Вануату
| Република Вануату | |||||
|---|---|---|---|---|---|
|
|||||
| Девиз: Let us stand firm in God | |||||
| Местоположение на Вануату | |||||
| География и население | |||||
| Площ | 12,220 km² (на 156-то място) |
||||
| Столица | Порт Вила 17°45′S 168°18′E |
||||
| Най-голям град | Порт Вила | ||||
| Официален език | бислама, френски, английски | ||||
| Население (пребр., 2005) | 205 754 (на 184-то място) |
||||
| Гъстота на нас. | 16 д./km² | ||||
| Управление | |||||
| президент | Балдуин Лонсдейл | ||||
| министър-председател | Джо Натуман | ||||
| История | |||||
| Независимост | от Великобритания, Франция 30 юли 1980 г. |
||||
| Икономика | |||||
| БВП (ППС, 2011) | $ 743 млн | ||||
| БВП на човек (ППС) | $ 3 035 | ||||
| Валута | Вату (VUV) | ||||
| Други данни | |||||
| Часова зона | UTC+11 | ||||
| Интернет домейн | .vu | ||||
| Телефонен код | 678 | ||||
Вануа̀ту (на бислама, английски и френски Vanuatu) е държава в югоизточната част на Тихия океан, разположена на островите Нови Хебриди, с координати . Архипелагът е разположен на 1 750 km източно от Австралия, на 500 km от френската територия Нова Каледония, западно от Фиджи и южно от Соломоновите острови
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
Островите са заселени около 2 000 г. пр.н.е. от меланезийци.
Първият достигнал до островите европеец е Педро Фернандес де Кирос. На 1 май 1606 г. той им дава името Аустралия дел Еспириту Санто („Южна земя на Светия дух“), обявява територията за владение на испанския крал и основава селище, което нарича Нов Йерусалим.
Впоследствие, на 22 май 1768 г., до острова достига и френският мореплавател Луи Антоан де Бугенвил, който развенчава мита за земята-континент, доказвайки, че това е само остров, при това неголям. Бугенвил открива още два острова от архипелага, на когото дава името Големи Цикладски острови.
През 1774 г. Джеймс Кук посещава архипелага и го преименува на Нови Хебриди – поради сходството с релефа на Хебридските острови в Атлантическият океан. През 1830 г. е създадено първото постоянно селище от англичани и французи.
В средата на 19 век на островите се появяват английски и френски плантатори и между Великобритания и Франция започва борба за архипелага. През 1887 г. влиза в сила конвенция за съвместното владение на територията, а през 1906 г. владението е преобразувано в кондоминиум.
На 30 юли 1980 г. е провъзгласена независимостта на Нови Хебриди, като страната получава името Република Вануату. На 250 km южно от най-южния остров на Вануату Анейтюм (Анатом) се намират два малки необитаеми вулкански острова – Матю и Хънтър, които все още са спорни между Вануату и френската задморска територия Нова Каледония.
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Съгласно Конституцията, приета на 30 юли 1980 г., Вануату е парламентарна република. Главнокомандващ на военните сили на страната е президентът, който се избира от избирателна колегия за срок от 5 години. Първите президентски избори са проведени на 4 юли 1980 г. и са спечелени от Ати Джордж Сокаман. Законодателната власт принадлежи на еднокамарен парламент – Националната асамблея, състояща се от 52 члена и избиран за срок от 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от правителството начело с министър-председател, избиран от парламента. Вануату е независима република в състава на Общността на нациите, а от 1981 г. е член на ООН.
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Територията на Вануату е разделена на 6 провинции – Малампа, Пенама, Санма, Тафея, Торба и Шефа.
География[редактиране | редактиране на кода]
Общата територия на Вануату е 12 220 km² и включва 83 острова (12 са по-големи), а островите Еспириту Санто и Малекула заемат почти половина от нея.
Островният архипелаг условно се подразделя на три групи – северна група, състояща се от островите Банкс и Торес, централна група – Амбрим, Амбае, Пентекост, Еспириту Санто, Маево, Ефате, Малекула и Епи, и южна група – Ероманго, Тана, Анива, Футуна и Анейтюм. Преобладават кораловите острови и островите с вулканичен произход. Общата дължина на бреговата линия е 1 920 km.
На територията на страната има около 80 вулкана, 9 от които действащи. Сред тях най-известни са Ясур, Манаро, Гарет, Марум и Бенбоу. Кратерите на някои от тях са запълнени с вода и образуват кратерни езера, като Вуи и Летас. Земетресенията са често явление, но са сравнително слаби. Най-висока точка на архипелага е връх Табуемасана – 1 879 m.
Бистрите морски води, великолепните плажове, клисурите, планините, покрити с тропически гори и удивителните пещерни системи оформят красивата природа на Вануату.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът на Вануату е тропичен и влажен. През лятото (януари – февруари) средномесечните температури достигат до 27 – 29 °С, а през зимата (юли – август) температурата се понижава до 22 – 24 °С (в планините са възможни понижения до 10 °С). Силните югоизточни пасати в периода май – октомври леко понижават температурите. Температурата на водата е 28 °С през януари и 24 °С през юли.
