словения е парламентарна република[2] и е член на ЕС и НАТО.[3]

До 1991 г. Словения е една от съставните републики на СФР Югославия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата държава на словенците — Карантания, е образувана през 7 век. През 745 г. тя губи своята самостоятелност и пада под властта на баварците. Повече от 1200 години словенците нямат независимост. Съвременната словенска държава възниква на 25 юни 1991 г., след десетдневна война и разпад на Югославия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Словения се слави с една от най-красивите пещери в Европа - „Постойна“ ("Postojnska Jama") .От 1818 до 2003 г. вкл. пещерата е посетена от над 30 000 000 посетители.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Словения е република с държавен глава - президент, избиран чрез общо, пряко и тайно гласуване за срок от 5 години. Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството (министерския кабинет), което се назначава от Държавно събрание. Законодателен орган е двукамарен парламент, състоящ се от Държавно събрание (Državni zbor Republike Slovenije), натоварен с повече функции, и Държавен съвет (Državni svet Republike Slovenije). Деветдесетчленното Държавно събрание се избира пряко, по едно място е запазено за италианското и унгарското малцинства. Четиридесетчленният Държавен съвет (изпълняващ ролята на горна камара на парламента) е съставен от пряко избирани председатели на общински, държавни, професионални и местни организации, и има ограничени съвещателни и контролни функции. Държавното събрание се избира през четири години, Държавният съвет — през пет.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Словения е разделена на 210 общини. Единадесет от тях имат главен град (местна община). За статистическите показания общините са събрани в дванадесет статистически региона. Подготвя се създаването на дванадесет или четиринадесет региона.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население: Населението на Словения към средата на 2008 г. наброява 2 039 399 души.

Етнически състав:

Средната плътност на населението е 95 д/km². Приблизително половината от жителите живеят в градовете.

Официалният език е словенският. Унгарският и италианският език имат статус на официални в граничните области с Унгария и Италия.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Словения е развита страна и по БВП на глава от населението е на първо място сред славянските държави.[4] Почти 2/3 от работоспособното население е заето в сферата на услугите и почти 1/3 в промишлеността и строителството.

Днес Словения е най-богата от страните, които през 1990-те преминават от планова към пазарна икономика. Присъединява се към Европейския съюз през 2004 г. и приема еврото в началото на 2007 г., което допринася за големия икономически растеж. Сегашният БВП на глава от населението е 84%, което е средното ниво за ЕС. Въпреки че Словения при прехода преминава през сложен и рисков път, благодарение на тогавашните си политици и икономисти успешно се интегрира икономически с Европа и сега е най-богатата страна от бившите югославски републики.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Филателия на Словения[редактиране | редактиране на кода]

Първата словенска пощенска марка излиза на 26 юни 1991 г. Тя е издадена по повод независимостта на Словения. На нея е изобразен парламентът на Словения. Тиражът ѝ е бил около 2 000 000 броя и е струвала 5 динара. На 26 декември излиза серия от марки с герба на Словения. През 1992 г. словенската поща издава няколко серии с пощенски марки, като тази по случай XXV летни олимпийски игри в Барселона. От 18 февруари 1993 г. до 2000 г. излиза серия от марки, изобразяващи културното наследство на Словения.


Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. About Slovenia: Republic of Slovenia. // www.vlada.si. Government of Slovenia, Republic of Slovenia.
  2. Radonjić, Biljana. Political Overview. // Doing Business with Slovenia. 2005. ISBN 978-1-905050-70-3.
  3. {{{title}}}. // Slovenia: South Australia Newsletter, winter 2010/2011.
  4. M. Magstadt, Thomas. Eastern Europe. // Nations and Government: Comparative Politics in Regional Perspective. 6th. Cengage Learning, 2010. ISBN 978-0-495-91528-7. с. 27.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]