22 януари

22 януари е 22-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 343 дни до края на годината (344 през високосна).

Събития

• 1690 г. — Индианското племе Ирокези подписва мирен договор с британските власти в Северна Америка.
• 1723 г. — В Русия е издадена заповед за борба с некачествената продукция на Тулския оръжеен завод. Счита се, че това е първата намеса на държава за по-качествени стоки.
• 1724 г. — Петър I издава заповед за задължителното познаване на законите и указите от държавните служители и въвежда глоби за неизпълнение.
• 1771 г. — Испания отстъпва на Англия Фолкландските острови.
• 1863 г. — В Полша избухва т. нар. Януарско въстание срещу руското владичество.
• 1872 г. — Изпратени са писма от патриаршията на всички български митрополити, в които с ултимативен тон се иска да се покаят, че са нарушили клетвата си към "Великата църква".
• 1873 г. — Султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Васил Левски.
• 1878 г. — Открити са първите български пощенски станции в Свищов, Велико Търново и Габрово.
• 1878 г. — Руски войски са съсредоточени в Одрин.
• 1893 г. — Обнародван е Законът за търговските и индустриалните марки.
• 1901 г. — Едуард VII става крал на Обединеното кралство, след като неговата майка, кралица Виктория, умира.
• 1903 г. — САЩ и Колумбия подписват договор за строителството на Панамския канал.
• 1905 г. — Поставено е началото на трудовото законодателство в България с приемане на Закон за защита на женския и детския труд.
• 1905 г. — Кървавата неделя в Русия: Царската лейб-гвардия открива огън срещу мирна демонстрация в Санкт Петербург, при което загиват над 1000 души; актът става повод за избухване на Революция в Русия през 1905 г.
• 1918 г. — Украинската народна република обявява независимостта си от Русия.
• 1920 г. — Учреден е Руско-български културно-благотворителен комитет с председател архимандрит Стефан в залите на Руската легация.
• 1931 г. — В Англия е открит метод за имунизация срещу детски паралич.
• 1935 г. — Съставено е петдесет и първото правителство на България, начело с Петко Златев.
• 1939 г. — В Колумбийския университет е разделен атомът на урана.
• 1941 г. — Втората световна война: Неуспешно завършва мисията на американския полковник Донован, който идва в България за да за предотврати сключването на съюз с Германия.
• 1944 г. — Втората световна война: Американската армия навлиза откъм морето в Анцио (Италия).
• 1944 г. — Издадена е съветска нота против строежа на германски военни кораби във Варна.
• 1947 г. — 6 Велико народно събрание обсъжда на първо четене законопроекта за БАН.
• 1947 г. — Стартира съдебния процес срещу нелегалната военна организация "Неутрален офицер".
• 1972 г. — Великобритания, Дания, Ирландия и Норвегия се присъединяват към Общия пазар.
• 1973 г. — Върховният съд на САЩ разрешава абортите.
• 1980 г. — Андрей Сахаров е арестуван в Москва.
• 1984 г. — Фирмата Apple представя първия си компютър Макинтош.
• 1991 г. — Регистрирана е партия Български бизнес блок.
• 1997 г. — С официалното встъпване на Петър Стоянов като президент на България започва традиция, която е последвана от Георги Първанов през 2002 и 2007 г.

