Кирилица
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. В исторически план кирилицата, заедно с глаголицата, е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. Най-ранните известни текстове на кирилица са от Преславската книжовна школа, която е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е ползвала и в Румъния. С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.
Съдържание
История и развитие[редактиране | редактиране на кода]
Възникване[редактиране | редактиране на кода]
Традиционно кирилицата е приписвана на Климент Охридски, а името ѝ — в чест на св. Кирил - Константин Философ, на когото Климент Охридски е бил ученик. Кирилицата е адаптирана от глаголицата[източник? (Поискан преди 2 дни)], създадена по-рано от Константин-Кирил Философ. Глаголицата е създадена съгласно византийската външна политика през IX век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Подобно на латиницата, за основа на глаголицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.[1] Солунските братя Константин Философ (Кирил) и Методий въвеждат глаголицата първоначално във Великоморавия, където са изпратени през 862 г. да разпространяват християнството на славянски език. Тогавашният владетел на Великоморавия - принц Ростислав - търси съдействие от византийския император Михаил III и за да отслаби влиянието на Източнофранкското кралство, чиито свещеници проповядват на латински език. След смъртта на Методий (Кирил умира по-рано) просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници, а Климент Охридски, Наум Преславски, и други ученици на братята са прокудени. Борис I кани учениците на Методий да се установят в България[2] и им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Кирилицата се развива и разпространява първоначално в Охридската и Преславската книжовни школи.
Наименование[редактиране | редактиране на кода]
В нито един български средновековен извор не е открито собствено название на базираната на гръцкото унциално писмо старобългарска азбука. В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следният откъс:
„Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“[3]
В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Кирил - Константин- Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.[1]
Наименованието "кирилица" е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се казва: "с цирулическими словами наипрво сада штампани"[4]
Класическа кирилица (IX-XI в.)[редактиране | редактиране на кода]
Кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ). Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав.
| Буква | Произношение | Название | Числова стойност |
|---|---|---|---|
 |
а | азъ | 1 |
 |
б | боукы, бȢкы | - |
 |
в | вѣдѣ | 2 |
 |
г | глаголи | 3 |
 |
д | добро | 4 |
 |
є | єсть | 5 |
 |
ж | живѣтє | - |
 |
дз | ѕѣлѡ | 6 |
 |
(ζ) з | зємлѣ | 7 |
 |
и | ижє | 8 |
 |
i (ї) | iжєи | 10 |
 |
Ћ, ћ | ћьрвь, гѥрвь, дервъ | - |
 |
к | како | 20 |
 |
л | людиѥ | 30 |
 |
м | мыслитє | 40 |
 |
н | нашь | 50 |
 |
о | онъ, ѻнъ(вариант на о) | 70 |
 |
п | покои | 80 |
 |
р | рьци | 100 |
 |
с | слово | 200 |
 |
т | тврьдо | 300 |
 |
ѹ, у, Ȣ | оукъ, Ȣкъ | 400 |
 |
ф | фрьтъ | 500 |
 |
х | хѣръ | 600 |
 |
ѡ [oː] | ѡтъ | 800 |
 |
ц | ци | 900 |
 |
ч | чрьвь | 90 |
 |
ш | ша | - |
 |
шт | ща | - |
 |
ъ | ѥръ голѣмъ | |
 |
ы | ѥры | |
 |
ь | ѥрь малѫкъ | |
 |
ѣ [æː], [eː] | ѣть | |
 |
йу | ю (iотирано Ȣ) | |
 |
йа | я, ꙗ (iотирано а) | |
 |
ѥ [йе] | ѥ (iотирано є) | |
 |
ѧ [ен] | ѧсъ (малък юсъ, малка носовка) | 900 |
 |
ѩ [йен] | ѩсъ (iотиранъ малъкъ юсъ) | |
 |
ѫ [он]/[ън] | ѫсъ (голѣмъ юсъ, голѣма носовка) | |
 |
ѭ [йон]/[йън] | ѭсъ (iотиранъ голѣмъ юсъ) | |
 |
ѯ (ξ) [кс] | ѯи (кси) | 60 |
 |
ѱ (ψ) [пс] | ѱи (пси) | 700 |
 |
ѳ [θ] | ѳита (тита; фита) | 9 |
 |
ѵ [ɪ] | ѵжица (ижица) | 400 |
 |
(Ϋ) [ʏ] ѷ | ѵжица съ кєндима, ѷжица | 400 |
 |
Ҁ, ҁ | копа, ҁопа | 90 |
 |
[от] | отъ, ѿ | 800 |
 |
ѽ | 400 |
Развитие през ХІІ-ХV в.[редактиране | редактиране на кода]
Българското писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на писане следва гръцкия модел, с характеристики като: Поставяне на ударения:
́Остро ударение: така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна от последната;
̀Тежко ударение: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка.
