11 декември
от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< | Декември | >> | |||||
Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд | |
49 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
50 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 |
51 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
52 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 |
53 | 28 | 29 | 30 | 31 | |||
Календар за 2015 г. Всички дати |
11 декември е 345-ият ден в годината според григорианския календар (346-и през високосна). Остават 20 дни до края на годината.
Съдържание
Събития[редактиране | редактиране на кода]
- 361 г. — Император Фравий Клавдий Юлиан влиза в Константинопол, поемайки по този начин властта в цялата Римска империя.
- 1792 г. — Френската революция: Революционният Конвент във Франция изправя на съд бившия вече крал Луи XVI по обвинение в държавна измяна.
- 1816 г. — Индиана става 19-ят щат на САЩ.
- 1866 г. — Започва първата трансатлантическа яхтена регата.
- 1868 г. — Васил Левски започва първата си организационна обиколка из България.
- 1881 г. — В Пловдив е създаден първият в страната професионален театър.
- 1886 г. — Състои се първият мач на английския футболен отбор Арсенал (тогава Диъл Скуеър), завършил с победа 6:0 над Истърн Уондърърс.
- 1901 г. — Италианският изобретател Гулиелмо Маркони изпраща първия трансатлантически радиосигнал, който е приет в Нюфаундленд.
- 1930 г. — Националната банка на САЩ обявява фалит и затваря всичките си клонове, в които имат сметки над 400 хиляди клиенти.
- 1931 г. — Създадена е Британската общност.
- 1936 г. — Кралят на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Едуард VIII абдикира след по-малко от година на престола като заявява, че не е в състояние да носи отговорностите на властта щом не може да ги сподели с жената, която обича.
- 1937 г. — Италия е изключена от Обществото на народите за нейната инвазия в Етиопия.
- 1941 г. — Втората световна война: Нацистка Германия и Италия обявяват война на САЩ.
- 1946 г. — Общото събрание на ООН учредява фонда УНИЦЕФ.
- 1948 г. — Нюфаундленд влиза в състава на Канада.
- 1958 г. — Горна Волта става автономна република в рамките на Френската общност.
- 1958 г. — Създадена е Република Дахомей, сега Бенин.
- 1967 г. — В Тулуза, Франция, е показан прототипа на свръхзвуковия пътнически самолет Конкорд.
- 1970 г. — Джон Ленън издава класическия албум Plastic Ono Band.
- 1972 г. — Аполо 17 на НАСА става последната пилотирана мисия, която каца на Луната.
- 1983 г. — За първи път в историята на римокатолическата църква римски папа (Йоан Павел II) посещава протестантска църква.
- 1994 г. — Първа чеченска война: Руският президент Борис Елцин изпраща военни части в Чечня.
- 2001 г. — Китайската народна република се присъединява към Световната търговска организация.
- 2004 г. — Френският алпинист Жан-Кристоф Лафел става първият покорител на хималайския връх Шиша Пангма (8 013 м) през зимния сезон.
- 2007 г. — Терористи самоубийци атакуват сградите на ООН и Върховния Съд на Алжир. При атентата загиват 41 (включително 17 миротворци на ООН), а ранените са над 170.
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- 1465 г. — Ашикага Йошихиса, японски шогун († 1489 г.)
- 1475 г. — Лъв X, римски папа († 1521 г.)
- 1750 г. — Айзък Шелби, американски военнослужещ и политик († 1826 г.)
- 1758 г. — Карл Фридрих Целтер, немски композитор († 1832 г.)
- 1803 г. — Ектор Берлиоз, френски композитор († 1869 г.)
- 1806 г. — Херман Абих, немски геолог († 1886 г.)
- 1810 г. — Алфред дьо Мюсе, френски поет и писател († 1857 г.)
- 1835 г. — Адолф Щьокер, германски политик († 1909 г.)
- 1843 г. — Робърт Кох, германски лекар, Нобелов лауреат през 1905 г. († 1910 г.)
- 1858 г. — Владимир Немирович-Данченко, руски театрален режисьор († 1943 г.)
- 1882 г. — Макс Борн, германски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1954 г. († 1970 г.)
- 1890 г. — Карлос Гардел, аржентински музикант от френски произход († 1935 г.)
- 1891 г. — Никола Михов, български висш офицер († 1945 г.)
- 1892 г. — Хариет Адамс, американска писателка († 1982 г.)
- 1908 г. — Симеон Маринов, български писател и журналист († 1948 г.)
- 1910 г. — Димо Тодоровски, скулптор от СР Македония († 1983 г.)
- 1910 г. — Стефан Христов, български учен († 2002)
- 1911 г. — Нагиб Махфуз, египетски писател, лауреат за Нобелова награда за литература през 1988 г. († 2006 г.)
