Андора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за малката държава в Югозападна Европа. За градчето в Северна Италия вижте Андора (Италия).

Княжество Андора
Principat d'Andorra
Знаме на Андора
Герб на Андора
(знаме) (герб)
Девиз: Virtus Unita Fortior
(латински: С общата сила – по-силни
)
Национален химн: El Gran Carlemany
Наименование на местния жител: андорец
Местоположение на Андора}}}
География и население
Площ 467,63 km²
(на 191-во място)
Води 0,26%
Граници Испания и Франция
Климат алпийски
Столица Андора ла Веля
42°30′ с. ш. 1°31′ и. д. / 42.5° с. ш. 1.516667° и. д.
Официален език каталонски
Население (оценка, 2015) 71 732[1]
Управление
Френски съ-княз Франсоа Оланд
Епископален съ-княз Архиепископ Йоан Сицилия
Организации Съвет на Европа, ООН, ОССЕ
История
Независимост от Арагонската корона
Paréage 1278 г.
Икономика
БВП (ППС, 2006 г.) 4,22 млрд.

(на 155-то място)
БВП на човек (ППС) 44,900
ИЧР (2010 г.) 0,824 (много висок
)
(30-то)
Коеф. на Джини (2003 г.) 27,21
Прод. на живота 82,36[2]
(3-то)
Детска смъртност 3,76
(13-то)
Валута Евро (€)1 (EUR)
Други данни
Часова зона CET
Лятно време CEST
Код по ISO AND
Интернет домейн .ad2
Телефонен код 376
Официален сайт govern.ad
1: Преди 1999 г.: Френски франк и Испанска песета
2: Съвместно с него ползва и .cat

Княжество Андора е малка страна в Югозападна Европа, която няма излаз на море. Тя се намира между Франция и Испания, в източната част на планините Пиренеи. Андора процъфтява поради многото туристи, които я посещават, както и поради ниските данъци, привличащи инвеститори. Държавата е част от каталонската общност заедно с части от Испания и Франция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за Андора са от 803 г., но за година на основаването ѝ се приема 819 г., когато било съставено „Писмото на свободата“, което давало независимост на скотовъдците, живеещи по долината на Валира и Ордино. В 1278 г. между епископа на Урхел (Испания) и граф Де Фуа (Франция) e постигнато споразумение (Така наречения „разделителен протокол“) за статута на Андора, който видоизменен, продължава да действа и до днес. 1866 – приета е Конституцията на страната. В периода 1940 – 44 германските войски, по време на Втората световна война окупират държавата. През 1982 г. е избран първият министър-председател на Андора – О. Р. Рейг. През 1986 г. е сформиран Изпълнителен съвет (правителство) с председател Ж. П. Соланс. През 1993 г. чрез референдум е одобрена конституция, установяваща парламентарно управление. Андора е членка на ООН от 1993 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Андора е разположена на висока средна надморска височина в източните части на Пиренеите, заградена от труднодостъпни върхове. Пейзажът е типично високопланински – огромни скални маси, зелени гори, пасища, кристално чисти ледникови езера. Върху територията на Андора се извисяват над 20 върха от 1800 до 2946 m. Между тях е долината на река Валира.

Най-високият връх в Андора е Кома Педроса с височина от 2946 m. Намира се в западната част на страната. [3]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в долината е сух с обилни валежи от дъжд през пролетта и есента, и снеговалежи, които се задържат по високите върхове повече от 7 месеца.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Поглед от столицата – Андора ла Веля. Любопитен факт за страната е че тя няма система на градски транспорт

.

Андорците представляват малка част от населението на своята собствена страна – само около 33 % от жителите. Най-голямата група чужденци са испанците (43%), португалците са 11%, а французите – 7%. Останалите 6% принадлежат на няколко други националности.

Единственият официален език е каталонският, говорен и в съседния испански автономен район Каталуния, с който културата на Андора има много общи черти. Обикновено се използват също и испански, португалски и френски език. Основната религия е католицизмът.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Държавното устройство е парламентарно княжество, представлявано от двама конституционни съуправители (държавни глави) – президента на Франция и епископа на Сео де Урхел (Испания). Законодателен орган e Генералният съвет (парламент). Изпълнителен орган – Изпълнителен съвет, чийто председател се избира от парламента.

Първото правителство е създадено едва през 1986 г., а на жените е позволено да гласуват за първи път през 1971 г.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Княжество Андора е административно разделено на 7 общини (или църковни настоятелства, на англ. – parishes): Андора, Ла Масана, Канильо, Лес Ескалдес, Ордино, Енкам и Сан Джулия де Лория.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Десет андорски песети, банкнота от 1936 г.

БВП 1,2 млрд. USD (1996). Главно туристическо обслужване. Международен финансов център. Пасищно животновъдство (главно овце). Ечемик, царевица, ръж, картофи, тютюн. Овощарство, зеленчукопроизводство, лозарство, маслини. Занаяти (резба на дърво и камък). Няма жп линии, 269 km шосета (1994).

Износ: 58 млн. USD (1998) – тютюневи продукти, мебели. Внос: 1,077 млрд. USD (1998) – стоки за потребление, хранителни стоки, електрическа енергия.

Туризмът е в основата на малката, но състоятелна андорска икономика, осигурявайки почти 80% от БВП на страната. Приблизително 9 милиона туристи годишно посещават Андора, привлечени от безмитното положение на страната и от нейните летни и зимни курорти.

Предимствата на Андора през последните години са избледнели заради икономиките на съседните ѝ Франция и Испания, които са отворени и предлагат по-голямо разнообразие от стоки и ниски митнически тарифи.

Андора не е член на Европейския съюз (ЕС), но поддържа специални взаимоотношения с него – например няма мита за промишлените стоки от ЕС. Андора няма собствена парична единица и използва валутата на своите съседи. Допреди 1999 това са били френският франк и испанската песета, които сега са заменени от единната валута на ЕС – еврото. За разлика от други малки европейски страни, които използват еврото, Андора засега не сече собствени евро-монети. През октомври 2004 се постига споразумение между ЕС и Андора тя да може да сече собствени монети.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Андора в снимки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Departament d'Estadística
  2. www.cia.gov, данни на ЦРУ, към 2010
  3. Simonis, Damien. Catalunya & the Costa Brava. Lonely Planet, October 2003. ISBN 978-1-74059-381-6. с. 247–. Посетен на 3 ноември 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]