Придихания:
҅ Леко придихание — слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни.
҆ Тежко придихание — използва се вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ
˜ Тилда — поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и т.н.)
Някои букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на думите) и тесни варианти в средата на думите. Ї се пише преди гласна вместо И, а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата.
Развитие през ХV-ХVІІІ в.[редактиране | редактиране на кода]
На базата на старославянската литература, внесена в Русия предимно от България след завладяването на България от османците, от ХV век писмеността се развива в Русия като писменост на литургичния църковнославянския език с употреба и в административния, държавен език.
След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през ХІІ в.), отпада буквата Ѫ (която в руски звучи и се записва като „у“). Изчезват йотираните Ѥ и iA, а буквата Ѧ обозначава звукосъчетанието „я“ (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).
По време на Възраждането, през 18-19 в., като противостоене на засилената елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на руския църковнославянски език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.
Развитие през 1700–1945 г.[редактиране | редактиране на кода]
През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.
Главните букви са уеднаквени с подобните им (поне по външен вид) латински букви. Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. Буквите Д и Л също получават нова форма.
Въведени са и малки букви на същия принцип — чрез подбиране на сходни на външен вид букви от латиницата. Новоизобретени са малките букви г (огледален изглед на латинската s), д (от латинското g), и (лат. u), п (лат. n), т (лат. m ), ц, ч (лат. ръкописно r) ш и щ (обърнато лат. m). От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѳ, ѵ. Изхвърлена е и буквата „з“ и е заменена с „s“, но след няколко години „s“ бива отново заменена със „з“.
Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името „гражданский шрифт“. Гражданският шрифт е известен днес като „кирилица“ и е в основата на всички кирилски азбуки.
Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука. Развитието на кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна Европа, и от средновековния етап, на който се намира дотогава, е изравнено с къснобароковата латинска типография.
Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през ХІV-ХV в. Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия (в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатна преса, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.
В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука.
Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї , което е повторено в България през 1945 г. (в добавка отново е изхвърлена и буквата Ѫ).
Разпространение и разновидности[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: 
Варианти на гражданската азбука днес ползват книжовният български език, руският, беларуският, украинският, русинският, македонският, сръбският и неговите варианти в страните от бивша Югославия, а също така монголският и езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа.
От 1-ви януари 2007 г., с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на общността.
В съвременната Българска кирилица липсват около 20 стари букви от нейното първоначално създаване през 9 век, например: ѣ (ят, двойно е), ѫ (голям юс, голяма носовка), ѭ, ѩ.
