Албанци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за етническата група. За селото в България вижте Албанци (село).

Албанци
(Shqiptarë)
Общ брой 6,700,000
Значителен
брой в

Флаг на Албания Албания: 3 385 000 [1]
Косово Косово: 2 112 000 [2]
Flag of Macedonia.svg Република Македония:
   510 000 (2002)
Флаг на Гърция Гърция: 443 550 (2001)
Флаг на Италия Италия: 250 000
САЩ: 157 540 (2006)
Флаг на Швейцария Швейцария: 94 900[3]
Флаг на Турция Турция: 65 000 [4]
Флаг на Сърбия Сърбия: 61 647 (2002)
Флаг на Швеция Швеция: 35 000
Флаг на Черна гора Черна гора: 31 000 [5]
Флаг на Великобритания Великобритания: 30 000
Флаг на Франция Франция: 20 000
Флаг на Австрия Австрия: 20 000
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина: 10- 12 000
Флаг на Австралия Австралия: 12 000
Флаг на Германия Германия: 10 500[6]
Флаг на Дания Дания: 8 000
Флаг на Норвегия Норвегия: 7 000
Флаг на Словения Словения: 6 000
Флаг на Белгия Белгия: 5 000
Флаг на Хърватия Хърватия: 4 500
Флаг на Украйна Украйна: 3 308 (2001)
Флаг на Румъния Румъния: 500

Флаг на България България: 278 (2001)
Език Албански
Религия мюсюлмани, православни, католици и атеисти

Албанците (на албански: Shqiptarë) са народност, наброяваща около 6 млн. души, която населява западната част на Балканския полуостров. Трудно е да се посочи точен брой поради високия темп на миграция на различните етнически групи през целия полуостров през последните 2 десетилетия.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Етнонимът „албанци“ произлиза от древногръцкото Ἀλβανοί, наименование на едно от илирийските племена, споменато и от Птолемей.[1] Вариант на това име е Αρβανοί - от него идва използваната в миналото на български форма арбанаси, както и наименованията на албанските общности в Италия - арбареши - и в южна Гърция - арванити. Той е основа и на турското наименование Arnavut, от което произлиза и използваната в българския форма арнаути.

Самите албанци се наричат shqiptarët („шкиптари“). Според различни автори това име идва от shqipe („орел“) или по-вероятно от me shqiptue („говоря“).[1] Сръбската форма на това име - Шћиптари - днес се използва с пейоративен отенък.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Албанското население може да се раздели на няколко групи по местообитанието им:

  • 2 900 000 души живеят в Албания според предварителната информация от преброяването за 2001 г. [7], но според данните за 2002 г. [8] населението в страната наброява 3 544 841 души.
  • 1 303 034 души живеят в Косово (и малко в Сърбия) според последното преброяване през 1981 г., включително бежанците в чужбина, напуснали след конфликта от 1998–1999 г.
  • 40 415 души живеят в Черна гора според данните от преброяването за 1991 г.; според албански източници те са около 50 000 [9].
  • 509 000 души живеят в Република Македония според данните от преброяването през 2002 г.
  • 100 000 души живеят в Южна Италия, най-вече в областта Калабрия, като мнозинството от тях пристигат там след 1991 г.
  • Според неофициална информация в Гърция живеят над 500 000 души[10]. Повечето от тях са там нелегално.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Албански диалектни групи

Албанците говорят на албански език. Говорите са 2 групи: в Северна Албания - геги, и в Южна Албания - тоски.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Албанците са мюсюлмани (сунити и бекташи, предимно на север), православни (предимно на юг и в Гърция), католици (най-вече мирдити в южната част на Северна Албания и в Италия) и атеисти.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7. с. 106.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]