7 юли

7 юли е 188-ият ден в годината според григорианския календар (189-и през високосна). Остават 177 дни до края на годината.

Събития

• 175 г. — Комод е обявен за император на Римската империя.
• 1456 г. — При повторно разглеждане Жана д'Арк е оправдана от обвинението в ерес 25 години след екзекуцията ѝ.
• 1543 г. — Френската армия завладява Люксембург.
• 1585 г. — Английска експедиция основава колония на брега на Вирджиния в Северна Америка.
• 1754 г. — В Ню Йорк е открит най-старият университет в Северна Америка — Колумбийският, първоначално като Кралски колеж.
• 1807 г. — Наполеон I Бонапарт се среща с руския цар Александър I, за да обсъдят подялбата на Европа между двете страни и начините, по които да се противопостави на британските интереси на континента.
• 1829 г. — Открита е пистата за конни надбягвания Ейнтрий Рейскорс близо до Ливърпул, Англия.
• 1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Предният отряд от руската армия, начело с генерал Гурко влиза в Търново.
• 1879 г. — Създават се първите контролно-пропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България.
• 1898 г. — Президентът на САЩ Уилям Маккинли подписва резолюция за анексирането на Хавай.
• 1926 г. — Румънското правителство обявява в Южна Добруджа обсадно положение и вкарва редовна армия в областта.
• 1928 г. — По заповед на Иван Михайлов е ликвидиран генерал Александър Протогеров.
• 1937 г. — Япония нахлува в Пекин, Китай, започва Втората китайско-японска война , част от Втората световна война в Азия, продължила до 1945 г.
• 1941 г. — Втората световна война: Армейски части на САЩ се разполагат в Исландия, за да предотвратят инвазията на Нацистка Германия на острова.
• 1969 г. — Започва изтеглянето на първите американски войски от Южен Виетнам.
• 1974 г. — Националният отбор по футбол на ФРГ печели като домакин Световното първенство по футбол 1974.

Карта на държавите, организиращи концерти в инициативата Live Earth

• 1978 г. — Обявена е независимостта на държавата Соломонови острови от Обединеното кралство.
• 1980 г. — Иран приема шериата за основен закон в ислямската република.
• 1983 г. — Студената война: Американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на Генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов.
• 1985 г. — 17-годишният немски тенисист Борис Бекер става най-младият шампион за цялата история на турнира Уимбълдън.
• 1988 г. — Изстрелян е съветският космически апарат Фобос 1 към Марс с български прибор на борда.
• 2005 г. — Атентатори самоубийци предизвикват последователно четири бомбени експлозии в Лондонския обществен транспорт и убиват 52 човека.
• 2007 г. — Негово светейшество Бенедикт XVI издава апостолическото писмо Motu Proprio Summorum Pontificum, с което свещеният за католицизма латински език, след прекъсване от 46 години, отново е официален за литургията и равноправен с вулгарните езици на съответната страна.
• 2007 г. — На всеки от седемте континента се провеждат серия от концерти, Live Earth, посветени на съхраняването на Земята.