Национални варианти на кирилицата: Българска кирилица, Босанчица, Белоруска кирилица, Румънска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Казахстанска кирилица, Киргизстанска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица
Букви[редактиране | редактиране на кода]
| Буква | Произношение | Произход | Езици |
|---|---|---|---|
| А, а | /a/[б 1] | 9 век, от гръцката буква Α | Всички |
| Б, б | /b/[б 2] | 9 век, от гръцката буква Β | Всички |
| В, в | /v/[б 3] | 9 век, от гръцката буква Β | Всички |
| Г, г | /g/[б 4] | 9 век, от гръцката буква Γ | Всички |
| Ґ, ґ | /g/ | 1619 г., от кирилската буква Г | Украински, русински |
| Д, д | /d/[б 5] | 9 век, от гръцката буква Δ | Всички |
| Ђ, ђ | /dʑ/ | Началото на 19 век, от кирилската буква Д - ръкописната малка буква, завъртяна на 180 градуса и пресечена с хоризонтална линия | Сръбски, черногорски |
| Ѓ, ѓ | /ɟ/ | 1945, от кирилската буква Г с добавено остро ударение | Македонска литературна норма |
| Е, е | /e/, /ɛ/[б 6] | 9 век, от гръцката буква Ε | Всички |
| Ё, ё | /jo/[б 7] | 1795, от кирилската буква Е с добавен диерезис | Руски, беларуски, русински и много алтайски езици |
| Є, є | /jo/[б 8] | Краят на 18 век, от кирилската буква Е | Украински, русински, хантийски; в сръбския до средата на 19 век |
| Ж, ж | /ʒ/[б 9] | 9 век, от глаголическата буква живете (Ⰶ) | Всички |
| З, з | /z/[б 10] | 9 век, от гръцката буква Ζ | Всички |
| З́, з́ | /ʒʲ/ | Краят на 20 век, от кирилската буква З с добавено остро ударение | Черногорски |
| Ѕ, ѕ | /dz/ | 9 век, от гръцката буква Ϛ | Македонска литературна норма |
| И, и | /i/[б 11] | 9 век, от гръцката буква Η | Всички |
| І, і | /i/ | 9 век, от гръцката буква Ι | Украински, беларуски, русински, казахски, хакаски, коми |
| Ї, ї | /ji/ | 1885, от кирилската буква І с добавен диерезис | Украински, русински |
| Й, й | /j/ | 17 век, от кирилската буква И | Български, руски, украински, беларуски |
| Ј, ј | /j/[б 12] | 19 век, от латинската буква J | Сръбски, азербайджански, алтайски, македонска литературна норма |
| К, к | /k/ | 9 век, от гръцката буква Κ | Всички |
| Л, л | /l/[б 13] | 9 век, от гръцката буква Λ | Всички |
| Љ, љ | /ʎ/ | 19 век, лигатура на кирилските букви Л и Ь | Сръбски, македонска литературна норма |
| М, м | /m/ | 9 век, от гръцката буква Μ | Всички |
| Н, н | /n/[б 14] | 9 век, от гръцката буква Ν | Всички |
| Њ, њ | /ɲ/ | 19 век, лигатура на кирилските букви Н и Ь | Сръбски, македонска литературна норма |
| О, о | /o/[б 15] | 9 век, от гръцката буква Ο | Всички |
| П, п | /p/ | 9 век, от гръцката буква Π | Всички |
| Р, р | /r/ | 9 век, от гръцката буква Ρ | Всички |
| С, с | /s/ | 9 век, от един от графичните варианти на гръцката буква Ϲ[б 16] | Всички |
| С́, с́ | /sʲ/ | Краят на 20 век, от кирилската буква С с добавено остро ударение | Черногорски |
| Т, т | /t/ | 9 век, от гръцката буква Τ | Всички |
| Ћ, ћ | /tɕ/ | Сръбски, черногорски, босненски | |
| Ќ, ќ | /c/, /tɕ/ | 1945, от кирилската буква К с добавено остро ударение | Македонска литературна норма |
| У, у | /u/ | 18 век, от кирилския диграф оу | Всички |
| Ў, ў | /ʊ/[б 17] | 1870 година, от кирилската буква У | Беларуски, дунгански |
| Ф, ф | /f/ | 9 век, от гръцката буква Φ | Всички |
| Х, х | /x/ | 9 век, от гръцката буква Χ | Всички |
| Ц, ц | /ts/ | 9 век, от глаголическата буква ци (Ⱌ) | Всички |
| Ч, ч | /tʃ/[б 18] | 9 век, от глаголическата буква черв (Ⱍ) | Всички |
| Ш, ш | /ʃ/ | 9 век, от глаголическата буква ша (Ⱎ) | Всички |
| Щ, щ | /ʃt/[б 19] | 9 век, от глаголическата буква ща (Ⱋ) | Български, руски, украински, русински |
| Ъ, ъ | /ɤ̞/[б 20] | 9 век, от гръцката буква Ο | Български, руски, осетински |
| Ь, ь | —[б 21] | 9 век, от гръцката буква Ο | Всички |
| Э, э | /e/, /ɛ/ | 13 век, от кирилската буква Е | Руски, беларуски |
| Ю, ю | /ju/ | 9 век, от гръцката лигатура IǑ | Български, руски, украински |
| Я, я | /ja/ | 18 век, от кирилската буква Ѧ | Български, руски, украински |
- ↑ На чеченски и ингушки език - /ɑ/ или /ə/.