Количеството валежи варират от 1 000 mm в южните части на страната, до 3000 mm в северните. В зависимост от тях се наблюдават два сезона: сух (май – октомври) и дъждовен (ноември – април), по време на който ежедневно падат силни дъждове.
В периода декември до март-април територията на Вануату е застрашена от мощни тропически урагани. Счита се, че Вануату е най-засегнатата от стихиите страна в южните части на Тихия океан. През март 2015 г. тропическият циклон Пам опустошава тежко всички острови на Вануату, причинявайки и многобройни смъртни случаи [1].
| Месец | Средна температура |
Количество на валежите |
|---|---|---|
| януари | 26 °C | 200 mm |
| февруари | 26 °C | 250 mm |
| март | 25,5 °C | - |
| април | 25 °C | 140 mm |
| май | 23 °C | 120 mm |
| юни | 21 °C | 160 mm |
| юли | 20 °C | 110 mm |
| август | 19,5 °C | 80 mm |
| септември | 20,5 °C | 70 mm |
| октомври | 22 °C | 70 mm |
| ноември | 23,5 °C | 130 mm |
| декември | 24,5 °C | - |
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Основният поминък във Вануату е селското стопанство (20%), в което е заето 80% от трудоспособното население. Значителни площи заемат плантациите за кокосови палми. Отглеждат се още кафе, ямс, какао, памук, различни плодове. Развива се животновъдството (едър рогат добитък, свине, овце) и риболовът. Промишлеността е слабо застъпена (9%), като предприятията са главно за обработка на дървесина, производство на хранителни продукти, текстилни изделия и производство на копра и кокосово масло. На остров Ефате се добива манганова руда, а от 1988 г. на островите Малекула и Еспириту Санто започва промишлен добив на диаманти, злато и сребро.
През последните години добре се развива международният туризъм, който обезпечава значителна част от бюджетните постъпления. Средногодишно страната се посещава от 61 хил. туристи. Сферата на услугите заема 71% от икономиката на страната, а БВП за 2002 г. е бил 563 мил. USD. Принос в националният доход има и банковото дело. Страната разполага с търговки флот, като под флага ѝ плават включително кораби на 11 държави. Главни пристанища са Форари (Ефате), Порт Вила и Еспириту Санто. Функционира национална авиокомпания „Еър Вануату” с 32 аеропорта. Дължината на шосейната мрежа е 1 070 km, като само 270 km от тях са с твърдо покритие. Железопътни линии няма. Въор ъжени сили – 2 400 човека.
През 2002 г. Вануату реализира износ за 79 млн. USD главно на копра, какао, кафе, говеждо месо и дървен материал за Индонезия, Тайланд, Република Корея, Япония и Индия. За същата година е осъществен внос за 138 млн. USD, главно на горива, машини и оборудване, както и хранителни продукти от страни като : Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Фиджи, Япония и Индия.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Населените острови в архипелага са 65, като населението наброява приблизително около 205 754 души и принадлежи към меланезийския антропологичен тип. Гъстота – 18,3 души/km2. Столица – Порт Вила (около 41 000 д.) се намира на о-в Ефате. Естествен прираст – 24. Средна продължителност на живота – мъже 66 години, жени 70 години. Етнически състав – вануатски меланезийци 94,4% (над 100 племена), полинезийци 2,7%, европейци 2,6%, други 0,3%. Официални езици – бислама /пиджин/, английски и френски. използват се и местни меланезийски езици. Азбука – латиница. Неграмотни – 31%. Конфесионален състав – християни 85,8% (от тях протестанти 71,4%, католици 28,6%), местни традиционни вярвания и култове 13,2%, други 1,0%.
Градове[редактиране | редактиране на кода]
Градско население – 52%. По-големите градове – Люганвил (15 хил. ж.), намиращ се на остров Еспириту Санто, Норсуп (3 хил. ж.), Исангел (2 хил. ж.) на остров Тана, Порт Олри (2 хил. ж.) и др.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Национален празник на страната е Денят на независимостта. Най-големите издания на островите са: ежедневният правителствен вестник „Вануату уикли”, който се издава в 1700 екземпляра на трите официални езика, и ежедневникът „Трейдинг пост”, който излиза в 2000 екземпляра на английски език.
Първата в света подводна пощенска станция е открита на именно на Вануату. Тя се намира в открито море в близост до малкия остров Меле (Хайдеуей) в залива Меле, недалеко от столицата Порт Вила. Съградена е в нишата на коралов риф, около който плават огромно количество разноцветни и разнообразни риби. Тази напълно функционираща четвърта пощенска станция е построена от стъкловлакна с дебелина 3 m и е напълно оборудвана за подводна работа. В магазините на столицата се продават специални непромокаеми картички, а водни марки може да се закупят направо от пощата.
С това събитие правителството на страната ознаменува 23-годишнината от придобиването на статута „рай за гмурците и водолазите“ от малкия архипелаг. Целта на акцията е да се запознаят туристите с богатството и разнообразието на подводния живот в архипелага, както и да се рекламират подводните забележителности, достъпни за тях.