- 1912 г. — Карло Понти, италиански режисьор и кинопродуцент († 2007 г.)
- 1913 г. — Жан Маре, френски актьор († 1998 г.)
- 1915 г. — Антон Попов, български журналист († 1942 г.)
- 1918 г. — Александър Солженицин, руски писател, лауреат за Нобелова награда за литература през 1970 г. († 2008 г.)
- 1925 г. — Пол Грийнгард, американски невролог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 2000 г.
- 1930 г. — Жан-Луи Трентинян, френски актьор и режисьор
- 1931 г. — Ошо, индийски духовен водач и философ († 1990 г.)
- 1931 г. — Роналд Дуоркин, американски философ († 2013 г.)
- 1936 г. — Таку Ямасаки, японски политик
- 1939 г. — Никола Цанев, български футболист († 2004 г.)
- 1942 г. — Ананда Шанкар, бенгалски музикант († 1999 г.)
- 1942 г. — Боян Биолчев, български писател и теоретик
- 1943 г. — Джон Кери, американски политик
- 1944 г. — Бренда Лий, американска певица
- 1944 г. — Джани Моранди, италиански естраден певец
- 1945 г. — Ярно Сааринен, Финландски мотоциклетен състезател
- 1950 г. — Кристина Онасис, американка, дъщеря и наследница на богатството на Аристотел Онасис († 1988 г.)
- 1958 г. — Ники Сикс, американски музикант
- 1962 г. — Бен Браудър, американски актьор
- 1963 г. — Джон Брион, американски музикант
- 1967 г. — Михаела Таб, англичанка, снукър и билярд съдия
- 1968 г. — Фабрицио Раванели, италиански футболист
- 1969 г. — Вишванатан Ананд, индийски шахматист
- 1973 г. — Мос Деф, американски рапър и актьор
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- 384 г. — Дамас I, римски папа (* ок. 305)
- 711 г. — Юстиниан II, византийски император (* 669 г.)
- 861 г. — Ал Мутауакил, абасидски халиф (* 821 г.)
- 969 г. — Никифор II Фока, византийски император (* ок. 912)
- 1241 г. — Угедей хан, монголски хан (* 1186)
- 1282 г. — Михаил VIII Палеолог, византийски император (* 1225 г.)
- 1686 г. — Луи II дьо Конде, френски офицер (* 1621 г.)
- 1814 г. — Мари-Луиз О`Мърфи, френска благородничка (* 1737 г.)
- 1817 г. — Мария Валевска, полска графиня (* 1789 г.)
- 1880 г. — Оливър Уинчестър, американски предприемач и политик (* 1810 г.)
- 1911 г. — Христо Г. Данов, български просветител и издател (* 1828 г.)
- 1915 г. — Антон Безеншек, словенски езиковед (* 1854 г.)
- 1916 г. — Нестор Марков, български педагог, реформатор на учебното дело (* 1836 г.)
- 1918 г. — Иван Цанкар, словенски писател и драматург (* 1876 г.)
- 1938 г. — Кристиян Лоус Ланге, норвежки дипломат, Нобелов лауреат през 1921 г. (* 1869 г.)
- 1941 г. — Шарл Емил Пикар, френски математик (* 1856 г.)
- 1947 г. — Александър Ставре Дренова, албански поет (* 1872 г.)
- 1964 г. — Сам Кук, американски композитор и певец (* 1931 г.)
- 1972 г. — Борис Тиков, български революционер (* 1898 г.)
- 1978 г. — Винсент дю Виньо, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1955 г. (* 1901 г.)
- 1978 г. — Олга Кирчева, българска драматична актриса (* 1903 г.)
- 1987 г. — Йордан Заимов, български езиковед, автор на речници (* 1921 г.)
- 1991 г. — Артур Лундквист, шведски писател (* 1906 г.)
- 1993 г. — Банчо Банов, български писател, драматург и преводач (* 1925 г.)
- 2009 г. — Христо Писков, български режисьор († 1927 г.)
- 2011 г. — Велко Кънев, български актьор (* 1948 г.)
- 2013 г. — Надир Афонсо, португалски архитект и художник (* 1920 г.)
Празници[редактиране | редактиране на кода]
- ООН — Международният ден на планините (International Mountain Day) (определен през 2003 г. на 57-та Генерална асамблея на ООН с резолюция 57/245 на Общото събрание на ООН от 2002 г., с цел да популяризира значението на устойчивото развитие за планинските региони)
- Аржентина, Буенос Айрес — Ден на тангото (празнува се и като Световен ден на тангото)
- Буркина Фасо — Годишнина от обявяване на автономната република (1958 г., национален празник)
- САЩ — Ден на щата Колорадо (чества се от 2002 г. в памет на губернатора Ралф Кар)
- Филипини — Празник на провинция Пампанга
|