- ↑ В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /p/. На марийски освен /b/ може да обозначава и звука /β/.
- ↑ В българския и руския в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до /f/. В монголския, както и в краесловна позиция в украинския се произнася като /w/.
- ↑ В българския и руския в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до /k/. В някои случаи в руския се произнася и като /v/ (наставките -ого и -его, сегодня) или /x/ (пред буквата к). В беларуския, украинския и русинския се произнася като /ɦ/.
- ↑ В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /t/.
- ↑ В руски и беларуски палатализира предходната съгласна или се произнася като /je/ или /jɛ/ в началото на думата или след гласна.
- ↑ След съгласна се произнася като /o/, но съгласната се палатализира.
- ↑ След съгласна се произнася като /o/, но съгласната се палатализира.
- ↑ В руски и дунгански - /ʐ/, в монголски - /t͡ʃ/.
- ↑ В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /s/.
- ↑ В украински - /ɪ/.
- ↑ В алтайски - /dz/.
- ↑ В българския - /ɫ/ освен пред „е“ и „и“ или при палатализация. В монголския - /ɮ/.
- ↑ В руския, украинския и беларуския - /n̪/. При палатализация в българския се изменя до /ɲ/.
- ↑ В руския в неударена позиция се редуцира до /ɐ/ или /ə/. В македонската литературна норма - /ɔ/.
- ↑ Латинската буква C има различен произход — от гръцката буква Γ.
- ↑ В заемки може да се произнася и като /w/.
- ↑ В руския - /tɕ/ или по изключение /ʂ/.
- ↑ В руския - /ɕɕ/, в украинския и русинския - /ʃt͡ʃ/.
- ↑ В руския и осетинския няма фонетична стойност, а изпълнява правописна функция.
- ↑ Обозначава палатализация на предходната съгласна.
Системи за транскрипция[редактиране | редактиране на кода]
- Транслитерация на български имена с латиница (1956)
- Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица
Компютърна поддръжка[редактиране | редактиране на кода]
По-слабото разпространение на кирилицата спрямо латиницата и фактът, че съвременните технологии се развиват в държави, използващи латиницата, намаляват количеството компютърни шрифтове за кирилица, спрямо тези за латиница. При по-старите компютърни системи има проблеми с кодирането кирилицата, като някои системи използват собствена кодировка, различаваща се съществено от другите. Част от българите използват писменост, базирана на латиницата (вижте шльокавица), за да комуникират през Интернет, в чат и по електронната поща. Подобен проблем съществува и в Русия, където правителството се опитва да противодейства с мерки като въвеждането на руски Интернет домейн на кирилица .рф. Първоначално заявеният .ру е отказан поради сходството с официалния домейн на Парагвай (.py).
Стандартът Уникод предвижда два далеч не пълни кодови сегмента за старата кирилица, както и новата кирилица и свързаните с нея символи — Кирилица (от U+0400 до U+04FF) и Кирилица — допълнение (от U+0500 до U+052F).
Вижте още: .бг
Културно значение[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Бакалов 2003.
- ↑ Шишков, Т., "История на Българския Народ в 2 части", 1873, стр.151 онлайн архив nalis.bg
- ↑ Димитър Хоматиан 2013.
- ↑ Zubrinic 1995.
- Цитирани източници
- ((bg)) Бакалов, Георги и др. История на българите том I (От древността до края на XVI век). София, ИК „Труд“, 2003. ISBN 9545282894.
- ((bg)) Димитър Хоматиан. Кратко житие на Климент Охридски. // promacedonia.org. promacedonia.org, 2013. Посетен на 2013-06-15.
- ((en)) Zubrinic, Darko. Croatian Cyrillic Script. // croatianhistory.net. croatianhistory.net, 1995. Посетен на 2013-06-15.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Уикипедия:Уникод/2000, таблици с номерата на знаците в Уникод
- Универсален дешифратор за кирилица — безплатна онлайн програма за възстановяване на неразбираеми кодирани текстове
- Romanization of Bulgarian and English
|
||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