Родени

Джордж Байрон

Дейвид Грифит

• 1440 г. — Иван III, велик княз на Московското княжество († 1505 г.)
• 1561 г. — Френсис Бейкън, английски философ († 1626 г.)
• 1592 г. — Пиер Гасенди, френски философ и математик († 1655 г.)
• 1729 г. — Готхолд Ефраим Лесинг, немски писател и драматург († 1781 г.)
• 1788 г. — Джордж Байрон, британски поет († 1824 г.)
• 1842 г. — Аугуст Стриндберг, шведски драматург († 1912 г.)
• 1861 г. — Костадин Халачев, български военен деец († 1885 г.)
• 1869 г. — Григорий Распутин, руски монах († 1916 г.)
• 1875 г. — Дейвид Уорк Грифит, американски режисьор († 1948 г.)
• 1879 г. — Асен Белковски, български художник († 1957 г.)
• 1880 г. — Фридеш Рис, унгарски математик († 1956 г.)
• 1891 г. — Антонио Грамши, италиански писател († 1937 г.)
• 1892 г. — Марсел Дасо, френски авиоконструктор († 1986 г.)
• 1904 г. — Аркадий Гайдар, руски писател († 1941 г.)
• 1904 г. — Джордж Баланчин, американски балетмайстор († 1983 г.)
• 1906 г. — Густав Себеш, унгарски футболист и футболен треньор († 1986 г.)
• 1906 г. — Робърт Хауърд, американски писател († 1936 г.)
• 1908 г. — Лев Ландау, руски физик, Нобелов лауреат през 1962 г. († 1968 г.)
• 1909 г. — У Тан, доминикански генерален секретар на ООН († 1974 г.)
• 1921 г. — Арно Бабаджанян, арменски пианист и композитор († 1983 г.)
• 1926 г. — Слободан Сотиров, български художник от Сърбия
• 1929 г. — Петер Ебен, композитор († 2007 г.)
• 1930 г. — Мариви Билбао, испанска актриса
• 1931 г. — Сам Кук, американски музикант († 1964 г.)
• 1935 г. — Григор Велев, български учен и общественик, националист
• 1937 г. — Джоузеф Уомбо, американски писател
• 1940 г. — Джон Хърт, британски актьор
• 1946 г. — Вельо Горанов, български актьор мим
• 1953 г. — Джим Джармуш, американски режисьор
• 1954 г. — Крис Лемън, американски актьор
• 1957 г. — Пламен Бончев, български дипломат
• 1959 г. — Урс Майер, швейцарски футболен съдия
• 1960 г. — Майкъл Хътчънс, австралийски певец († 1997 г.)
• 1965 г. — Васил Илиев, български борец († 1995 г.)
• 1967 г. — Елена Панайотова, български театрален режисьор
• 1971 г. — Светлин Нончев, български футболист
• 1972 г. — Гейбриъл Махт, американски актьор
• 1973 г. — Рожерио Сени, бразилски футболен вратар
• 1974 г. — Биляна Петринска, българска актриса
• 1976 г. — Стефан Учиков, български футболист
• 1977 г. — Хидетоши Наката, японски футболист
• 1982 г. — Мартин Кох, немски ски скачач
• 1982 г. — Фабрицио Колочини, аржентински футболист
• 1985 г. — Мохамед Сисоко, малийски футболист
• 1985 г. — Христо Златински, български футболист
• 1987 г. — Шейн Лонг, ирландски футболист
• 1988 г. — Марсел Шмелцер, немски футболист

Починали

Рачо Петров

Хийт Леджър

• 1666 г. — Шах Джахан, император на Великите Моголи (* 1592 г.)
• 1830 г. — Анастасиос Каратасос, гръцки революционер (* 1764 г.)
• 1840 г. — Йохан Фридрих Блуменбах, германски биолог (* 1752 г.)
• 1901 г. — Виктория, кралица на Обединеното кралство (* 1819 г.)
• 1906 г. — Найден Дринов, български революционер (* 1846 г.)
• 1922 г. — Бенедикт XV, римски папа (* 1854 г.)
• 1922 г. — Камил Жордан, френски математик (* 1838 г.)
• 1922 г. — Фредрик Байер, датски политик и пацифист, Нобелов лауреат през 1908 (* 1837 г.)
• 1942 г. — Рачо Петров, български офицер и министър-председател на България (* 1861 г.)
• 1945 г. — Елзе Ласкер-Шюлере, германска поетеса (* 1869 г.)
• 1947 г. — Макс Берг, немски архитект (* 1870 г.)
• 1959 г. — Майк Хауторн, пилот от Формула 1 (* 1929 г.)
• 1967 г. — Ксенофонт Иванов, български ветеринарен лекар (* 1898 г.)
• 1972 г. — Георги Бакърджиев, български художник (* 1899 г.)
• 1973 г. — Линдън Б. Джонсън, 36-ти президент на САЩ (* 1908 г.)
• 1979 г. — Али Хасан Саламех, палестински терорист (* 1943 г.)
• 1985 г. — Михаил Громов, съветски авиатор (* 1899 г.)
• 1993 г. — Кобо Абе, японски писател (* 1924 г.)
• 1994 г. — Жан Луи Баро, френски артист (* 1910 г.)
• 2008 г. — Венец Цонев, български статистик и социолог (* 1917 г.)
• 2008 г. — Хийт Леджър, австралийски актьор (* 1979 г.)

Празници

• Сейнт Винсент и Гренадини — Национален празник
• Полша — Ден на дядото