Родени

Бачо Киро

• 1511 г. — Джорджо Вазари, италиански художник и архитект († 1574 г.)
• 1752 г. — Жозеф Мари Жакард, френски механик, създател на тъкачния стан († 1834 г.)
• 1809 г. — Александър Ган, руски офицер († 1895 г.)
• 1835 г. — Бачо Киро, български просветител и революционер († 1876 г.)
• 1843 г. — Камило Голджи, италиански физик, Нобелов лауреат през 1906 г. († 1926 г.)
• 1855 г. — Лудвих Гангхофер, немски писател († 1920 г.)
• 1859 г. — Бончо Балабанов, български военен деец (* 1939 г.)
• 1860 г. — Густав Малер, австрийски композитор и диригент († 1911 г.)
• 1873 г. — Шандор Ференци, унгарски психоаналитик (* 1933 г.)
• 1882 г. — Янка Купала, беларуски писател (* 1942 г.)
• 1884 г. — Лион Фойхтвангер, немски белетрист и драматург (* 1958 г.)
• 1887 г. — Марк Шагал, беларуски художник († 1985 г.)
• 1891 г. — Иван Вариклечков, български адмирал († 1974)
• 1899 г. — Джордж Кюкор, американски режисьор († 1983 г.)
• 1901 г. — Виторио Де Сика, италиански режисьор († 1974 г.)
• 1903 г. — Стивън Рънсиман, британски историк (* 2000 г.)
• 1905 г. — Аракен Патушка, бразилски футболист (* 1990 г.)
• 1907 г. — Робърт Хайнлайн, американски писател († 1988 г.)
• 1919 г. — Димитър Пеев, български писател (* 1996 г.)
• 1923 г. — Ливиу Чулей, румънски режисьор
• 1924 г. — Мирослав Миндов, български актьор
• 1926 г. — Радка Кушлева, българска народна певица († 1984 г.)
• 1929 г. — Райнхард Баумгарт, немски писател (* 2003 г.)
• 1931 г. — Дейвид Едингс, американски писател (* 2009 г.)
• 1936 г. — Ричард Уилсън, шотландски артист
• 1937 г. — Альоша Кафеджийски, български скулптор и художник
• 1940 г. — Ринго Стар, английски рок музикант (The Beatles)
• 1941 г. — Алан Дърбан, уелски футболист
• 1945 г. — Мати Салминен, финландски певец
• 1947 г. — Антон Радичев, български актьор
• 1947 г. — Пенчо Пенев, български юрист
• 1947 г. — Петър Горанов, български художник
• 1956 г. — Илиян Василев, български дипломат
• 1958 г. — Александър Авджиев, български телевизионен водещ († 2012 г.)
• 1959 г. — Алесандро Нанини, италиански пилот във Формула 1
• 1960 г. — Теодор Елмазов, български актьор
• 1964 г. — Бончо Генчев, български футболист
• 1968 г. — Джорджа Фокс, американска актриса
• 1968 г. — Диана Дудева, българска гимнастичка
• 1977 г. — Христо Христов, български поет
• 1982 г. — Роби Джинепри, американски тенисист
• 1984 г. — Алберто Акуилани, италиански футболист
• 1985 г. — Иван Станев, български волейболист
• 1985 г. — Марк Щайн, немски футболист
• 1988 г. - Андрей Новаков, български евродепутат

Починали

Артър Конан Дойл

• 574 г. — Йоан III, римски папа (* ? г.)
• 1019 г. — Герберга Бургундска, херцогиня на Швабия (* ок. 965 г.)
• 1304 г. — Бенедикт XI, римски папа (* 1240 г.)
• 1307 г. — Едуард I, крал на Англия (* 1239 г.)
• 1329 г. — Робърт I, крал на Шотландия (* 1274 г.)
• 1345 г. — Момчил Войвода, независим феодален владетел в Родопите и Беломорието (загинал в битка) (* ?)
• 1572 г. — Зигмунд II Аугуст, крал на Полша (* 1520 г.)
• 1816 г. — Ричард Шеридан, ирландски драматург и политик (* 1751 г.)
• 1882 г. — Михаил Скобелев, руски генерал (* 1843 г.)
• 1890 г. — Анри Нестле, германски аптекар, основател на Нестле (* 1814 г.)
• 1901 г. — Йохана Спири, швейцарска писателка (* 1827 г.)
• 1907 г. — Телос Агапинос, гръцки военен и революционер (* 1880 г.)
• 1923 г. — Таската Серски, български революционер (* ок. 1880 г.)
• 1928 г. — Александър Протогеров, български военен и политик (* 1867 г.)
• 1928 г. — Атанас Гоцев, български революционер (* ок. 1903 г.)
• 1930 г. — Артър Конан Дойл, британски писател (* 1859 г.)
• 1956 г. — Готфрид Бен, немски поет, есеист и драматург (* 1886 г.)
• 1971 г. — Юби Айуъркс, американски аниматор и режисьор (* 1901 г.)
• 1976 г. — Густав Хайнеман, 3-ти Бундеспрезидент на Германия (* 1899 г.)
• 1996 г. — Вера Недкова, българска художничка (* 1908 г.)
• 2003 г. — Ицхак Грациани, израелски диригент от български произход (* 1924 г.)
• 2006 г. — Сид Барет, британски рок музикант (Пинк Флойд) (* 1946 г.)
• 2014 г. — Алфредо Ди Стефано, аржентински футболист (* 1926 г.)
• 2014 г. — Едуард Шеварднадзе, съветски и грузински политик (* 1928 г.)

Празници

• Европейски ден на шоколада — На този ден през 1550 г. от Америка в Испания е доставена първата партида шоколад. Тази дата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник. Ацтеките са първите хора в света, които правят шоколад. Те го наричат храна на боговете.
• Кайманови острови — Ден на конституцията (1959 г.)
• Русия и Украйна — Ден на Иван Купала (Йоан Кръстител, Еньовден)
• Северна Осетия — Ден на републиката (по повод обявяването ѝ за автономна република в рамките на СССР през 1924 г.
• Соломонови острови — Ден на независимостта (1978 г., от Великобритания, национален празник)
• Япония — Фестивал на звездите (Танабата)